РЕШЕНИЕ
№ 2226
гр. Пловдив,19.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 1931 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Х.Д.Д. с
ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 2 от 10.06.2021 г., постановено по АНД №
227/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 446 от 03.08.2020 г. на Началник РУ на МВР гр. Първомай, с което на
жалбоподателя Д. е наложено административно наказание глоба от 1000 лева на основание
чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Първомай като
незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че решението е постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон, като съдът не е обсъдил конкретните
възражения на жалбоподателя, както и че не е отчел, че наказващият орган
незаконосъобразно не е приложил института на маловажния случай на
административно нарушение и че преценката на съда относно размера на наложеното
административно наказание е неправилна. Моли се при отмяна на съдебното решение
да се постанови и отмяна на наказателното постановление с присъждане на
направените разноски пред РС Първомай, или евентуално да се намали размера на
глобата с прилагане на предвидения по закон минимален размер, като се присъдят
и разноски по съразмерност. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител, като с молба от
пълномощника му адв.В. жалбата се поддържа.
Ответникът по касационната жалба РУ
на МВР гр. Първомай, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание, не е депозирал и отговор по касационната жалба.
Прокурорът от ОП – Пловдив Джубелиева счита, че жалбата е неоснователна и
моли същата да се остави без уважение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Районен съд - Първомай, след като е провел пълно и всестранно разследване
по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която като цяло се възприема и от настоящия съд, доколкото
действително от събраните и разгледаните от първоинстанционния съд
доказателства се установява, че на датата, посочена в наказателното
постановление, е констатирано съхранение на законно притежавано огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него от страна на жалбоподателя Д. в нарушение на императивните
изисквания на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно не на адреса по издаденото му
разрешение за съхранение, носене и употреба, както и извън метална каса,
неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство. В тази
насока фактическите установявания на първоинстанционния съд са обосновани в
достатъчна степен в обжалваното решение със събраните и анализирани от съда
доказателства, като установените факти е видно, че са съответни и че не са в
противоречие на събраните по прокурорската преписка обяснения, дадени от страна
на самия жалбоподател. Затова и възраженията на същия за недоказаност на
нарушението настоящата съдебна инстанция намира неоснователни. Впрочем, същите
се основават на направена от жалбоподателя съпоставка между съдържанието на
констативен протокол, приложен като доказателство и това на приложения акт за
установяване на административно нарушение. Следва, на първо място, да се има
предвид, че съдът, постановил обжалваното сега решение, е основал изводите си
не само на писмените, но и на гласните доказателства, като е посочил защо ги
кредитира. Освен това, в конкретния случай наказателното постановление е
издадено след постановен отказ на прокурор да образува наказателно производство
за престъпление по чл.338, ал.1 от НК против жалбоподателя Д. и изпращане на
преписката на Началник на РУ Първомай по компетентност за реализиране на
административнонаказателна отговорност на лицето. Ето защо и доколкото чл.36,
ал.2 от ЗАНН предвижда да се образува административнонаказателна преписка и без
АУАН, тогава, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство
и то е препратено на наказващия орган, то без значение се явяват всички
възражения на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН, доколкото същият няма значението на акт, поставящ начало на
административнонаказателното производство в тези случаи, независимо, че
съставеният АУАН на жалбоподателя от 01.06.2020 г. е посочен на две места в
наказателното постановление - единият път с действителния му номер, даден по
актовата книга на РУ Първомай, от която е приложено копие, а именно № 446, а
по-надолу, поради очевидна техническа грешка - с № 466. Ето защо и като не е
обсъдил конкретно всяко от възраженията, свързани с АУАН, първоинстанционният
съд не е допуснал съществено по характера му процесуално нарушение. Освен това,
видно от съдържанието на решението, макар и общо, съдът е посочил, че намира за
несъстоятелни възраженията за допуснати нарушения в
административнонаказателната процедура. Следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН допуска образуване на
административнонаказателна преписка тогава, когато прокурорът е постановил
отказ от образуване на наказателно производство и е препратил материалите на
административнонаказващия орган именно поради спецификата на извършваната
предварителна проверка, която е значително по-пълна и обстойна. Очевидно е, че
в конкретния случай в нея е участвало и лицето, спрямо което се извършва
проверката, поради което и за същото е бил ясен предметът на обследване в това
своеобразно предварително производство и затова възраженията за нарушено право
на защита са неоснователни, тъй като на жалбоподателя е станало известно за
какво именно негово поведение се води проверката, след която и е бил
санкциониран по административен ред и във връзка със задълженията му по кой
именно закон.
Действително, в рамките на наказателното постановление се установява да са
допуснати технически грешки, както по отношение номер на АУАН, което, каза се,
е без съществено значение, защото производството започва и без АУАН, така и по
отношение на датата на издаване и срока на валидност на разрешението за носене,
употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Видно е обаче, че копие от
разрешението е приобщено към материалите по делото и че номерът на същото е
напълно съответен на номера на разрешението, изписан в рамките на наказателното
постановление, както и че именно по номера на това разрешение е вписана като
приложение описаната в наказателното постановление пушка. Сгрешената дата на
издаване и съответно на валидност на разрешението в случая не оказва каквото и
да било влияние върху квалификацията на нарушението, доколкото същото изобщо не
е свързано с твърдение за липса на валидно разрешение, поради което и
допуснатата грешка е несъществена, а и предвид представения конкретен номер на
разрешение, винаги е лесно проверим фактът, дали то е в срок на валидност.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е изложил обосновани мотиви
и относно дадената правилна правна квалификация на осъщественото нарушение,
като е отчел съдържанието на разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ и
предвидените там кумулативно задължения за физическите лица, свързани с
конкретните изисквания по съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпасите за
тях. Правилно съдът е отчел, че в случая с поведението си жалбоподателят Д. на
практика е нарушил две от изискванията, а именно както да съхранява оръжието с
боеприпасите по постоянния адрес, който се вписва и в разрешението, така и да
съхранява оръжието и боеприпасите за него в метална каса. В случая, установено
е, че жалбоподателят не е съхранявал ловната си пушка на постоянния си адрес в
гр. Първомай, а в друго населено място - с. Драгойново и освен това, същата не
е била поставена за съхранение в заключваща се метална каса, а се е намирала
под дюшек на легло. Поради това и правилна е била преценката за установеност на
нарушение именно на разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на районния съд, че
нарушението не е маловажен случай, както предвид това, че не са спазени две от изискванията
за притежателите на огнестрелни оръжия касателно съхранението им, предвидени в
специалния закон, така и предвид данните по преписката, че оръжието е било
съхранявано по такъв начина в значителен период от време до момента на
установяване на нарушението.
Що се касае обаче до преценката на съда, че определеното наказание глоба от
1000 лева държи сметка за обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, то настоящата
съдебна инстанция изразява несъгласие с посочените от първоинстанционния съд
доводи. Разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се разглежда винаги във връзка с
тази на чл.27, ал.3 от ЗАНН, като в конкретния случай се установява, че е
налице превес на смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства. На първо
място, не са налице данни нарушителят Д. да е извършвал друг път нарушения по
ЗОБВВПИ. Установява се от доказателствата по преписката, че Д. е оказал пълно
съдействие при извършената му проверка от служителите на служба КОС, както и че
макар и не съхранявана по надлежния ред в каса и на установения по разрешението
адрес, все пак пушката му е намерена в разглобено състояние, както и добре укрита
в помещение в заключена къща, което говори за съзнанието на жалбоподателя
относно факта, че се касае до общоопасно средство и в тази насока не се
възприемат доводите на първоинстанционния съд, че по начина на съхранение се
предоставял невъзпрепятстван достъп до оръжието на други лица. Освен това, пак
от приетата преписка, става ясно и че при извършената полицейска проверка не е
било установено лица от село Драгойново да са узнали къде жалбоподателят Д. е
държал пушката си, което говори и за това, че същият не е направил достояние на
други лица незаконосъобразното ѝ съхранение в това населено място. Ето
защо и съдът намира, че в случая глоба в размер от 700 лева, която е към
минимума, а не към средата на предвиденото в чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ административно
наказание, би се явила адекватно и достатъчно наказание за изпълнение целите по
чл.12 от ЗАНН. Поради това и като счита, че първоинстанционният съд не е
съобразил изцяло коректно разпоредбите на чл.27, ал.3, вр. с ал.2 от ЗАНН,
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да отмени потвърдителното му
решение, като вместо това постанови друго такова, с което да измени
наказателното постановление в насока намаляване на наложената на жалбоподателя
глоба.
При този изход на производството и с оглед своевременно направеното искане
пред районния съд и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските,
направени пред РС Първомай по съразмерност, настоящата съдебна инстанция, като
взе предвид представения в АНД № 227/2020 г. договор за правна защита и
съдействие с данни за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева и списък
на разноските, намира, че следва да присъди на жалбоподателя разноски по
съразмерност, които така изчислени възлизат на 210 лева.
Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2 от 10.06.2021
г., постановено по АНД № 227/2020 г. по описа на Районен съд Първомай, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 446/03.08.2020 г.
на Началник на РУ на МВР Първомай, с което е наложена глоба на Х.Д.Д. с ЕГН **********
*** на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ,
като НАМАЛЯВА глобата от 1000 лева на 700
лева.
ОСЪЖДА Районно
управление - Първомай при ОД на МВР Пловдив да заплати на Х.Д.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 210 лв. /двеста и десет лева/, направени разноски за адвокат при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, изчислени по съразмерност.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.