Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 07.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Габриела Владова и в
присъствието на прокурора, като разгледа т.д.№ 398 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 348 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 356, ал.2 от ТЗ.
Ищецът „А.М.“
ООД поддържа, че е дружество, регистрирано като туроператор и туристически
агент и се намира в трайни търговски отношения с ответника „П.в.к.Ц.“ АД във
връзка с резервация и доставки на самолетни билети по заявка, като отношенията
им имат характер на комисионен договор. Сочи, че на 26.03.2013г. във връзка с
натрупани и неизплатени задължения на ответника било сключено споразумение, по
силата но което се признават задължения в общ размер на 127 553,18 лв.,
като е следвало сумата да бъде платена на вноски, първата в размер на
15 000 лв. на 01.05.2013г., а следващите дати следвало да бъдат уговорени
с анекс, до подписването на какъвто не се стигнало. Ищецът счита, че цялостното
плащане следвало да бъде извършено при условията на параграф 4.3, не по-късно
от месец февруари 2014г., поради което падежът на задължението му е
01.03.2014г. Твърди, че са извършени описаните шест частични плащания на дати в
периода от 30.04.2013г., като първото плащане е в размер на 14 629,61 лв.,
следват две плащания от по 7 823,32 лв., две плащания по 1955,83 лв. и
едно от 23.06.2017г. в размер на 1000 лв., като към момента на подаване на
исковата молба от дължимата сума е неизплатена сумата от 91 698,60 лв.,
което задължение се формира от такива за възстановяване на разноски за
закупуване на самолетни билети и комисионни възнаграждения по посочените
протоколи за доставка на билети и фактури за начислени възнаграждения, които са
описани в т.1-38 от исковата молба, съответно протоколи от 12.02.2010г. до
23.02.2011г. и съответните фактури, всички от 2010г. Предвид горното ищецът
претендира присъждане на сумата от 91 698,60 лв., ведно със законната
лихва и направените по делото разноски. В допълнителната искова молба от
22.05.2019г. ищецът оспорва доводите на ответника за изтекла погасителна
давност като твърди, че след като не е подписан анекс към споразумението, то
цялостното плащане било дължимо с падеж 01.03.2014г., като параграф 4.3 от
споразумението предвиждал краен срок за изпълнение, приложим към остатъка от
задължението, извън вноската от 15000 лв., която е уговорена като първа вноска
по същото. Предвид горното счита, че с подаване на исковата молба, давността е
прекъсната, а до подаването й петгодишната такава не е изтекла. При условията
на евентуалност счита, че давността е прекъсната чрез извършените от ответника
частични плащания, както и от изявление за признаване на задълженията по
електронно писмо от 27.04.2017г., което представя като приложение към ДИМ. В
хода на съдебното производство поддържа исковата претенция чрез процесуалния си
представител – адв. Д., като претендира уважаването й и присъждане на
разноските по списък.
Ответникът „П.в.к.Ц.“ АД оспорва исковата молба по съображения,
изложени в отговора от 23.04.2019г. и допълнителния отговор от 21.06.2019г.,
като изтъква, че счита, че вземането е погасено по давност. Сочи, че в
споразумението от 26.02.2013г. страните са уговорили падеж единствено на
първата вноска в размер на 15 000 лв. и това е датата 01.05.2013г., а той
на 30.04.2013г.е заплатил почти цялата сума, а именно 14 629,61 лв. Падежи
на другите вноски не са договаряни. Счита, че възприемането на клаузата на
параграф 4.3 от споразумението от ищеца като краен срок за плащане е неправилно,
тъй като тази клауза не задава падеж, а представлява единствено условие, което
е следвало страните да съобразят при сключване на уговорения анекс, до
подписването на който не се е стигнало. За това се позовава и на систематичното
място на параграфа в споразумението, а именно не в раздел 3, а в раздел 4 –
Права и задължения на страните. Счита, че предвид липсата на подписан анекс,
задължението за заплащане на останалата част от сумата по споразумението, без
първата вноска, е такова с неопределен падеж по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, т.е.
изискуемо е веднага, след покана и давността съгласно чл. 114, ал.2 от ЗЗД тече
от деня на възникването му, в случая деня на подписване на споразумението –
26.02.2013г., поради което петгодишния давностен срок е изтекъл преди подаване
на исковата молба. В допълнителния отговор освен вече изтъкнатите доводи,
счита, че не е налице прекъсване на давността чрез частични плащания, като
фактът на частичното плащане не представлява признание на дълга по смисъла на
чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, което важи и за записванията в аналитичните и счетоводните сметки на предприятието, което
е вътрешен акт за нуждите на предприятието, поради което изпратена към ищеца
справка за задължението, не е признание на дължа, още повече, че не била подписана
от законния представител на дружеството и лицето И. не било заето по трудово
правоотношение. В хода на съдебното производство
поддържа оспорването чрез адв. М. и адв. П. като претендира отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски по списък.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложеното към исковата
молба споразумение от 26.02.2013г., сключено между ищеца като кредитор и
ответника в качеството му на длъжник, е признато парично задължение по издадени
фактури и протоколи към тях за доставка на самолетни билети в общ размер на
127 553,18 лв., като е уговорено плащане на вноски, първата от която в размер
на 15 000 лв. – с падеж 01.05.2013г., а съгласно параграф 3.2.2 –
следващите вноски като размер и дати на изплащане ще бъдат договорени с анекс
към споразумението, сключен на 01.05.2013г. В параграф 4.3 е уговорено, че
цялостното изплащане на задължението не следва да е след февруари 2014г.
На стр.20 и следващите от делото
са представени протоколи за доставки на самолетни билети, съдържащи имената на
пътниците, авиокомпанията, маршрута, стойността в евро и лева, както и издадени
фактури, като същите датират от 12.02.2010г. до 23.02.2011г.
Към допълнителната искова молба е
представен в разпечатка имейл изпратен на 27.04.2017г., в който лицето И. сочи,
че изпраща справка за задълженията на ПВК „ЦСКА“ АД към ищеца към датата, като
видно от приложения файл, същите са в размер на 94 311,32 лв.
С писмо от НАП с вх.№95900 в съда
е постъпила справка за заетите по трудово правоотношение лица при ответника за
периода април 2017г., като в списъка фигурират девет лица и нито едно не е със
собствено име И..
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Л.Т., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото
лице сочи, че след проверка в
счетоводството на ищеца и ответника, е установило, че съгласно счетоводните
записвания в счетоводството на "П.В.К.Ц." АД задълженията към "А.М."
ООД към 26.02.2013г. са в размер на 126 543,40 лв., като опис на документите,
които формират това задължение и стойностите им са посочени в Таблица 1, колона
5. Съгласно счетоводните записвания в счетоводството
на "П.В.К.Ц." АД към датата на депозиране на исковата молба
(28.02.2019г.) няма задължения към "А.М." ООД. Според експерта са
осчетоводени плащания за периода от 26.02.2013г. до 28.02.2019г. в общ размер
35 187,91 лв. и
на 28.01.2019г. са отписани задължения на стойност 91 355,49лв., съгласно заповед
№ 190128/28.01.2019г., като сумите на отписаните задължения по документи са
посочени в Таблица 1, колона 6. Съгласно счетоводните
записвания в счетоводството на "А.М." ООД вземанията от "П.В.К.Ц."
АД към датата на депозиране на исковата
молба (28.02.2019г.). са в размер на 91 698,60 лв.
като опис на документите, които формират това задължение и стойностите им са
посочени в Таблица 2, колона 6. Според експерното заключение в счетоводството
на ответника по сметка Доставчици, партида на "А.М." ООД са
осчетоводени процесните протоколи за доставка на самолетни билети и фактури,
като стойностите са посочени в Таблица 1, колона 5. В дневника за покупки,
съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.07.2010 г. на ответника са
включени следните фактури и протоколи за продажба на самолетни билети:
протокол № **********/12.02.2010г., протокол № **********/27.05.2010г. В
дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.09.2010 г.
на ответника са включени следните фактури и протоколи за продажба на самолетни
билети: протокол № **********/03.08.2010г., фактура № **********/03.08.2010г., протокол
№ **********/10.09.2010г., протокол № **********/30.09.2010г., протокол № **********/30.09.2010г.
В дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.10.2010 г.
на ответника са включени следните фактури и протоколи за продажба на самолетни
билети: протокол № **********/01.10.2010г., фактура № **********/18.10.2010г., протокол
№ **********/18.10.2010г., протокол № **********/20.10.2010г., протокол № **********/22.10.2010г.
В дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.11.2010 г.
са включени следните фактури и протоколи за продажба на самолетни билети: протокол
№ **********/08.11.2010г., фактура № **********/08.11.2010г., фактура №
**********/29.11.2010г., протокол № **********/29.11.2010г. В дневника за
покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.12.2010 г. на ответника
са включени следните фактури и протоколи за продажба на самолетни билети: протокол
№ **********/08.10.2010г., фактура № **********/09.11.2010г., протокол №
**********/09.11.2010г., фактура № **********/17.11.2010г., протокол №
**********/17.11.2010г., фактура № **********/01.12.2010г., протокол №
**********/01.12.2010г., протокол № **********/02.12.2010г., фактура №
**********/07.12.2010г., протокол № **********/07.12.2010г., фактура №
**********/22.12.2010г., протокол № **********/22.12.2010г., фактура №
**********/23.12.2010г., протокол № **********/23.12.2010г., фактура №
**********/30.12.2010г., протокол № **********/30.12.2010г. В дневника за покупки,
съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.01.2011 г. на ответника са
включени следните фактури и протоколи за продажба на самолетни билети: протокол
№ **********/04.01.2011г. В дневника за покупки, съответно в
справката-декларация по ЗДДС за м.03.2011 г. на ответника са включени следните
фактури и протоколи за продажба на самолетни билети: протокол №
**********/10.01.2011г., протокол № **********/24.01.2011г., протокол №
**********/25.01.2011г., протокол № **********/08.02.2011г., протокол № **********/23.02.2011г.
Според вещото лице в счетоводството на ищеца по сметка Клиенти, партида на
"П.В.К.Ц."АД са осчетоводени процесните протоколи за доставка на
самолетни билети и фактури. В дневника за продажби, съответно в справката-декларация
по ЗДДС за м.08.2010 г. на ищеца са включени фактурите: фактура №
**********/03.08.2010г. В дневника за продажби,
съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.10.2010 г. на ищеца са включени
фактурите:фактура № **********/18.10.2010г. В дневника за продажби, съответно в
справката-декларация по ЗДДС за м.11.2010 г. на ищеца са включени
фактурите:фактура № **********/08.11.2010г., фактура № **********/09.11.2010г.,
фактура № **********/17.11.2010г., фактура № **********/29.11.2010г. В дневника
за продажби, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.12.2010 г. на ищеца
са включени фактурите: фактура № **********/01.12.2010г., фактура №
**********/07.12.2010г., фактура № **********/22.12.2010г., фактура №
**********/23.12.2010г., фактура № **********/30.12.2010г. Според експерта издаваните
от "А.М." ООД протоколи за доставка на самолетни билети са първични
счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващи
продажбата на билети от името и за сметка на превозвача. "А.М."
ООД е само издател на тези протоколи, но
не извършва доставката на услугата превоз на пътници и съответно няма основание
да отразява в регистъра "Дневник за продажбите" по ЗДДС протоколите за
доставка на самолетни билети, поради което процесните протоколи не са отразени
в Дневниците за продажбите. За
периода след 26.02.2013г. до датата на депозиране на исковата молба
(28.02.2019г.) са извършени плащания в
общ размер на 35 187,91 лв., като датите, начина на плащане, посоченото основание и размерът на всяко едно
от плащанията са посочени от вещото лице в Таблица 3. Експертът сочи, че "А.М."
ООД е с лиценз за продажба на самолетни билети от ИАТА (Международна асоциация
за въздушен транспорт), клон България. Основно
направление в дейността на ИАТА е организирането на взаимните
разплащания между субектите на въздушния транспорт чрез системата BSP (Bank
Settlement Panel). Чрез тази система се осигурява извършването на
взаимните разплащания между авиокомпаниите и агенциите. През процесния период
(м.02.2010г.-м.02.2011г.) ИАТА изготвя за"А.М." ООД сметки-отчети за
15-дневен период (от 1-во до 15-то число и от 16-то до 31-во на месеца), в
които са описани всички издадени от
агенцията билети за съответния период. В тази сметка-отчет се съдържа и
информация за общата стойност на продадените билети за всяка авиокомпания и
комисионното възнаграждение, което получава агенцията за тези продажби. В
14-дневен срок от получаването на сметката-отчет "А.М." ООД е длъжно
да заплати посочената в сметката-отчет дължима сума. При неплащане в срок се
отнема лиценза за продажба на самолетни билети. Вещото лице е анализирало
всички сметки-отчети от ИАТА, касаещи продадените с процесните протоколи
самолетни билети и установи, че тези билети са включени в съответната
сметка-отчет. В счетоводството на "А.М." ООД тези сметки-отчети се
осчетоводяват по сметка 491 Доверители като обща стойност и не се водят
аналитично по номер на билет. Всяка от тези сметки-отчети е платена изцяло в
съответния срок (в противен случай ще бъде отнет лиценза на агенцията), като
има по няколко извършени плащания за всяка една от сметките-отчети. Липсата на
аналитичност на счетоводната сметка по номер на самолетен билет, препятства
възможността експертизата да уточни, точно колко е цената на билета, намалена с
комисионната и други такси и с кое точно от плащанията е покрита и да определи
какъв е общият размер на направените от ищеца плащания по процесните протоколи
за доставка на самолетни билети по точки 1,2,3,5,6,7,8,9,11,12,13,15,17,19,21,23,24,26,
28,30,32,33,34,35,36,37 и 38 от списъка по-горе.
Издадените отчети от ИАТА като номер,период за който се отнася, дължима
сума общо и дата на плащане са посочени в Таблица 4.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че в
процесния период, в който са издадени фактурите и протоколите между ищеца и
ответника е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът
е осъществявал дейности по заявка, закупуване и доставка на самолетни билети за
нуждите на ответника, срещу което за последния е възникнало задължението да
заплати процесните суми. Не се спори, че на 26.02.2013г. е подписано
споразумение, с което са признати задължения към този момент в размер на
127 553,18 лв., като е уговорен падеж само на първа вноска от 15 000
лв., а е следвало да бъде сключен анекс на 01.05.2013г., какъвто не е сключен. Ищецът
твърди, че са му платени частично описаните суми, а именно на
30.04.2013г.-14 629,61 лв., на 21.08.2013г. – 7 823,32 лв., на
28.02.2014г. – 7 823,32 лв., на 10.10.2016г. – 1955,83 лв., на
05.05.2017г. – 1955,83 лв. и на 23.06.2017г. – 1000 лв., като и вещото лице
сочи в заключението си, че са
осчетоводени плащания за периода от 26.02.2013г. до 28.02.2019г. в общ размер
35 187,91
лв.
С оглед
възраженията на ответника спорен е въпроса дали неизплатеният остатък от
задължението по споразумението от 26.02.2013г., е погасен по давност или не.
Съдът след преценка на доводите на страните намира, че конкретен падеж е
уговорен само на първата вноска от 15 000 лв., а по отношение на
следващите вноски е следвало да бъде сключен анекс между страните, какъвто не
се установява да е подписан. Същевременно в параграф 4.3 от споразумението е изрично уговорено, че
цялостното изплащане на задължението не следва да е след февруари 2014г. В този
смисъл, съдът намира, че с тази уговорка страните са договорили краен падеж на
признатото със споразумението задължение, в който краен срок е следвало да се
изпълни задължението за заплащане на разликата над първата вноска от
15 000 лв. до пълния размер, като само конкретните размери и дати на
вноски е следвало допълнително да бъдат договорени. В този смисъл, след като
страните не са договорили допълнително конкретни дати и размер на вноските,
следва да се приеме чрез тълкуване на волята им по споразумението, че за
признатите със споразумението задължения, които са новирани, крайният падеж е
февруари 2014г. Съдът намира, че не могат да бъдат споделени доводите на
ответника, че горната клауза имала характера само на условие, с което страните
да се съобразят при сключването на анекс, позовавайки се на систематичното й
място, а всъщност задължението било с неопределен падеж и изискуемо след
покана. Действително клаузата на параграф 4.3 е в раздел „Права и задължения на
страните“, а не в раздел 3 „Дължима сума и срокове за плащане“, но смисълът на
уговорената клауза е ясен и непротиворечив, като същата изрично визира краен
срок за плащане на цялото задължение, който е до изтичането на месец февруари
2014г. Тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД съдът намира, че
с тази клауза те ясно и непротиворечиво са уговорили, че задължението следва да
бъде изпълнено в уговорения срок, който съставлява краен падеж. Ако страните
бяха сключили конкретен анекс, с който да определят дати на други вноски след
първата от 15 000 лв., би следвало да бъдат съобразени падежи на
съответните дати, но при положение, че не са сключили такъв, не може да се
възприеме довода на ответника, че цялото задължение било изискуемо веднага, а
именно със сключване на споразумението, т.е. от 26.02.2013г. и от тази дата
тече погасителна давност за вземанията. Горното противоречи на уговореното в
чл. 3, че плащането ще е на вноски, като падежът на първата е 01.05.2013г. Към
тази дата е настъпил падежа само на първата вноска, но не и на останалата част
от задължението, независимо от факта, че страните не са сключили анекс. Ако
страните са имали предвид, че цялата сума ще е изискуема на датата на сключване
на споразумението, не биха уговаряли падеж на първа вноска с последваща споразумението
дата. От цялостната преценка на съдържанието на уговореното по споразумението
съдът категорично намира, че волята на страните не е била цялата уговорена и
призната като дължима сума да бъде изискуема веднага, а именно налице е
уговорено разсрочване на вноски, като падежът е определен само на първата, но е
уговорен в параграф 4.3 от споразумението краен падеж, който е изтичането на
месец февруари 2014г. При това положение макар страните да не са изпълнили
поетото договорно задължение допълнително с анекс да уговорят конкретни дати за
падежи и конкретни размери на последващите вноски, с изключение на първата, то
съдът счита, че от цялостното тълкуване на сключеното споразумение е видно, че
е уговорен краен падеж и същият е изтичането на месец февруари 2014г., което
означава последното число на месеца. Следователно от тази дата тече общата
петгодишна погасителна давност, която изтича в края на месец февруари 2019г. В
случая исковата молба е подадена на 28.02.2019г. и следователно не е изтекла
погасителната давност, тъй като претенцията е предявена в последния ден на
месец февруари. Погасено е вземането само за частта от неплатената първа
уговорена вноска от 15 000лв., която е била с падеж 01.05.2013г., а е била
платена само сумата от 14 629,61 лв., т.е. само за разликата от 370,39 лв.
като част от първата вноска може да се приеме, че е основателно възражението за
погасителна давност. По делото не са представени самите документи за описаните
частични плащания за да се прецени дали с извършените последващи такива
плащания е извършено доплащане на дължимата първа вноска от 15 000 лв. по
споразумението или това са последващи вноски. С оглед горния извод, а именно че
уговореният по споразумението краен падеж на дължимост на цялата сума, без
първата вноска, е края на месец февруари 2014г. и вземането не е погасено по
давност, тъй като исковата молба е подадена в последния ден преди изтичане на
давностния срок, се явяват ирелевантни изтъкнатите доводи относно частичните
плащания и дали те могат да бъдат възприемани като признание на дълга,
записванията в аналитичните книги, дали е налице надлежно изявление за
признаване на дълга, тъй като съдът намира, че погасителната давност, която е
петгодишна, не е изтекла преди подаване на исковата молба. Обстоятелството, че
ответникът е отписал счетоводно задълженията си към ищеца съгласно цитираната
от вещото лице заповед № 190128/28.01.2019г., също е ирелевантно. Предвид
горното съдът намира, че искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер,
като бъде отхвърлен само за сумата от 370,39 лв., която представлява
незаплатената част от първата уговорена вноска от 15 000 лв., чийто падеж
е бил 01.05.2013г. и за която сума се явява основателно възражението за изтекла
погасителна давност. За разликата до пълния предявен размер, а именно сумата от
91 328,21 лв. искът следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора се следват и разноски на страните, като направените от ищеца по
списъка възлизат на сумата от 8 127,94 лв., включващи държавна такса,
депозит за експертизата и адвокатско възнаграждение, за изплащането на което са
приложени доказателства. С оглед изхода на спора, се следват 99,6% от сторените
разноски или сумата от 8095,43 лв. От ответника се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4080 лв., за изплащане на което също е
представен списък и документи. Заявено е от ищеца възражение за прекомерност,
като съдът намира, че действително делото не съставлява фактическа и/или правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което е налице
основание за намаляване поради прекомерност на възнаграждението до размера по
Наредба №1/2004г., който възлиза на 3280,96 лв., поради което от този размер
следва да бъде определена следващата се за отхвърления размер на иска част,
възлизаща на 0,4% от общия размер, съответно на отхвърлената част от
претенцията, поради което на ответника се следват разноски в размер на сумата
от 13,12 лв. След компенсация на двете суми, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени разноски само на ищеца в размер на разликата /8095,43 -13,12/, или
сумата от 8082,31 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.В.К.Ц.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***
– адв. М., да заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, и съдебен адрес *** – адв. Д., сумата от 91 328,21 лв. / деветдесет и една хиляди триста
двадесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща неизплатена
част от задължение по споразумение от 26.02.2013г., представляваща разноски за
закупуване на самолетни билети и комисионни възнаграждения по посочените
протоколи за доставка на билети и фактури за начислени възнаграждения, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 28.02.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 91 698,60 лв. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „П.В.К.Ц.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***
– адв. М., да заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, и съдебен адрес *** – адв. Д., на основание чл. 78 от ГПК сумата
от 8082,31 лв. / осем хиляди осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: