ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр.Плевен, 11.02.2021
год.
Административен съд - гр.Плевен, VII-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 72/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на л.св.Г.В.,*** срещу Заповед №87/12.01.2021г. на Началника на
Затвора Плевен, с която е отказано да бъде изменен режимът на изтърпяване на
наказанието на осъдения на доживотен затвор без право на замяна от „специален“
в „строг“.
С
разпореждане №501/03.02.2021г. на съдията докладчик по делото от
Началника на затвора Плевен е изискано да бъде представена преписката по
издаване на Заповед №87/12.01.2021., както и становище по допустимостта на
искането, в тридневен срок от получаване на съобщението.
Със същото
разпореждане от Началника на затвора Плевен е изискано да бъде
представено по делото справка дали л.св.Г.В. получава парични записи и в какъв
размер, има ли парични средства и в какъв размер, както и данни за трудова
заетост и здравословно състояние.
Със същото разпореждане във връзка с приложената молба
от В., с която прави искане за отвод на всички съдии от Административен
съд Плевен е изискана справка от
деловодството на Окръжен съд Плевен относно движението на гражданско дело
№340/2019г. по описа на същия съд.
С писмено становище рег.№4278/08.02.2021г. от затвора
Плевен е представена преписката по
издаване на Заповед №87/12.01.2021г. на Началника Затвора Плевен и са представени
изисканите от съда данни за налични парични средства, както и за здравословно
състояние и трудова заетост на В..
Съдът намира
искането отвод на настоящия съдебен състав за неоснователно, като
аргументите за това са следните:
Основанията за отвод по чл. 22 от ГПК, приложими и в съдебното
административно производство, са абсолютни и относителни. Абсолютните основания
по чл. 22, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ГПК почиват на обективни критерии, докато
основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК предполага
съществуването на „други обстоятелства“, които пораждат основателно съмнение в
безпристрастието на съдията. В случая жалбоподателя не е посочил факти по чл.
22, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ГПК, нито обстоятелства, които да бъдат квалифицирани
по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
В молбата В. сочи, че иска делото му да бъде гледано в
друг съдебен район, поради съмнение за предубеденост на съдиите от
Административен съд Плевен. Обосновава
това си искане с
обстоятелството, че е ищец по гражданско дело №340/2019г. по описа на Окръжен
съд Плевен.
С писмо изх. №60354/04.02.2021г. от Окръжен съд Плевен е представена справка от деловодната система
САС “Съдебно деловодство, от която е видно, че
гражданско дело №340/2019г. по описа на Окръжен съд, със страни ищец - Г.В.В. и ответник Административен съд Плевен е прекратено с
определение №1833/14.11.2019г. Определението е влязло в законна сила на
27.11.2019г.
Съгласно Закона за съдебната власт /ЗСВ/
делата и постъпилите преписки се разпределят на принципа на случайния подбор
чрез електронно разпределение по поредността на постъпването им. В случая е
определен съдия-докладчик, който да разгледа делото, видно от протокол за
случайно разпределение, приложен по делото. С оглед на това разпоредбите на чл.
9, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ са спазени. Това е законовия ред за
определяне на съдия-докладчик, който не се влияе от желанията на
жалбоподателя. Отвода е средство за обезпечаване независимост на
съдията–докладчик при решаване на делото, което предполага наличието на
безспорни основания, които компрометират тази безпристрастност. В случая не са
налице никакви основания, които да водят до отвод.
С оглед на изложеното искането за отвод е
неоснователно и като такова ще се остави без уважение.
Съдът след като се запозна със събраните доказателства
намира, че молбата на жалбоподателя за
освобождаване от внасяне на държавна такса, също следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
На основание чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани
обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице кумулативно предвидените
в законовите разпоредби предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна
такса. Целта на освобождаването от такси и разноски е да се осигури достъп до
правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица,
чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на
разходите. Видно от събраните по делото доказателства
е, че на 27.01.2021. л.св.В. е получил превод от 250.00лева, а за периода от 28.12.2018г. до 05.02.2021г. е
имал приходи от ваучери в размер на 2248, 24 лв. Установява се също, че л.св. е в трудоспособна
възраст и е здрав и няма пречка да работи, при наличие на подходяща
работа, и да получава възнаграждение за
положения труд. Целта и смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е доказване
на относително трайна липса на средства, която препятства заплащането на д.т. по такъв начин, че
отделянето дори на минимална парична сума би
лишило заплащащият от средства за
посрещане на други, жизненонеобходими потребности. В случая е видно, че лицето
получава парични средства, от които е възможно да внесе дължимата държавна
такса, като се отчете факта, че същата е в много нисък размер. Не без значение
е и обстоятелството, че като лишено от свобода лице, при изтърпяване на
наказанието, на В. са осигурени подслон, храна и медицинско обслужване. Ето
защо, съдът намира, че за л.св. В. не са налице всички кумулативно изискващи се
обстоятелства, които да дават основание на съда да приеме, че искането на
молителя за освобождаване от заплащането на държавна такса е основателно, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
На л.св.В. следва да бъде указано да внесе дължимата
държавна такса в размер на 10 (десет) лева и да представи квитанцията за
внесената такса по делото в 7- дневен срок от получаване на съобщението.
Жалбоподателят следва да бъде уведомен, че
ако не отстрани в указания срок посочената по- горе нередовност, жалбата му ще
бъде оставена без разглеждане на основание чл.158, ал.3 АПК.
Съда намира, че, следва да вземе отношение и по молбата на Г.В. за
предоставяне на правна помощ и процесуално представителство по делото като я разгледа както хипотезата на чл.
23, ал.4 от ЗпрП, така и тази на чл. 83, ал.1 от ГПК.
Безплатна
правна помощ по реда на Закона за правната помощ се предоставя в два
случая: когато по закон е предвидена задължителна адвокатска защита или
представителство, и на второ място - по преценка на съда, в случай
че жалбоподателя не разполага със средства за заплащане
на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В
случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по
закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. От друга
страна не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна
правна помощ по преценка на съда. Преценката си съобразно изискванията на чл. 23, ал. 4 ЗПП, съдът следва да направи въз основа на представени от
страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи,
като взима предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му
състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние,
трудовата заетост и възраст. Същите документи са необходими и за да
формира съда преценка относно наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК и да освободи жалбоподателя от заплащане на държавни такси и
разноски по делото. Както беше отбелязано по- горе л. св.В. за периода от 28.12.2018г. до 05.02.2021г. е
имал приходи от ваучери в размер на 2248, 24 лв.
С оглед изложеното
съдът намира, че искането на жалбоподателя В. за предоставяне на правна помощ следва да
бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св. Г.В.,
понастоящем изтърпяващ наказание в затвора Плевен за отвод на съдията-
докладчик по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св. Г.В.,
понастоящем изтърпяващ наказание в затвора Плевен, за освобождаване от
заплащане на държавна такса за образуване на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св.Г.В., понастоящем
изтърпяващ наказание в затвора Плевен, за предоставяне на правна помощ и
процесуално представителство в
производството по адм. дело №72/2021г. по описа на Административен съд Плевен.
УКАЗВА на
Г.В.В., в 7- дневен срок от
получаване на съобщението да заплати
държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на Административен съд- Плевен и
да представи платежния документ по делото
УКАЗВА на Г.В.В., че при неизпълнение в
срок подадената жалба ще бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без
уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ и процесуално
представителство по делото подлежи на оспорване с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд Плевен в 7- дневен срок от получаване на съобщението,
а в останалата част не подлежи на оспорване.
Препис от определението да се изпрати на
л.св.В., с указание да бъде върнат отрязъкът от
съобщението след връчването му.
С
Ъ Д И Я: /П/