№ 34175
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110157691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод обективно кумулативно съединени
установителен и осъдителни искове – чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 128, т. 2
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, чл. 177 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 264 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д. С. Г. против
„У.Е.У. ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в
Република България чрез клон с фирма „ У.Е.У. Црт. - клон България, вписано в
търговския регистър на Унгария под № 01-10-140174, със седалище със седалище и
адрес на управление: Аерогара, сграда на ИВТ, София 1540, България, ЕИК ...............
Производството по делото е приключило с решение № 12753 от 27.06.2024г., с
което исковете по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86
ЗЗД, чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД са частично уважени, а останалите искове – са
отхвърлени.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни.
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца с искане да се измени
посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на
ответника. В молбата са изложени пространни доводи за недължимост на тези
разноски поради липса на доказателства за плащането им, както и поради тяхната
прекомерност. Иска се изменение на решението и в частта на присъдените разноски на
ищеца, като счита, че се дължат изцяло, позовавайки се на практика на СЕС.
В срок е постъпило становище от ответника, в което моли искането да се остави
без уважение. Твърди, че възнаграждението е определено в минимален размер с оглед
броя на исковете, за които се дължи възнаграждение поотделно, включва ДДС, и не
подлежи на намаляване както при съобразяване на тези обстоятелства, така и като се
държи сметка за правната и фактическа сложност на делото. Обосновава, че са налице
доказателства за плащането му. Намира, че разноските на ищеца не следва да се
променят, тъй като цитираната практика е неотносима.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
1
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес като ищците искат
изменение на разноските на ответника, в който случай не се изисква списък по чл. 80
ГПК, както и на своите разноски – в който случай списък се изисква, какъвто е
наличен на л. 582 от делото. Разгледано по същество, искането е частично основателно
по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на двете страни, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Изводът, че
разноски се дължат на двете страни, се обосновава с приетото в мотивите на акта за
частична основателност на предявените искове.
След като част от исковете са частично уважени, разноски се дължат на ищцата.
Ищцата претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв. и превод на
документи в размер на 484.40лв., като представя и доказателства за сторени такива /л.
585 и л. 584/, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Страната не е договорила
възнаграждение поотделно за всеки един от исковете, поради което съдът намира, че
то се дължи поравно за всеки от тях или в размер от по 54.54 лева /единадесет
обективно съединени иска/. Съобразно размера на уважената част за всеки иск,
дължимото възнаграждение възлиза на 181.47 лева. Към него следва да се добавят
разноските за преводи, или съобразно размера на уважената част, разноски в размер на
185.12 лева. Така, дължимите на ищеца разноски възлизат в общ размер на 366.59 лева.
Казано по друг начин, съдът е изложил подробни мотиви относно дължимостта и
размера на разноските, които следва да се присъждат на ищеца, поради което и
промяна в крайния му извод не се налага. Цитираната практика от ищеца не е
относима към настоящия спор, както защото касае потребителската защита и уважен
иск за установяване наличието на неравноправна клауза, така и защото тук
злоупотреба не е налице.
По изложените мотиви искането в тази част следва да се остави без уважение.
Що се касае до искането в останалата му част – за изменение на решението
досежно присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът намира, че то се явява основателно. Адвокатското възнаграждение се дължи,
когато има доказателства за реалното му плащане – т. 1 от тълкувателно решение от
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. За доказване плащането на
възнаграждението в общ размер на 6631.45 лв. ответникът представя като
доказателства фактури и нотификации /л.588 и л.589/. Представените доказателства
обаче не са достатъчни, за да се приеме, че плащане е налице. Нотификациите,
позволяват да се види основанието на превода, но то не е номера на издадените две
фактури. Напротив, посочени са различни числа, които нямат общо с фактура №
**********/03.07.2023г. В едната нотификация се съдържа номер само на една от
фактурите, но по друг начин нотификацията не може да бъде свързана с тази фактура.
Посочените нотификации не съдържат и означение на преведената сума, поради което
трудно би могло да се направи извод за плащането на предвидения хонорар. Казано по
друг начин, дори тези документи да се приеме, че биха могли да бъдат доказателство,
то в конкретния случай не могат да установят плащането на възнаграждението, след
като не съдържат означение на сумата, която е платена с тях и на основанието на
плащане в цялост. Освен това, документите не са представени в превод на български
език и не следва да се ценят. Представените фактури също не могат да служат като
доказателство за плащане на възнаграждението, тъй като в тях е указано, че плащането
2
става по сметка. В заключение, горното дава основание да се приеме, че дължимите на
ответника разноски са само тези, сторени за депозит за вещи лица, изчислени
съобразно размера на отхвърлената част от исковете, както е посочено в решението.
Изложеното дава основание на този състав да измени посоченото по-горе решение
в частта на разноските, присъдени в полза на ответника, като намали същите до сумата
от 440.35 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12753 от 27.06.2024г., постановено по гр.д. № 57691/2022г.
по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
НАМАЛЯВА разноските, които Д. С. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„У.Е.У. ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на
Унгария под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с
фирма „У.Е.У. Црт.- клон България“, ЕИК .............., със седалище със седалище и адрес
на управление: София 1540, България, Аерогара, сграда на ИВТ, до размера на сумата
от 440.35 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част искането на Д. С. Г., ЕГН
********** с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 12753 от
27.06.2024г., постановено по гр.д. № 57691/2022г. по описа на СРС, 55 състав, в частта
на разноските, присъдени на ищеца и съдържащо се в молба с вх. №
225384/10.07.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3