МОТИВИ ПО
НОХД № 118/ 2016 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимият Й.Д.М. – ** г., роден на *** ***, обл. Стара
Загора, ул. Дружба № **, понастоящем живее в гр. Ч., ул. Победа № **. Български
гражданин. Без образование- неграмотен. Не е женен. Безработен. Осъждан –
реабилитииран по право. ЕГН ********** по чл. 235 ал. 6 във вр. с
ал. 1 предл. 1, предл. 2 и предл. 5 от НК за това, че
на 12.
11. 2015 г. в землището на с. Р., обл. Стара Загора, без редовно писмено
позволително е сякъл, събирал и извозил от горска територия - отдел „ 322 „ подотдел „ А „, дървета и
части от тях – 1 пр. куб. м от вида „ акация „ на стойност 33. 00 лв., като
деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение. Относно
вида и размера на наказанието подсъдимия моли съда да му наложи глоба, а процесуалния
му представител моли съда да му наложи пробация с мерките, които предлага представителя
на прокуратурата.
Производството се разгледа по
реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Представителят на обвинителната власт поддържа предявеното на подсъдимия
обвинение и моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода около минималния, предвиден
в Закона размер, при наличието и единствено на смекчаващи вината обстоятелства,
като на осн. чл. 58а ал. 1 от НК от така определеното наказание моли да се
приспадне 1/ 3, а изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 ал. 1 от НК. Алтернативно, ако
съдът счете, че това наказание не би подействало превъзпитаващо на подсъдимия,
моли да не бъде налагано наказание лишаване от свобода, а да бъде наложено наказание
пробация по двете пробационни мерки- по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, за
срок от 6 месеца. Моли, на осн. чл. 235 ал. 7 от НК, предмета на престъпление
да се отнеме в полза на държавата, а ако липсва да се присъди неговата
равностойност в размер на 33. 00 лв.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал. 4
от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: Протокол за
предупреждение, характеристична справка, Актове с №№ 072351, 072352 и двата с
дата 12. 11. 2015 г., разписка № 004293 за отговорно пазене на вещи, Протокол
за разпит на обвиняем, Декларация за СМПИС, справка за съдимост, Протоколи за
разпит на свидетели, СОЕ, копие от извадка от мащабна карта и извадка от лесоустройствен
проект от ДГС Ч., както и справка за съдимост с рег. № 178/ 25. 03. 2016 г.
издадена от РС Ч. и от направените самопризнания на
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Д.М.
***.
Подсъдимият Й.Д.М.
е осъждан с Протоколно определение от 24. 11. 2005 г. по НОХД № 338/ 2005 г. на
РС Ч. за извършено на 09. 04. 2005 г. престъпление по чл. 197 т. 1 във вр. с
чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „ Б „ от НК е осъден на обществено порицание.
Определението в сила на 24. 11. 2005 г. Реабилитиран по право – чл. 86 от НК –
12. 01. 2007 г.
На 12. 11. 2015 г.
подсъдимият М. научил от свой познат, че в гората зад местността „ Червената
чешма „ в землището на с. Р. е извършена сеч на дърва от РДГ Ч. и решил да
отиде и да събере клони и останали от сечта части от дървета за огрев. Взел
коня и каруцата и отишъл в гората. Там видял пънове от отрязани дървета от вида
акация, около тях имало нахвърляни клони, тънки и по- дебели. С брадвата, която
носел, започнал да сече клоните и да ги събира на купчета. Отсичал клоните с
дължина колкото да ги събере в каруцата си. Отсичал и по- тънки акациеви
дървета. Напълнил каруцата с клони и стъбла от акация и потеглил към дома си в
гр. Ч.. Там разтоварил дървата в една постройка в двора си.
На същия ден по
постъпила в РУ Ч. оперативна информация, било извършено посещение в дома на
подсъдимия М. от страна на полицейските служители. Същите установили наличие на
дърва за огрев от вида „ акация „ без съответните документи за добив и от своя
страна сигнализирали свидетеля Р.Д.Д. и И.Б.Б.- служители в ДГС Ч..
При посещение в
дома на подсъдимия М., свидетелите Д.и Б. установили, че действително в
стопанска постройка в двора на подсъдимия М. са налице дървета от дървесен вид
„ акация „. Същите нямали поставена контролна горска марка, след измерване на
отсечените дървета било установено, че количеството им е 1 пространствен
кубичен метър. Установили също, че подсъдимият М. няма превозен билет, а
дървата са сечени и събирани от отдел „ 322 „, подотдел „ А „ от горската територия.
На 12. 11. 2015 г. предвид констатираните нарушения на Закона за горите,
свидетелят Д. съставил на подсъдимия М. Акт серия ЮИДП 2015 г. № 072351/ 12.
11. 2015 г. за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 от ЗГ и Акт серия ЮИДП 2015 г. №
072352/ 12. 11. 2015 г. за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, които били
подписани от последния. На подсъдимия М. била съставена Разписка за отговорно
пазене серия ЮИДЛ № 04293/ 12. 11. 2015 г., с която същият поел задължение да
съхранява с грижата на добър стопанин и да пази от повреди 1 пр. куб. м дървета
от вида „ акация „, както и да ги представя веднага щом се изискат от
компетентните органи.
По така описания начин
подсъдимият Й.Д.М. бил установен като извършител на престъпно деяние.
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването съдебно – оценителна
експертиза, стойността на 1 пр. куб. м. дърва за огрев -
акация възлиза на 33, 00 лв.
По описания начин от
обективна и субективна страна подсъдимият М. е осъществил престъпния състав на чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 предл. 1, предл. 2 и предл. 5 от НК, като на 12.
11. 2015 г. в землището на с. Р., обл. Стара Загора, без редовно писмено
позволително е сякъл, събирал и извозил от горска територия - отдел „ 322 „ подотдел „ А „, дървета и
части от тях – 1 пр. куб. м от вида „ акация „ на стойност 33. 00 лв., като
деянието представлява маловажен случай.
Предвид стойността
на предмета на престъплението, значително под размера на установената за
страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието,
извършеното се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от типичната обществена опасност за
престъпление по чл. 235 ал. 1 предл. 2 и предл. 5 от НК, поради което следва да се квалифицира като престъпление по чл. 235 ал. 6 във връзка с ал. 1, предл 1,
предл. 2 и предл. 5 от НК, по който текст съдът го признава за виновен. Съдът
приема, че деянието е маловажен случай не само поради ниския размер на предмета
на престъпното деяние, но и след като се съобрази с личността на подсъдимия.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия, при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал обществено- опасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено- опасните последици от
престъпното деяние.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателно- правната ни система, а
именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на наказателно- правната ни
система в специалния текст на чл. 235 ал. 6 от НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста
лева.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът
се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване
на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе
предвид самокритичността на дееца към извършеното от него престъпно деяние, направените
самопризнания, тежкото му материално- битово положение, ниската стойност на предмета
на престъплението, а като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
лошите характеристични данни.
Предвид
тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при условията на
чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58а ал. 5 от НК, поради което му наложи наказание
пробация при следните пробационни мерки: 8 / осем / месеца задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на полаганите подписи пред пробационен служител
или друго определено от него длъжностно лице 2 / два / пъти седмично- чл. 42а
ал. 2 т. 1 от НК и 8 / осем / месеца задължителни периодични срещи с
пробационен служител- чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК.
Съдът счита, че на осн. чл. 235 ал. 7 от НК следва да
осъди подсъдимия Й.Д.М. с п. а. и ЕГН да заплати в полза
на Държавата сумата в размер на 33, 00 лв., представляваща левовата
равностойност на предмета на престъплението- 1 пространствен кубически метра
дървета и части от тях от вида „ акация „, тъй като въпреки поетото задължение,
подсъдимият заяви в съдебно заседание, че до влизане на присъдата в сила,
предмета на престъплението – процесните дърва са били изгорени и към момента
същите липсват.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че
следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така определеното и наложено на
подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1
от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпното деяние се
коренят в стремежа подсъдимия да се облагодетелства по лек и престъпен начин,
както и от явното незачитане на моралните и правни норми на обществото.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: