№ 174
гр. Ш, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж. С. К. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“******“ № ** ет** ап** чрез адв. С. Т. от ШАК със съдебен
адрес гр.Ш, ул.“С“ № *** ет.2, кантора 23 иск срещу О Ш с адрес гр.Ш, бул.“С“ № **
представлявано от Кмета проф.Х Х.
В исковата молба се твърди, че на **.**.****г. около 14.30 ч. ищцата разхождала
домашният си любимец - куче, порода „******“ по ул.“П В“ № ** в гр.Ш. Внезапно изпод
паркиран автомобил изскочили две безстопанствени котки, които нападнали кучето и се
нахвърлили върху нея. Едното животно било едро и сиво-бяло на цвят, а другото с жълто-
кафява козина и занемарен вид. И двете нямали каишки на врата си или някакъв друг
признак за принадлежност. Едрото животно захапало ищцата по лявата подбедрица, а тя
грабнала кучето и го държала до гърдите си. Котката забила нокти в крака й и направило
опит да я захапе на други места. Другата котка се насочила към дясната й подбедрица. В
резултат на нападенията й били нанесени ухапвания и драскотини, а панталона, с който била
облечена бил разкъсан на ленти. Уплашена от обилно стичащата се кръв по краката й и по
асфалта, тя прегърнала кучето си и побягнала. На помощ се притекъл служител от близък
хранителен магазин, където се скрила, а минувач започнал да хвърля камъни по котките. В
последствие била закарана в ЦСМП към „МБАЛ – Ш“ от неин съсед, където били
обработени раните, а по-дълбоката рана била зашита. Тъй като нямало специалист за
поставяне на противобясна ваксина, се наложило да бъде откарана до УМБАЛ „С М“ – В,
където й била назначена схема за противобясна имунизация с поставяне на 5 дози в период
около месец. На **.**.****г. посетила съдебен лекар, който издал съдебно – медицинско
1
удостоверение № ***/****г., в което се заключава, че се касае за множество
разкъсноконтузни рани в областта на двете подбедрици и кръвонасядания около и под
описаните рани.
Ищцата подала писмен сигнал до О Ш, като служител от О я посъветвал да следи за
котките и веднага да им се обади, за да ги хванат, което било подигравка за нея. Сочи, че
променила маршрута си за разходка, изпитвала болка при движение, не можела да спи и си
припомняла за инцидента, а белега на лявата й подбедрица й причинявал дискомфорт чисто
естетически.
В заключение се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4
000лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди вследствие претърпени
болки, страдания, настъпили от нанесени множество разкъсноконтузни рани в резултат на
ухапване от безстопанствени котки на **.**.****г. в гр.Ш, ул.“П В“, както сума в размер на
50 лв. имуществени вреди за изготвено съдебномедицинско удостоверение, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– **.**.****г. до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок за писмен отговор ответника депозира такъв. Счита иска за
допустим, но изцяло неоснователен, като излага подробни мотиви за това. Твърди се, че
веднага са предприети мерки след подаването на сигнал до общинския приют „Т П“ в гр.Ш,
като обаче ищцата не могла да даде описание на животните и не била сигурна, че ще ги
разпознае. Затова служителите на приюта след посещение на адреса прибрали произволна
котка. От друга страна ищцата не могла да потвърди по безспорен начин, че котките не са
домашни, тъй като няма задължение домашните котки да носят каишки. Задълженията
вменени на общините по ЗЗЖ са под условие, като разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗЖ
предвиждала прилагането на разпоредби от закона само при увеличена популация на
безстопанствени котки. Същата разпоредба се съдържала и в Наредбата на О. Твърди се, че
досега не е подаван сигнал за агресивни котки, както в района, така и в града. Сочи се, че
размерът на обезщетението е прекомерен. В заключение се моли за отхвърляне на иска, като
неоснователен и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с упълномощения си
представител – адв. С. Т. от ШАК, като се поддържат исковете изцяло. В съдебните прения
се излагат подробни доводи за основателността на исковата молба, като се моли да бъде
уважена изцяло, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява старши юрисконсулт Г Н - С, която
поддържа отговора на О Ш, като в хода по съществото на делото твърди, че исковата молба
била неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й, а в условията на евентуалност
се прави искане претенцията да бъде частично уважена, поради прекомерност.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
2
На **.**.****г. около 14.30 часа ищцата разхождала домашния си любимец – куче,
порода „******“ по ул.“П В“ в гр.Ш, когато изненадващо за нея изпод паркирана кола
изкочили две котки и нападнали кучето. Ищцата уплашена вдигнала кучето на ръце, а
котките насочили нападението срещу нея, като й нанесли наранявания в областта и на двете
подбедрици. По - едрото животно било сиво на цвят и с по-агресивно поведение, а другото
било с жълто-кафява козина, като и двете имали занемарен вид и без каишки или други
отличителни белези, удостоверяващи, че са домашни котки. Панталона на ищцата, бял на
цвят и от тънък плат, бил накъсан на ленти от двете животни, като по краката й имало кръв.
Свидетел на нападението станала близка позната на ищцата – свид. Н В Д, както и случайни
минувачи. Ищцата успяла сама да се отскубне от котките, като силно уплашена се скрила в
близкия хранителен магазин. Помолила за помощ собственика на магазина – свид. Е Ф А,
който я придружил до входа на блока, в който живеела и останал да я изчака, докато тя се
преоблече с чисти дрехи и да остави кучето в дома си. След няколко минути ищцата слязла,
придружена от свой съсед, който я откарал до болницата, а свидетеля се върнал в магазина.
Видно от Амбулаторен лист № ****** от **.**.****г., издаден от Спешен кабинет в МБАЛ
Ш ищцата била с ухапна рана на лява подбедрица, като била насочена към В за поставяне на
ваксина против бяс. На **.**.****г. в 21.58 часа постъпила в УМБАЛ „С М“ ЕАД – В, като
били изписани лекарства и издадена рецепта. По определена схема й били поставени общо
пет противобясни ваксини в период от един месец. Ищцата посетила съдебен лекар, който в
Съдебно медицинско удостоверение № 174/**.**.****г. заключил, че се касае за множество
разкъсноконтузни рани в областта на двете подбедрици, плитки охлузвания на лявата
подбедрица и кръвонасядания около и под описаните рани.
Ищцата подала устен сигнал на **.**.****г. в Общински приют Ш, а на **.**.****г.
депозирала жалба в О Ш, в която посочва, че кучето й било нападнато от две улични котки,
като в опит да го спаси й разкъсали краката.
По делото е представен отговор изх. № **-**-****-*** от **.**.****г. на Управителя
на Общински приют „Т П“ в гр.Ш, в който се посочва, че след подадения устен сигнал
служители на приюта прибрали една сива котка, като не е сигурно, че е животното
извършило нападението, тъй като ищцата не можела да я посочи и разпознае. В отговора се
излага, че на адреса имало много котки, които били хранени от хората. Не било известно
дали са бездомни или домашни, тъй като в един момент били на улицата, а в следващия
били прибрани по мазета и гаражи. Това било първия сигнал за агресивни котки получаван
изобщо в града.
Представено е становище от М С – ветеринарен доктор в Общинския приют, в което
се излага, че когато котката се страхува, тя се крие, а не напада. Причина за нападение може
да е болка или заплаха, за каквато в случая се счита появата на кучето. От своя страна
ищцата представя становище от ветеринарен лекар П И Д, изготвено на **.**.****г., в което
твърди, че в професионалната му 33 годишна работа, това бил рядък случай на нападение на
котки, като евентуалната причина може да е предходно нападение на друго куче, насъсквано
от стопанина си срещу тях малко преди инцидента. И двете становища има характера на
3
изразено лично мнение от ветеринарните лекари и не съставляват писмено доказателство по
делото, поради което не се кредитират от съда.
Представена е фактура № ********** от **.**.****г. на стойност 50 лв. за извършен
преглед и освидетелстване на телесна повреда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Н В Д – очевидец на
инцидента и позната на ищцата и свид. Е Ф А – собственик на хранителния магазин. Свид.
Д разказва, че възприела лично нападението над ищцата, като не могла да й се притече на
помощ, тъй като стояла в близката градинка с внучето си – бебе, и не могла да остави
бебешката количка. При нападението ищцата ритала и пищяла, но не могла да се отърве от
котките, които се задължали върху краката й. Свидетелства, че котките били мърляви и не
изглеждали домашни. След месец видяла ищцата, която и показала превръзките върху
краката си и споделила, че не можела да спи, че стреса бил голям и раните не заздравявали.
Свид. А казва, че е собственик на хранителен магазин и на въпросната дата ищцата
влязла разтреперана и го молела за помощ. Той се изплашил когато видял кръвта по краката
й, тъй като била много обилна. Учудил се, че такива рани могат да се причинят от котки.
След случая я виждал и не била на себе си, постоянно говорила за станалото. Разказва, че в
квартала имало много котки, които били безстопанствени.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото останали доказателства.
За изясняване фактическата обстановка по делото е допусната съдебномедицинска
експертиза, заключението по която не се оспорва от страните по делото и се кредитира от
съда като обоснована, пълна и компетентно дадена. Вещото лице заключава, че ищцата е
получила седем разкъсно-контузни рани в областта на двете подбедрици; плитки охлузвания
на лявата подбедрица; кръвонасядания около и под описаните рани. Описаните двойки рани
били на отстояние от 2 до 2.5 см., което правило възможно същите да бъдат причинени от
съзъбие на котка или дребно куче. Дъговидната рана на лявата подбедрица вероятно била
причинена от тангенциалното действие на нокти спрямо кожната повърхност, което се
отнасяло и за кожните охлузвания по задно-външната страна на дясната подбедрица. В
случая настъпила инфекция на дъговидната рана и същата зараснала вторично, като
удължила периода на възстановяване до около два месеца. Към момента на прегледа раните
били зараснали напълно, като около дъговидната рана имало неголяма ръбцова деформация
на околните тъкани, като ищцата споделяла за субективни усещания за парене и болка при
повишена топлина или груб допир. Към момента има психични проблеми у ищцата, които са
от компетенцията на друг специалист.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства.
По допустимостта на исковете: При извършената проверка относно допустимостта,
съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното
упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това.
4
Поради което е приел, че исковата молба е допустима.
По основателността на исковете: Настоящия съдебен състав счита, че в исковата
молба ищецът е изложил твърдения, съобразно които предявените искове следва да се
квалифицират по по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД, с оглед изложените твърдения,
че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната страна
чрез свои служители или други натоварени с тези дейности лица да изпълни задълженията
си по Закона за защита на животните, като упражни надзор върху безстопанствените
животни и да предотвратява агресивното им поведение.
По въпросa чия е тежестта да докаже, че животното е безстопанствено е формирана
трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в Решение № 308 от 03.01.2018г. на ВКС по гр.
д. № 1068/2017 г., ІV г. о., Решение № 377 от 27.04.2009г. на ВКС по гр. д. № 5682/2007г., ІV
г. о., решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., на ВКС, III г. о., според
която тежестта за доказване на факта, че животното е безстопанствено, е на ищеца, който
твърди да е пострадал от нападението му. Доказването може да се осъществи със всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания относно
външния вид на животното, неговото поведение и различните други възможни
обстоятелства, при които е наблюдавано преди и по време на инцидента. Цитираната
съдебната практика касае безстопанствени кучета, но по аналогия, съдът намира, че същата
е приложима и в настоящия случай.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява факта, че
котките извършили нападението върху ищцата са безстопанствени, като този извод се
формира от описанието дадено от свид. Д, която е възприела лично животните. Същата
твърди, че животните имали мърляв и неугледен вид, били на улицата и нямали вид на
поддържани домашни животни. Твърденията, изложени в отговора на Управителя на
Общински приют, че служителите на приюта не знаели дали котките в района са домашни
или бездомни, не се възприема от съда. Дори и да приемем, че живущите в района хранят
уличните котки, като през студените месеци животните влизат в мазета или гаражи, за да се
пазят от студа, то това не означава, че същите имат конкретен стопанин и са домашни.
Доколкото се твърди, че вредите са причинени от бездействието на ответника, за да е
противоправно бездействието, то следва да е предписано нормативно задължение за
действие. Съгласно чл.56, ал.1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) в случаите на
увеличена популация от безстопанствени котки се прилагат разпоредбите на чл.40-47, чл.51,
52 и чл.54 от ЗЗЖ. В процесния случай безспорно е установено, че броят на
безстопанствените котки в района е нараснал. Доказването успешно е проведено, чрез
показанията на свид. Ав, който посочва, че в района има много котки, някои от които доста
големи. Признание за нарасналата популация на безстопанствени котки се съдържа и в
отговора на Управителя на Общинския приют. От това следва, че на ответната О е
възложено от закона вземането на мерки на територията на О по предотвратяването на
агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени котки. В
Решение № 488 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 988/2010 г., IV г. о. се приема, че когато
5
О не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение. В този смисъл е и
Решение № 383 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 424/2009 г. IV г. о. В процесния случай
съдът намира, че ответника не е изпълнил нормативните си задължения въведени от чл.41,
ал.1 от ЗЗЖ. О е следвало да предприеме мерки за ограничаване на популацията на котки в
района, чрез тяхната кастрация или настаняването им в приют, предвид, че района е
жилищен.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, се установява, че нараняванията на ищцата са причинени от
животните. Съгласно заключението на вещото лице, описаните разкъсно контузни рани са
групирани в три отделни двойки рани, като отстоят една от друга на разстояние 2 до 2.5 см.,
което прави възможно да са причинени от съзъбие на котка или дребно куче, като
дъговидната рана на лявата подбедрица е причинена от тангенциалното действие на нокти
спрямо кожната повърхност.
В тежест на О е да докаже възраженията си за изпълнение на нормативните
задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените котки. В
конкретния случай, от представените от ответника доказателства не може да бъде направен
извод, че същият е изпълнил това задължение. След като не е направила това трябва да се
приеме, че има противоправно бездействие. Твърдението на ответника, че агресията на
животните била насочена единствено срещу домашния любимец на ищцата, не освобождава
от отговорност О Ш. Конкретната причина за агресивното поведение на животните би била
от значение по делото, ако е налице съпричиняване от страна на пострадалата. По делото
няма данни преди нападението котките да са били провокирани от ищцата или от домашния
й любимец, а напротив, данните са, че същото е било изненадващо и внезапно. Ирелеватно е
и, че подобно поведение за породата котки не е типично и е първото регистрирано за града.
Съгласно чл.51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна
обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните
съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че на ищцата са причинени телесни увреждания, като от
приетите по делото доказателства се установява, че те са свързани с изпитването на болки и
физически дискомфорт. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в
Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. В случая причинените телесни увреждания не са сериозни и опасни за
живота, като според заключението на вещото лице възстановителния период е продължил до
около два месеца, период превишаващ значително обичайното възстановяване от
нараняванията, предвид настъпилата инфекция на дъговидната рана с дължина 8.1 см.,
зараствала вторично. За проведена хирургична намеса данни има в обстоятелствената част
6
на заключението, което е взело предвид Амбулаторен лист от **.**.****г. на доктор С,
който не е представен по делото. Следва да се отбележи също, че на ищцата е назначена по
схема и поставена противобясна ваксинация чрез 5 дози на ваксината по схема в
продължение на месец, както и е проведено антибиотично лечение. За влошеното
емоционално състояние на ищцата след инцидента, са налице гласни доказателства, като
свидетелите казват, че месеци след нападението е говорила само за него и за последиците,
свързани със здравословното й състояние, както и споделила за проблеми със съня. Налична
е и ръбцова деформация на околните тъкани около дъговата рана на вътрешната част на
лявата подбедрица – средна долна трета, която предвид разположението й, съдът намира, че
е видима. Съдът не възприема твърдението, че последващата реакция от служителите на
Общинския приют, които поискали съдействие за установяване на животните, е подигравка
към ищцата. Напротив служителите следва да изпълнят задълженията си по отношение на
безстопанствени агресивни животни, за което им е необходимо и съдействие от гражданите.
За болки при движението в крайниците към момента, не са налице доказателства. В
експертизата се посочва, че ищцата споделя за субективни усещания при топлина и допир в
областта на зарасналата напълно рана с дъговидна форма.
Поради това съдът намира, че в случая следва да бъде уважен частично предявения
иск за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на вредите – **.**.****г., като в останалата му част до пълния предявен размер
от 4000 лв. съдът го намира за неоснователен и недоказан.
Изцяло следва да бъде уважен искът за имуществени вреди в размер на 50 лв.,
доколкото по делото са представени доказателства за заплащане на сумата, видно от фактура
№ ********** от **.**.****г., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която е
извършен разхода – **.**.****г. до окончателното изплащане на сумата, доколкото покана
не следва да бъде отправена, тъй като разходът е извършен с оглед нанесените вреди.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 735.31 лв., представляваща общо сума за заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената
част от исковете.
Ищцата следва да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение в
размер на 74.07 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, изчислено върху
юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв., определено от съда на основание чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О Ш с БУЛСТАТ ********, с адрес гр.Ш, бул.“С“ № ** представлявано
от Кмета на О Х Х да заплати на Ж. С. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.”******” №
** ет** ап.8, действаща чрез адв. С. Т. от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № *** ет.2,
7
кантора ** на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 500 лв.
(две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от болки и страдания, получени в резултат на ухапване от
безстопанствени котки на **.**.**** г. в гр. Ш, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането – **.**.****г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща имуществени вреди за заплатено
съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на която са извършени - **.**.****г. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния му предявен размер от 4000
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О Ш с БУЛСТАТ ******** да заплати на Ж. С. К. с ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 735.31 лв. (седемстотин тридесет и пет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж. С. К. с ЕГН ********** да заплати на О Ш с БУЛСТАТ ******** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 74.07 лв. (седемдесет и четири лева и седем
стотинки), представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8