Р Е Ш
Е Н И Е
№…………...24.11.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ХХХІІІ състав в открито съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя административно дело №
1408 по описа за 2020 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.И. ***, ЕГН ********** ,
срещу заповед №
20-324-103 от 04.05.2020 г. на началник
група при РУ –П към ОД на МВР гр. Варна,
с която на основание чл. 171, т.2 , б. „л“ от
ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка / ПАМ/ „ временно спиране от движение на МПС“ за срок от едни месец .
Оспорващото лице релевира некомпетентност на издателя
на заповедта. Твърди неспазена форма на оспорената заповед поради липса на „мотиви, обуславящи издаването
й“ . Не са изяснени и всички факти и обстоятелства по случая , което
предполага неспазване на чл. 35 от АПК. И. твърди ,че не е извършил
описаното нарушение и поради тази
причина няма валидно правно основание за налагане на ПАМ. Не е спазена целта на закона, тъй като
описаното нарушение е извършено на
27.03.2020 г., а заповедта е връчена
след около три месеца.
На изложените основания се отправя искане за
отмяна поради незаконосъобразност на
издадената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован,
не се явява , не се представлява.
Ответната страна – началника на група при РУ П към ОД на МВР гр. Варна , редовно
призован се представлява в съд. заседание от гл. юриск.ГГ , който излага позиция за неоснователност на
оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна- адресат на издадения
адм. акт . Оспорената заповед засяга неблагоприятно правната сфера на
оспорващото лице , тъй като препятства упражняване на правото да управлява
собствения си лек автомобил поради
временно спиране на същия от движение . Това обуславя съществуването на пряк,
личен и непосредствен правен интерес от
провеждане на съдебна проверка за законосъобразност на произнасянето на
ответника.
Преобразуващото субективно право на оспорване е било
упражнено срочно, тъй като обжалваната заповед е била връчена на И. на 10.06.2020 г. , а жалбата до
териториално компетентния адм. съд е била подадена на 12.06.2020 г./ л.4 / . В
този контекст жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
На 27.03.2020 г. около 15.44 ч. на пътен участък в гр. П, третокласен път № 208, до строителна
борса „Урал“ е бил заснет с техническо средство
АТСС тип TFR 1 M с фабр. № 600 лек автомобил „Хонда“ с рег. № /// със скорост от 111
км/ч при максимално допустима от 50 км/ч за населено място- клип № 4955 / л. 5
от преписката/.
На 30.04.2020 г. мл. автоконтрольор при РУ-П към ОД на
МВР гр. Варна е съставил акт за
установяване на административно нарушение / АУАН/ № 37237 за посочените факти срещу И.И.И. / л. 2 от
преписката/.
На 30.03.2020 г. жалбоподателят И. е декларирал по реда
на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, че на 27.03.20202 г.
около 15.44 ч. е управлявал лек автомобил
„Хонда“ с рег. № /// / л. 4/.
Към адм.преписка е приложено извлечение от
информационните масиви на МВР , което сочи, че описаното по-горе МПС е съсобственост на жалбоподателя
и на Д.П.Т. / л. 6/.
На 04.05.2020 г. младши автоконтрольор при РУ – П към ОД
на МВР гр. Варна въз основа на цитираните по-горе факти и на основание чл. 171,
т.2, б. „л“ от ЗДвП е постановил налагане на ПАМ на И.И.И. – „временно спиране
от движение на МПС“ за срок то едни
месец.
Съдът на основание чл. 171, ал.4 АПК указа на ответника ,
че не сочи доказателства за компетентност по налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП
/ л.11 гръб/ , но такива доказателства
не бяха представени по делото.
По повод
фактическото твърдение на И.И., че не е извършил описаните факти в
заповедта и в АУАН съдът на основание ч. 193 ГПК откри производство по
оспорване верността на АУАН 37327/30.04.2020 г. /л. 30/, но въпреки
предоставената възможност по доказване твърдяната неистинност на акта И. не
депозира никакви доказателства . Предвид
процесуалната пасивност на оспорващия
съдът приема , че АУАН № 37237/30.04.2020 г. е верен официален свидетелстващ
документ.
Изложената фактическа установеност
налага следните правни изводи:
С оспорената заповед е постановено временно спиране от
движение на МПС. Подобно разпореждане
представлява принудителна адм. мярка по
чл. 171, т.2 от ЗДвП.
Съгласно правилото на чл.172, ал.1 от същия закон
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Издателят на оспорената заповед е младши автоконтрольор
при РУ –П , респективно не е ръководител на служба за контрол . Въпреки
предоставена възможност по реда чл.171,
ал.4 от АПК ответникът не ангажира
доказателства за неговото
оправомощаване за налагане на ПАМ по чл.
171, ал.2 от ЗДвП в хипотези на заместване или на делегиране на правомощия. В
тази връзка се налага извод за отсъствие
на компетентност по материя на автора на оспореното властническо волеизявление.
Издателят на заповедта не е разполагал нито с право, нито със задължение да постановява
временно спиране от движение на МПС. Липсата на компетентност непротиворечиво
съдебната практика и правна доктрина разглеждат като порок, който дава правна
характеристика на постановения индивидуален административен акт на нищожен.
Ако органът е излязъл извън рамките на своята
компетентност , е ирелевантно да се
проверяват останалите основания за законосъобразност на оспорения адм. акт по
чл. 146 АПК / решение №8468/25.06.2009 г. на ВАС по адм. дело № 5217/2009 г. на
ВАС ; решение № 17270/29.12.2001 г. на
ВАС по адм. дело № 16640/2010 г. /.
Съгласно правилото на чл. 173, ал.2 АПК когато актът е
нищожен поради некомпетентност , съдът изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При този изход на правния спор съдът не следва да
присъжда разноски в полза на жалбоподателя , тъй като не е сезиран с подобно искане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл.
от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на заповед №
20-324-103 от 04.05.2020 г. на началник
група при РУ –П към ОД на МВР гр. Варна,
с която на основание чл. 171, т.2 , б. „л“ от
ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „ временно спиране от движение на МПС“ за срок от едни месец .
ИЗПРАЩА преписката на директора на ОД на МВР гр. Варна
за произнасяне по компетентност.
Съдебното решение не подлежи на обжалване .
Административен съдия: