Р Е Ш Е Н И Е
№ 523 20.09.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На четвърти септември 2019 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 26 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 979/04.10.2018г. по Ч.гр.д. № 1708/2018 г. по описа на РСТ, с която е разпоредено на длъжника: К.К.Х. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр. София, сумата, както следва: главница по договор за кредит в размер на 1793.74 лв.; договорна лихва в размер на 323.99 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса за оценка на досие в размер на 87.10 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 445.69 лв. за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 1039.90 лв. за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год. и лихва за забава в размер на 183.98 лв. за периода 09.03.2017 год. – 02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на главницата, както и разноските по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „Файнешъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор и ответника като клиент-кредитополучател договор за потребителски паричен кредит № ********* на 30.01.2017г. за сумата в размер на 1900 лв. , като договорената лихва е 374.78 лв. или общо 2274.78 лв., която сума включва главница и договорна лихва. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 60 бр. равни седмични погасителни вноски всяка от които в размер на 37.91 лв. , както и да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 95 лв., платима на 60 бр. равни седмични вноски по 1.58 лв. всяка. Кредитополучателят се задължил да заплати и такса „Кредит у дома“-за предоставяне на кредита по местоживеене, в размер на 486.19 лв. на 69 бр. равни седмични вноски, всяка от които по 8.10 лв. Останалата част от таксата „Кредит у дома“ в размер на 1134.44 лв. е свързана с разходите за събиране на вноските в дома на кредитополучателя и е дължима на 60 бр.седмични вноски по 18.91 лв. Погасената от длъжника сума е била в размер на 300 лв., с която са погасени: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне в брой на кредита по местоживеене -40.50 лв.; такса услуга „Кредит у дома“за събиране на вноските по местоживеене 94.55 лв.; такса за оценка на кредитен о досие – 7.90 лв., договорна лихва – 50.79 лв.; главница – 106.26 лв. Срокът на договора е изтекъл на падежа на последната погасителна вноска т.е. на 28.03.2018г., поради което не е обявен за предсрочно изискуем. С договор от 01.07.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД кредиторът прехвърлил вземането си на “Изи Асет Мениджмънт“АД. Последното по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2016г. и подписано на 01.03.2018г. приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамковия договор е прехвърлило вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви Длъжникът е уведомен за двете цесии с уведомителни писма, с обратна разписка и известие за доставяне. Към момента на подаване за заявлението /02.10.2018г./ за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил остатъка от задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба Вх.рег.№ 8714/03.09.2019г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответникът – К.К.Х. *** е редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В срока и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения особен процесуален представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК – адв. С.С. ***, съгласно който предявеният иск за установяване съществуване на вземане по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК и във вр. чл.410 от ГПК е допустим, но неоснователен. Направени са възражения за следното: -Липсват доказателства за съобщаване на длъжника за извършената цесия.; -Липсват доказателства за предоставяне на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и начислените разходи в тази насока.; -Клаузите за лихва и и стойността на разходите са неравноправни клаузи, не съдържат ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и пр. Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител – адв. С., който в хода на устните състезания заяви, че поддържа становището, изразено в писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, а в случай, че бъде уважен прави възражение за прекомерно високо размер на юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1708/2018г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, е подал на 02.10.2018г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – К.К.Х. ***. Съдът е издал заповед № 979/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 3874.40 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, от която главница в размер на 1793.74 лв., договорна лихва в размер на 323.99 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год., такса за оценка на досие в размер на 87.10 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 445.69 лв. за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 1039.90 лв. за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год. и лихва за забава в размер на 183.98 лв. за периода 09.03.2017 год. – 02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 30.01.2017 год., сключен между длъжника и „Провидент Файненшънъл България“ ООД, вземането по който е прехвърлено от кредитора на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество е прехвърлило вземането на заявителя с Приложение от 01.03.2018 год. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 год. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД като заемодател и ответника като заемополучател : договор за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г.
Не се спори между страните по делото, а и видно от писмените доказателства действително е сключен договор за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД-София, в качество на кредитор, и К.К.Х. с адрес ***, в качеството на кредитополучател, наречен за краткост клиент , при следните параметри: общ размер на кредита 1900 лв.; такса за оценка на досие 95 лв.; общ размер на фиксирана лихва 374.78 лв., като сборът от таксата за оценка на досие и общ размер на фиксираната лихва е 469.78 лв. или 48 % ГПР /годишен процент на разходите/; такса за услугата Кредит у дома 1620.64 лв. Общо дължимата сума, която кредитополучателят се задължил да върне на кредитора при сключване на договора е в размер на 3990.42 лв., на 60 бр. седмични вноски, като всяка е в размер на 66.51 лв., а последната е в размер на 66.33 лв.. Към този договор за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г. страните по договора са подписали формуляр за кандидатстване за кредит от 30.01.2017г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 30.01.2017г. Не се спори, че кредитополучателят не е изплатил в пълен размер паричните си задължения по процесния договор за потребителски паричен кредит, като първата погасителна вноска е била платима на 08.02.2017г., а крайният срок за погасяване на всички задължения е бил 28.03.2018г.
Твърди се от ищеца, че с договор за цесия, сключен на 01.07.2017г. „Файненшъл България“ ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземането, което има произтичащо от договора за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и К.К.Х., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности вкл. всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Този договор не е представен по делото. Видно от приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г., Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към същия рамков договор и Приложение № 1_Р/01.03.2018г. към същия рамков договор, пореден № 1259, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ цедентът е прехвърли на цесионера вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и К.К.Х.. Към Рамковия договор за цесия от 16.11.2010г. и към Приложение № 1_Р/01.03.2018г. към същия рамков договор има подписано от продавача/прехвърлителя /цедента/ на вземанията потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД. С пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ е преупълномощено „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от името на „Файненшъл България“ ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ да уведоми всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия, сключен на 01.07.2017г. Също с пълномощно от 09.09.2015г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми от името на упълномощителя всички дължници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г. Въз основа на тези упълномощавания, ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратил уведомителни писма с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********** от 07.03.2018г. до ответника като кредитополучател и длъжник по договора за потребителски кредит, за това че вземането на кредитора - „Провидент Файненшъл България“ ООД-София по договора за потребителски кредит № *********/30.01.2017г. е прехвърлено на Изи Асет Мениджмънт“ АД съгласно договор за цесия от 01.07.2017г. и съответно, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1_Р/01.03.2018г. и Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г. Видно от известието за доставяне от „Български пощи“ ЕАД пратката е върната обратно на 07.04.2018г. като „непотърсена“. Повторно уведомителни писма от 12.12.2018г. са изпратени на ответника на същия адрес, който е посочен в договора – гр. Търговище, ул. „Опълченска“ № 47 чрез куриер „Лео Експрес“ , но видно от обратната разписка има отбелязване, че куриерът е ходил на адреса, открил е запустяла къща, в която никой не живее и е оставен стикер с информация, че има пратка за получаване. Безспорно ищецът е направил двукратно усилия да връчи на ответника като длъжник уведомления за извършените цесии.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. В. и прието без възражения , както от съда, така и от присъстващия назначен особен процесуален представител на ответника, се установи, че ответникът е извършил плащания по процесния договор за потребителски кредит, като общо платената сума е в размер на 300 лв. и от тях са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене: 40.50 лв.; такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене: 94.55 лв.; такса за оценка на досие: 7.90 лв.; договорна лихва: 50.79 лв.; главница: 106.26 лв. Тези плащания са извършени по сметка на „Провидент Файненшъл България“ ООД. Не са извършвани никакви плащания към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Остатъкът на задължението по процесния договор за потребителски кредит е общо в размер на 3975.43 лв., както следва: непогасена главница в размер на 1793.74 лв.; договорна лихва в размер на 323.99 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса за оценка на досие в размер на 87.10 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 445.69 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 1039.90 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год. и обезщетение /лихва/ за забава в размер на 285.01 лв. за периода 09.03.2017 год. – 02.10.2018 год. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/. Установените от съдебната счетоводна експертиза суми са същите, като посочените в заповедта по чл.410 от ГПК и в петитума на исковата молба, с изключение на обезщетението за забава за периода 09.03.2017 год. – 02.10.2018 год., което е изчислено в размер на 285.01 лв., докато претендираното е по-малко, в размер на 183.98 лв.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани
в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г. между „Провидент Файненшъл България“
ООД-София, в качество на кредитор, и К.К.Х. с адрес ***,
и последващите договор за цесия, сключен на 01.07.2017г.
„Файненшъл България“ ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД/ е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
съответно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 16.11.2010г., Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към същия
рамков договор и Приложение № 1_Р/01.03.2018г. към същия
рамков договор, пореден № 1259, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /сега „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/. При
подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за потребителски кредит с разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че
сключеният с ответника договор не отговаря на някои от изискванията на ЗПК за действителност,
съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към
ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая са налице изрично уговорени условия за издължаване на кредита от
потребителя и договорни разпоредби, като всяка страница от договора е подписана
лично от клиента: посочени са 60 бр. седмични погасителни вноски, с
фиксирана точна сума /66.51 лв. и на последната 66.33 лв./, периодичност –
седмична, като във вноските е включен посочения /31.82%/ фиксиран лихвен
процент. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа
„ условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто
предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти,
какъвто не е настоящият казус. В самия договор са посочени размер, брой и периодичност на погасителните
вноски. Дори и да се приеме, че в текста на самия договор за потребителски кредит е инкорпориран
погасителен план, несъмнено е, че липсва посочване на датите
на плащане на погасителните вноски. Съдът не може да приеме, че записаното в
т.Й от договора , а именно: “Ден от седмицата, в който се дължат
плащанията – вторник“ е равнозначно на посочване на точни дати за 60 бр. погасителни вноски, както изисква
чл.11 т.11 предлож.4-то от ЗПК ! Това
прави договорът за потребителски кредит недействителен, с оглед разпоредбата на
чл.22 във вр. чл. 11 т.1 от ЗПК.
Освен това основателни са възраженията на ответната страна, направени с
писмения отговор за липса на доказателства за предоставяне на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и
свързаните с нея разходи.
Съдът е длъжен да отбележи още, че клаузите на договора за потребителски
кредит за предоставяне на допълнителни
услуги са нищожни. В процесния договор е
посочено, че на клиента може да се предостави допълнителна услуга по негов
избор, представляваща: домашна доставка на заетата сума в брой по неговото
местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита, наричана
„услугата Домашно посещение“. Услугата „Кредит у дома“ се предоставя срещу
такса за управление, която е в размер на 1620.64 лв. т.е. приблизително колкото
главницата по кредита /1900 лв./. Ищецът
, както в исковата си молба, така и в заявлението по чл. 410 ГПК е диференцирал таксата за услугата „Кредит у
дома“, както следва: такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя в размер на 445.69 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на
кредитополучателя в размер на 1039.90 лв. Видно
от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя,
става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като негово
задължение по силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношения
между страните по един договор. С тях се създават права на потребителя, които
той има по силата на закона като страна по един договор, и е абсурдно той да
заплаща парични вноски, за да може да ползва тези права. Тези т.нар. услуги дори
и да имат характер на допълнителни такива, не са свързани с каквито и да е
негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на
длъжника в тази връзка, сочещо, че с изначалното им
уговаряне се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави,
поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл. 26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД.
За пълнота на изложението, съдът е длъжен да отбележи досежно последното възражение на ответната
страна - че липсват доказателства за
уведомяване на длъжника за извършената цесия, следното: Уведомлението
по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да
го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Право на длъжника е да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение на стария кредитор или на овластено от него лице до
момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не
е погасено. В конкретния случай неоснователността на това възражение е без
значение, доколкото както се установи по-горе договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 26 ал.1 предлож.1 ЗЗД във вр.
чл.22 и чл. 11 т.11 от ЗПК , както и на
осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Ответникът
не дължи изпълнение по нищожен договор.
В тежест на ищеца е да установи по пътя на пълно и главно доказване,
че вземането му спрямо ответника съществува, че то е възникнало на заявеното действително
основание и че е изискуемо. С оглед събраните по делото доказателства и
изложеното по-горе съдът счита, че искът за
установяване съществуване на вземане по договор за потребителски кредит
не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощник – юрк. Б.Н.Р., против К.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване , че съществува вземането за сумите, както следва: главница по договор за кредит № ********* от 30.01.2017г. в размер на 1793.74 лв.; договорна лихва в размер на 323.99 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса за оценка на досие в размер на 87.10 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 445.69 лв. за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 1039.90 лв. за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год. и лихва за забава в размер на 183.98 лв. за периода 09.03.2017 год. – 02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на главницата, , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 979/04.10.2018г. по Ч.гр.д. № 1708/2018г. по описа на РС-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: