Р Е
Ш Е Н
И Е №260012
гр.Враца, 31.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
25.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р.И.
при
участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия И. т.д.№76
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от С.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по
пълномощие от адвокати П.Р. и Й.Я. от САК, срещу Гаранционен фонд, ЕИК *********
с адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4.
В
исковата молба се твърди, че на 09.04.2016г. около 17ч. на кръстовище,
образувано от път ІІІ-1304 /с.Лазарово-с.Търнак-гр.Бяла Слатина/ и път ІІІ-306/гр.Кнежа-гр.Червен
бряг/, е възникнало ПТП между лек автомобил "Деу Ланос" с рег.№ВР ***
ВВ, управляван от Р.И.И., и лек автомобил "Рено Клио" с рег.№СВ ***
АН, управляван от Н.Е.К.. И. пътувала в посока от с.Лазарово към гр.Бяла
Слатина заедно с ищцата, която седяла на предната дясна седалка. При навлизане
в посоченото кръстовище И. не съобразила, че идва от път без предимство,
обозначен със знак Б2, не спряла на линията на пътния знак и навлязла в
кръстовището със скорост от 72.22км/ч. В същото време в посока
гр.Кнежа-гр.Червен бряг се движел лекият
автомобил "Рено Клио", който навлязъл в зоната на кръстовището, но
пътят му бил пресечен от управлявания от И. автомобил. Настъпил удар, като за
автомобила, в който пътувала ищцата, той бил в дясна странична предна част.
Ищцата
сочи, че Р.И. е призната за виновна в извършено от нея престъпление с присъди
по НОХД №76/2017г. и НОХД №243/2018г. на РС-Кнежа, както и че при
произшествието ищцата е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в
дълбока порезна рана на китката на дясната ръка със засягане на сухожилията на
мускулите - разгъвани /екстензори/ на втори, трети и четвърти пръсти, което е
довело до трайно затруднение на движенията на дясната ръка.
В
исковата молба се твърди, че в резултат от произшествието ищцата е претърпяла
описаното по-горе телесно увреждане и е постъпила за лечение в МБАЛ"Вива
Медика"-гр.Враца, където била извършена операция от спешен порядък. След
първата хирургична обработка била направена тендография и тендопластика на
разгъвните сухожилия на ІІ - ІV-ти пръсти, след което ръката била имобилизирана
с гипсова лонгета. Ищцата прекарала в болницата 3 дни и в продължение на 3
месеца била нетрудоспособна и престояла в дома си с гипсова имобилизация. През
периода на възстановяването си тя изпитвала трайни затруднения и
неудобство при обслужването на
ежедневните си хигиенно-битови потребности, разчитала изключително на близките
си, а в резултат от получените увреждания на сухожилията на мускулите било
трайно затруднено движението на дясната й ръка, която все още не е напълно
възстановена. Както при физическо усилие, така и в покой ищцата изпитва
интензивни болки, мускулната и хватателна способност на дясната ръка са
значително намалени, а движението й останало ограничено и затруднено и поради
продължаващите болки ищцата приема болкоуспокояващи лекарства и се налага често
да извършва медицински и рехабилитационни процедури. Твърди се, че в млада
възраст ищцата е загубила трайно привичната си сръчност и възможността да
изпълнява пълноценно трудовите си задължения и домакинската работа, дългият
период на възстановяване се отразил неблагоприятно върху психическото й и
емоционална състояние, перспективата за ранно инвалидизиране довели до
непривични за нея депресивни и страхови състояния, физическите болки били
съпътствани от нервни изблици, прояви на уплаха, напрегнатост и нарушение на
съня. Преживяната травма и последствията от нея ще останат в живота на ищцата и
ще са водеща причина за възникването на негативни мисли и страхове като
участник в пътното движение.
Следващото
твърдение на ищцата е, че л.а."Деу
Ланос" е нямал валидна застраховка "Гражданска отговорност",
поради което е заявила пред ответника искане за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди с молба от 19.04.2017г. С писмо от
28.04.2017г. ответникът е изискал представяне на допълнителни доказателства по
образуваната при него щета, каквито ищцата е представила с повторна молба от
17.05.2017г. Въпреки това с писмо от 17.07.2017г. Гаранционен фонд е отказал
изплащане на обезщетение.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 60
000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, което се претендира ведно със законната лихва от 20.07.2017г. до
окончателното му изплащане. Претендират се и разноски.
Искът
е с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че по предявената пред
него претенция не са представени нужните доказателства, поради което е бил
поставен в невъзможност да се произнесе.
На
следващо място ответникът възразява, че размерът на исковата претенция е
прекомерно завишен и претендиранато обезщетение не съответства на критерия на
чл.52 от ЗЗД.
Чрез
пълномощниците си ищцата е подала допълнителна искова молба, в която поддържа,
че е спазена процедурата за уведомяване на Гаранционен фонд и са представени
всички необходими доказателства по предявената пред фонда претенция.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който поддържа заявеното в първоначалния.
По
искане на ответника като трето лице-помагач на негова страна е привлечена Р.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***. Подпомагащата страна не се явява по делото и не
ангажира становище по иска.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С
влязла в сила Присъда №55/26.03.2019г., постановена по НОХД №243/2018г. на
Кнежанския районен съд, Р.И.И., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че
на 09.04.2016г., около 17ч., на кръстовище, образувано от автомобилен път
ІІІ-1304 с.Лазарово-с.Търнак и автомобилен път ІІІ-306 гр.Кнежа-гр.Червен бряг,
при управление на МПС лек автомобил "Деу", модел "Ланос" с
рег.№ВР *** ВВ по автомобилен път ІІІ-1304 с.Лазарово-с.Търнак, след като
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.6, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като не спряла на пътен знак "Б-2" Стоп и не пропуснала
движещия се с предимство по автомобилен път ІІІ-306 гр.Кнежа-гр.Червен бряг лек
автомобил "Рено", модел "Клио" с рег.№СВ *** АН,
собственост на "Алианц Лизинг България"АД с водач Н.Е.К. от гр.София,
като реализирала пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост
причинила телесни повреди на повече от едно лице, а именно средна телесна
повреда на Н.Е.К., средна телесна повреда на Р.Н.К. и средна телесна повреда на
С.П.Г., изразяваща се в дълбока порезна рана на китката на дясната ръка със
засягате на сухожилията на мускулите-разгъвачи /екстензори/ на втори, трети и
четвърти пръсти, което довело да трайно затруднение на движенията на дясната
ръка.
По
делото е безспорен факта, че към датата на произшествието лекият автомобил
"Деу Лансер", управляван от И., е нямал сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От
представените фиш за спешна медицинска помощ, писмо, книга за повикванията и лист
за преглед се установява, че след произшествието ищцата е била транспортирана в
Център за спешна медицинска помощ-гр.Плевен, където е установена
разкъсно-контузна рана на дясна китка и под дясно око. Представен е протокол на
медицинска комисия при МЦ"Милосърдие Б.Слатина"ЕООД от 19.11.2019г., в който е отразена диагноза
на ищцата "Травма на екстензорен мускул и сухожилие на втори, трети и
четвърти пръст на дясната ръка" и заключение, че поради намалената
двигателна функция на дясната ръка и ограничените движения в китката и пръстите
същата не може да извършва активна дейност с дясната ръка. Протокол на "МЦ
1 Бяла Слатина"ЕООД от 31.07.2019г. съдържа заключение, че е наложително
ищцата да бъде освободена от физически труд и работа, свързана с активно
използване на ръцете.
По
делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза с
вещо лице ортопед-травматолог, което не се оспорва от страните и се възприема
от съда. Вещото лице се произнася, че в резултат от произшествието ищцата е
получила порезна рана на дясната ръка с прерязване на сухожилията на мускулите
разгъвачи на втори, трети и четвърти пръсти на ръката и тези травми отговорят
да са получени вследствие на ПТП - травма в купето на лек автомобил от счупени
стъкла или режещ ръб на ламарина. Лечението е било оперативно и консервативно
за около 25 дни и общият период за възстановяване е 3-4 месеца. Ищцата е изпитвала
болки и страдания и получените травми са довели до последващи усложнения -
контрактура на пръстите на ръката. Тези усложнения са станали постоянни и са се
отразили на движенията на дясната ръка /нарушен захват на ръката/ и съответно
на трудовата дейност с тази ръка. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
в спешния център, в който е транспортирана ищцата след произшествието, е
направен само шев на раната, без да е установено, че са срязани сухожилията на
трите пръста на ръката. Според вещото лице ако това срязване е било установено
своевременно и е била извършена операция, до усложнения не би се стигнало. При
такава травма в срок от 10 дни мускулите и сухожилията се скъсяват и се губи
тяхната еластичност и пружинна функция, в резултат от което се развива
контрактура - вдървяване на ставата за определени движения. Вещото лице е
установило, че при ищцата е нарушен силовия захват и хватателната функция на
ръката и тези поражения са непоправими и контрактурата е станала постоянна,
голяма част от движенията за самообслужване и извършване на трудова дейност са
безвъзвратно изгубени. В обясненията се сочи, че повторната операция на ищцата
е извършена в болница "Вива Медика" в гр.Враца, на същата са извършени
физиотерация и рехабилитация, но без подобрение. Лечението на ищцата
/оперативно и консервативно/ е продължило около 25 дни, направен е вторичен шев
на сухожилията, пластично възстановяване и поставяне на ръкава в гипсова
имобилизация, но функцията на ръката не възстановена и ищцата е с нарушена
трудоспособност.
Свидетелят
Д.Г., съпруг на ищцата, установява с показанията си, че бил уведомен за
произшествието по телефона и заварил съпругата си в болница в Плевен обляна в
кръв. Медицински манипулации не били извършени няколко часа, тъй като ищцата не
била здравно осигурена, и едва след като Г. занесъл личната й карта, ръката
била зашита и ищцата се прибрала вкъщи на следващия ден. Свидетелят съобщава,
че съпругата му изпитвала силни болки, тъй като имала наранявания по цялото
тяло, от което излизали парченца стъкла. След като били свалени конците, ищцата
се оплакала, че не може да движи пръстите на ръката си, заради което била
закарана в болница "Вива Медика" и едва там било установена, че има
срязани сухожилия. Била извършена операция и след изписването на ищцата от
болницата същата изпитвала болки и непрекъснато имала нужда от чужда помощ.
Състоянието на ищцата не се подобрило и след извършената рехабилитация, в бита
и домакинството и към настоящия момент същата изпитва затруднения, изпитва
болки и неудобства. Ищцата започнала работа като шивачка, но заради травмата на
ръката не можела да изпълнява нормата си е трябвало да напусне и в момента
работи на 4-часов работен ден. Г. свидетелства, че преди катастрофата ищцата
активно се занимавала с градинарство, но вече не може да извършва такива
дейности, променила се, станала психически
нестабилна и изнервена, страхува се да пътува в автомобил, изолирала се
от приятелския кръг на семейството.
Показания
като свидетел по делото е дал и синът на ищцата Й. Г., който съобщава, че видял
майка си в деня след катастрофата, когато тя се прибрала вкъщи. Била цялата в
кръв, бинтована и се оплаквала от болки в ръката и крака. Ищцата не можела да
направи нищо сама и трябвало съпругът и синът да я обслужват около 2-3 седмици.
Г. съобщава, че след втората седмица майка му претърпяла операция, ръката й
била в гипс, не можела да се самообслужва и имала нужда от помощ за елементарни
неща в домакинството и в бита. Според свидетеля и в настоящия момент ищцата е
зле с ръката, затруднява се в работата си и в домакинството, продължава да
изпитва страх от пътувания, сънува кошмари, станала по-затворена и и се
изолирала от приятелите и познатите си.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С
влязла в законна сила присъда Р.И.И. е призната за виновна в извършването на
престъпление, в резултат от което по непредпазливост е причинила на ищцата средна
телесна повреда, изразяваща се в дълбока порезна рана на китката на дясната
ръка със засягане на сухожилията на мускулите - разгъвачи /екстензори/ на
втори, трети и четвърти пръсти, което е довело до трайно затруднение на
движенията на дясната ръка.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата с сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно
това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По
делото е безспорен факта, че към датата на произшествието управляваният от
виновното лице лек автомобил е нямал сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Установено е също, че с молба от
19.04.2017г. ищцата е поискала от ответника да й бъде изплатено обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди, но е получила изричен
отказ.
От
неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в резултат от произшествието ищцата е получила порезна рана на
дясната ръка със срязване на сухожилията на втори, трети и четвърти пръст и
въпреки извършената операция и рехабилитационни процедури, при нея е налице
контрактура на пръстите. Тези увреждания са постоянни и необратими, завинаги е
нарушен е захвата на дясната ръка и е налице трайна загуба на трудоспособност и
ограничаване на голяма част от движенията и функцията на ръката, които водят и до
проблеми в самообслужването и в бита.
От
показанията на двамата свидетели, на които съдът дава вяра въпреки близката
родствена връзка, се установява, че от получените при ПТП телесни увреждания
ищцата е преживяла болки в продължителен период от време, в който е имала нужда
от непрекъснатите грижи и помощ на близките си, тъй като не е могла да се самообслужва.
В резултат от трайното ограничение на функциите на дясната си ръка същата
изпитва затруднения в домакинството и не може да извършва пълноценно трудова
дейност. Ищцата е претърпяла и психическа травма и към настоящия момент се
чувства непълноценна, изпитва страх, изолирала се е от социалното си обкръжение
и от приятелския си кръг.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано основанието за
ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд да обезщети ищцата за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди на основание чл.557, ал.1,
т.2, б."а" от КЗ.
При
определяне на размера на следващото се на ищцата обезщетение и след прилагане
на критерия на чл.52 от ЗЗД съдът намира за справедливо за претърпените от нея
неимуществени вреди ищцата да бъде обезщетена със сумата 60 000лв. За
формирането на този извод съдът взе предвид преживените от ищцата болки и
страдания, претърпяната операция и болнично лечение, неудобствата при
самообслужване и в бита, невъзможността за пълноценно упражняване на трудова
дейност и неблагоприятното отражение на събитието върху психиката й. Решаващо
значение при определяне на размера на обезщетението съдът придава на това, че в
твърде млада възраст /на 34 години/ ищцата е получила телесно увреждане, което
има траен и необратим характер и в резултат от него до края на живота й
трудоспособността й остава намалена и възможностите й за професионална
реализация, упражняване на труд и получаване на доходи от него са крайно
ограничени. До края на живота си ищцата ще изпитва затруднения в самообслужването
си, в бита и в домакинството, с естествено произтичащото от това чувство за
непълноценност.
По
тези съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, като
обезщетението бъде присъдено ведно със законната лихва от посочената в исковата
молба дата - 20.07.2017г. до окончателното му изплащане.
В
полза на Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер на 2 400лв. и направените за сметка на бюджета на съда
разноски за експертиза в размер на 250лв.
В
полза на адвокат Р. ответникът следва бъде осъден да заплати възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 330лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище гр.София, ул."Граф
Игнатиев"№2, ет.4 да заплати на С.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат от ПТП на 09.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от
20.07.2017г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище гр.София, ул."Граф
Игнатиев"№2, ет.4 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 400лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за
експертиза в размер на 250лв.
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище гр.София, ул."Граф
Игнатиев"№2, ет.4 да заплати на адвокат П.В.Р. от АК-Смолян, с адрес на
кантора гр.София, ул."Емил де Лавеле"№19, ет.2, офис 6 възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 330лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен от
връчването му на страните.
Решението
е постановено при участие на трето лице
- помагач Р.И.И., ЕГН **********, с адрес ***.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: