Р Е Ш Е Н И Е
№ 618/3.10.2017г. 03.10.2017 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 19.09 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ир. П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 594 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТ «***» против ЗК»ЛЕВ ИНС»АД – гр. С., с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 6156, 58 евро / с левова равностойност 12 041, 22 лв./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие на основание сключения между страните договор за застраховка – отговорност на превозвача сключен с полица № ***, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача „ с валидност от 16.07.2016 до 15.07.2017 год., съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки относно товарен автомобил и ремарке. На ищеца бил възложен превоз на стоки от Транспортна организация „***“, като автомобила бил натоварен с 33 бр. палети със стока,която следвало да бъде доставена до 12.08.2016 год. Водач на автомобила било лицето – С. Г. Г., който на 10.08.2016 год. спрял за регламентирана почивка на паркинг в Б.. Въпреки неговото постоянно присъствие трети лица влезли в ремаркето чрез срязване на брезента и разбиване на катинара и и извършили кражба на 106 бр. кашони, както и частична кражба от 4 бр. кашони. Според изготвения авариен доклад липсващото количество било 557, 77 кг. На стойност 18 469, 50 евро. Били сигнализирани и полицейските органи.
Т.к. било настъпило застрахователно събитие ищецът своевременно подал искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на основание сключения договор за застраховка, по което била образувана щета. С писмо ответната страна уведомила ищеца, че претенцията не е уважена, т.к. кражбата настъпила на неохраняем паркинг. В конкретния случай ищецът изпълнил всичките си задължения по договора – да заключи стоката и да я оставя винаги на осигурени места или охраняеми паркинги. Процесния автомобил бил паркиран на осигурено място – паркинг до магистралата , на който имало паркоместа и търговски обекти с видеокамери за наблюдение. Освен това водачът не бил напускал автомобила.
Претенцията била основателна, т.к. било налице предпоставките на чл. 3.т.3 от раздел 9 от ОУ към застрахователния договор, поради което и се претендира нейното уважаване в пълен размер / получен като сбор от заявената към ищеца претенция от Транспортна организация *** и стойността на изготвяне на протокол от авариен комисар./.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. На първо място оспорва настъпването на застрахователно събитие, на твърдяната дата и на твърдяното място, включително и обстоятелствата, при които се твърди да е настъпило. Не били представени доказателства кой е открил кражбата, която се твърди да е настъпила на 0.08.2016 год., т.к. датата на която били щетите била 12.08.2016 год. Не ставало ясно как е запечатана и съхранявана останалата част от стоката. Не били представени доказателства къде се е случило събитието и как бил охраняван паркинга. Оспорва се твърдението, че е имало камери, а дори и да имало, че те били предназначени за охрана на автомобилите, каквото било изискването на застрахователния договор. Оспорва се и твърдението, че водачът присъствал по време на почивката в автомобила. Оспорва се твърдението, че товарът е бил наличен в пълния си обем към датата, на която се твърди да е настъпило събитието, т.е. връзка между описаното събитие и констатираните от инспектора липси.
Иска се оспорва и по размер, като се сочи, че не ставало ясно съдържанието на всеки един от пакетите, неговата стойност и т.н., включително стойността на хонорара на аварийния комисар. Не били изпълнени и всички изисквания на ОУ. Настъпилото събитие не било покрит риск по сключената застраховка.
Претендира се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на застраховка „Отговорност на превозвача“, която се покрива съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, за периода 16.07.2016 год. – 15.07.2017 год., за следните превозно средства, който извършват международни транспортни операции – „Волво“ с ДКН У 3833 АС и ремарке – „Кьогел“ с ДКН У 0088 ЕК. Според уговореното между страните покрития лимит е в съответствие с чл. 23 от СМР.
По делото са приложени ОУ на ответника за застраховка „Отговорност на превозвача“.В същите са уредени правата и задълженията на страните по договора, включително общите изключения, които не покриват отговорността на превозвача за загуба и щета, а именно – раздел 5, т.2.8.- при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования.
Представени са още писмени доказателства установяващи, че на ищеца е бил възложен превоз от ТО“***“ на 33 европалета с промишлени стоки – облекло с тегло 10 000 кг., с дата на товарене 08.08.2016 г. и дата на разтоварване 08.10.2016 г.
Представен е и авариен протокол от 17.10.2016 г., видно от който на процесното МПС е била направена инспекция от авариен комисар на 12.08.2016 г., във Ф.-Б., Н..Посочено е , че загубите се дължат на кражба, по време на почивка на камиона в Б., като инцидентът е записан от местната полиция и се разследва в дело с посочен номер.Първоначално щетите са били документирани от полицията , малко след инцидента на 10.08.2016 г., а точният им размер е бил потвърден по време на доставката в присъствието на инспектора на 12.08.2016 г.
Видно от удостоверение за депозирана жалба/превод от френски език/, на 10.08.2016 г. е била подадена жалба във федералната полиция от С. Г..
Представени е още писмена кореспонденция, изпратена от наредилия превоза – ТО „***“,с която ищецът е уведомен, че исканата сума е в размер на 5 019, 93 паунда- отговорност на превозвача ,както и 1136, 65 евро – разходи за инспектиционен доклад.
По делото е представена и приета в цялост преписката образувана по заведената от ищеца щета - № ***.Видно от многобройните, съхранени в същата писмени доказателства, е че на 11.08.2016 год. застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото на 10.08.2016 год. събитие, приложил е съответните писмени доказателства, снимков материал и обяснения от ***а на товарната композиция, като мотивът за отказа на застрахователя да заплати съответно застрахователно обезщетение е , че описаното събитие не представлява покрит риск, съгласно ОУ на сключения договор.
Освен гореописаните писмени доказателства по делото са приложени още – иск на ТО „***“ срещу ищеца за заплащане на обезщетение; опаковъчен лист към авариен протокол, както и фактура, издадена от изготвилите аварийния протокол инспектори на стойност 1136, 65 евро.
По делото е назначена и прието заключението на СИЕ, вещото лице по която, въз основа на материалите по делото е установило, че размерът на обезщетението за липса на товар по застраховка „Отговорност на превозвача“, предвид посоченото в аварийния протокол се равнява на 5 584, 55 евро с равностойност 10 922, 43 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Св. Г. посочва, че работи като *** при ищеца. Бил му възложен товар от А. за Г. през юли 2016 год.До момента на кражбата и идването на полицията не знаел с какво е натоварен камиона. Посочва, че спрял камиона на паркинг за леки и товарни автомобили в Б.. Кражбата установил в 6-7- часа сутринта- брезентът бил срязан, катинара разбит. Твърди, че не е напускал камиона, освен да го обиколи и огледа, от момента на спиране на паркинга до момента,в който установил кражбата. Твърди, че се наложило да спре именно на този паркинг, т.к. станало време за регламентирана почивка, а на близо нямало охраняем паркинг , на който да спре. Това означавало, че в този ден е свършило работното му време за шофиране, като в работното време имал право да шофира общо 9 часа, след което трябвало да се направи почивка. След констатиране на кражбата помолил в отсрещното кафене да се обадят в полицията, които дошли – направили оглед, снимки, свършили си работата. Тогава и свидетелят видял кашоните, които полицаите установили, че са леки, с големината на микровълнова печка. Аварийните комисари пристигнали, когато дошъл на мястото, където трябвало да разтоварва.
Св. Д. Г. посочва, че работи като *** при ищеца, като седалището им било в А.. През август 2016 год. му се обадил ***а С. Г. и му казал, че има нарушен от недоброжелатели товар.Свидетелят му дал указания да звънне в полицията, а той самия се обадил на застрахователя, за да попита какво точно да правят.Понеже разговорът с представител на застрахователя му прозвучал несериозно, свидетелят звънял още няколко пъти. Той организирал и инспекторите. Аварийният протокол бил съставен на мястото на разтоварването.Фирмата възложител предявила претенция за обезщетение. Камионът бил паркиран на паркинг в Б., което се установявало и от полицейския протокол. От ***а знаел че се наложило да спре на този паркинг, т.к. иначе щял да наруши времето за каране и било време за регламентирана почивка.Събитието било през месец август 2016 г., между осми и десети.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 223 КЗ.
Съобразно задължителната практика на ВКС - Решение №27/29.07.2016 по дело №2415/2014 на ВКС, ТК, II т.о. - Договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие е вид застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. За успешно провеждане на така предявения иск, ищецът следва да докаже наличие на валидно сключен договор за застраховка с ответника, настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на договора за застраховка, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, както и размера на претенцията си.
В процесния случай единствения безспорен между страните факт е, че между същите е съществувало валидно застрахователно правоотношение за периода 16.07.2016 год. – 15.07.2017 год., за следните превозно средства, който извършват международни транспортни операции – „Волво“ с ДКН У 3833 АС и ремарке – „Кьогел“ с ДКН У 0088 ЕК.Ответникът оспорва, както твърдяната дата на настъпване на застрахователно събитие – кражба от трети лица на товар, превозван в товарната композиция, така и факта дали събитието представлява покрит риск по смисъла на ОУ към договора за застраховка, така и че размера на претенциите не е доказан и установен по безспорен начин.
Съдът приема, че спорните взаимоотношения между страните по делото следва да се уредят въз основа на сключения помежду им застраховетлен договор, неразделна част от който са ОУ, във връзка с приложимата нормативна уредба. На тази именно база е основното възражение на ответника, за да не изплати претендираното от ищеца обезщетение – възражението, че кражбата на стоката е станала на неохраняем паркинг, където за през нощта е бил паркиран товарният автомобил с ремарке към него. Това възражение съдът намира за неоснователно и недоказано.В процесния случай от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства/последните, с оглед факта, че разпитаните свидетели посочват, че са синове на собственика на ищеца, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че следва да кредитира с доверие, т.к. са безпротиворечиви, логични, еднопосочни и кореспондиращи си напълно със събраните писмени доказателства / , съдът намира, че по делото безспорно се установи, че след сключването между страните по процесното дело на застраховката «Отговорност на превозвача « и по време на действието й, през време на осъществяване на възложен курс А. – Г., за доставка на стоки /каквото е и занятието на ищеца/ на датата 10.08.2016 г. е била осъществена кражба от трети лица от каросерията на ремаркето, посредством разбиване на катинара и срязване на брезента на ремаркето. Събитието освен това е било осъществено на паркинг за превозни средства на територията на Б., където е имало паркирани и други МПС, имало е заведения за хранене и бензиностанция. Безспорно е още, че паркингът не е бил специално охраняван, т.к. не се твърди или установява да е бил ограден, да е било монтирано видеонаблюдение, да е била платена такса за ползването му.Установява се от показанията на ***а на композицията, че на същия се наложило да спре на този именно паркинг, т.к. станало време за регламентираната му почивка /свършило е дневното му време за шофиране/, а на близо нямало охраняем такъв. Последният не е напускал камиона от момента на спирането до момента на установяване на кражбата на следващата сутрин , освен за да го огледа отвън.
Според ОУ на застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” и по – специално т.2.8 от Раздел 5 , тя не покрива отговорността на превозвача за загуба или повреда, вследствие кражба на или от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. Т.е. предпоставките са дадени алтернативно, а не кумулативно. Съдът намира обаче, че тази уговорка не изключва отговорността на ответника в случая.На първо място следва да се има предвид факта, че същите тези ОУ предвиждат в раздел 8, т.1.3 задължение на застрахования да заключи натоварените стоки и винаги да ги оставя /паркира на осигурени места , охраняеми паркинги или по друг начин контролирани обекти.
В практиката на касационната инстанция господства становището, че не всяко неизпълнение от страна на застрахования на договорното му задължение е основание по смисъла на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Въвеждането на значителността на договорно задължение, останало неизпълнено от застрахования, спрямо интереса на застрахователя, включително произтичащо от общите условия на съответната застраховка, като критерий сочи на необходимост от пряка причинно - следствената връзка между неизпълнението и същественото увеличаване на риска, на неговото реализиране, или на обхвата на вредите, т. е., ако задължението е изпълнено, не би се стигнало до настъпване на конкретното застрахователно събитие - кражба на товара, респ. обемът на вредите би бил значително по- нисък, която е елемент от фактическия състав на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./ и подлежи на главно и пълно доказване в процеса, за което доказателствената тежест е изцяло на застрахователя/С Определение от 04.05.2017 г. по чл. 140 ГПК, ЯРС е указал на ответника тежестта да установи наличието на предпоставките за недължимост на обезщетението/.
В горния смисъл и Решение №81/11.01.2017 год. по гр. дело №4442/2016 г. на Апелативен съд – С., недопуснато до касационно обжалване – Определение №254/05.05.2017 г. по гр.д. №381/2017 на ВКС.
От показанията на свидетеля Г. - *** на превозното средство /които съдът кредитира по изложените по-готе мотиви/, се установява по категоричен начин, че автомобилният състав не е бил оставен без надзор, тъй като по време на престоя на паркинга, същият този водач не го е напускал от момента на спирането до сутринта на другия ден, когато трябвало да тръгне отново, освен веднъж, за да го огледа отвън. От показанията и писмените доказателства се установява и това, че на мястото където е пренощувал е паркинг, където е имало и други МПС. Предвид конкретната обстановка - задължението на водача да преустанови управлението на автомобила за да направи регламентираната почивка, т.к. е свършило времето му за шофиране и липсата на охраняем паркинг в близост, трябва да се приеме, че описаните негови действия са били правомерни, тъй като според обстоятелствата е положил дължимата грижа за да ограничи в максимална степен риска от посегателство върху стоката и, което е по - важно, няма и не се установи пряка причинно - следствената връзка между това негово поведение и настъпването на застрахователното събитие
От изложеното до тук се налага извода, че отказът на застрахователя да плати обезщетение е неоснователен, тъй като застрахователното събитие не е настъпило при обстоятелства, при които застрахованият носи отговорност за настъпването на имуществените вреди - иначе казано, не е налице изключен риск по смисъла на общите условия на застрахователния договор.
Освен изложеното пак от съвкупната преценка на писмените доказателства и ССЕ се установява, както конкретната дата на настъпване на събитието, така и размера на причинената щета.
Исковата претенция според съда е
основателна и доказана в пълния си претендиран размер, съобразно приетата и
неоспорена ССЕ/за съда не съществува възможност да присъди повече от поисканото
от ищеца с исковата молба – общо 6156,58 евро, предвид обстоятелството, че
както ССЕ, така и претенцията на ТО ***, последната в паундове са в по-висок
размер от претендирания/. Следователно ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 6156,58 евро, с равностойност 12 041,22 лв., представляващи
незаплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на
превозвача от 19.05.2016 г, за настъпило на 10.08.2017 год. застрахователно
събитие. Няма изисквания по застрахователния договор, в т.ч. и в ОУ за
застраховка «Отговорност на превозвача на товари по шосе», да е налице
първоначално изплащане на обезщетението за липсата в полза на получателя на
стоката от страна на превозвача, а след това превозвачът да има право да търси
обезщетение от застрахователя; предявеният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение не е обратен иск.
По разноските:
Предвид уважаване на претенцията в пълният й претендиран размер, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1571, 63 лв. – заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 223 КЗ ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр. С. , ЕИК ********* да заплати на ЕТ „***- гр. Я., ЕИК ******** сумата от общо 6156,58 евро , представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие на 10.08.2016 год., на основание сключения между страните договор за застраховка – «Отговорност на превозвача», сключен с полица № ***, в едно със законна лихва от датата на исковата молба – 24.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането .
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр. С. , ЕИК ******** да заплати на ЕТ „***- гр. Я., ЕИК ******** сумата от 1571, 63 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: