Решение по дело №168/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Т.Ф.Р. с постоянен адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.С. ***, против заповед № 3399/30.09.2022 година на заместник - кмета на община Б..

С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне изграден незаконен строеж, описан като „Едноетажна постройка /обект № 1 по схема/ с приблизителна застроена площ 30 м“, намиращ се в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *77 по КК на град Б., откъм границата с поземлен имот с идентификатор *44 по КК на град Б..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят заявява, че през 2018 година е придобил недвижимия имот, в който е установено строителството, ведно с малка паянтова постройка, а допълнително е поставил каравана, за чието предпазване е направил „малка дървена конструкция от плоскости с ламаринен покрив и дървени греди“. Той твърди, че постройката не е трайно прикрепена към терена и „играе роля на навес на караваната“ и „предверие към нея“. Поддържа, че при закупуване на недвижимия имот в издадената скица не е било отразено съществуването на ограничение (сервитутна зона към тръбопровод) и той изобщо не е имал представа, че е налице ограничение на правото му на собственост върху имота. Изтъква, че за постройката не се изисква издаване на разрешение за строеж, защото тя е предназначена за съхранение на инвентар, а отделно – заявява, че тя няма характеристиките на „строеж“ по смисъла на закона.

Иска се отмяна на заповедта за премахване. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следната фактическа обстановка.

По силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 170/05.11.2018 година на нотариус, вписан под № 491 в регистъра на Нотариалната камара жалбоподателят Р. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *77 по КККР на град Б., с площ от 2 802 м в местността „Б.“ (лист 35).

С писмо изх. № 100 – 01 – 433/16.02.2022 година по описа на „Л.Н.Б.Б.“ АД (Лукойл) председателят на Управителния съвет на търговското дружество е уведомил кмета на община Б. и председателя на ДАНС, че в края на 2021 година, след извършване на геодезични измервания в местността „Б.“, е установено нарушение на сервитутите и охраняемата зона на продуктопроводите на Лукойл. Посочено е, че на територията на поземлени имоти с идентификатори *76 и *77 по КККР на град Б., през които преминават преносни съоръжения, са констатирани изградени огради и постройки в нарушение на Наредбата за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи – Наредбата (лист 36 - 37).

На 12.04.2022 година началникът на отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на Община Б. изготвил писмо до Т.Р., в което го уведомил за постъпилия сигнал от Лукойл, както и че в северозападната част на имота на Р. са констатирани две едноетажни постройки, за които не е установено да са издавани строителни книжа – основание за започване на производство по премахването им. Към писмото били приложени снимки на постройките и извадка от план на новообразуваните имоти на местността, съдържаща имота на жалбоподателя и преминаващите през него съоръжения на Лукойл. С писмото от жалбоподателя били изискани доказателства за разрешаването на строителството в поземления му имот. Р. получил писмото лично на 13.04.2022 година (лист 30 - 34).

На 19.04.2022 година жалбоподателят подал молба до общинската администрация. В нея посочил, че притежава две незаконни постройки в имота си, че плаща данък, че иска разрешение за поставяне на преместваеми обекти, както и че няма къде да живее (лист 28).

На 22.06.2022 година служители в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ на Община Б. са извършили проверка в поземлен имот *77 във връзка с депозираното писмо от Лукойл. При извършената проверка е било установено, че в северозападната част на имота, на границата с поземлен имот *44 е изградена едноетажна постройка (именувана „обект № 1 по схема“) с приблизителна застроена площ от 30 м, с приблизителни размери 6,50/4,70/2,60 м, изпълнена от дървена конструкция, двускатен покрив, покрит с ламарина, монтирани входна врата, прозорци и климатик, която е електрифицирана, обзаведена и се ползва за живеене. По данни от присъствалия на проверката Т.Р., постройката е била изградена след 05.11.2018 година. проверяващите са установили, че местоположението на постройката е до продуктопровод на Лукойл и тя е изградена в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 8 ал. 1 и ал. 6 от Наредбата (Приложение № 1). За установените обстоятелства проверяващите са изготвили констативен акт № В – 6/22.06.2022 година, към който са приложили схема на обекта, снимка и извлечение от плана на новообразуваните имоти в местността „Каменица“, в която са отразени продуктопроводите на Лукойл и поземления имот на жалбоподателя. Р. е получил констативния акт на 13.07.2022 година (лист 25 – 26 и 24).

На 13.07.2022 година жалбоподателят подал възражение срещу констатациите в акта. Той не оспорил по същество установените факти, а посочил, че няма къде да живее, че е безработен и че иска да не се премахват постройките (лист 19).

На 30 .09.2022 година, като възпроизвела фактите и правната им квалификация от констативния акт, заместник – кметът на Община Б. с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ е издала заповедта за премахване, обжалвана в настоящото производство. Заповедта е била връчена на адресата си по реда на § 4 ал. 2 изр. второ от ДР на ЗУТ – чрез поставяне на строежа на 17.01.2023 година, поради неоткриването на Р.. На 26.01.2023 година - в законоустановения срок - тя е била оспорена от Р. по съдебен ред (лист 6 – 7, 12, 10 и 3).

Като доказателство за компетентността на административния орган да разпореди премахването на постройката, от ответника е представена заповед № 2894/06.10.2021 година на кмета на община Б.. С т. I.22 от тази заповед заместник – кметът на Община Б. с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, включително, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ (лист 8 - 9).

По делото е допусната съдебно - техническа експертиза (СТЕ) със задачи вещото лице да изследва и опише размерите (дължина, ширина и височина), конструктивните особености и материалите, от които е изградена постройката, описана в обжалваната заповед, т. нар. „обект № 1 по схема“; да измери разстоянието между постройката, описана в обжалваната заповед, и преминаващите през поземлен имот с идентификатор *77 по КК на град Б. продуктопроводи на „Л.Н.Б.Б.“ АД, както и на основата на плана на новообразуваните имоти за местността „Б.“ и скица от СГКК, да изготви комбинирана скица, съдържаща продуктопроводите на „Л.Н.Б.Б.“ АД и постройките на Т.Р., като обозначи постройката, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, както и разстоянието между тях (лист 62 - 66).

Вещото лице е установило, че продуктопроводите на „Л.Н.Б.Б.“ АД, които преминават през имота на жалбоподателя, са нанесени в плана на новообразуваните имоти в местността „Б.“, но не са нанесени в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД – 09 – 19/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АГКК. Констатирало е, че с решение по протокол № 43/26.06.2018 година на Общински съвет – Б. е одобрен общ устройствен план на град Б., според който поземления имот на жалбоподателя попада в зона „обработваеми земи“ (ниви) с устройствен режим със забрана за промяна на предназначението като проводите на „Л.Н.Б.Б.“ АД са нанесени в общия устройствен план.

Експертът е измерила постройката на Р. и е установила, че външните  размери са 4,90/7,00 метра с двускатен покрив (покрит с профилни метални панели) - с височина в ниската част – 1,80 метра и височина във високата част – 2,55 метра. Констатирала е, че конструкцията на постройката е от дървени гредички 8/8 см, обработени в долния си край с грес, обвити в полиетиленово фолио и забити в терена на дълбочина 25 см. От външната си част гредичките са облицовани с ПДЧ – плоскости, върху които е положена изолация от 3 см стиропор, мрежа и мазилка, от вътрешната страна стените и тавана са изпълнени с гипскартон, а подът е от подови плочи, наредени върху трамбована пръст. Установено е, че от дворната врата на мястото до края на постройките е изградена дворна пътека от тротоарни и каменни плочи, подмазани с бетонова замазка.

Експертът е констатирала, че през имота на жалбоподателя преминават три тръбопровода – един за промишлена вода – според устни сведения „на собственици“ (разположен най – близо до постройките) и два нефтопровода.

В комбинирана скица, неразделна част от експертизата, вещото лице е описало разстоянията от проводите на дружеството до постройките на Р.. Разстоянието от постройката, чието премахване е разпоредено, до първия (най - близкия) провод – е 8,50 метра, а до другите два продуктопровода за петролни продукти, съответно – 19,50 метра и 26,00 метра.

Допълнително от процесуалния представител на ответника е представено копие на писмо от техническия директор на „Л.Н.Б.Б.“ АД, адресирано до Т.Р. ***, в което е посочено, че постройката на Р. е в сервитутната зона на магистралните продуктопроводи на дружеството. Към завереното копие на писмото са приложени извлечение от подзаконов нормативен акт, съдържащ изисквания за минималните размери на сервитутните зони на продуктопроводите, а също – снимка и скица, на която са обозначени постройката на жалбоподателя и продуктопроводите, които преминават край нея (лист 90 - 92).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Обектът, описан в оспорената заповед, представлява „строеж” по смисъла на §5 т. 38 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Процесният обект, така както е установен от вещото лице - едноетажна сграда с жилищно предназначение, ниско застрояване, остъклена, електрифицирана и пригодена за постоянно обитаване - представлява строеж „пета категория“, по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ - жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 м или с капацитет до 100 места за посетители.

Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В настоящият случай оспорената заповед е издадена заместник - кмета на общината, оправомощена със заповед № 2894/06.10.2021 година на кмета на община Б., явяваща се компетентен административен орган, който може да разпореди премахването на сградата, описана в административния акт.

В административното производство по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения. За съставения констативен акт жалбоподателят е уведомен по законоустановения начин и му е представена възможност за възражение срещу констатациите. Констативният акт по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ представлява доказателство за посочените в него обстоятелства, но тези констатации може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразността на оспорената заповед.

Заповедта е мотивирана - направено е кратко изложение на установената фактическа обстановка, строежът е индивидуализиран чрез своето местоположение, констатациите са правно квалифицирани, а диспозитивът на заповедта съдържа недвусмислена повеля на административния орган.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Постройката, описана в заповедта, не е предвидена в план, одобрен за имота, защото имотът е земеделска земя, чието предназначение – според ОУП на град Б. – не може да бъде променяно.

За процесния обект не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Строежът е изграден след 2018 година (годината на придобиване на имота от жалбоподателя), поради което изследването на неговата търпимост по § 16, § 184 и § 127 от ДР на ЗУТ не следва да бъде извършвано.

Само на това основание заповедта е материално законосъобразна, а жалбата – като неоснователна – следва да се отхвърли.

За да мотивира допълнително издадената заповед за премахване, ответникът се е обосновал и с писмото – сигнал от „Л.Н.Б.Б.“ АД, че постройката на Т.Р. попада в сервитутната зона на продуктопроводите на дружеството – според Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи (Наредбата).

В този част заповедта не е мотивирана в достатъчна степен, защото според цитираната наредба, минималните разстояния между продуктопровод и околните сгради са обусловени от работното налягане на съоръжението (виж Приложение № 1 към чл. 8, ал. 6 от Наредбата). По делото от ответника не са представени доказателства какво е работното налягане на продуктопроводите на „Л.Н.Б.Б.“ АД, намиращи се в непосредствена близост до строежа на жалбоподателя, за да бъде преценено дали сградата попада в сервитутната зона на проводите, в която строителството (без конкретни изключения, нямащи връзка с обекта на Р.) е забранено.

Възраженията на жалбоподателя относно характера на сградата са неоснователни. Той се позовава на нормата на чл. 151 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, според която не е необходимо издаване на разрешение за строеж за „леки постройки за инвентар“, като поддържа, че това е сграда за съхранение на инвентар – караваната, която – всъщност - се използва за жилищни нужди.

Съдът не споделя тази теза. Караваната не е „инвентар“, защото от жалбоподателя не са представени доказателства (и не са направени твърдения) за упражняването на конкретна професия/занаят, в чиито производствени или технологични процеси караваната да е включена като оръдие на труда („инвентар“). Напротив - караваната се използва единствено за живеене от Р., а около нея е изграден строеж, който има същите функции – електрифицирано и благоустроено предверие към основното жилищно пространство, вградено в постройката по начин, че караваната не може да бъде изкарана на собствен ход през него, без строежът да бъде засегнат. Затова съдът приема, че построеното не е стопанска сграда.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя, съгласно своевременно направеното изявление на процесуалния представител на ответника, съгласно чл. 143 ал. 4 от АПК. Като взе предвид правната и фактическа сложност на казуса, и степента на участие на ответника в съдебното производство, съдът приема, че жалбоподателят следва да заплати на Община Б., разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева и възнаграждение на вещото лице в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ф.Р. с постоянен адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.С. ***, против заповед № 3399/30.09.2022 година на заместник - кмета на община Б..

ОСЪЖДА Т.Ф.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: