Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 413
гр.
Горна Оряховица, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на трети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 817
по описа на ГОРС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото e отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по предявен чрез адв. Р. Т.
от МАК от М.С.Н. от гр. Г. Оряховица срещу „Енерго-Про Продажби” АД отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, с който се иска да се
признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 951,32 лв., по
партида с клиентски номер № 150017****, абонатен номер № **********, за
доставена и потребена ел. енергия на адрес: гр. ***********, начислена за
отчетния период 09.3.2020 г. до 30.6.2020 г. Задължението се формирало по
фактури както следва: № **********/13.04.2020 г. за периода 26.02.2020 г. до
25.03.2020 г. в размер на 579,84 лв.; № **********/14.05.2020 г. за периода
26.03.2020 г. до 25.04.2020 г., която е разделена на два периода от 26. 03.
2020 г. до 30. 03. 2020 г. отчитана от електромер 1127031800294363 на стойност 149,78
лв. с ДДС служебно начислена ел. енергия и периода от 31.03.-25.04.2020 г.
отчитана от електромер 1127031900416500 консумирана енергия на стойност 202,29
лв., както и фактура № **********/30.06.2020 г. такса за възстановяване на
захранването в размер на 19 лв.
В писмения си отговор ответникът не спори, че за
процесния период е доставял електрическа енергия на ищеца, както и че са били
обвързани от договорни отношения по доставката ѝ. Счита, че искът е
неоснователен, тъй като издадените в процесния период фактури на ищцата са за
консумирана ел. енергия, а посочените в тях киловати са реално отчетени от СТИ
на енергия разположено в обекта. Консумацията била съобразно редовно воден
отчет. СТИ в обекта било метрологично годно и вярно измерило преминаващата към
имота на ищцата ел. енергия за което е представен и констативен протокол №
5021564/25.4.2020 г. Намира иска за неоснователен. Претендира разноски.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Условия за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудително събиране. В настоящия случай
интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител, обвързан с Общите
условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на
електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне
по същество на спора.
За успешното провеждане на отрицателен установителен
иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже твърдението
си, че се е намирал в договорни отношения с ответника за доставка на
електроенергия, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи
процесната сума, по който въпрос по делото няма спор. От своя страна ответникът
носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно реалното доставяне в процесния обект на посочените в
представените фактури количества електрическа енергия и извършване на услугата
възстановяване на захранването, както и размера на претендираните вземания,
както и законосъобразно извършване на корекция на сметката на ищеца
поради изгаряне на дисплея на СТИ.
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства частично установяват наличието на доставено и потребено количество
ел. енергия по редовен отчет. Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по
договор за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на
"Енерго-Про Мрежи"АД /Електроразпределение север АД/, поради което
същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са действали към
отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел. енергия в определените в ОУ срокове и начин,
като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и
потребена от него ел. енергия в следните количества, а именно: по фактура № **********/13.04.2020 г. за периода
26.02.2020 г. до 25.03.2020 г. в размер на 579,84 лв. и по фактура №
**********/14.05.2020 г. за периода от 31.03.-25.04.2020 г. отчитана от
електромер 1127031900416500 консумирана енергия на стойност 202,28 лв. с ДДС.
Консумираната енергия е реално доставена и същата
подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД в вр. чл. 79 от ЗЗД в вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 17, т. 2
от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни задължения от страните.
Ето защо искът следва да се отхвърли до
сумата 782,12 лв., т.к. е дължима цена на реално доставена ел. енергия отчетена
от технически годни СТИ, който извод се потвърждава и от приетата по делото
съдебно техническа експертиза и от подписания от ищцата констативен протокол №
5021564/25.05.2020 г., в който е описано, че електромер № 1127031800294363 е в добро
техническо състояние.
Относно служебно начислената енергия за
периода 26.03.2020 г. до 30.03.2020 г. в размер на 149,78 лв., включена във
фактура № **********/14.05.2020 г. и
отчитана от електромер-СТИ №1127031800294363, съдът намира следното:
Съгласно чл. 120, ал.
1 от ЗЕ, СТИ е собственост на ответното дружество, поради което
последното има задължение да осигури правилното и коректното му функциониране,
да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. Веднъж
получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на
електрическа енергия - лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено
и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи,
също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116,
чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При
осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да
полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен
отчет на подадената електрическа енергия. Електромерите, които се използват за
търговски плащания, трябва да отговарят на техническите и метрологичните
изисквания, определени в Наредбата за средства за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (НСКПМК) към Закона за измерванията (ЗИ) или на
съществените изисквания, посочени в Наредбата за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на средства за измерване (НСИОССИ) към Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Всички електромери, пуснати на
пазара по реда, определен в посочените нормативни актове, които имат
изискуемите маркировки за одобрен тип и първоначална проверка или за оценено
съответствие, могат да бъдат използвани по смисъла на чл. 5 от ЗИ и подлежат на
последващи проверки по реда на този закон. Последващата проверка на еднофазни
(монофазни) електромери се извършва периодично на 6 години, съгласно Заповед №
А–441/13.10.2011г. на председателя на ДАМТН (ДВ бр. 85 от 2011г.).
Първоначалните и последващите проверки се удостоверяват със знак съответно по
Приложение № 51 и Приложение № 52 към НСКПМК, върху който е означен и годината,
през която е извършена проверката. Първата последваща периодична проверка на
тези електромери се извършва на шестата година след годината, нанесена на знака
от проверка. Задължение за ответното дружество за извършване на първоначални и
последващи проверки по реда на ЗИ и нормативните актове към него на СТИ е
уредено и в чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В конкретния случай ответното дружество е извършило
корекционна процедура. Същото не представя доказателства, от които да се
установи, че като доставчик на електроенергията
е изрядна страна по ДПЕЕЕМ, а именно, че към момента на проверката от неговите
служители, процесният електромер е бил годно техническо средство, отговарящо но
посочените по-горе нормативни изисквания. Дружеството не представя
доказателства за метрологична експертиза, констативен протокол за подмяната на
старото СТИ с ново такова, доказателства за целостта на пломбите, процесният
електромер бил ли е преминал необходимите последващи технически проверки,
отговарял ли е на нормативните изисквания и т. н. След като това обстоятелство
е оспорено от ищеца с ОУИ, то задължение на ответното дружество е да изчерпи
всички възможности, чрез които да докаже, че законосъобразно е извършена корекционната процедура. Приемане на
обратното би довело до възможността ответното дружество да черпи облаги от
собственото си неправомерното процесуално
поведение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по
делото не е установено неправомерно поведение на ищеца, което да е довело да
повреда в процесния електромер. По делото няма данни за въздействие върху
заключващия механизъм на таблото, в което са монтирани измервателните уреди и
до които пряк достъп потребителите нямат, няма данни и за въздействие върху
пломби или други защити от неправомерен достъп до схемата на електромера.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на служебно
начислената енергия за периода 26.03.2020 г. до 30.03.2020 г. в размер на
сумата 149,78 лв. с ДДС, включена във фактура № **********/14.05.2020 г.
и отчитана от електромер-СТИ №1127031800294363 се явява основателен.
Относно такса възстановяване на ел.
захранване от 19 лв.:
Съдът намира, че таксата начислена с
фактура ТП - **********/30.06.2020 г. за извършване на услугата възстановяване на захранването, е
неравноправна клауза, поради което е недължима от ищеца, а искът му в тази част
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на
ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014г.
на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество
изисква от „Електроразпределение север“ АД възстановяване на преноса на ел.
енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се
възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани
от дружеството е предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на
клиент прекъснат за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в
размер на 19лева. Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на
електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват
подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124
ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда,
че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Липсва законова регламентация относно дължимост от страна
на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира разходи
по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по
повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има,
както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са
едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по размер. Извън
това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от
„Електроразпределение север“ АД, което прави изначално неопределени по вид
разходите, които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално,
тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / в този смисъл: решение №
125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Принципно прекъсването на ел.захранването
не води до прекратяване на продажбеното правоотношение, а единствено дава
правомерно основание на доставчика да преустанови временно и до отпадане на
причините за това, изпълнение на задълженията си по договора като оператор на
мрежата, без риск от това да носи договорна отговорност. Така че в крайна
сметка изискването за заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на
снабдяването по естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово
договорно и законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и
характер на мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие
дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона
е, че те означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия. Ето защо,
съдът намира, че искането на ищеца за установяване недължимостта на сумата от
19 лв. – такса за възстановяване на ел. захранване по фактура ТП - **********/30.06.2020 е основателно
и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е представил
доказателства и списък за сторени разноски в общ размер от 415 лв. По
съразмерност му се дължат от ответната страна разноски в размер на 73,62 лв. По
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца, съдът намира, че е неоснователно. Претендираното
възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е представил
доказателства и списък за сторени разноски в размер на общо 300 лв. С оглед
отхвърлената част от иска по съразмерност му се дължат разноски в размер на 246,78
лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго-Про
Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, че М.С.Н., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 149,78
лв. с ДДС по фактура № **********/14.05.2020 г., представляваща стойността на
служебно начислена ел. енергия за периода 26.03.2020 г. до 30.03.2020 г., както
и сумата от 19 лв., за която е издадена
фактура № **********/30.06.2020 г., представляваща
такса за възстановяване преноса на ел. енергия, за обект на потребление,
находящ се в гр. Г**************, с аб. №
********** и кл. № 150017****, като
отхвърля иска до целия предявен размер сумата от 951,32 лв., представляващ сбор
от фактури № **********/13.04.2020 г. за периода 26.02.2020 г. до 25.03.2020 г.
и № **********/14.05.2020 г. за периода 31.03.2020 г. до 25.04.2020 г. за
реално консумирана ел. енергия.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК103533691 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М.С.Н., с ЕГН **********,*** сумата
от 73,62 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА М.С.Н., с ЕГН **********,*** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК103533691 сумата от 246,78
лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Велико
Търново с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: