РЕШЕНИЕ
№ 1681
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502709 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение № 260125/04.02.2022 г. по гр.дело № 5217 по описа
на РС Пловдив за 2020 г., с което „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр. с.Г***, общ. Марица, обл.
Пловдив, ул. ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, общо 6051,50 лв, от
които: 6000 лв. неимуществени вреди, 30лв. имуществени вреди за
медицински разходи и 1021,50 лв. имуществени вреди причинени на лекия
автомобил на ищеца с рег.№ ***, което обезщетение се дължи от ответника
по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен по полица №BG/02/***********, които вреди са резултат от
настъпило на 04.03.2016г. пътно-транспортно произшествие, за което
причинителят - Н. В. Г. е бил признат за виновен с Решение от 03.10.2018г. по
НОХД № 4123/2018г. на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04.03.2016г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска до предявения размер от общо 20423,50 лв., от които: 19000 лв.
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди и 1393,50 лв. – за
1
обезщетение за имуществени вреди, поправено с решение №
260377/23.06.2022 г. по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г., с
което е допусната, на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка в решение 260125/04.02.2022 г. по гр.дело № 5217 по
описа на РС Пловдив за 2020 г., като в диспозитива на страница четвърта, ред
тридесет и първи, отгоре надолу, след думата „общо“ вместо 6051,50 лв. да се
чете „7051,50 лв.“.
Постъпила е въззивна жалба от А. Н. Т., чрез адв. Д. П., срещу така
постановеното решение по гр.дело № 5217 по описа на РС Пловдив за 2020 г.,
като в изпълнение указанията на съда, жалбоподателят конкретизира, че
обжалва решението частично, само в частта, в която е отхвърлен предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, над уважените
размери до пълния им предявен размер, като по отношение на претенцията за
имуществени вреди жалбоподателят претендира сумата в размер на 71.50 лв.,
от която сумата от 41,50 лв., представляваща разликата между посочената в
автотехническата експертиза сума от 1648 лв. и заплатената от застрахователя
сума в размер на 1606,50 лв., и сумата от 30 лв. разходи за съдебно-
медицинско удостоверение.
Недоволен от решението в тази му част, в която е отхвърлен
предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, жалбоподателят А. Н.
Т., чрез адв. Д. П. го обжалва, като неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с приетите по делото доказателства. Не оспорва приетите от
съда фактически обстоятелства, които имат отношение към настъпване на
претърпяното ПТП, отговорността на застрахователното дружество и
причинно-следствената връзка между настъпилата злополука и претърпените
вреди, като оспорва определения размер на обезщетението като крайно
недостатъчен, несъобразен със съдебната практика и събраните по делото
доказателства,. Счита предявените искове за напълно и изцяло доказани и по
основание и по размер, като претендираната сума напълно отговаря на
критерия за справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и предявените искове да бъдат изцяло уважени от
въззивния съд, като му бъдат присъдени и всички направени разноски в
производството.
2
В писмен отговор на въззивната жалба въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
чрез адв. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита постановеното
решение в отхвърлителната му част изцяло правилно и законосъобразно.
Излага съображения, че определението обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди не е занижено по размер, отговаря на критериите за
справедливост, съобразено е със социално-икономическата обстановка към
датата на увреждането, като сочи, че обезщетението не следва да бъде
източник на неоснователно обогатяване за ищеца, а да репарира претърпените
от него болки и страдания. Моли да бъде оставена без уважение въззивната
жалба, като претендира разноски за въззивната инстанция.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв.
Г., с която се обжалва решение № 260125/04.02.2022 г. по гр.дело № 5217 по
описа на РС Пловдив за 2020 г. в частта, с която е осъдено дружеството да
заплати на ищеца имуществени вреди за сумата над 71,50 лв. до уважения
размер от 1051,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.03.2016 г., както и в частта за разноските. Твърди се, че при постановяване
на решението съдът не е взел предвид представените доказателства за
заплащане на част от имуществената щета, а именно получаването на сумата
от 980 лв., признато и от ищеца, при което от размера на вредите, причинени
на лекия автомобил на ищеца – 1648 лв., са били заплатени общо сумата от
1606,50 лв., поради което са дължими 41,50 лв. и 30 лв. за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение, или общо 71,50 лв., до която сума счита
искът основателен. Моли да бъде отменено обжалваното решение в частта, с
която на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата
от 71,50 лв., до уважения от първоинстанционния съд размер от 1051,50 лв., а
също и в частта за разноските, присъдени по делото.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. с 498, ал. 3 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от
съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или
въззиваемата страна.
Не се оспорва приетата от РС Пловдив фактическа обстановка, въз
основа на представените писмени доказателства по делото, а именно, че на
04.03.2016 г. настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек
автомобил, управляван от Н. В. Г., при нарушаване на правилата за
изпреварване, блъснал управлявания от ищеца Т. лек автомобил марка **“,
мод. **, с рег. № ***. С влязло в сила решение на Районен съд – Пловдив по
НОХД № 4123/2018 г. Н. В. Г. бил признат за виновен в това, че след
нарушаване на правилата на ЗДВП, по непредпазливост причинил на А. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ключицата -
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. От приетата без
възражение на страните СМЕ се установява, че на жалбоподателя е било
причинено при инцидента счупване на лявата ключица, контузия в лявата
раменна област, контузия на главата, охлузване на седми шиен прешлен.
Счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник, а контузията в лявата раменна област, контузията на
главата и охлузването над седми шиен прешлен по отделно и по съвкупност
са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Възстановителния период при счупване на ключицата трае около 45-55 дни,
при благоприятен ход на оздравителния процес, а за останалите травми 12-15
дни, като липсват доказателства за настъпили усложнения в оздравителния
процес.
Увредения автомобил не бил годен за поправка и същият бил бракуван
и предаден за скрап.
Безспорно по делото е, че причинителят на вредата е имал валидна
застраховка гражданска отговорност, сключена с ответното дружество, което,
по заявление на ищеца за изплащане на обезщетение за причинени
4
неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки, страдания и
психически дискомфорт – страх, несигурност и притеснение, имуществени
вреди във връзка с издаване на съдебно-медицинско удостоверение и
тоталната щета и бракуване на собствения на ищеца автомобил, му е
изплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., както и
626,50 лв. за обезщетяване на имуществените вреди от увреждане на
автомобила, както и сумата от 980 лв., заплащането на която е посочено още в
исковата молба и обявено от съда за обстоятелство, ненуждаещо се от
доказване с протоколно определение от съдебно заседание на 27.04.2021 г.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза пазарната
стойност на автомобила на ищеца към датата на ПТП е била 1936 лв., а
стойността на нанесените вреди, след приспадане на стойността му след
предаването му за скрап е 1648 лв.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че няколко седмици след
катастрофата ищецът изпитвал силни болки, приемал болкоуспокояващи,
пострадалата му ръка била обездвижена за около два месеца, което
пораждало необходимост от помощ и обслужване за обичайни, ежедневни
дейности като обличане, личен тоалет. След приключване на лечението
ищецът се оплаквал от това, че лявата му ръка е с намалена сила, поради
което се налага да я щади, а при промяна на времето усеща болка и
дискомфорт, което продължавало и към момента на изслушване на
свидетелските показания, а рамото му било все още видимо изкривено.
Не се оспорва извода на съда в постановеното решение, че е възникнало
за застрахователя задължение да обезщети причинените имуществени и
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
увреждането, причинено от застрахования водач при ответното дружество, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Не се спори и по отношение на приетия размер на
среднопазарната стойност на автомобила, както и на общата стойност на
нанесените вреди. Не се спори и по отношение на вида и характера на
нанесените телесни увреждания на ищеца.
Спорен между страните е въпроса за размера на определеното
възнаграждение за неимуществени вреди, с оглед изложените възражения във
въззивната жалба, както и размера на дължимото обезщетение за причинените
имуществени вреди, след приспадане на извършените от застрахователя
5
плащания, за размера на които възразява застрахователя в насрещната
въззивна жалба.
При така установените безспорни факти настоящият състав счита
постъпилата въззивна жалба за частично основателна. От разпитаните по
делото свидетели Д., незаинтересован от изхода на делото и Т., баща на
жалбоподателя, чиито показания съдът възприе изцяло, като отчете от една
страна евентуалната им заинтересованост поради близките му отношения с
жалбоподателя, от друга, че фактите, за които свидетелстват стават достояние
само на най-близките до пострадалия, както и, че са плод на непосредствени и
системни лични възприятия, безпротиворечиви са, кореспондират помежду си
и са дадени под страх от наказателна отговорност, се установява, че
жалбоподателят е търпял значителни болки в следствие счупването на
ключицата на лявата ръка, като първите няколко седмици е страдал до степен,
че не е могъл да спи от болки, което наложило прием на обезболяващи
средства. Обездвижването на ръката довело до нужда от помощ при
ежедневното обслужване на жалбоподателя, която оказали родителите му, но
това довело до допълнителни неудобства и дискомфорт. Обездвижването на
ръката продължило два месеца. Към датата на депозиране на показанията и
двамата свидетели заявяват, че лявата ръка на жалбоподателя останала по-
слаба, болезнена при промяна на времето, като свидетелят Д. заявява, че
рамото му е все още видимо изкривено. При удара автомобилът пострадал до
степен, че изглеждал купчина смачкана ламарина, бил негоден за поправка и
продаден за скрап. В автомобила, управляван от жалбоподателя по време на
ПТП пътувал и свидетеля Д.. Претърпеният стрес довел до промяна в
психиката на жалбоподателя, като свидетелят Т. заявява, че синът му не е
добре психически и това е довело до загубване на контакт с него.
За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий
за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради
това и не може да се определи една обща рамка, или размер на обезщетение за
конкретно телесно увреждане. Във всеки случай съдът преценя съобразно
6
събраните доказателства и конкретните особености на всеки случай и с оглед
компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно
проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело.
Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне
справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като
се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на причиненото
травматично увреждане жалбоподателят е получил травми, които довели до
болки и страдания, както и до трайно затрудняване на движението на горния
ляв крайник. Претърпените от жалбоподателя болки били със силно изразен
характер в първите няколко седмици, страданията били интензивни. Травмата
е довела до трайно затруднение на лявата ръка за период от два месеца, а
това, от своя страна, до допълнителни неудобства, психически, емоционални
и физически затруднения, поради невъзможност да се самообслужва,
налагайки се да ползва чужда помощ при елементарни и нормални ежедневни
действия. Все още е необходимо съобразяване с травмата, тъй като са налице
болки при натоварване и промяна във времето, ръката не е възстановила
силата си. От събраните гласни доказателства се установява, че травмата е
довела и до физическа деформация на рамото. Жалбоподателят е млад човек,
в разцвета на силите си, като травмата е довело до невъзможност да
осъществява трудовата си дейност за периода на обездвижването, както и до
ограничения в работата, тъй като не е възстановил в предишния обем и
функционалност увредената ръка, което води до физически, психически и
емоционални страдания.
Следва да бъде отчетен и начина на получаване на травмите, както е
посочено и в обжалваното решение – преживяната катастрофа, в следствие на
която автомобилът е бил във вид на купчина ламарина, е
животозастрашаващо събитие, което неизбежно води до причинен много
7
силен стрес. Стресът се е отразил негативно на психическото състояние на
жалбоподателя, в каквато насока са свидетелските показания на неговия
баща.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
злополуката, както и факта, че не е налице пълно възстановяване на
функциите и движението на ръката и формата на рамото, възрастта на
жалбопадателя към датата на злополуката, степента на отразяване на травмата
на психическото му състояние, обстоятелствата, при които е причинена
травмата, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най –
пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и
страдания, следва да се определи размер на 12 000 лв.
Страните не спорят, че застрахователното дружество е платило
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., които
следва да бъдат приспаднати от така определеното обезщетение в размер на
12000 лв. за причинените на жалбоподателя болки, страдания и преживян
стрес, като бъдат присъдени 11000 лв., до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен. Поради това решението, в частта, в която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди над
уважената част от 6000 лв. до 11000 лв. следва да бъде отменено, като бъде
постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена до така
посочения размер, като бъде присъдена разликата над уважената част от ПРС
от 6000 лв. до 11000 лв. или още 5000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането, на осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а в останалата част, в която искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 19000 решението да бъде
потвърдено.
По подадената насрещна въззивна жалба по отношение на уважения
размер на обезщетение за имуществени вреди, причинени на лекия
автомобил, следва да бъде взето предвид, че не се оспорва в настоящото
производство приетото от районния съд, че действително причинените на
жалбоподателя имуществени щети от увреждане на лекия му автомобил са в
размер на 1648 лв., установени в заключението на СТЕ. Безспорно е също, че
от страна на застрахователя са преведени две суми – сума в размер на 626,50
лв., отчетена в обжалваното съдебно решение, както и сумата от 980 лв.,
8
посочена в исковата молба, заплащането на която е обявено от съда за
безспорно обстоятелство, което плащане обаче не е взето предвид от
първоинстанционния съд при определяне на размера на дължимото
обезщетение за имуществени вреди. Страните не спорят, че застрахователят е
платил застрахователно обезщетение в размер на 1606,50 лв., която сума
следва да се приспадне от дължимото застрахователното обезщетение от 1648
лв. Разликата възлиза на 41,50 лв., до който размер искът за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди при увреждането на
автомобила на жалбоподателя е основателен. Като се прибавят разходите за
издаване на медицинско удостоверение в размер на 30 лв., размерът на
имуществените вреди, които не са компенсирани от застрахователя, е общо
71,50 лв., до който размер имуществени щети се претендират от
жалбоподателя и признават от застрахователното дружество. До този размер
и предявеният иск за обезвреда на причинените имуществени вреди следва да
бъде уважен. За присъдената от районен съд сума от 980 лв., над дължимото
застрахователно обезщетение, насрещната въззивна жалба е основателна, а
постановеното решение неправилно, поради което следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът за сумата над 40,50 лв.
имуществени вреди причинени на лекия автомобил на ищеца с рег.№ ***, да
бъде отхвърлен.
Следва да бъде променен и размерът на присъдените разноски,
съразмерно на уважената част от иска за имуществени вреди и отхвърлената
част от иска за неимуществени вреди, каквото искане е направено във
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. С решение № 260377 от
23.06.22 г. е изменено ожалваното решение в частта за разноските, като на
ищеца са присъдени 529,50 лв., като с оглед изхода от спора и признатия
размер дължимо обезщетение за неимуществени вреди се дължи сума в
размер на 917,60 лв., или следва да бъдат присъдени допълнително 388,10 лв.
На ответното застрахователно дружество са присъдени разноски за
първа инстанция в размер на 950,40 лв., като с оглед отхвърлената част от
иска се дължи сумата от 588,90 лв., поради което с решението са присъдени
повече 361,50 лв.
При този изход на спора в настоящата инстанция – частично уважаване
на подадената въззивна жалбата и изцяло уважаване на подадената насрещна
9
въззивна жалба, и двете страни имат право на разноски. Във въззивното
производство, с оглед частичното уважаване на въззивната жалба, на
жалбоподателя Т. се дължат разноски, съобразно уважената част на
въззивната жалба. Решението е обжалвано в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция над уважения размер от 6000 лв. до претендирания от
19000 лв. С оглед уважената част от жалбата и направените разноски от
жалбоподателя в размер на 600 лв. заплатен адвокатски хонорар в брой, за
което е представен по делото договор за правна защита и съдействие, се
дължат разноски в размер на 230,80 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ведно с дължимите разноски в първоинстанционното
производство в размер на 388,10 лв. на жалбоподателя Т. следва да се
присъдят с настоящото решение допълнително разноски в размер на 618,90
лв. за двете инстанции.
На въззиваемото дружество също се дължат разноски съответно на
отхвърлената част от въззивната жалба. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие № 2531/07.11.2022 г. за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. за защита срещу подадената въззивна
жалба от А. Т.. Направено е своевременно възражение в съдебно заседание за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед вида и
характера на производството и определеното в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
цитираната наредба за определения материален интерес от 13000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е 920 лв., а с начислен ДДС 1104 лв.
С оглед липсата на спор по отношение на правопораждащите факти,
определящи отговорността за заплащане на обезщетение, постановената
константна задължителна практика по начина на формиране на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, неявяване на представител на
въззиваемото дружество в съдебно заседание, съдът счита, че претендирания
размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да бъде определен в
минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед отхвърлената част от
въззивната жалба на дружеството бъдат присъдени разноски в размер на
679,40 лв.
На застрахователното дружество се дължат разноски и за изцяло
10
уважената насрещна въззивна жалба, които са в размер на заплатената
държавна такса от 25 лв. и 360 лв. адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 2530/07.11.2022 г., или общо 385 лв. Така във
въззивното производство на ЗК „Бул инс“ АД се дължат от жалбоподателя Т.
общо разноски в размер на 1064,40 лв. От тази сума следва да бъдат
приспаднати присъдените в повече от районния съд разноски в размер на
361,50 лв., или следва в полза на ЗК „Бул инс“ АД да бъдат присъдени
допълнително разноски за производството в двете инстанции в размер на
сумата от 702,90 лв.
На осн.чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като
съответните суми се присъждат в полза на съда. Поради това следва да бъде
осъдено ЗК „Бул инс“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПОС, сумата от 490 лв. дължима държавна такса от 4% върху
размера на присъдените обезщетения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260125/04.02.2022 г., постановено по гр. дело №
5217/2020 г. по описа на ПРС, Х граждански състав, поправено с решение №
260377/23.06.2022 г. по гр.дело № 5217/2020 г. по описа на РС Пловдив, в
частта с която е отхвърлен предявеният иск от А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр.
с.Г***, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. ***, срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, за заплащане на осн.
чл. 432 КЗ, вр. 498, ал.3 КЗ, на сумата общо над 7051,50 лв. до 11071,50 лв.,
от които сумата над уважената част от 6000 лв. (шест хиляди лева) до 11000
лв. (единадесет хиляди лева) обезщетение за причинени неимуществени
вреди, както и в частта, в която е осъдено „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на А. Н. Т. ЕГН
*** с адрес гр. с.Г***, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. К***, сумата над 40,50
лв. (четиридесет лева и петдесет стотинки) до уважения размер от 1021,50 лв.
(хиляда двадесет и един лева и 50 ст.) имуществени вреди, причинени на
лекия автомобил на ищеца с рег.№ ****, което обезщетение се дължи от
11
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен по полица №BG/02/**, които вреди са резултат от
настъпило на 04.03.2016г. пътно-транспортно произшествие, за което
причинителят - Н. В. Г. е бил признат за виновен с Решение от 03.10.2018г. по
НОХД № 4123/2018г. на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04.03.2016г. до окончателното изплащане, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. *** да заплати на А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр. с.Г***,
общ. Марица, обл. Пловдив, ул. ***1, допълнително сумата 5000 лв. (пет
хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.03.2016г., причинено
от Н.В. Г., признат за виновен с Решение от 03.10.2018г. по НОХД №
4123/2018г. на Пловдивския районен съд, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по
полица №BG/02/11600*** със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр. с.Г***, общ.
Марица, обл. Пловдив, ул. К***, срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д***, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата над 40,50 лева (четиридесет лева и
петдесет стотинки) до сумата от 1021,50 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от увреждане на лек автомобил, негова
собственост, с рег.№ ***, в резултат на ПТП от 04.03.2016г., причинено от Н.
В. Г., признат за виновен с Решение от 03.10.2018г. по НОХД № 4123/2018г.
на ПРС, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен по полица №BG/02/1****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.03.2016г.
ПОВЪРЖДАВА Решение № 260125/04.02.2022 г., постановено по гр.
дело № 5217/2020 г. по описа на РС Пловдив, Х граждански състав, в
останалата му обжалвана част, поправено с решение № 260377/23.06.2022 г.
по гр.дело № 5217/2020 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
12
управление гр. С., бул. Д****, да заплати на А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр.
с.Г***, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. ***, сумата от 618,90 лв. (шестстотин
и осемнадесет лева и деветдесет стотинки) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А. Н. Т. ЕГН *** с адрес гр. с.Г***, общ. Марица, обл.
Пловдив, ул. К***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д***, сумата от 702,90 лв.
(седемстотин и два лева и деветдесет стотинки) направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. **да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сума в размер на 490 лв.
(четиристотин и деветдесет лева) държавна такса за производството по в. г. д.
№ 2709/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховен касационен съд..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13