Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в
открито заседание на двадесет и девети септември,
през две хиляди и шестнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 7551 по описа на състава за 2015г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищцата В.А.И.
поддържа твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат
на описаните в исковата молба физически травми, изразяващи се във фрактура на
шийката на бедрената кост на лявата става, фрактура на лявата гривнена става,
множество хематоми и охлузвания, които били причинени при пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 22.08.2014г., на ул. „Р.Д.“ в гр. П.. Самото
произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение
на водача Д.С.В.който при управление на микробус марка „Мерцедес “ модел „Спринтер“
с рег. № ********, не осигурил безопасна маневра на заден ход и ударил пресичащата
пътното платно пешеходка И. (ищцата). Заради противоправното си поведение водачът
на автомобила бил привлечен към наказателна отговорност, но досъдебното
производство ДП № 388/2014г. по описа на РУП П. съответно на пр. пр. №
2457/2014г по описа на РП П. все още не било приключило. Ответникът застраховал
отговорността на собственика и водача на лекия автомобил марка „Мерцедес “
модел „Спринтер“ с рег. № ******** с покритие по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, поради което за него възникнало задължение –
да заплати на пострадалата застрахователно обезщетение за неимуществените
вреди, които настъпили вследствие на процесното ПТП. При изложените фактически
твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от нея и описани по- горе неимуществени
вреди в размер на сумата от 100 000 лв., заедно със законната лихва за
забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на ПТП - 22.08.2014г. до
окончателното плащане на присъдената като обезщетение сума. С оглед изхода на
спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати направените
съдебни разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Исковата претенция е оспорена
от ответника ЗД „Б.и.” АД по основание и размер.
Чрез процесуалния си представител, това дружество оспорва съществуването на
основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като сочи, че
причина за настъпването на ПТП било случайно деяние на застрахования водач и
поради това, застрахователят не дължал плащане на застрахователно обезщетение. В
подадения писмен отговор на исковата молба и в хода на процеса, ответникът признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение с
покритие по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за водача на посочения в исковата
молба микробус марка „Мерцедес “ модел „Спринтер“ с рег. № ********. Без да
оспорва твърденията на ищцата относно настъпването на процесното ПТП и относно претърпените от ищцата физически /телесни/
увреди, ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
която пресичала пътното платно на необозначено за целта място и без да се
съобрази с останалите участници в движението. Поддържа твърдение, че отказът на пострадалата да получи адекватна и пълна
по обем медицинска помощ също създал причина за обективно влошаване на
здравословното състояние на пострадалата (медицинската документация съдържала изрично
отбелязване, че пострадалата не се върнала за дейност по ендопротезиране, след
като е била изпратена за консултация с травмотолог). При условията на евентуалност – ответникът поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед действителния обем на претърпените вреди. Посочва, че ако вредите биха били
доказани в пълен обем, то дължимото обезщетение не би следвало да превишава
сумата от 15 000 лева. Моли
за отхвърляне на претенцията, а при условията на евентуалност – за определяне на
справедлив размер на обезщетението, като във връзка с това претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 16 от 22.08.2014г. на ОД МВР П. и Протокол за оглед
на местопроизшествие с фотоалбум от същата дата, установяват фактите, при които
е настъпило описаното в исковата молба пътно- транспортно произшествие, с
участието на ищцата (като пострадало лице) и водача на лекия марка „Мерцедес “ модел „Спринтер“
с рег. № ********. Споменатите документи описват данни за механизма на ПТП,
като посочват, че при извършване на маневра на заден ход, управлявания от
водача Д.С.В.микробус удря със задната си част върху пътното платно пешеходката
В.А.И.. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа
експертиза.
Приетите като
доказателства и приобщени към настоящото дело Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 05.06.2015г. на РП П., Определение от 07.08.2015г.
по ч.н.д. № 1163/2015г. на РС П. и препис-извлечение от Определение
№313/26.10.2015г. по в.н.ч.д. № 277/2015г. на ОС П. установява, че образуваното
срещу Д.С.В.досъдебно производство е прекратено, на основание чл. 243, ал.1,
т.2 от НПК.
В дадените пред съда
показания, свидетелят Д.С.В.заявява, че е управлявал микробус марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег. № ********
в момента на настъпване на процесното ПТП. Произшествието е настъпило в
непосредствена близост до магазин на ул. „Р.Д.“, при маневра „движение на заден
ход“ на паркирания преди предприемането на маневрата микробус. Ударът е
настъпил със задната лява страна на микробуса, който според свидетеля предприел
маневра на заден ход с приблизителна скорост от около 3 км/ч. Свидетелят
възприел преди инцидента пострадалата предприела пресичане на пътното платно,
придвижвайки се бавно, с бастун и придружавана от дъщеря си. Пътното платно на
мястото на удара било с ширина на две ленти за движение, но без пътна маркировка
и без обозначено място за пресичане. Движението не било регулирано – нито
посредством пътни знаци, нито чрез светофарна уредба. Свидетелят разбрал за
настъпването на инцидента след като чул викове и незабавно спрял маневрата на
заден ход. Според възприятията на свидетеля, пострадалата паднала на земята,
защото била дръпната от дъщеря си за ръката, а не в следствие от
съприкосновението с процесния микробус. Непосредствено след настъпване на пътния
инцидент, пострадалата заявила пред свидетеля, че е добре и макар да чувства
болки, не се нуждае от медицинска помощ. Едва след извършения преглед на
пострадалата в лечебно заведение и изготвяне на протокол за ПТП – свидетелят
напуснал мястото на произшествието.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Е.П.С.заявява, че е дъщеря на ищцата и очевидец на
настъпването на процесното ПТП, а поради непосредствените и непрекъснато
социални контакти с ищцата – тя имала и преки наблюдения върху възстановителния
период на травмите. Според показанията на свидетелката, тя и майка й
(пострадалата) предприели пресичане на пътното платно, насочвайки се към спрял
пътнически автобус. Пострадалата се придвижвала бавно, с помощта на бастун,
поради което свидетелката се отдалечила на няколко крачки и тогава чула шум от
двигател на паркиралия в близост до автобуса бял микробус. Микробусът потеглил
на заден ход и свидетелката опитала да го предупреди да спре чрез викове и
„биене“ по корпуса. Свидетелката не успяла да предотврати настъпването на ПТП,
като възприела, че микробусът „блъснал“ пострадалата, тя се „отхвърлила назад“.
Едва тогава, водачът на микробуса слязъл, за да види състоянието на
пострадалата, която била паднала на земята. Незабавно били сигнализирани
органите на МВР, а пострадалата била откарана с линейка до лечебно заведение в
гр. П., където бил извършен преглед и рентгенографско изследване. При този
преглед, пострадалата била насочена да повтори изследването след 5-6 дни, тъй
като било възможно травмите да останат „скрити“ при първия преглед. След около
три дни, пострадалата усетила силни и непрестанни болки в крака, които не й
позволявали нито да седи, нито да лежи, а този факт наложил тя отново да
потърси спешна медицинска помощ. При повторния преглед в лечебно заведение след
втора рентгенографска снимка било установено, че е налице травма – фрактура на
шийката на бедрената кост на левия крак. По препоръка на лекарите не била
извършена операция, тъй като бил налице висок оперативен риск, заради възрастта
на пострадалата и множеството съпътстващи общи заболявания, от които тя
страдала. Възстановителния период се осъществил много бавно и без особен успех.
Пострадалата вече се придвижвала твърде бавно, не могла да напуска жилището, нито
да се обслужва сама в битовите си потребности. Приемала множество
болкоуспокояващи лекарства.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи, между които: фиш за спешна медицинска
помощ 2- броя, амбулаторни листове, резултати от амбулаторни изследвания, лист
от амбулаторен журнал и рентгенографско изследване, чието съдържание сочи
медицински данни за здравословното състояние на ищцата след настъпването на
процесното ПТП и за извършеното последващо лечение. Споменатите данни са обект
на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата
като доказателство съдебно- медицинска експертиза изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия
и травматология) предлага на съда следните изводи, касателно подлежащите на
доказване правно релевантни факти:
·
В следствие на процесното ПТП ищцата е получила неразместено субкапитално счупване на шийката
на лявата бедрена кост;
·
Споменатите контузии са причинени в следствие на загуба
на равновесие поради удар с корпуса на МПС и директен удар на тазобедрената
става върху твърдата пътната настилка;
·
Според вещото лице, получената травматична увреда е пряка
и непосредствена последица от механизма на настъпване на ПТП, въпреки че е
открита и диагностицирана няколко дни по- късно. Последното се обяснява с
факта, че се касае за неразместнето счупване;
·
Общо лечебният и възстановителен период на такъв тип
травми е с продължителност около два
месеца. При пострадалата, лечебно- възстановителният период е продължил
осем месеца, но без положителен резултат, като ищцата е претърпяла болки и
страдания с по- голяма интензивност и значителни затруднения в придвижването;
·
В своето експертно заключение, вещото лице отделя специално значение на факта, че
пострадалата е отказала операция за поставяне на ендопротеза. Според заключението на
вещото лице, твърденията на пострадалата - за причината да бъде отказано
поставяне на еднопротеза - висок оперативен риск поради страданията и от
множество други общи заболявания не е
обосновано, посредством медицински документи за наличие на такива заболявания.
Според становището на вещото лице, зарастването
на костта без еднопротеза е обективно невъзможно и задължително води до трайна
инвалидизация;
·
Сегашното състояние на ищцата се характеризира с трайна
инвалидизация, поради неправилно зарастване на фрактурата – образувала се е
т.нар. „лъжлива става“, а кракът на пострадалата е скъсен със седем сантиметра.
Придвижването й може да се осъщества бавно и само с придружител;
·
Според преценката на вещото лице, инвалидизацията на
пострадалата е повлияло върху качеството на живот и върху общото и физическо и
психологическо състояние.
Заключението на приетата
съдебна авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (технология и
безопасност на автомобилния транспорт) предлага на съда следните изводи,
касателно подлежащите на доказване правно релевантни факти:
·
Процесното ПТП е настъпило, в момент, в който пешеходци,
сред които и пострадалата са пресичали пътното платно на ул. „Р.Д.“ при условия
на дневна светлина и добра видимост. Водачът на паркиралия микробус марка „Мерцедес“
модел „Спринтер“ с рег. № ******** предприел маневра на заден ход със скорост
от около 5 км/ч и със задната си лява част е нанесъл слаб удар в тялото на
пострадалата В.А.И..
·
Според вещото лице, от техническа гледна точка, процесното
ПТП е настъпило поради две причини: предприемането на неосигурена маневра на заден ход от водача на микробуса и
същевременно – от обстоятелството, че по време на маневрата, пострадалата се е
намирала върху пътното платно, на необозначено за пресичане място.
·
Според становището на вещото лице, опасната зона на
спиране за микробуса- преди да настъпи съприкосновението с пешеходката е по-
голяма в сравнение с отстоянието между местоположението на видимост и мястото
на сблъсъка т.е водачът е могъл обективно да възприеме за наличието на
пешеходката. Това означава, че ако водачът на микробуса се е огледал, преди да
предприеме маневра „движение на заден ход“ и е наблюдавал непрекъснато огледалата
за обратно виждане на МПС до самото завършване на маневрата - той във всеки
случай е могъл да възприеме визуално пресичащите пешеходци и да съобрази
присъствието им в зоната на маневрата т.е. за водача ударът е бил предотвратим
във всяка една възможна хипотеза;
·
При движение на заден ход са налице т.нар. „мъртви зони на
видимост“ за водача понеже последния наблюдава пътя на автомобила в огледалата
за обратно виждане, но обхватът на т.нар. „мъртви зони“ се премества постепенно в процеса на движението. Според това,
съждение, водачът на микробуса е имал видимост – както при започване на маневрата и във всеки момент до завършването й. При
спазване на изискването за особено внимание водачът е имал обективна възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, във всеки един хипотетичен случай - дори ако се допусне, че пострадалата
пешеходка се е движила при бърз ход преди да настъпи удар.
·
Няма данни за очертана пътна маркировка на мястото на
удара, нито за обозначено за пресичане на пешеходци място – пешеходна пътека
или светофарна уредба;
Въз основа на прието
като доказателства препис извлечение от електронния портал на ИЦ на Гаранционен
фонд и въз основа направеното от процесуалния представител на ответника
признание на факта - съдът приема, че към датата на настъпване на процесното
ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния микробус „Мерцедес“
модел „Спринтер“ с рег. № ******** е била застрахована от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът, в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди, настъпили в следствие противоправното
поведение на застрахования при него водач.
След проведеното съдебно дирене, настоящият състав
на съда намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за
ангажиране на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на микробус „Мерцеде “ модел
„Спринтер“ с рег. № ******** да заплати на ищцата застрахователно обезщетение
за релевирания вредоносен резултат – болки и страдания, поради получената при
ПТП травма: субкапитално счупване на шийката на лявата бедрена кост.
На първо място, настоящият състав на съда приема извода
за причиняване на описания в исковата молба механизъм на ПТП - удар при
извършване на маневра „движение назад“, от водача на лекия автомобил „Мерцедес
“ модел „Спринтер“ с рег. № ********.
Поведението на водача на
процесното МПС е било предприето в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 40,
ал.2 от ЗДвП - по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности.
За да достигне до споменатите
изводи, съдът съобрази, че реализирането на удара бе установено посредством
приетия като доказателство протокол за ПТП с пострадали лица и показанията на
водача на автомобила – свидетеля В. и очевидеца на ПТП – свидетелката С..
Наведените от
процесуалния представител на ответника доводи, срещу достоверността на описания
механизъм на настъпване на процесното ПТП и срещу твърдяната причинна връзка
между диагностицираното по- късно травматично увреждане и настъпването на удара
не могат да бъдат възприети. Внимателният преглед на събраните доказателства,
при който съдът кредитира преимуществено заключението на вещото лице Х.И. и на
вещото лице Б.Б., сочи че описания в протокола за ПТП механизъм на настъпването
му мотивира обективно възможна и логически обоснована, пряка причинно-
следствена връзка между предприемане на маневрата „движение на заден ход“ от
водача на микробуса – до настъпването на сравнително леко физическо съприкосновение
на тялото на пешеходката със задната лява част на корпуса на микробуса с тялото
на пострадалата.
Очевидно е, при този
механизъм, че водачът на микробуса е възприел обективната обстановка зад
автомобила само в началния момент на
маневрата, но не е проследил непрекъснато изменението на тези условия до самото завършване на маневрата, както е бил длъжен да стори. А
придвижването на автомобила на заден ход (с приблизителна скорост от 5 км/ч към
момента на удара) е една от основните предпоставки за „внезапното“ от субективна гледна точка на участниците в ПТП пресичане
на траекторията на движение на пешеходката и на автомобила. От гледна точка на
опитните правила в практиката и житейската логика, действията на участниците в
ПТП са логично обясними с това, че всеки от тях е познавал добре района на това
произшествие и очевидно е проявил липса на предпазливост и излишна
самоувереност, без необходимото внимание и предпазливост.
За изясняване на
механизма на настъпването на ПТП съдът не кредитира показанията на причинителя
на вредата (разпитания в качеството на свидетел Д.В.), който отрича да е имало
съприкосновение между корпуса на МПС и тялото на пострадалата, която паднала,
защото била дръпната за ръката. Лансираната от свидетеля версия е неправдоподобна,
тъй като е сигурно, че ударът е резултат от непредпазливо поведение на водача –
ако той действително бе възприел движението на пострадалата зад микробуса- той
би предприел необходимите мерки да избегне физически контакт на пешеходката с
микробуса.
Съдът кредитира изводите
на д-р Б. за наличието на пряката причинно- следствена връзка между
настъпването на ПТП и констатираните травматични увреди по тялото на
пострадалата. Сравнително слабата интензивност на удара обяснява логически защо
няма щети върху самото МПС, но счупването е пряко свързано с контакта между
тялото на пострадалата и микробуса - защото е причинено като резултат от загуба
на равновесие, падане на твърдата земна повърхности нанасяне на директен удар
на травмираното място.
При конкретната обстановка по време на ПТП, съдът
не възприема наведения от ответника довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, въпреки, че е пресичала на необозначено за
целта място. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че микробусът е
бутнал пострадалата именно при маневра
на заден ход. Подобни маневри не са
типични и по- важното: не са очаквани и предвидими за пресичащите пътното
платно пешеходци, защото те наблюдават и по принцип съобразяват пресичането
си с движението на автомобилите, които се движат на преден ход (т.е. по типичен
начин). Именно по тази причина, разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП вменява
абсолютно задължение на водача на маневриращия назад автомобил - да обезопаси
извършването на маневрата, дори ако е необходимо и с помощта на трето лице.
Всички изложени по- горе главни изводи, позволяват
да се направи мотивирано заключение, че е налице непозволено увреждане,
причинено изцяло и изключително в резултат от от неправомерното поведение на
водача на микробуса, за което се дължи обезщетение от делинквента, респ. от
неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. При изложените по- горе изводи относно наличието на всички
предвидени в чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение - спорът се концентрира върху размера на това
обезщетение, който следва да бъде определен след анализ на техния характер,
обем и интензивност.
За да направи необходимите изводи за естеството на
физическите травми – съдът съобрази заключението на приетата без оспорване в тази част съдебно-
медицинска експертиза, изготвени от специалист със съответната подходяща медицинска
квалификация (ортопедия и травматология). Това заключение определя понесената
от ищцата травма – фрактура на тазобедрената става на левия долен крайник като средна по тежест, сравнително трудно
лечима и обременяваща движението й.
Важно е да се отбележи,
че според вещото лице д-р Б., травмата е
лечима за около два месеца, но само ако
би била лекувана своевременно и адекватно. В тази насока не може да бъдат
подминати без внимание специално изложените в експертното заключение изводи на
вещото лице, че пострадалата е отказала изрично предложената й операция за
ендопротезиране на счупената става – при липса на обосновано обективна
медицинска причина за това.
В своето писмено
заключение и в допълнителните обяснения пред съда, вещото лице д-р Б. подчерта, че именно
необоснования отказ да се приложи необходимата за пълно възстановяване на
финкционалността на ставата операция е довело до продължителното лечение и в
крайна сметка до трайното инвалидизиране на пострадалата. Следователно, това поведение е допринесло
значително за увеличаване на обема
на вредите, понесени от пострадалата пешеходка.
Като кредитира събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични телесни увреждания
за ищцата са довели до болки, страдания и битови неудобства за пострадалата, които са
по- продължителни от обичайните. Напредналата възраст на пострадалата и
необоснованият отказ да се подложи на операция е обективна предпоставка непълноценното
възстановяване на здравето й. Движението на пострадалата е трайно затруднено
понастоящем, но е било сериозно ограничено още преди настъпването на инцидента
/по данни на свидетелите, тя се е придвижвала с помощно средство- бастун/.
Като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на
настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера
на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът
приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в
периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата
от 25 000 (двадесет хиляди) лева. Именно такова обезщетение следва да бъде
осъден да заплати ответникът на ищцата.
За разликата – над посочената сума и до пълния
размер на претендираното обезщетение за 100 000 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна, поради своята прекомерност и
несъответствие с принципа на справедливостта.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на
вредите до окончателното изплащане на сумата.
По претенциите
на страните за присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, ищцата има право да получи от ответника направените от нея съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска. Сумата на съдебните разноски,
дължими от ответника на ищцата възлиза на 165 лева (при общо заплатени 660 лева
за съдебни разноски).
Доколкото ищцата бе частично освободена от
задължението да внесе държавна такса ответникът следва да бъде осъден да
заплати онази част от дължимата, съразмерно с уважената част от иска сума, от
чието заплащане ищцата е била освободена. Сумата на държавната такса възлиза на
800 лева, тъй като следващата се държавна такса възлиза на 1000 лева, а при
завеждането на делото, ищцата е внесла сума от 200 лева, които бяха съобразени
при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Ето защо и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗД „Б.и.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметката на
Софийски градски съд сумата от 800 лева.
Процесуалният представител на ищцата има право да получи
от ответника възнаграждение по чл.38 от ЗА, в размер на минималното адвокатско
възнаграждение, което е изчислено съобразно с уважената част от иска и възлиза
на сумата от 1280 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. Т.Х.Х..
Ответното дружество също има право да получи претендираните
съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая, размерът на разноските, съразмерно с
отхвърлената част от иска възлиза общо на сумата от 6187, 50 лева, изчислена на
база доказателствата за размера на платеното адвокатско възнаграждение (на л.
61 от делото) и разноските за възнаграждение на свидетел и изготвяне на съдебна
авто-техническа експертиза (на л. 84 от делото). Споменатата сума в общ размер,
следва да бъде присъдена на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД с ЕИК*********и адрес ***, да заплати на В.А.И. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – адв. Т.Х.,***, офис №7, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ –
сумата от 25 000 (дванадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради претърпени
телесни увреди, причинени при ПТП на 22.08.2014г., в следствие противоправно
поведение на от водача на микробус „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.08.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за
присъждане на обезщетение - в частта за разликата над присъдената сума и до
пълния размер на претенцията за 100 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на
В.А.И., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 165 (сто шестдесет и пет)
лева, представляващи съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на адв. Т.Х.Х., с адрес ***, офис № 7, на основание чл. 38 от ЗА, вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК - сумата от 1280 (хиляда двеста и осемдесет) лева за съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.А.И. с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.и.” АД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК -
сумата от 6187, 50 лева (шест хиляди сто осемдесет и седем лева и петдесет ст.)
за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати по
сметката на Софийски градски съд с адрес гр. София, бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 800 (осемстотин) лева,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство, от
заплащането на които ищцата е била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: