РЕШЕНИЕ
№260057
Добрич, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на десети февруари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №970 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260725/24.08.2020г. от А.И.Т. с ЕГН **********о***, и въззивна жалба вх.№361265/08.09.2020г. от Е.П.Т.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.П.А., двете срещу
решение №790/05.08.2020г. по гр.д.№335/2018г. на Д.ки
районен съд, с което се ДОПУСКА съдебна
делба на недвижим имот, с идентификатор 72624.624.7837.1.27 по КК на гр.Д.,
представляващ АПАРТАМЕНТ с административен адрес гр.Д., бул.”С.С.”№**, вх.*, ет.*, ап.*, с площ от 120,05кв.м, състоящ се
от три стаи, столова и кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо
избено полещение№ 9 с площ от 16,79кв.м. и таванско
помещение№ 7 с площ 13,45кв.м., както и 2,975% ид.части
от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор 72624.624.7837, между съделители и при
квоти:
А.И.Т. с ЕГН **********- 2440,07/30168ид.части;
Е.П.Т. -
12643,93/30168 ид.части;
В.Д.С. с ЕГН **********- 7542/30168ид.части;
П.К.С.-В. ЕГН **********-
7542/30168ид.ч;
И двете
страни обжалват решението относно правата на двамата в съсобствеността, т.е.
в частта на определените от
съда дялове/квоти на двамата съделители.
А.И.Т. счита съдът неправилно да
е определил размерът на неговия и на Е.П.Т. дял/квота в съсъобствеността.
Процесният имот бил придобит като обезщетение за
отчужден негов недвижим имот със заповед №922/05.08.1986г. Придобивната
стойността на апартамента била 1 101 077лева и се покривала от припадащите се суми от стойността на
отчуждения имот и заем от 15 000лева. По отношение на частта от делбения имот, придобита срещу отчуждения негов личен
недвижим имот въз основа на заповед по чл.100 от ЗТСУ/отм./ била налице
частична трансформация, при което той бил собственик на 98.32%ид.части от
имота. Останалите 1.36%ид.части били СИО поради влагане за придобиването на 15
000лева заемни средства. Така след прекратяване на брака той бил собственик на
99.32%ид.части, а Е.Т. на 0.68%ид.част, на колкото била собственик и
понастоящем, а той понастоящем бил собственик на 48.32%ид.части. Иска отмяна на
решението и допускане на делбата при квота за него от 4932/10000ид.части, а за Е.Т.
– 68/10000ид.части.
Е.П.Т. счита съдът неправилно да
е признал права в съсобствеността на А.Т., неправилно определил обема на
нейните права от 12643.93/30168ид.части. Права в имота А.Т. нямал. Целия делбен имот до развода им през 2005г. бил СИО като придобит по време на брака им по възмезден
начин. От доказателствата по делото и
по-конкретно от заповед №1304/27.12.1984г. на ИК на ОНС-Т. се установявало, че
отчужденият имот, заради който А.Т. бил член на ЖСК, не бил негова собственост,
а на трети лица-неговите родители. По отношение на А.Т. не били налице
условията на чл.10 от ЗЖСК. Не била налице трансформация на лично имущество.
През 2005г. имотът преминал в режим на обикновена съсобственост между двамата,
при което Е.Т. била собственик на 50%ид.части. А.Т. изгубил своите права също в
обем на 50%ид.части по силата на постановление за възлагане от 10.04.2017г. по изп.д.№265/2007г. на ЧСИ Н.Ж.. Понастоящем съсобственици
били Е.Т., П.В. и В.С.. Правата на Е.Т. в обем на 50%ид.части се доказвали и от
факта на извършена от А.Т. в нейна полза през 2009г.продажба на собствената му
1/2ид.част от имота, обявена за относително недействителна по отношение на
другите две съделителки. В отношенията между двама им
тя била собственик на прехвърлената и 1/2ид.част. Доказала и евентуалното си
възражение за придобиване на прехвърлената и 1/2ид.част от имота по
давност,текла в периода 03.12.2009г. – 03.12.2014г.Иска отмяна на решението и
постановяване на ново за допускане на делбата на апартамента между нея с квота
от 1/2ид.част , П.В. с квота от 1/4ид.част и В.С. с квота от 1/4ид.част.
По жалбата на А.И.Т. писмен
отговор е подаден от Е.П.Т., както и по жалбата на последната писмен отговор е
подаден от А.И.Т., в които всеки от двамата
е изразил становище за неоснователност, аргументирано с доводи, идентични на
изложени в подадената от всеки от тях жалба.
И двете жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, който за въззивника А.И.Т. е започнал да тече на 18.08.2020г.,
когато му е връчено обжалваното решение , а за въззивника Е.П.Т. на
26.08.2020г., когато на нея е връчено
обжалваното решение, съобразени са с регламентите на чл.260-261 от ГПК за
редовност на сезирането на въззивната инстанция, поради което са допустими.
По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях
и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Производството е за делба на недвижим имот, с идентификатор 72624.624.7837.1.27 по
КК на гр.Д., представляващ АПАРТАМЕНТ с административен адрес гр.Д., бул.”С.С.”№**, вх.*, ет.*, ап.*, с площ
от 120,05кв.м, състоящ се от три
стаи, столова и кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено полещение№ 9 с площ от 16,79кв.м. и таванско помещение№ 7 с площ 13,45кв.м., както и 2,975% ид.части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот с идентификатор
72624.624.7837, във фазата
на допускането.
Твърди се от ищеца А.И.Т., че заявения за делба имот е съсобствен
между него и ответницата Е.П.Т., придобит по време на брака им , сключен на
19.08.1984г., прекратен с решение по бр.д. № 259/2005г. по описа на ДРС. По
силата на нот.акт № 164, том ІVс, дело№
1754/1997г., той бил признат за собственик
на апартамента. Апартаментът бил придобит на основание заповед
№922/05.08.1986г. като обезщетение за отчужден имот.
Тъй като стойността му от 1101077лева се покривала от припадащите се суми срещу отчуждения
имот и от заем от ДСК от 15 000лева, които заемни средства възлизали на
1.36% от стойността на апартамента, след прекратяване на брака им той бил
собственик на 99.32%ид.части, а Т. на 0.68%ид.части.
През 2009г. се бил разпоредил в
полза на бившата си вече съпруга с 1/2ид.част. С влязло в сила решение по
гр.д.№685/2012г. на ДОС продажбата била обявена за недействителна по отношение
на В.Д.С. и П.К.С.-В., които били взискатели по изп. дело№265/2007г. по описа на Н. Ж.. Изпълнителното дело
било образувано на 05.07.2005г. при ДРС- изп.дело №2222/2005год.
, до 05.07.2007г. валидно изпълнително действие не било извършвано, което
довело до прекратяване на производството по силата на закона. Въпреки това с
постановление от 2017г. на ЧСИ Н. Ж. по изп.дело №265/2007г. 1/2ид.част от апартамента била
възложена на взискателите В.С. и П.С.-В..Доколкото
изпълнителното дело било прекратено по право, то и възлагането било обезсилено по
право. Следователно
ответницата Т. притежавала 5068/10000 ид.части от
имота, а той 4932/10000ид.части, при които квоти иска прекратяване на
съсобствеността.
С допълнителна молба вх.№3135/13.02.2018г.,
депозирана преди размяната на книжа по реда на чл.131 от ГПК, ищецът е насочил
иска за делба и срещу В.Д.С. и П.К.С.-В..
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.П.Т. оспорва иск за делба с твърдения, че А.И.Т. не е собственик на процесния недвижим имот, нито на идеална
част от него.
Тя притежавала 1/2ид.част по силата на прекратената съпружеска имуществена общност.
С ищеца сключили брак на 19.08.1984г. По време на брака придобили в режим на
СИО процесния апартамент. Макар в нот.акт № 164, том ІVс, дело№ 1754/1997г.на нотариус В.Т. като собственик да
бил посочен само ищеца, имотът станал СИО, тъй като придобиването е извършено
по време на брака, възмездно, в резултат на съвместен принос на двамата. За
придобиването му съпрузите предоставили собствени средства и заемни такива,
освен отчуждения имот, за който не било уточнено чия собственост е бил. Презупцията за съвместен принос не била опровергана.
На 31.10.1997г. с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт №30, том XXIII,дело№7421/1997г.на ДРС, двамата прехвърлили
собствеността върху апартамента на К.Л.С.. С решение №61/10.07.2006г. по гр.д.№877–2005г.на
ДРС, влязло в сила на 13.11.2009г.била прогласена нищожността на сделката
поради противоречие със закона-чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.152
и чл.209 от ЗЗД. дв.вх.рег.№13520/03.12.2009г. Така
апартамента продължил да е тяхна обща собственост.
На 10.11.2005г.с решение
№411/10.11.2005г. по бр.д.№259/2005г.на ДРС бракът им бил прекратен с развод. С
прекратяване на брака им била пракратена и
съпружеската имуществена общност. Двамата станали обикновени съсобственици при
равни дялове от по 1/2ид.част.
На 03.12.2009г. с нотариален
акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписан под
акт №150, том XXX, дв.вх.рег.№13520/03.12.2009г.
на СВ-Д., А.И.Т. продал на Е.П.Т. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. С
това правно действие той
потвърждавал, че притежава само 1/2 идеална част от апартамента,
а тя станала единствен собственик на апартамента.
С решение №150/06.03.2013г.по гр.д.№685/2012г.на ДОС сделката между двамата от 2009г. била обявявена за относително недействителна спрямо кредиторите на ищеца - В.С. и П.С.-В..
В отношенията
между нея и А.Т.
сделката запазила своето
правно действие.
В.С. и П.С.-В. предприели
принудителни изпълнителни действия спрямо ищеца А.Т. и прехвърлената 1/2ид.част
била изнесена на публична продан по образуваното изп.д.№265/2007г.
на ЧСИ Н.Ж.. С постановление с изх.№3435/10.04.2017г. по същото изпълнително
дело 1/2ид.част от апартамента била възложена на взискателите
В.С. и П.С.-В..
Счита, че ако съдът уважи
възражението на ищеца за прекратяване на изпълнителното производство поради
бездействие на взискателите в продължение на две
години и обезсилване по право на всички изпълнителни действия, то едноличен
собственик на апартамента била тя. Алтернативно, ако съдът
прецени, че възлагането на имота на публична
продан е породило вещно действие, собствеността се разпределяла между нея с квота от 1/2 ид.ч, В.Д.С.-1/4
ид.ч и П.К.С. -1/4 ид.ч..
Ответницата навежда възражение,
че е придобила имота чрез давностно владение на
основание чл. 79 от ЗС в следните хипотези: Ако се приемело, че делбения имот не е придобит в режим на СИО, то тя го придобила въз основа на добросъвестно
давностно владение в продължение на 5 години от 09.04.1997г. въз основа
на нотариален акт №164, том IVc,
дело №1754/1997г. на нотариус В. Т.. Владението на имота
от Е.Т. е продължило повече от 5 години
без прекъсване. Дори след 31.10.1997г. когато Е. и А. Т. се разпореждат с апартамента си в полза на
К.С., владението върху имота не е предадено
на новия приобретател. Този факт се доказвал по безспорен начин
от предявените обективно съединени искове от К.С. и В.С. срещу Е.Т. и А.Т. с правно основание чл.108 от ЗС за установяване придобиването от първите на процесните
имоти, както и осъждане на вторите
да предадат владението върху имотите, което упражняват без правно основание. В отговор Е. и А. Т. предявявили насрещен
иск за обявяване
на договора от 31.10.1997г. за нищожен. С предприетите правни
действия, Е.Т. защитавала както владението, което упражнявала
по отношение на апартамента, така и правото си на собственост
върху същия.
Извън гореизложеното Е.П.Т. придобила
имота въз основа на недобросъвестно
давностно владение. От 1997г.
до настоящия
момент, Е.Т. упражнява трайна и непрекъсната фактическа власт върху процесния апартамент като го владее
като свой собствен и манифестира това поведения спрямо всички трети
лица.Доказателство в подкрепа
на тези твърдения
било решение №173/24.06.2016г., постановено
по в.гр.д.№148/2016г. по описа на Окръжен съд
- Д., образувано въз основа на жалба
от Е.Т. срещу действия на ЧСИ Н.Ж., вписан в регистъра на КЧСИ под №*** и с район на действие
-ОС-Д., изразяващи се в насрочване на публична
продан на процесния недвижим имот.
При горните
доводи ответницата Т. настоява съдът да отхвърли иска
за делба на ищеца А.Т. и да допусне делба
на процесния недвижим имот между съсобствениците
- Е.П.Т., В.Д.С. и П.К.С.-В. .
В срока
по чл.131 от ГПК П.К.С. –В.
и В. Д.С., излагат
доводи, че притежават по
1/4ид. части от процесния апратамент по силата на
постановление за възлагане по изп.д.№2007***0400265
на ЧСИ Н. Ж. от
10.04.2017г., вписано надлежно
след влизането му в сила в Агенция
по вписванията под номер 458 6, том IX от 18.05.2017г. Сочат, че А.Т. вече е релевирал пред съд твърдението си за перемпция
по изпълнителното дело, и това негово
оплакване е отхвърлено от Окръжен съд
- Д. с Решение № 64 по гр.д.№143/2016г. По силата на
чл.297 и чл,298 от ГПК, влязлото
в сила решение било задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България, като имало сила между
същите страни, за същото искане
и на същото основание. Считат имота да е съсобствен
между тях и А.Т. при квоти от по 1/4ид.част за всяка от тях и 1/2ид.част за
него. Е.Т.
нямала права в апартамента, тъй като същият бил придобит от Т. като
член-кооператор в ЖСК.
С атакуваното
решение районния съд е допуснал делбата по съображения
за съсобственост между А.И.Т., Е.П.Т., В.Д.С. и П.К.С.-В.
. Решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението и за правилно.
Районният съд
е обсъдил събраните по делото доказателства относно правото на собственост върху
имота. Настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства,
приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд обстоятелства, че съделителите А.Т. и Е.Т. са
бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 19.08.1984 г. и прекратен с развод с решение №411/10.11.2005г.по
бр.д.№259/2005г.на ДРС, влязло в сила на 10.11.2005г. По време на брака им, с
констативен нотариален акт №164, том ІVс, дело№
1754/1997г.на ДРС, А.Т. е признат собственик на апартамент №9, находящ се на пети етаж в жилищна сграда ЖСК“С.“вх.В,
построена върху държавна земя, парцел I, кв.57 по
ул.“С.С.“№** в гр.Д. с площ от 120,05кв.м, състоящ се
от три стаи, столова и кухня, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо
избено помещение№ 9 с площ от 16,79кв.м. и таванско помещение№ 7 с площ
13,45кв.м., дадено като обезщетение за отчужден имот за кооперативно
строителство. Нотариалният акт е съставен по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК. Посочено
е в акта и, че имотът е придобит като обезщетение срещу отчужден имот на
основание заповед №922/05.08.1986г., че общата стойност на имота е 1101077лева
и се покрива от приспадащите се суми срещу отчуждения имот, собствени средства
и разрешен заем от ДСК в размер на 15 000лева.
Установява се от събраните по
отношение на процедурата по отчуждаване и обезщетяване доказателства/документи,
изискани от „Жилфонд-Инвест“ ЕООД и Община град Д./, че със Заповед на
Председателя на ИК на ОНС № 1304/27.12.1984г., издадена на основание чл. 95 и
чл. 98 от ЗТСУ /отм./ и въз основа на протокол № 22/12.11.1984г. на Комисията
по чл. 265 от ППЗТСУ, е започнало отчуждително
производство по отношение на собствен на И.Т. Я. и Й.К.Я., родители на А.Т.,
недвижим имот, подробно описан в заповедта- жилище и дворно място, част от имот
с пл.№4570 в кв.13/пл.№4509 кв.261/. Видно от същата заповед имота е отчужден
за жилищно строителство по стопански начин при определена с протокол № 4/16.10.1984г. цена в размер
на 9760.29 лева. Посочено е, че собствениците И.Т. Я. и Й.К.Я.а се обезщетяват с жилище от
две стаи и кухня в ЖСК, която ще се построи на същото място, без да се прилага чл.90 от ЗТСУ, и гараж, ако се строят такива, като на
блокиран влог в ЖСК им се преведе ½ от общата стойност равняваща се на
4880.15лева, и с жилище от три стаи и кухня за сина им А.И.Т. в ЖСК, която ще
се построи на същото място , без да се прилага чл.90 от ЗТСУ, като на блокиран
влог му се преведе останалата 1/2от стойността, а именно 4880.14лева. В протокол
№ 22/12.11.1984г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ изрично е отразено
наличието на писмена молба от страна на отчуждените собственици за прехвърляне
на 1/2от общата стойност на отчуждения имот на блокиран влог на сина им А.Т.. Със
Заповед № 922/05.08.1986г. на ИК на ОБНС, издадена на основание чл.100 и 102 от
ЗТСУ, А.Т. е обезщетен наравно с родителите си с процесния апартамент №9 в ЖСК“С.“
от три стаи на площ от 109,37кв.м., заедно с изба и таван, на обща стойност
30168лева, включително правото на строеж върху държавна земя. Тези
обстоятелства /изричното позоваване в заповедта на разпоредбата на чл.102 от ЗТСУотм., отразяването в заповедта по чл.98 от ЗТСУотм.на искане от
страна на родителите до органа по чл. 95 от ЗТСУ за прехвърляне на 1/2от общата
стойност на отчуждения имот на блокиран влог на сина им/ сочат да е упражнена
от собствениците на отчуждения имот- родителите на А.Т., възможността по чл.102
от ЗТСУ/отм./, в резултат на което с последващата
заповед по чл.100 от ЗТСУ/отм./, с която е бил определен и начина на обезщетение- конкретното жилище за сумата от 30168лева,
включително правото на строеж върху държавна земя, А.Т. е определен като правоимащ.
Последователна е съдебната
практика, че заповедите по чл.98 ЗТСУ /отм./ и чл.100 ЗТСУ /отм./ нямат за
правна последица прехвърляне или придобиване на собственост, когато отчужденият
имот е предназначен за жилищно -кооперативно строителство. Заповедта по чл.
100 ЗТСУ /отм. / обаче доказва правото на обезщетение
и легитимира правоимащия като член-кооператор по право в ЖСК, т.е. както родителите на А.Т., така и той са придобили членствени
права по реда на чл. 10 от ЗЖСК, вписани са и в представения окончателен
разделителен протокол от 1997г..
Преимуществото, което
дава законът на член - кооператора
по право, се свежда до
правото му да избира жилище. За настъпване на вещноправния
ефект на преминаване на собствеността върху избраното жилище приложим е специалния закон- ЗЖСК, който изключва общите разпоредби на ЗТСУ. Собствеността върху конкретния
жилищен обект от ЖСК преминава върху член - кооператора с издаване на нотариален акт
при условията на чл.35, ал.2 ЗЖСК, което се отнася
за всички член-кооператори /членове по право и членове, приети на Общото събрание/. В процесния случай издаването на нотариалния акт по реда на чл. 35, ал. 2
от ЗЖСК на името на А.Т., предпоставено от взето решение на ОС на ЖСК по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК,
обективирано в представения Окончателен
разпределителен протокол, е извършено на 09.04.1997г., т.е. по време на брака
между него и Е.Т. с продължителност от
1984г.до 2005г., и по възмезден начин. Придобитото имущество има правното положение
на средствата, които са разходвани за придобиването му и предвид установяването, че стойността на апартамента
от 30168лева е била покрита отчасти със заем от ДСК от 15000 лева, отчасти със
сумата от 4880,14лева- преведената на блокиран влог на А.Т. 1/2част от
стойността на отчуждения имот, и отчасти
с други собствени средства, само част от процесният
имот е станала СИО. Частта от имота в обем на 4880,14/30168 ид.части
/с оглед съотношението между личното имущество, характер на каквото има
получената като обезщетение срещу отчуждения на родителите му имот сума от
4880,14лева, което лично имущество се трансформира в лична ид.част,
и общата стойност на новопридобитото/ е станала лична
собственост на А.Т.. Не е установен личен характер на остатъка от средствата /15
000лева заем и други собствени средства/ за погасяване на остатъка от стойността
на процесния имот - сумата от 25 287,86лева. Без значение кой от двамата
съпрузи е страна по договора за заем, като дълг за задоволяване нуждите на
семейството той обвързва и двамата съпрузи солидарно - чл.25 от СК /отм/. Създадената от закона общност на задължението води и
до общност или съпружески принос относно придобитото с такива средства
имущество. При липсата на доказване на личния характер и на останалите „други
собствени“ средства за придобиване на имота, останала част от имота в обем на 25
287,86/30168 ид. части е станала съпружеска
имуществена общност между двамата.
При съобразяване на горното ,
след прекратяване на брака на страните през
2005г., делбения имот е притежаван от тях в
съсобственост при квоти от
17524,07/30168 ид.части за А.Т.
/4880,14/30168ид.части на лично основание и половината от 25287,86/30168 ид.части, равняваща се на
12643,93/30168 ид.части , в резултат на
прекратената СИО/ и 12643,93/30168 ид.части за Е.Т. в резултат на прекратената имуществена
общност.
Вещни права и фактическа власт
върху имота А.Т. и Е.Т. са придобили от един и същи момент/снабдяването с
нотариален акт през 1997г./. Съвпадащи са твърденията им, установява се и от
показанията на св. А.Д.Т., С.В.О., живущи в съседни апартаменти, че по
време на брака си, до прекратяването му през 2005г. съвместно са го владяли и ползвали. След прекратяване на брака им през
2005г. упражняването на фактическа власт върху имота е продължено от Е.Т.. Щом
се позовава на придобивна давност Е.Т. трябва да докаже, че е извършила действия, с които е престанала да
държи идеалните части от апартамента за
бившия си съпруг, а е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на съсобственика/ ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС/. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане правата на А.Т.. Събраните по делото доказателства
не установяват извършването на подобни действия. Съвпадащи са показанията на
св.О, св.В.П.Д.и св.И.К.П., че А.Т. е посещавал апартамента и след 2005г.,
виждали го да носи вещи, участвал в грижите по общото им дете Д., не са имали спорове
за апартамента. Според св.И.К.П., А.Т. напуснал апартамента окончателно около
година след смъртта на сина си Д., след 2011-2012г. не бил допускан
в имота от жена си и дъщеря си. Безспорно е между страните, че
общото им дете Д. А.И. е починало на 16.09.2011г. Дори въз основа на
показанията на този свидетел да се приеме, че след смъртта на сина им Е.Т. е започнала да отрича съсобствеността и да не допуска А.Т. до
имота, то времето от тази дата като начало на своене
на идеалните части на А.Т., до предявяване на иска на 25.01.2018г. очевидно не
е достатъчно за настъпване на последиците на чл.79 ал.1 от ЗС - придобиване по
давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години в периода след
2011г. Липсват по делото доказателства за действия от страна на Е.Т. в периода
след развода им до този момент, с които да е отричала правата на бившия си
съпруг, да не го е допускала до имота, т.е.показващи, че е започнала да го държи за себе си с намерение
да свои правата му в съсобствеността. Необезпокояваното фактическо ползване на имота по причина,че другия
съсобственик задоволява жилищната си нужда другаде, заплащане на консумативни
разходи във връзка с ползването, не е
достатъчно да се приеме намерение за своене. Нещо
повече, установява се , че с нот.акт№ 183, том
ІV/2009год. на нотариус рег.№ 158 в рег. на НК, А.Т. е продал на бившата си
вече съпруга 1/2ид.част от апартамента. Сключената между двамата през 2009г.
сделка за продажба сочи на съзнание у Е.Т., че не държи идеалните части на бившия си съпруг от
апартамента за себе си. Намерението за своене не следва и
от действията на Е.Т. по защита на права по водени искови и изпълнително
производство.
С влязло в сила решение по гр.д.
№ 685/2012 год. по описа на ДОС продажбата, извършена между двамата с нот.акт№ 183, том ІV/2009год. на нотариус рег.№ 158 в рег.
на НК, е обявена за относително недейстивителна в
хипотезата на чл.135 от ЗЗД по отношение на В.Д.С. и П.К.С.-В.. Двете в
качеството си на кредитори/наследници на кредитор/на А.Т. са реализирали
принудително паричното си вземане по изп. дело №
265/2007г. по описа на ЧСИ Н. Ж.. С постановление от 10.04.2017 год, на ЧСИ Н.Ж. по изп.дело №
265/2007г., вписано с вх.№4586/18.05.2017г., акт №186, том IХ на СлВп-Д., 1/2 ид.част от имота
е възложена на взискателите В.С. и П.К.С.- В.. Действително , при уважен отменителен иск по
чл.135 ЗЗД, сделката поражда своите правни последици, но кредитора може да води
принудително изпълнение върху имущественото право, нищо че то вече принадлежи
на трето лице, т.е.по отношение на кредитора
прехвърленото право се смята за притежание на длъжника-продавач, а не на
приобретателя. Приобретателят
не може да противопостави на кредитора своето придобивно
основание, нито възражение за добросъвестно владение с начало датата на оспорената сделка. С
издаване на постановлението за възлагане, което не е отменено, влязло е в сила
на 20.04.2017г., е настъпил погасителният ефект на публичната продан- прехвърлената
от А.Т. на Е.Т. 1/2ид.част от процесното жилище е придобита
от В.Д.С. и П.К.С.-В. при равни дялове. Няма основание да се приемат за
обезсилени по право всички изпълнителни действия по изп.дело
№265/2007г.на ЧСИ Н.Ж. след 05.07.2007г., както се твърди от ищеца, при данни то
да е образувано на 18.10.2007г. на основание пар.3 от
ПЗР на ЗЧСИ, за продължаване на изп.д.№292/2006г.на
ЧСИ С.Сербезов, образувано на основание пар.3 от ПЗР
на ЗЧСИ за продължаване на изп.д.№2222/2005г.на ДРС,
и липсата на установяване от страна на ищеца на бездействие на взискателите
в двугодишен срок, изтекъл към 05.07.2007г., лишаващо от основание продължаване
му от ЧСИ при условията на пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ. Публичната продан
на недвижим имот се характеризира като деривативен
способ за придобиване правото на собственост, защото купувачът придобива
правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота от деня на
влизане в сила постановлението за възлагане / чл. 496, ал.2 ГПК/. Ако
възлагането не е обжалвано, действителността на продажбата може да бъде
оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на
цената. Така правото на собственост върху прехвърлената от длъжника им А.Т. в
полза на бившата му съпруга 1/2ид.част е преминала в патримониума
на тези съделителки от датата на влизане в сила на
постановлението- 20.04.2017г. Правата на А.Т. в имота обаче, както беше прието
по-горе, са в обем по-голям от прехвърлената 1/2ид.част, равняваща се на
15084/30168 ид.части с оглед стойността на
имота, т.е. за разликата до
притежаваните 17524,07/30168 ид.части, равняваща се
на 2440.07/30168ид.части не е установено каквото и да е погасяващо правата му
основание. В този смисъл процесния имот понастоящем се явява съсобствен между А.Т. с права в имота в обем на
2440.07/30168ид.части, Е.Т. с права в
имота в обем 12643,93/30168ид.части, В.Д.С.
с права в обем на 7542/30168ид.части и П.К.С.-В.
с права в обем на 7542/30168ид.части. След като понастоящем делбения
имот се притежава от страните в съсобственост
и в частите посочени по-горе, следва и правилно е допусната делбата му
при същите части.
Обжалваният акт следва да бъде
потвърден и с мотивите за основателност на районния съд,
към които на основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция препраща.
При този изход
от въззивното производство/отхвърляне и на двете
жалби, респ. потвърждаване на решението в обжалваните части/ разноски на страните
не се следват, вкл.за защита срещу неоснователна въззивна жалба на насрещната
страна. Присъждане на разноски са поискали и двамата възивника.
И двамата са сторили разноски за държавна такса по подадените жалби, които не
им се следват. А.Т. не е удостоверил извършването на разход за адвокатско
възнаграждение. Е.Т. е представила доказателства/договор за правна защита и
съдействие от 09.02.2019г./ за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство от 1000лева на адв.Н.
К.. Защита интересите на страната във въззивното
производство/както впрочем и пред районния съд/ адв.Н.
К. не е осъществявал. Във въззивното производство правната
защита и представителство на Е.Т. е осъществявано от адв.П.А..
Процесуалният закон урежда възмездяване само на заплатените от страната
разноски за осъществената адвокатска защита. Доказателства за разходи за
осъществената адвокатска защита от адв.П.А. страната
не е представила.По изложените съображения разноски в полза на Е.Т. за защита
срещу неоснователна въззивна жалба на А.Т. не се дължат.
С оглед
гореизложеното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №790/05.08.2020г. по гр.д.№335/2018г. на Д.ки районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.