Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 14.10.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и
първи септември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: ЙОРДАНКА ДИМИТРОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
133 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец: М.Х.П. ***,с посочен съдебен адрес ***-Тетевен,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на грешка и непълнота в кадастрална карта и регистри за землище на село Малка Желязна,Лов.обл.,квалифициран по чл.54,ал.2п от ЗКИР,във в-ка с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди,че съгласно Нотариален акт № ххх г. на Нотариус - Иванов ищцата придобива по покупко-продажба и издръжка, и гледане и запазване правото на ползуване на продавача К Г К недвижим имот съставляващ - поземлен имот целият с площ от 2300 кв.м., находищ се в с. М.Ж, мах.„ххх“, заснет като имот с пл. № 184, в кв. 2, включен за упълномеряването на парцел хххххххх по плана на селото от 1951 г., при граници и съседи по нотариалния акт – ххххххххх и имот извън строителните граници на с.М.Ж, ведно с построените в този имот жилищна сграда - паянтова стопанска постройка - паянтова и навес - паянтов, както и всички находящи се в имота подобрения, трайно прикрепени към земята и повишаващи стойността на имота. В същност ПИ с планоснимачен № хххцелия е с площ от 2 300 кв.м. като част от него с площ от 1665 кв.м. попада в урбаницирана територия , а част от същия с площ от 636 кв.м. се намира в земеделска територия. В същност целият ПИ представлява дворно място и същото е оградено много отдава от праводателя й, като в земеделската територия праводателят й е засадил лозе, което в момента ищцата поддържа и гледа.Твърди, че е изпълнявала добросъвестно своите задължения по договора, с който и е прехвърлен горния имот, гледала и полагала необходимите грижи за праводателя си, осигурявала му издръжка и когато починал през 2011 г. го погребала според християнския обичай. След смъртта на праводателя си владее необезпокоявано целият имот с площ от 2300 кв. м. и никой не и е оспорвал собствеността и накърнявал владението. Отбелязва, че имотът в тази му част, която се намира в земеделска територия никога не е отчуждаван и одържавяван и никога не е влизал в ТКЗС, а е бил част от дворното място, което е обслужвало построените в имота постройки, ето защо и по ПУП на с. М. Ж от 51 г. са отразени границите на целия имот с планоснимачен № 194, като в него влиза и тази му част, която е в земеделска територия. Частта от имота в земеделска територия, не е ограден откъм източната му част, тъй като граничи с друг имот на праводателя и с пл. ххх по ПУП на с. М. Ж, м.„ххх
След приемането на кадастралната карта и кадастрални регистри на с. М. Ж някъде през лятото на 2019 г. отишла да провери дали правилно е заснет имотът, който закупила. Установила, че в кадастралната карта на с.Мхх одобрена със Заповед № РД-18-1784/30.10.18 г. на ИД на АГКК е заснет и отразен само тази част от имота, който е в урбанизираната територия на селото и е с идентификатор ххх, с площ от 1665 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползуване-ниско застрояване до 10 м., предходен идентификатор- няма, с номер по предходен план - 194, квартал 2, парцел-2 с граници и съседи на ПИ-хххххххххх Останалата част от имота ми с площ от 531 кв.м., находящ се в земеделската територия се оказа, че е приобщен и присъединен към имот № хххх записан на Община - Тетевен, а 105 кв.м. са приобщени и записани към имот ххх без установени собственици, но същият е част от имота, който била закупила.
Поискала да бъде заснета тази част от имота и от кадастъра й отговорили, че най- безболезнения начин, поради това, че е пропуснала срока за възражение по кадастралната карта да заснема с нейни средства имота, да и издадат проекто-скица за него и да се снабди с Нотариален акт за него по обстоятелствена проверка.
Заснела имота и АГКК- Ловеч й издал скица-проект за тази част от имота ми с № 15ххх от 17.10.19 г. Имотът бил заснет като проектен имот с идентификатор ххх с площ от 636 кв.м. и при съседи-ПИ с идентификатор- ххх и площ от 972 кв.м., ПИ с идентификатор-хх с площ от 1665 кв.м., ПИ с идентификатор ххх е площ от 162 кв.м., ПИ с идентификатор- ххх, с площ от 1327 кв.м. и проектен имот с идентификатор-ххх с площ от 3358 кв.м. Със скицата -проект се предвижда изменение на кадастралната карта на територията на поземлените имоти като се отнема площ 531 кв.м. от ПИ с идентификатор ххх, с трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползуване-ливада, вид на собствеността Общинска частна с площ от 3889 със собственик - Община-Тетевен - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, както и 105 кв.м. от ПИ с идентификатор ххх, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползуване - друг вид земеделска земя, вид собственост - частна, целият с площ от 105 кв.м.
След като получила скицата - проект събрала необходимите документи и подала молба - декларация в Община-Тетевен, за да се снабди с необходимите документи за снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Получила Удостоверение - № Р-524 от 19.11.19 г. от Областен Управител- Ловеч, че тази част от имота не е актуван с акт за ДС. От Община- Тетевен обаче й издала удостоверение с изх. № ОС-05.01.57/1/ 18.11.19 г., от което е видно, че за имот ххх,целият с площ от 3889 кв.м. е съставен акт за общинска собственост с № ххх г. , вписан към АВ - Тетевен с per. № ххх г., акт № 65, т.3, дело № 91/14 г.- имотна партида 27355. Тогава подала молба в Община - Тетевен за отписване на имота й от актовите книги за общинска собственост с № ОС-05-07-4 от 02.12.19 г. и получила писмо от Кмета на Община- Тетевен с № ОС-05- 07-4/1/ от 07.01.2020 г., с което я уведомяват, че не са налице основания за отписване на имота, тъй като имотът е общинска собственост, поради наличието на АОС.
Междувременно при събирането на документите по обстоятелствената проверка се установило, че продаденият й имот в урбанизираната част е отразен като парцел втори, пл.№ хх по ПУП на с. М. Ж, но в самия план съобразно регистрите към плана нейният праводател е записан като собственик на парцел - трети, пл. № хх по ПУП на с. М. Ж. От регистрите и от констатациите на нотариус Иванов се установило, че праводателят й е прехвърлил именно имотът, отразен в плана на с. М.Ж, мах. „Бххх“, „Баевене“ съответствуващ на парцел трети, пл. № хх и в нотариален акт № 67хх г. по описа на Нотариус Иванов е допусната техническа грешка и вместо вярното „Парцел трети -ххх е изписано грешно „Парцел втори -ххх За горното е издадено Удостоверение № 1/23.01.20 г. на Кметски наместник на с. М Ж и Удостоверение № 3/24.01.20 г. на нотариус Иванов. Оказало се , че допуснатата грешка при изписването на имота е непоправима, поради смъртта на нейният праводател, ето защо при записването на имота в кадастралната карта, тази грешка е прехвърлена и в него.
С отказа на Община Тетевен за деактуването на имота, същата е оспорила правото й на собственост върху имота, находящ се в земеделска територия и попаднах, ето защо потърсила съдействието на СГКК- Ловеч с оглед на създалата се ситуация и оттам устно й отговорили, че при тази ситуация е налице спор за материално право и би следвало същият да бъде разрешен по съдебен ред с Община Тетевен.
Ищцата моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на ответника на основание чл. 124. ал,1 от ГПК във връзка с чл. 54. ал.2 от ЗКИР, че е собственик по покупко-продажба, издръжка и гледане и запазване правото на ползуване на продавачът й и давностно владение на Поземлен имот съставляващ по нотариален акт - имот извън регулацията на с.Малка Желязна, мах.„Баевене“-„Байовенс“ с площ от 531 кв.м. и който имот е част от по голям имот, целият с плот от 2300 кв.м., като 1665 кв.м. от същия е отразен по регулационния план като имот, пл. № 194 ,кв. 2 недвижим имот ,съставляващ - поземлен имот, целият с площ от 2300 кв.м., находящ се в с. М Ж, ,мах.„хх“ включен за упълномеряването на парцел хххв кв. 2, по плана на селото от 1951 г., а 636 кв.м. са в земеделска територия при граници и съседи по нотариалния акт на целия имот- улица, имот на хххх и имот извън строителните граници на с. Малка Желязна, а по скица проект №хх.10.19 г. на Н-к на СГКК- Ловеч за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри съм собственик на 531 кв.м. от проектен имот с идентификатор хх, целият с площ от 636 кв.м. при граници и съседи ПИ с идентификатор- хх и площ от 972 кв.м., ПИ с идентификатор-хх с площ от 1665 кв.м., ПИ с идентификатор ххх с площ от 162 кв.м., ПИ с идентификатор- хх, с площ от 1327 кв.м. и проектен имот с идентификатор- ххх с площ от 3358 кв.м., а в КККР на с. Малка Желязна одобрени със Заповед №РД-18- 1784/30.10.2018 г. На ИД на АГКК- София, че има непълнота по смисъла на чл. 54 от ЗКИР, относно правото на собственост на имота и с идентификатор хх целият с площ от 636 кв.м., която непълнота да бъде попълнена по предвидения от закона ред въз основа на влязло в сила съдебно решение и процесният имот, с площ от 636 кв. м. бъде вписан в КККР на с. Малка Желязна, Община Тетевен като собственост на ищцата и бъде отразена правилно границата между проектни имоти с идентификатори ххх, както и тяхната площ съответно 636 кв.м. и 3358 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника-Община Тетевен излага се от ответника, че се оспорва иска, същият е не основателен, не доказан. Заявява се, че процесният имот, за който е представена Скица - проект №15хх г. за проектен имот с идентификатор 46437.43.502 е част от общински имот, актуван с акт за частна общинска собственост №ххх г., вписан в СВ гр. Тетевен с вх. per, №653/28.02.2014 г., акт №65, том III, дело №91/2014 г., представляващ имот №043217 по КВС на с. М Ж с НТП: Ливада, кат. V и площ от 5,551 дка. Общинският имот е нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор ххх. Видно е от представената към исковата молба скица-проект, процесният имот с идентификатор ххх е образуван като се отнемат 531 кв.м. от недвижимия имот, собственост на Община Тетевен с идентификатор ххх. Не са съгласни с така заявените от ищцата претенции за собственост по отношение на собствения на Община Тетевен недвижим имот като считат, че са неоснователни и недоказани.Оспорват и се противопоставят и на възражението за изтекла придобивна давност, тъй като общински недвижими имоти не могат да бъдат придобити по давност, а твърдят, че този имот никога не е бил собственост на ищцата или нейните праводатели. В исковата молба ищцата твърдяла, че собственият й имот попада в строителните граници на селото като част от него - 636 кв.м. бил извън строителните граници - в земеделска територия. Тези твърдения обаче се опровергават от описанието на имота по представените нотариални актове от 1994 и 2005г., в които имотът винаги е описан като попадащ в строителните граници на с.М Ж.
Актуваният от Общината имотът с АОС №хх. е част от протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 22.01.2009 г., одобрено със Заповед №РД-08-08/26.01.2009 г. на Директора на ОД "Земеделие" - Ловеч, като попада в Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколното решение. При съставяне на акта е послужила скица №хххг., издадена от ОбС „Земеделие“ - Тетевен. Границите на общинския имот, посочени в тази скица не отразяват имоти, собственост на Г К Г - наследодател на праводателя на ищцата. Общинският имот, актуван с този АОС е нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор хх, както е посочено и в представената към исковата молба скица - проект, въпреки че имот с идентификатор хх е с различна площ (3889 кв.м. )от тази, посочена в скица №хх г., издадена от ОбС „Земеделие“ — Тетевен. На какво основание и въз основа на какви документи от общинския имот са обособени самостоятелни имоти ще бъде изяснено от висяща проверка в Община Тетевен, тъй като е видно, че за периода от 2014г. до 2018г. площта на общинския имот е значително намаляла.
Имотът е предаден и е собственост на Община Тетевен на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, видно и от основанието за съставяне на акта - протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 22.01.2009 г,, одобрено със Заповед №РД-08-08/26.01.2009 г. на Директора на ОД "Земеделие" - Ловеч и попада в Приложение №1 към раздел 1, т. 1 от него.Спрямо този имот не са предявени реституционни претенции.
Ответната Община-Тетевен твърди също така, че Г К Г - наследодател на К Г К, прехвърлителят
на правото на собственост на ищцата - не е притежавал право на собственост
върху имота, актуван с АОС №ххх г. Видно от справка за служебно ползване
/незаверена/, предоставена от Общинска служба по земеделие Тетевен, към
04.12.2019г. по отношение на имоти на Г К Г за землището на с.М Ж, ЕКАТТЕ 46437
са отразени 9 броя имоти, измежду които не е процесния.Същевременно с това от описанието на имотите
в приложените към молба-декларация за обстоятелствена проверка нотариални актове,
не се установява право на собственост на праводателите
на ищцата върху имот, който да е част от общинския имот, актуван с посочения
по-горе АОС.Посочва
се също така, че не е налице идентичност на имота описан в нотариалния
акт за собственост на идеални части от недвижим имот - обстоятелствена
проверка №ххххх. и в Нотариален акт №67, ххххх се отнасят за
парцел ххххх по плана на с. М Ж с площ при неуредени регулационни сметки на
цялото от 2630 кв. м. a Нотариален
акт №хнот. дело №хх г. и Нотариален
акт. №67, том I, рег.
№704, нотариално дело №хх г. за парцел ххх целият с площ от около 2300 кв. м., находящ се в
строителните граници на с. Малка Ж, мах. хххВъв всички нотариални актове имотите са описани като
такива в строителните
граници на с.МЖ като площите са различни - в НА от 1994г. имотът е с площ 2630 кв.м. с неуредени сметки по регулация, а НА от 2005г, имотът е с площ 2 300 кв.м. Същевременно с
това според кадастралната карта имотът на ищцата съставлява имот с
идентификатор ххх с площ от 1665 кв.м. От изложеното и приложените писмени
доказателства се установява, че е налице неизвестност по отношение
индивидуализацията на недвижимия имот, за който ищцата претендира да е
собственик, съгласно представените нотариални актове за
собственост - дали е парцел ххх, но при всички случаи от описанието на имотите
и посочените граници е видно, че се касае за имот попадаш в строителните граници
на с.М Ж. а не за
земеделски имот.
При съпоставяне на графиките от подробния устройствен план (Скица №20/09.08.2019 г.) на с. МЖ за хх, кв. 2 и кадастралната карта (Скица - проект №15хх г.) на с. Малка Желязна за поземлен имот с идентификатор ххе видно, че границите на хх не са нанесени в кадастралната карта, съгласно подробния устройствен план на селото. Разлика се наблюдава в северозападната граница на имота с поземлени имоти с идентификатори хх, както и с източната граница с поземлен имот с идентификатор хх
Ответника Община-Тетевен оспорва действителността на нотариален акт за собственост хххххххх. и двата по описа на Нотариус Ивайло Иванов, рег.№ 305 от НК като нищожни, поради липса на предмет, липса на съгласие и противоречие със закона.
В писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.
От представените поделото писмени доказателства,показанията на свидетелите Й С Г,Т В. Б,Н М Д и заключението на съд.-техническа експертиза,изготвено и защитено обективно,компетентно и добросъвестно от вещото лице инж.К.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в с.М Ж,Лов.обл.,при запазване на право на ползване и срещу полагане на грижи и даване на издръжка на продавача,обективиран във формата на нотариален акт №хх по описа на нотариус с рег.№305 на НК,ищцата М.Х.П. закупила следния имот:поземлен имот,застроен,целият с площ по скица от 2 300 кв.м.,находящ се в строителните граници на село М Ж,мах.“хх“,заснет имот с хх,включен за упълномеряване на парцел хх в кв.2 по плана на селото от 1951г,при описани в акта граници,и имот извън строителните граници на с.М.Ж,ведно с построените в този имот жилищна сграда,паянтова постройка,навес,както и всички други подобрения в имота.
От представени по делото скици на имота,издаване от Кметство село М Ж,разписен лист към регулационен план,удостоверение изх.№1/23.01.2020г,издадено от Кметство село М Ж,удостоверение изх.№3/24.01.2020г,издадено от нотариус с рег.№305 на НК и заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че имотът,описан в нот.акт №хх,в урбанизираната му част и тази,която не е в същата,е представлявал по кадастралния и регулационен план на село МЖ,Лов.обл. един имот с плхх,за който е бил отреден парцел хх на селото,респ. че при изписване на номерацията на парцела в цитирания нотариален акт е допусната техническа грешка,която при констатирането и впоследствие не е могла да бъде отстранена,поради това,че праводателят на ищцата е бил починал.
От заключението на съд.-техническата експертиза се установява също така и следното:
Площта на имот с пл.№хх по плана на село М Ж е 2300 кв.м.,като вещото лице не може да обясни разликата в площта по нот.акт №хх и по предходни нотариални актове,съставяни на праводателя на ищцата и неговата майка през 1994г,като в последните и била вписана площ на имота от 2630 кв.м./вещото лице е обиктивирало предположение,че това се дължи на неточното изчисляване на площите при изчертаване на скиците от техническото лице/.
Имотът с пл.№хх е разделен след урегулирането му на парцел хх с площ от около 1665 кв.м. и останалата част от имота попадаща извън регулацията с площ от около 636 кв.м.
Имотът,описан в нот.акт №ххх с площ от 2300 кв.м. и нотариални актове от 1994г с площ от 2630 кв.м.,са идентични,въпреки разликата в описаните площи.
Описаният в нотариални актове имот като парцел хх е идентичен с имота парцел хх,съответно в нотариалните актове,съставени през 1994г и през 2005г,по описаните граници на имотите,като в нотариалният акт от 2005г е сгрешен номера на парцелата.
Имот с кадастрален номер 194,проектен номер 502 и имот с кад.№237,са части от имота,описан в нотариалните актове за покупко-продажба.Имот с кад.№237 и площ от 105 кв.м. е без констатиран собственик,като вещото лице не може да обясни това обстоятелство.
Проекта за изменение на кадастралната карта/изготвен по задание на ищцата и приложен по делото-бел.съд./отразява собствеността на имота,закупен по нотариален акт от 2005г,в частност тази част от имот 194,която е извън регулацията на селото.
Имот с проектен номер 502 по кадастрална карта е част от имот №2ххх,записан на ответника Община-Тетевен,като това присъединяване е станало още при изработването на КВС на с.М Ж.
За имот №ххне съществува решение на ОСЗ-Тетевен,тъй като този имот е остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и е предоставен на Общината за стопанисване и управление.
Имот №0ххе актуван с хх,като при изработването на КККР от този имот са били отделени части от имоти по кадастралния план,които са излизали извън регулацията на селото,като тези имоти са следните:ххх
От приложения проект за изменение на КККР,по заявление от ищцата,се установява,че площта извън тази на имот с кад.№хх кв.м./,в имот с проектен номер 502,попадаща в имот №хх,заснет като имот-частна общинска собственост,целият с площ от 5.551 кв.м. е в размер на 531 кв.м. и именно тази част от имота,заснет като собственост на ответника,е предмет на установителния иск,разглеждат в настоящето производство.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Изложените в исковата молба обстоятелства сочат, че е предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,каквато квалификация на спорното право е дадено и в доклада по делото,срещу който страните не възразяват. Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, който има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост и констатиране на допусната грешка в КККР при отразяване на съответния имот. Провеждането на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е свързано с възможността въз основа на влязлото в сила решение да бъде изменена кадастралната карта, като спорния имот или част от имот бъдат отразени в граници, съответстващи на обема на действително притежаваното от ищцата право на собственост.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправно статут на имотите. В чл. 2, ал. 5 от ЗКИР законодателят е въвел оборима презумпция за вярност относно отразените данни за имотите в кадастралната карта, но неправилното отразяване на правото на собственост там не води до неговото пораждане, изменение или погасяване. Съгласно §1, т. 16 от ДР на ЗКИР непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в случаи на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния план и пренесени в създадената въз основа на него кадастралната карта, тъй като в рамките на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за местоположението им.
С ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, се приеме, че по иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право в кадастралната карта, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
С оглед твърденията на страните в исковата молба и отговора по нея и събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира,че помежду им е налице спор за материално право относно пространствените предели на правото на собственост върху притежаваните от тях поземлени имоти, във връзка с терен,разположен в имот на ответника по чл.19 от ЗСПЗЗ, който спор като такъв сочи на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Имотът на общината е с придобивно основание по чл. 19 ЗСПЗЗ, доколкото няма как собствеността да се възстановява в стари реални граници на Общински поземлен фонд. При това положение и след като за землище на село М Ж,Лов.обл. е одобрена кадастрална карта то съгласно пар. 6, ал. 8 ПЗР на ЗКИ, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, допуснатата в нея грешка, свързана със спор за материално право, се отстранява именно след разрешаването му, решението по който при уважаване на иска е основание за изменение на картата на възстановената собственост.Предмета на спора по същество изисква изследване пространствените предели на собствеността върху двата процесни имота към момента на одобряване на кадастралната карта и към настоящия момент, предвид разясненията дадени в ТР № 8/2014 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС и необходимостта картата да отразява реалните предели на правото на собственост.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесния недвижим имот,респ. част от имот с идентификатор ххх не попада сред възстановени на праводателя на ищцата по реда на ЗСПЗЗ. Според чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Общинска собственост съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ стават земите, които са останали след възстановяване правата на собствениците, като първоначално те се стопанисват от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Собствеността възниква по силата на закона. Съставянето на Акт за общинска собственост не създава и не променя права, а само констатира такива. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква с факта на тяхното съставяне. Актът за общинска собственост не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а е свидетелстващ документ, поради което и по отношение на същия не може да се упражнява контрол за валидност по реда на АПК.
В случай на доказване,че процесния недвижим имот/респ.част от имот с площ от 531 кв.м./ е общински по силата на закона /ЗСПЗЗ/,по отношение на него ще намерят приложение разпоредбите на чл.86 ЗС и §1 от ЗДЗС. С изменението на чл.86 ЗС /ДВ 33/1996г., в сила от 1.06.1996г./ давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС, давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с §1 от ДРЗС, с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено,в т.ч. и към момента на приключване на устните състезания по делото.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ предвижда, че след изтичане на 10 годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващи възстановими в стари реални граници, земята, която не е заявена за възстановяване в предвидения в закона срок, става общинска собственост. В акта за частна общинска собственост следва да бъде вписано именно това основание. Разпоредбата е относима само към имоти, попадащи в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или обобществена, т.е. такива, по отношение на които правото на собственост подлежи на възстановяване.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищцата, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищцата не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Общината-ответник е следвало да установи в настоящето производство,чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот,респ.част от имот с претендирана площ от 531 кв.м., попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар и земеделски, никога не са бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради това съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху имотите.По отношение на имот, спрямо който не са приложими нормите на ЗСПЗЗ, забраната за придобиване по давност е отпаднала с отмяната на чл.29 от ЗСГ през 1990г. и не е съществувала пречка да бъде придобит по давност, какъвто е настоящия случай. При това изяснено положение на процесните имоти, след отмяната на Глава ІІ от ЗСГ през 1990г. липсват каквито и да е законови пречки за неговото придобиване по давност. В тази насока е и практиката на ВКС, който заема становище, че по отношение на такива имоти, върху които не е възникнало право на кооперативно земеползване и собствеността е запазена в реалните им граници, след отмяната на чл. 29 от ЗСГ през 1990 година е отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност /Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.д. № 3255/2009г. на ВКС, II г.о./.
Налице е последователна съдебна практика по въпроса, като ВКС приема, че не всички земи, които се намират извън регулационните граници на населеното място имат земеделски характер, не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на тези земи разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е неприложима. Ако лицата, които владеят такива земи не притежават документ за собственост, те биха могли да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или да се позоват на придобивна давност в съдебен процес (Р 488 от 19.12.2011 на ВКС по гр.д. 1403/2010, I г.о.; Р 427 от 21.07.2009 на ВКС по гр.д.3255/2008г., II г.о.; Р 21 от 04.02.2011 на ВКС по гр.д.1327/2009 г , II г.о. и др.).
Съдът приема,че от страна на ответника, който поддържа, че имотът е негова собственост, не е проведено доказване на наведените правоизключващи възражения, свързани с придобиване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение №427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не е бил влючен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, независимо че няма заявени реституционни претенции, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Точно такава хипотеза се установява по настоящото дело, тъй като от показанията на свидетелите се установи, че процесният имот не е ползван като земеделски и не е бил включван в ТКЗС,а като част и продължение на дворното място на праводателя на ищцата,респ. от последната,което попада в границите на урбанизираната територия/урегулираният парцел III-194 в кв.2 по ПУП на село М Ж,Лов.обл. Ответникът не е доказал противното, следователно имотът не е общински, а лична собственост на ищцата,придобит от същата на сочените основания-покупка,чрез сключения договор на 14.03.2005г. и давностно владение, в съответствие с разпоредбата на чл.79 и чл.82 от ЗС.
В предвид горните съоръжения предявения иск по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва изцяло да бъде уважен, като основателен и доказан.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 950.00 лева,съгласно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗАУСТАНОВЕНО,на основание чл.54,ал.2 от ЗКИР,във в-ка с чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на ОБЩИНА-ТЕТЕВЕН,с ЕИК:*********,със седалище в град Тетевен,пл.“Сава Младенов“ №9,представлявана от Кмета на Общината Д-р Мадлена Цветанова Бояджиева-Ничева,че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри на село Малка Желязна,Лов.обл.,одобрени със Заповед №РД-18-1784/30.10.2018г на Изпълнителния директор на АГКК,както и към моментна на приключване на устните състезания по делото, ищцата М.Х.П.,ЕГН:********** ***,с посочен съдебен адрес ***,е била и е собственик на имот с площ от 531/петстотин тридесет и един/квадратни места,очертан с проектен идентификатор ххх по скица-проект №ххх.,изготвена от СГКК-Ловеч,цитирана в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,който имот по действащата кадастрална карта на село М Ж,Лов.обл. неправилно е заснет като част от имот с идентификатор хххх,заснет като имот частна общинска собственост и който по скицата-проект е очертан с точки 1-2-5 и 6,разположен след имот с идентификатор хххх,последният без данни за собственик.
ОБЯВЯВА приложената на стр.185 от делото ръчна скица от вещото лице инж.К.,за неразделна част от настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-ТЕТЕВЕН,с ЕИК:*********,със седалище в град Тетевен,пл.“Сава Младенов“ №9,представлявана от Кмета на Общината Д-р Мадлена Цветанова Бояджиева-Ничева да заплати на М.Х.П., ЕГН:********** ***,с посочен съдебен адрес ***,сумата от 950.00/деветстотин и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в производството
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: