№ 63
гр. Елин Пелин, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820100660 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, ЕИК .......... със седалище и адрес на
управление: ........ чрез пълномощника юрисконсулт Н.М. за признаване за
установено по отношение на ответника АТ. АНДР. П., ЕГН ********** от
.......... че дължи на ищеца сумата от 1179,35 лева от която 967,74 лева –
главница; 126,86 лева възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до
20.06.2020 г.; 84,75 лева мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
16.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
26/2021 г. по описа на РС Елин Пелин – 30.09.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимите суми във връзка с предоставен Договор за кредит №
CREX-17090658/18.06.2019 г..
Твърди се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” е предоставило на
ответника кредит за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от
12 месеца, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница. След сключване на договора сумата е била преведена по сметка на
1
упълномощения търговски партньор и извършеното плащане представлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. След
извършеното плащане за кредитополучателя е възникнало задължение да
заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
99,55 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност
на плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на
кредитора /чл.2/. Надбавката /възнаградителната лихва/ се формира съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГПЛ е лихвеният процент, изразен
като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното
оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. Лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване
на ГПР е датата на подписване на договора при допускане, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задълженията си по него.
На основание чл.2 вр. чл.3 от договора за кредитополучателя възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 99,55 лева, като
в чл.3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението
за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетяването за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени заължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Ответникът АТ. АНДР. П. е преустановил редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 20.08.2019 г., към която дата са били
заплатени 1 брой погасителни вноски, поради което и на основание чл.3 от
2
договора, вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен размер, тъй като
кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 20.09.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено
изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020 г.
Това обусловило подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до Районен съд – Елин
Пелин, за което било образувано ч.гр.д. № 26/2021 г. и издадена заповед за
изпълнение срещу ответника. Със съобщение по ч.гр.д. 26/2021 г. по описа на
РС Елин Пелин, ищецът бил уведомен за възможността да предяви
установителен иск срещу ответника.
Ищецът прави искане, в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то да се приеме, че при условие на евентуалност, предявява
осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на препис
от същия на ответната страна.
Ответникът не е открит на известните по делото адреси, поради което
призоваването му е извършено съобразно разпоредбата на чл.47 от ГПК и
съдът му е назначил особен представител – адв. В.М. - САК. Препис от
исковата молба и доказателства са връчени на ответника АТ. АНДР. П. чрез
назначения му особен представител – адв.М., който в срока по чл.131 от ГПК
е подал писмен отговор с който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.
Прави възражение за недължимост на претендираните вземания, тъй
като не са налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства и
становищата на страните, намери за установено следното от фактическа
страна:
Видно от ч.гр.д. № 26/2021 г. по описа на РС Елин Пелин, въз основа
3
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
депозирано от заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 24/11.01.2021 г. против
длъжника АТ. АНДР. П.. Присъдени са следните суми: 967,74 лева –
главница; 126,86 лева възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до
20.06.2020 г.; 84,75 лева мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
16.09.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 20.05.2021 г. на заявителя
е указано на основание чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Разпореждането е съобщено на заявителя на 09.06.2021 г., като
настоящият иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи процесните суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран да
предяви искането си.
От представените по делото и приети от съда писмени доказателства се
установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника
АТ. АНДР. П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № .......
за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца със срок
до 20.06.2020 г., като дължимата месечна вноска е в размер на 99,55 лева. С
договора страните са уговорили годишен процент на разходите в размер на
28,48 % и лихвен процент от 25,32 %. Представен е и Погасителен план към
Договора за потребителски паричен кредит уреждащ сроковете и условията
на погасяването на кредита, видно от който е, че последната падежна дата е
на 20.06.2020 г.. Представени са и условия по договора за кредит, в които на
всяка страница фигурира подпис от кредитополучателя.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 18.06.2019 г. ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД чрез упълномощен търговски партньор – „Технополис
България“ ЕАД е сключил процесния договор за покупка на стоки и услуги,
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 1044,22 лева, като стойността на стоките е 958.00 лева и сключване
4
на застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 86,22 лева. По силата
на договора дружеството-кредитор е поело задължение да отпусне на
ответника кредит, заплащайки цената директно на продавача на стоките
„Технополис България“ ЕАД. Извършването на плащанията по този начин
представлява изпълнение задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора. Финансираната
застрахователна премия по договора е платена от ищеца към „КАРДИФ
Общо застраховане“ АД и „КАРДИФ Животозастраховане“ АД на месечна
база спрямо покритието на застраховката и нейното разпределение на двете
дружества. Вещото лице е установили три броя преводни нареждания от
19.06.2019 г. за извършени преводи към търговския партньор „Технополис
България“ АД съдържащи плащане по процесния договор, което сочи
категорично, че сумата предмет на договора е усвоена от ответника АТ.
АНДР. П.. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение кредитополучателя е превел само една сума от 100.00 лева на
02.08.2019 г., която е разпределена за погасяване на главница в размер на
76,48 лева и договорна възнаградителна лихва в размер на 23,52 лева. Вещото
лице е представило варианти за размера на дължимите суми към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към
момента на настъпване на предсрочната изискуемост.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от
воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му
произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчването на тази
заповед на основание чл.47, ал.5 от ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1
от ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на иска по чл.422, ал.1 от ГПК е установяване съществуването на
обективираните вземания в Заповед за изпълнение на парично задължение №
24 от 11.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 26/2021 г. по описа на РС - Елин
Пелин към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този
иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и
осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в
нея вземане /чл.416 от ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
5
За да бъде уважен искът по чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи,
че с ответника по делото са сключили договор за заем, че ищецът е изпълнил
договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, поради което за
ответника е възникнало задължение да върне предоставената му сума.
В случая от представените по делото доказателства се установи
наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между ищеца и
ответника въз основа на сключен Договор за потребителски паричен кредит
№ ....... и условия към него, които са двустранно подписани, съдържат
необходимите реквизити и надлежно удостоверяват възникването на
облигационна връзка между страните. Наличието на валидно облигационно
правоотношение се установява и от изслушаната съдебно-графическа
експертиза, която потвърди, че процесният договор е сключен между
страните, като кредиторът ищец по делото е изпълнил договорните си
задължения да предостави уговорената в договора сума.
Договорът за заем, от който ищецът черпи правата си, е сключен от
ответника в качеството му на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК –
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,
поради което представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
Закон за потребителския кредит.
По отношение на възражението на ответника, че длъжникът не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на претендираното вземане,
съдът счита същото за неоснователно, по следните съображения:
Видно от приложения по делото погасителен план падежът на
последната погасителна вноска е точно определен и е настъпил на 20.06.2020
г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано след тази
дата в РС София – на 30.09.2020 г.. Констатираните обстоятелства сочат, че за
изискуемостта на претендираните вземания обявяването на предсрочната
изискуемост е ирелевантна, доколкото е настъпила общата изискуемост на
дълга, съобразно уговореното между страните по договора още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда.
В случая размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора
и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо да бъде обявена
6
предсрочна изискуемост, тъй като крайният срок на всички плащания е
настъпил още към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по уговорения
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението –
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, като в случая е налице
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът -
ответник, дължи изпълнение на цялата част от дълга, тъй като се установи, че
същата към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК е била с
настъпил падеж, уговорен от страните по договора. Доколкото в настоящия
случай е настъпил падежът на цялото задължение, същото е изцяло
изискуемо, като ответникът не е представил доказателства за извършени
плащания, поради което исковата претенция е изцяло основателна и като
такава следва да бъде уважена.
По отношение на иска за заплащане на договорна (възнаградителна)
лихва, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Възнаградителната е лихва, това е цената или възнаграждението по договора
и се дължи по силата на уговореното между страните в самия договор.
Възнаградителната лихва се дължи наред с главното задължение и при точно
изпълнение на главния дълг. В случая нейният размер е определен в договора
– 25.32 % през договорния период. В настоящия случай според
заключението на вещото лице възнаградителната договорна лихва за
претендирания период възлиза на 126.86 лева, поради което претенцията е
основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на обезщетението за забава: Мораторната лихва се
дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на
главния дълг, когато изпълнението на задължението на длъжника след
настъпване на падежа е забавено, поради което подлежи на обезщетяване. В
случая съдът следва да присъди мораторната лихва за претендирания период,
която изчислена от вещото лице възлиза в размер на 100.80 лева за периода
от 21.09.2019 г. до 29.09.2020 г., поради което претенцията на ищеца в размер
на 84,75 лева следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в заповедното производство
7
в размер на 75.00 лева и в исковото производство, където ищецът е
реализирал разноски в размер на 75.00 лева внесена държавна такса, 400.00
лева заплатено възнаграждение за вещо лице, 380.00 лева възнаграждение за
назначения особен представител, 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл.78, ал.8 вр. чл.25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, като общия размер на разноските
в исковото производство възлиза на 955.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че АТ.
АНДР. П., ЕГН ********** от ........... ДЪЛЖИ НА „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14 чрез пълномощника си
юрисконсулт Н.А.М. следните суми: 967,74 лева /деветстотин шестдесет и
седем лева и седемдесет и четири стотинки/ – главница; 126,86 лева /сто
двадесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ възнаградителна
лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.06.2020 г.; 84,75 лева /осемдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки/ мораторна лихва за периода от
20.09.2019 г. до 16.09.2020 г, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 30.09.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 26/2021 г. по
описа на Районен съд – Елин Пелин.
ОСЪЖДА АТ. АНДР. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, ЕИК .......... сторените в
исковото производство разноски в размер на 955.00 лева /деветстотин
петдесет и пет/.
ОСЪЖДА АТ. АНДР. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, ЕИК .......... сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 26/2021 г. по описа на РС
Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде
приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9