№ 87
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900451 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Университетска
многопрофилна болница за активно лечение “Света Марина“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дружеството: гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ №1,
представлявана от С.А.А., против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., действащи чрез юрисконсулт А.С., с която е предявен
иск правно основание чл.429, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск съгласно Застрахователна
полица №15002010001228 от 14.10.2020г. и съставляваща неустойка за неизпълнение на
договорните задължения на застрахования “Енерджи Маркет Глобал“ ООД и сбъдване на
условията на чл.12, ал.12, т.4 от Договор №9078/15.10.2020г. за доставка на активна нетна
електрическа енергия на ниво средно и ниско напрежение и избор на координатор на
балансираща група, както и сумата от 175лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата от 90000лв. за периода от 01.07.2021г. до 07.07.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът и “Енерджи Маркет Глобал“ ООД, са
сключили Договор №9078/15.10.2020г. за доставка на активна нетна електрическа енергия
на ниво средно и ниско напрежение и избор на координатор на балансираща група за
1
нуждите на здравното заведение за период от две години. По силата на договора “Енерджи
Маркет Глобал“ ООД е следвало да извършва доставка на нетна активна електрическа
енергия на ниво средно и ниско напрежение, и да осъществява задълженията си на
координатор на балансираща група за нуждите на ищцовото дружество, при единична цена
за mWh нетна активна електрическа енергия в размер на 99.80лв., без включен ДДС. Сочи
се, че с чл.9 от договора е уговорената гаранция за изпълнение в размер на 90000лв., за
която сума е издадена Застрахователна полица №15002010001228 от 14.10.2020г., съгласно
Общите условия на Застраховка “Гаранции по договор“ на ответното дружество. Сочи се, че
с Писмо вх.№ВК-176/22.03.2021г. и Писмо вх.№ВК-1550/15.04.2021г. “Енерджи Маркет
Глобал“ ООД, е поискало увеличение на договорените единични цени, като с Писмо изх.
№АД-1897/15.04.2021г. дружеството е уведомено, че разговори по направените
предложения могат да започнат от 23.04.2021г. предвид спазване разпоредбите на ЗПП и
ППЗПП. Твърди се, че с Писмо вх.№ВК-1623/21.04.2021г. “Енерджи Маркет Глобал“ ООД е
заявило изрично, че прекратява действието на процесния договор, поради наличие на
стопанска непоносимост, считано от 01.05.2021г. Поддържа се, че въпросното изявление е
възприето от възложителят като изричен писмен отказ на изпълнителя за доставка на нетна
активна електрическа енергия по договора, с искане за прекратяването му, считано от
01.05.2021г., независимо дали единичната цена на електрическата енергия ще бъде
увеличена. Поддържа се още, че независимо от позоваването на изпълнителят на “стопанска
непоносимост“, възложителят е приел, че се касае за неизпълнение на задълженията по
сключения договор за обществена поръчка, поради което вина за прекратяването му има
изключително изпълнителят. Сочи се, че с оглед направения изричен писмен отказ от страна
на изпълнителя, с Писмо с изх.№АД-2000/22.04.2021г. ищцовото дружество е прекратило
едностранно процесният договор по вина на изпълнителя на основание чл.16, ал.16.2,
т.16.2.1, буква “а“ от същия. Твърди се, че съгласно чл.12, ал.12.4, при прекратяване на
договора от възложителя на някое от основанията по алинея (16.2), точки (16.2.1) или
(16.2.3) и алинея (16.3), същият има право да получи неустойка в размер на сумата по
гаранцията за изпълнение на договора, включително да усвои сумите по предоставената
гаранция, която в случая е в размер на 90000лв. и за която сума е издадена Застрахователна
полица №15002010001228 от 14.10.2020г., съгласно Общите условия на Застраховка
“Гаранции по договор“ на ответното дружество. Сочи се, че с Писмо изх.№2023/23.04.2021г.
лечебното заведение е предявило претенция за изплащане на застрахователното
обезщетение в пълния размер на гаранцията за изпълнение по чл.9 от Договор
№9078/15.10.2020г., с искане застрахователната сума от 90000лв. да бъде изплатена по
банкова сметка. Твърди се, че към 26.05.2021г. плащане не е било извършено, поради което
с Напомнително писмо изх.№2483/26.05.2021г., а последствие и с нотариална покана,
лечебното заведение отново е поискало от застрахователя да извърши плащане, но такова не
последвало.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от страна на
ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва се
твърдението за вина на застрахованото дружество за настъпване на деликта и на
2
претендираните от ищцовата страна вреди. Сочи се, че по образуваната по заявлението на
ищцовото дружество Преписка по щета №0000-1500-00-21-7008 е изпратено писмо от
застрахователя, подписано с електронен подпис и е изпратено на имейла, посочен като такъв
за кореспонденция на страница 12 от Договор с рег.№9078/15.10.2020г., с искане за
предоставяне на банкова сметка за доброволно изпълнение на задължението. Твърди се, че
лечебното заведение не е предоставило банкова сметка.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответното дружество изложени в отговора на исковата молба. По конкретно
относно оспорването на ответното дружество, че ищцовото дружество не е предоставило
банкова сметка, се сочи, че в чл.12 от Договора с рег.№9078/15.10.2020г. са уредени
въпросите, касаещи заплащането на неустойки, като в ал.6 изрично е посочена банковата
сметка, по която следва да бъдат заплащани дължимите неустойки. Ето защо се поддържа,
че не е имало никаква пречка, при желание от страна на застрахователя доброволно да
изпълнени задължението си. Поддържа се още, че еднократно изпратеният имейл до
посочения в договора представител на лечебното заведение, без потвърждение за
получаване, не може да се приеме за валидно изразена воля за доброволно изпълнение на
задължението. Твърди се, че въпросът за заплащане на дължимата неустойка, не въпрос по
изпълнение на договора и в тези случаи застрахователят е следвало да се обърне към
законния представител на лечебното заведение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа
предявеният иск и моли за уважаването му, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез подадена от пълномощникът му писмена молба, оспорва
предявеният иск, поддържа становището и възраженията си за неоснователност на иска.
Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства се установи, че
между УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД и “Енерджи Маркет Глобал“ ООД е сключен Договор
№9078/15.10.2020г. за доставка на активна нетна електрическа енергия на ниво средно и
ниско напрежение и избор на координатор на балансираща група, който е прекратен
едностранно от ищцовото дружество по вина на изпълнителя на основание чл.16, ал.16.2,
т.16.2.1, буква “а“ от договора. Според чл.12, ал.12, т.4 от посоченият договор при
прекратяване на договора от възложителя на някое от основанията по алинея (16.2), точки
(16.2.1) или (16.2.3) и алинея (16.3), същият има право да получи неустойка в размер на
сумата по гаранцията за изпълнение на договора, включително да усвои сумите по
предоставената гаранция, която съгласно чл.9 от договора е в размер на 90000лв.
Не е спорно, че за обезпечаване на отговорността за изпълнение на задълженията на
3
“Енерджи Маркет Глобал“ ООД по горепосоченият договор, със “ЗК Лев Инс“ АД, е
сключен застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица
№15002010001228 от 14.10.2020г., който покрива риск-възникване на основание за плащане
на неустойка при неизпълнение. С Писмо изх.№2023/23.04.2021г. лечебното заведение е
предявило претенция за изплащане на застрахователното обезщетение в размер на
гаранцията за изпълнение по чл.9 от Договор №9078/15.10.2020г., възлизащо на сума от
90000лв., за което при “ЗК Лев Инс“ АД е образувана Преписка по щета №0000-1500-00-21-
7008.
Видно е от представеното по делото Писмо вх.№ВК-1623 от 21.04.2021г., че
“Енерджи Маркет Глобал“ ООД е заявило, че прекратява действието на процесния договор,
поради наличие на стопанска непоносимост, считано от 01.05.2021г. В насрещно Писмо с
изх.№АД-2000/22.04.2021г. ищцовото дружество е обективирало едностранно
волеизявление за прекратяване на процесният договор по вина на изпълнителя на основание
чл.16, ал.16.2, т.16.2.1, буква “а“ от същия.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Хипотезата на чл.429, ал.1, т.2 от КЗ предвижда възможност за изпълнителят-
длъжник в договорно правоотношение да застрахова риска от неизпълнението му, като
непосредствен обект на застрахователна защита в този случай е кредиторовият интерес. В
посочената хипотеза приложение намират, както специалните правила, регламентиращи
застраховка “Гражданска отговорност”, така и общите правила на Част IV-Застрахователен
договор, Дял II-Застраховане срещу вреди.
В разглежданият казус ищецът има качеството бенефициент, т.е. на лице ползващо се
от застрахователното покритие, поради което нормата на чл.432, ал.1 с вр. чл.380 от КЗ го
легитимира да претендира застрахователното обезщетение.
Обхватът на застрахователното покритие произтича от очертания в
застрахователният договора риск-обезпечение на изпълнение на задълженията на “Енерджи
Маркет Глобал“ ООД по Договор №9078/15.10.2020г. за доставка на активна нетна
електрическа енергия на ниво средно и ниско напрежение и избор на координатор на
балансираща група, в това число и заплащане на предвидената в чл.9 от договора гаранция
за изпълнение, т.е. неустойка при неизпълнение във фиксиран размер от 90000лв.
С оглед горното основателността на предявеният иск, предполага установяването на
настъпило застрахователно събитие, довело като пряка и непосредствена последица до
пасив в имуществото на ищеца като ползващ се от застрахователното покритие.
В разглежданият казус както вече се посочи, страните не спорят относно обхват на
застрахователното покритие и размер на обезщетението, като доводите на ответника за
неоснователност иска се изчерпват с бланкетното възражение за липсата на вина на
застрахованият-изпълнител за неизпълнение на задълженията му по договора за доставка на
ел.енергия. Въпросното възражение на ответника се явява неоснователно, поради факта, че
4
застрахованият неправилно се е позовал на стопанска непоносимост като основание за
едностранно прекратявне на облигационната връзка с ищеца. Института на стопанската
непоносимост е уреден в чл.307 от ТЗ и визира хипотеза, в която съдът може по искане на
една от страните да измени или да прекрати договор изцяло или отчасти, когато са
настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
В този смисъл е невъзможно една от страните да денонсира едностранно договора на това
основание, респективно действията на доставчика не са породили целеният от него ефект, а
представляват едностранен отказ да изпълнява договорните си задължения. Неизпълнението
на “Енерджи Маркет Глобал“ ООД, от своя страна е овластило възложителят да прекрати
процесният договор със съдържащо се в горецитираното Писмо с изх.№АД-
2000/22.04.2021г. едностранното волеизявление,
С оглед изложеното се налага извод за настъпване на покрит застрахователен риск,
респективно за наличие на основание за заплащане на предвиденото застрахователно
обезщетение в размер на 90000лв.
Неоснователни се явяват доводи на ответникът, че неплащането на дължимото
обезщетение се дължи на непосочването на банкова сметка от ищеца, по която да се
извърши плащането. Това е така предвид факта, че още със предявяване на
застрахователната претенция обективирана в Писмо изх.№2023 от 23.04.2021г., за което
няма спор че е достигнало до адресатът си, ищцовото дружество е посочило банкова сметка
за доброволно изпълнение. Банкова сметка е посочена и в нотариалната покана връчената на
ответника на 22.06.2021г., с която е даден седмодневен срок за изпълнение.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, е доказана по основание и размер, съответно че искът на
УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД следва да бъде уважен.
По отношение на претенциите за обезщетение за забава /лихви/:
Според актуалната съдебна практика, ответникът дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на
застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователят
от отговорността на делинквента. Този извод се облуславя от разпоредбите на чл.429, ал.3,
изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, съгласно които застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска
отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В случая ясни и точни данни за датата на уведомяване на
застрахователят се съдържат в отбелязването за връчената му нот.покана на 22.06.2021г. Ето
защо и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се уважи искането
на ищецът за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението от 90000лв., считано от
01.07.2021г., която изчислена с калкулатор на законна лихва за периода до 07.07.2021г.
възлиза на 175лв.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи законна лихва върху главницата,
5
считано от сезирането на съдът-07.07.2021г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се
дължат деловодни разноски, според доказателствата за направени такива, а имено в размер
на 7800лв., от които 3600лв. за внесена ДТ и 4200лв. за заплатен адв.хонорар с ДДС. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за редукция на
адвокатският хонорар по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото определен при условията на
НМРАВ минимален размер на възнаграждението с начислен ДДС възлиза на 3876лв., който
с оглед правната и фактическа сложност на делото, е незначително по-нисък от
претендираният.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Лев Инс“ АД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано
от М.С.М.-Г. и П.В.Д., да заплати на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение “Света Марина“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дружеството: гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ №1, представлявана от
С.А.А., сумата от 90000лв., представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск,
съгласно Застрахователна полица №15002010001228 от 14.10.2020г. и съставляваща
неустойка за неизпълнение на договорните задължения на застрахования “Енерджи Маркет
Глобал“ ООД и сбъдване на условията на чл.12, ал.12, т.4 от Договор №9078/15.10.2020г. за
доставка на активна нетна електрическа енергия на ниво средно и ниско напрежение и
избор на координатор на балансираща група, и сумата от 175лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 90000лв. за периода от 01.07.2021г. до 07.07.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
7800лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6