№ 85642
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110164703 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление, уточнено с молба с вх. № 29339/28.01.2025 г., на
заявителя „ЕОС матрикс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжницата Б. Г. Б. за следните суми:
429,88 лева – главница вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г.
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 29.10.2024 г., до окончателното плащане; 14,30 лева – част от такса за
разглеждане на искането за отпускане на кредит, която се заплаща заедно с
вноските с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024 г., до
окончателното плащане; 165,48 лева – договорна възнаградителна лихва,
дължима се по вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително, и
41,63 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на
законната лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. – задължения по
Договор за потребителски паричен кредит № *********/26.08.2022 г.,
сключен между длъжницата и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, и
2883,28 лева – главница вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г.
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 29.10.2024 г., до окончателното плащане; 47,58 лева – част от такса за
разглеждане на искането за отпускане на кредит, която се заплаща заедно с
вноските с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024 г., до
окончателното плащане; 662,94 лева – договорна възнаградителна лихва,
дължима се по вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително, и
306,63 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер
на законната лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. – задължения по
Договор за потребителски паричен кредит № 5112509/24.06.2022 г., сключен
между длъжницата и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД,
вземанията по които били прехвърлени на заявителя с договор за
1
прехвърляне на вземания (цесия) от 10.05.2024 г., като се твърди, че
прехвърлянето е съобщено на длъжницата.
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР)
настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за
кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са
напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в
приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива
2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е
изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
2
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво
се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно
информиран, е въпрос, повдигнат от заявителя, без всякаква релевантност за
делото и същият постига само, единствено и едновременно две цели – да
покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно
незачитащ правата на потребителите и оправдаващ по този начин лош
търговски имидж, а не желание за влизане в отношения на доверие, от една
страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и
същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към процесния договор, горепосочените принципи
означават следното:
По делото са представени текстовете на два договора за кредит:
Представеният на лист 16 Договор за потребителски паричен кредит №
*********/26.08.2022 г. на длъжницата са предоставени 2200 лева, като обаче
към тях е начислена и 66 лева такса за „разглеждане на кредит“, и така като
„главница“ по кредита е посочена сумата 2266 лева – сума, която длъжницата
не е получила в пълен размер и не представлява „чиста стойност на кредита“
съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. В погасителния план (на лист 26 от делото) това също
личи – след заплащане на първата вноска, от която за „главница“ са
предвидени 31,88 лева, остатъчното задължение за главница пак е повече от
2200 лева (а именно – 2234,12 лева). Следователно съществува основателно
съмнение, че ГПР по договора е грешно изчислен.
Представеният на лист 47 Договор за потребителски паричен кредит №
5112509/24.06.2022 г. на длъжницата са предоставени 14 000 лева, като обаче
към тях е начислена и 220 лева такса за „разглеждане на кредит“, и така като
„главница“ по кредита е посочена сумата 14 220 лева – сума, която
длъжницата не е получила в пълен размер и не представлява „чиста стойност
на кредита“ съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. В погасителния план (на лист 59 от
делото) това също личи – след заплащане на първата вноска, от която за
„главница“ са предвидени 210,12 лева, остатъчното задължение за главница
пак е повече от 14 000 лева (а именно – 14 009, 88 лева). Следователно
съществува основателно съмнение, че ГПР по договора е грешно изчислен.
Доколкото на заявителя е била дадена възможност, в изпълнение на
задълженията на съда съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1
Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и т. 50 – 53 от
Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс
интернешънъл, да уточни какво точно е включил във вземането, с молба от
28.01.2025 г. същият е посочил, че в понятието „главница“ включва и таксата
3
за разглеждане на кредита, като дори не си е направил труда да отдели това
вземане (вероятно с надежда настоящият съдебен състав да не го забележи).
В случая обаче от погасителния план ясно личи, че в „главниците“ са
включени и таксите за разглеждане на кредита. Съгласно императивните
правила на § 1, т. 1 ЗПКр всички такси следва да са част от разходите по
кредита и не може да се смята за част от усвоената сума по договора, както е
посочено и в цитираната по-горе практика на Съда на Европейския съюз –
решението по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová. В случая е направено
точно обратното – таксата е включена в „главницата“, т.е. общия размер на
кредита, онова, с което потребителят уж се облагодетелства, а не в онова,
което потребителят плаща и е в негова тежест – разходите по кредита.
Следователно таксата за разглеждане не може да се включва в „общия
размер на кредита“ и ГПР да се определя спрямо нея, а следва да се включи
като разход. От изявленията на заявителя може да се направи извод, че с
голяма степен на вероятност ГПР не е определен правилно, тъй като в него са
включени като получена сума компоненти, които представляват разходи.
Следователно поради това, че заявителят не може в противоречие с чл.
147, ал. 1 ЗЗП да отказва да обясни съдържанието на договора на съда, и
съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП тълкуването на съда трябва да е в полза на
потребителя, следва да се приложат последиците на чл. 22, ал. 1 ЗПКр във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, тъй като в разходите, формиращи ГПР, не е
включен задължителен компонент, от което следва, че длъжницата е дължала
на първоначалния кредитор само главниците по двата договора, или в случая –
съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК – поисканата от тях в производството част от
съответно 429,88 лева и 2883,28 лева. Тъй като дори и да се приеме, че всички
вноски по кредита преди поисканите са платени от длъжницата в пълен
размер, заплатените суми не биха покрили достатъчно от главниците, за да се
приеме, че не се дължи част от поисканото, претенциите за главници от 429,88
лева и 2883,28 лева следва да се уважат и за тях да се издаде заповед.
Макар и да е излагал мотиви в обратен смисъл преди, настоящият
съдебен състав намира, че претенцията за законна лихва за забава след датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
уважи, а претенциите за лихви за забава преди тази дата следва да се
отхвърлят, като се позовава директно на мотивите на Съда на Европейския
съюз по т. 78 – 79 и 84 от Решение от 15.06.2023 г. по дело C-520/21 Bank M. В
настоящия случай вторият извод се подкрепя и от мотивите по Решение №
129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО, тъй като възнаградителната
лихва по договора за кредит, на която кредиторите нямат право, е по-малка от
законната лихва за забава, и ако такава се присъди за период преди сезирането
на настоящия съд, то кредиторите биха получили дори повече от това, на
което са имали право първоначално по договора, съответно прехвърленото
вземане.
Поради това следва да се издаде заповед за изпълнение за поисканите от
заявителя главници (без таксите) – 429,88 лева и 2883,28 лева, и законна лихва
върху тях от датата на подаване на заявлението, като се отхвърли за всички
4
останали вземания.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 3313,16 лева, или 72,79 % от общо претендираните
4551,72 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 72,79 % от 91,03 лева,
т.е. 66,26 лева, и адвокатско възнаграждение – 72,79 % от 480 лева, или 349,39
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
921/02.01.2024 г. В ЧАСТТА, с която „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров – Казанджията“ № 4 – 6, иска издаване на заповед за изпълнение, по
която Б. Г. Б., с ЕГН: ********** с адрес: С., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, да плати
суми в размер на:
14,30 лева – част от такса за разглеждане на искането за отпускане на
кредит, която се заплаща заедно с вноските с падеж от 21.10.2023 г. до
21.10.2024 г. включително; 165,48 лева – договорна възнаградителна лихва,
дължима се по вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително, и
41,63 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на
законната лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. – задължения по
Договор за потребителски паричен кредит № *********/26.08.2022 г.,
сключен между длъжницата и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, и
47,58 лева – част от такса за разглеждане на искането за отпускане на
кредит, която се заплаща заедно с вноските с падеж от 21.10.2023 г. до
21.10.2024 г. включително; 662,94 лева – договорна възнаградителна лихва,
дължима се по вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително, и
306,63 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер
на законната лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. – задължения по
Договор за потребителски паричен кредит № 5112509/24.06.2022 г., сключен
между длъжницата и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД,
вземанията по които били прехвърлени на заявителя с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 10.05.2024 г., като се твърди, че
прехвърлянето е съобщено на длъжницата.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „ЕОС
матрикс“ ЕООД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен
иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в
сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции
в размер на 24,77 лева ще бъде приспадната (т.е. трябва да се доплатят само за
отхвърлените претенции 25,23 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
5
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6