Р Е
Ш Е Н
И Е
№
11.05.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1901
по описа за 2019г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Н.С. твърди, че на 03,05,2018г. между нея и „Изи
асет мениджмънт“ АД е сключен договор за
потребителски кредит №2703960 от 14,12,2016г., по силата на който й е
предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да върне същата на 12
вноски за периода от 16,01,2017г. до 12,12,2017г.
Твърди, че е изправна страна по него и е върнала главницата, ведно с 115,66
лева лихва и 520,19 лева неустойка, дължима за неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение в тридневен срок.
Така сключеният договор за кредит е потребителски и е недействителен на
няколко основания, визирани в ЗПК – в него не се съдържат условията за
прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето
с изплащане на всяка една от вноските; уговорената в договора възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което клаузата за заплащане на такава е нищожна, а това
води до наличие на предходното основание за недействителност на договора; не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота
по какъв начин е формиран същия, респективно общо дължимата сума, в
погасителния план няма разпределение между дължимите суми за главница, възнаградителна лихва и неустойка, включени във всяка една
вноска, не е подписала общите условия към договора на всяка страница.
Уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави и е прекомерна. Срокът за представяне на обезпечение е твърде кратък и на
практика е невъзможно то да бъде изпълнено. Освен това няма предвидени никакви
правила, по които да се определи кои вреди ще бъдат претърпени при
непредставяне на обезпечение. Всички преки или косвени разходи, възникнали от
изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР - за
това неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи. Ето защо тя е
недействителна. Освен това с нея се създават задължения, които п о своето
същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19,
ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва.
Клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон, тъй като чл. 71
от ЗЗД предвижда, че когато длъжникът не представи исканите от кредитора
обезпечения, той може да иска изпълнение на всички задължения по договора
предсрочно. В случай се иска натоварване на длъжника с допълнителни финансови
разходи. Освен това тя противоречи и на чл. 33 от ЗПК, съгласно който при
забава, кредиторът има право на лихва върху неплатената сума, което е и
единствената санкция при неизпълнение на договорни задължения, предвидена в
закона.
По изложените съображения ищцата е заплатила сумата от 115,66 лева лихва и 520,19
лева неустойка по процесния договор при начална липса
на основание, поради което моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да й заплати същите. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Изи
асет мениджмънт“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди,
че общите условия са инкорпорирани в самия договор и са подписани на всяка
страница от ищцата. Размерът на договорения лихвен процент е посочен в чл. 2,
т.6 от договора, като законът не въвежда изискване да се отрази как лихвата се
разпределя във времето с изплащането на вноските. Освен това от размера и броя
на погасителните вноски, посочени в погасителния план, може да се направи извод
как се разпределя лихвата. В чл. 2, т. 7 от договора е посочен ясно размерът на
всички плащания – 1199,52 лева, с което е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Тази разпоредба не предвижда задължение в договора да се
съдържа разграничение на същата по пера. Законът не изиска да се посочат и
перата, от които се формира ГПР. Изискването е да се посочат допусканията, при
които той се изчислява, и това е направено в чл. 2, т. 8 от договора.
Информация за всеки един от елементите, които се включват в ГПР съгласно
приложение №1 към ЗПК се съдържа в договора. Уговореният ГПР е 41,08%, с което
е спазено изискването на ч. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надвишава пет пъти
законната лихва. В чл. 2, ал. 2 от договора се съдържат условията за
издължаване на получения заем, с което е спазено изискването на чл. 11, ал.1,
т. 11 от ЗПК. След като е посочена главницата и общата сума за връщане, както и
процентът на договорената лихва, то много лесно може да бъде изчислен размерът
на сумата, която следва да бъде заплатена като такава, както и разпределението
й в погасителните вноски. Клаузата, с която се определя размера на възнаградителната лихва, не противоречи на добрите нрави.
Тя представлява цената на доставената услуга и е уговорена в съответствие с
принципа на свобода на договарянето. Евентуално, в случай, че се приеме
обратното, то дължимата по заема лихва следва да се намали до размера на
законната.
Оспорва
твърденията, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна. За определяне на
това дали е прекомерна или не следва да се има предвид какво задължение
обезпечава и каква е основната цел на уговарянето й, а критерий е процентното
съотношение между нея и цената на договора. В случая стойността й е 897,36 лева
и е по-ниска от предоставения заем от 1000 лева, като е определянето й е
свързано с липсата на обезпечение. Оспорва твърденията, че с нея се покриват
задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и така той надвишава
размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази разпоредба няма нищо общо с уговорката за
неустойка, тъй като при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор за
потребителски кредит относно връщане на получената парична сума. Освен това още
при кандидатстване за отпускане на кредита страната е била наясно какви
обезпечения ще следва да представи.
Клаузата
за неустойка не противоречи на материалния закон, тъй като изложените в
исковата молба доводи за това не кореспондират нито с уговореното между
страните, нито с предназначението на неустойката, а разпоредбата на чл. 33 от ЗПК касае само забава в плащанията, а не неизпълнение на други задължения.
Твърди, че не са били налице
предпоставките на чл. 38 от ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ,
поради което оспорва претенцията за разноски.
По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 14,12,2016г.
между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцата
е сключен договор за паричен заем №2703960, по силата на който на Н.С. е
предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 12,12,2017г. на 12 месечни вноски от 99,93 лева, в които е
включена главница и договорна лихва в размер на 35% годишно, като общо
дължимата сума е 1199,52 лева, а годишния процент на разходите – 41,08%. Освен
това кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от подписване на
договора да предостави обезпечение, но не е направил това. В този случай е
предвидено, че се дължи неустойка в размер на 897,36 лева, като страните са
постигнали съгласие да бъде заплатена на 12 равни вноски по 74,78 лева, заедно
с погасителните вноски.
Не е спорно
между страните, че ищцата е заплатила сумата от 115,66 лева лихва и 520,19 лева неустойка.
Основанието на
предявения иск е за недействителност на договора на няколко основания. Доводите
в тази насока са неоснователни. Действително договорът е потребителски и следва
да отговаря на изискванията на ЗПК. В същия обаче, няма изискване, в договора
да се съдържат условията за прилагане на договорения лихвен процент, съответно
как възнаградителната лихва се разпределя във
времето, начинът на изчисляване на годишния лихвен процент, разпределяне в
погасителния план между дължимите суми за главница и лихва. От друга страна в
него се съдържа размерът на възнградителната лихва,
както и на годишния процент на разходите. Евентуалната нищожност на съответните
клаузи за определянето им не води до
недействителност на целия договор, а до недължимост
на същите. Общите условия на договора се съдържат в индивидуалния договор,
поради което изискването същите да бъдат подписани на всяка страница е спазено.
При преценката дали договорената между страните
лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат
естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена
лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността
на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени
чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и
недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен
процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно
възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006
г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или
10%, а уговореният – 35%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се
приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора.
В този смисъл клаузата за договорната
лихва противоречи на добрите нарави,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с
която е уговорен този размер, е нищожна.
Възражението за
нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение също е основателно. В чл. 4, ал. 1
от договора е предвидено, че заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица или банкова
гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява
обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно
се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице,
което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не на
такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция по принцип зависи от
волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на вземанията, тъй като
уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението
за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент
на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане
на неустойка е нищожна.
По изложените съображения се налага изводът, че ищцата е
заплатила сумата от 115,66 лева лихва и 520,19
лева неустойка при начална липса на основание за това, поради което и на
основание чл.55 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да върне същите.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
заплащане.
На основание чл. 78, ал.6 ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 50 лева.
От представения от ищцата договор за правна защита и
съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на
основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се
предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание
за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната
страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от
съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя
минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията. Или с нея
се има предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки отделен иск. Тъй
като общият размер на претендираните суми е 635,85
лева, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати на Н.Т.С., ЕГН ********** ***, сумата от 115,66 лева (сто и петнадесет лева), представляваща
договорна лихва и сумата от 520,19 лева (петстотин и двадесет лева и
деветнадесет стотинки), представляваща неустойка, получени без основание поради
нищожност на клаузите по договор за паричен заем 2703960 от 14.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба 06,11,2019г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати по сметка
на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Н.Т.С., ЕГН ********** ***/2019г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: