№ 185
гр. Смолян, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20235400500210 по описа за 2023 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК
.
Образувано е по въззивна жалба на Ч. Г. срещу съдебно решение по гр. д. №
1052/2022 г. по описа на РС-Смолян. Във въззивната жалба се поддържат
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснован. Излагат се доводи, че неправилно РС-
Смолян се позовал на Тълкувателно решение № 1/2020г., постановено по
тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС на РБ и буквално е възпроизвел мотивите
му. Това тълкувателно решение според жалбоподателя е задължително за
прилагане на съдилищата в РБ, но при неговото постановяване е нарушен
основен принцип на гражданския процес - при наличие на законова празнота
съдът обосновава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. Според жалбоподателя това тълкувателното решение противоречи на
правото на Европейски съюз - Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело
№262/2020г., нормата на Член 12, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време, нормата на чл. 14 от ЕКЗПЧОС
и нормите на чл.20 и чл.31 от ХОПЕС. Изложени са доводи , че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда. При липсата на специално
правило в Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
1
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ. Недопустимо е
поставянето на служителите в системата на МВР, работещи в режим на
сумирано изчисляване на работното време в по-неблагоприятно положение
спрямо останалите работници и служители при възмездяването на нощния
труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния
труд и различни критерии за неговото възмездяване, като държавните
служители в системата на МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време биха били поставени в неравностойно
положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са
приложими общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. Чл. 6 от Конституцията на РБ
и чл. 14 от ЕКЗПОЧС закрепят основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, а това са нормативни актове от по висока степен, с в
противоречие на които е постановено Тълкувателно решение № 1/2020г., 2
постановено по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС на РБ . Полагането на
нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми на работника/служителя и е свързано с вредни за
организма последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане
и различно отчитане на нощния труд. Коментирано е решение на СЕС по дело
С-262/2020 г.,,, като е посочено, че всяка разлика в третирането на
полагания нощен труд , която разпоредбите на националното право
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в
сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед целта на съответната разпоредба на първичното право .
Противното би било демонстрация на дискриминационно отношение, което
не е позволено от Конституцията на република България, така и правилата на
ЕС. Посочено е, че е подадена искова молба от служители на МВР, с които се
иска от местен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на
Европейските общности, който да отговори на редица въпроси свързани с
прилагането на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. постановено по
Т.Д. №1/2020г. на ОСЕК на ВКС като са изложени редица оплаквания за
неговия дискриминационен характер и противоречието му с правото на ЕС. В
случай, че в Съда на Европейските общности бъде образувано дело по
направеното запитване, то е поискано съдът да спре производството до
произнасяне на европейския съд. Претендират се съдебните разноски за двете
съдебни инстанции .
От страна на въззиваемия е депозиран отговор на въззивната жалба , като е
посочено ,че същата е допустима, но неоснователна . Посочено е че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като е поискано
неговото потвърждаване. Според въззиваемия решаващият съд е направил
подробен анализ на всички представени по делото доказателства, като се е
съобразил с постановеното Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г.
2
на Общото събрание на Върховния касационен съд на Република България,
постановено по тълкувателно дело №1/2020г. . В мотивите на обжалваното
решение е посочено , че ЗМВР е специален закон по отношение на КТ, а и на
НСОРЗ, поради което разпоредбите на специалния закон дерогират
приложението на общата норма. Освен това, полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
като постановения съдебен акт е и в съответствие с правото на ЕС,
обективирано в решение по дело С-262/2020г. на СЕС, както и на
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/23020г.,
постановено по тълк. Дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС на Република
България. Претендират се разноски че за да се произнесе с осъдително
решение, съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната
нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, като
счита, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото
трудово законодателство - КТ и в частност от издадената НСОРЗ. В ЗМВР
нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на
кодекса подзаконови нормативни актове по отношение положения труд от
ищеца и неговото отчитане и заплащане.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемият се представлява в с.з от юр.Христова , като същата оспорва
жалбата и пледира потвърждаване на постановеното съдебно решение на
РС-Смолян. Депозирана е и писмена защита.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на
страните съдът намира за установен от фактическа страна следното:
С обжалваното решение по гр. дело № 1052/2022 г по описа на РС-Смолян
съдът е отхвърлил като неоснователен иска на Ч. Г. по чл. 178, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Гранична
полиция“ (ГДГП) – МВР – гр. София за заплащане на сума от 2504, 12 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен на
ищеца нощен труд в размер на 250 часа, за периода три години назад от
датата на подаване на исковата молба, получени в резултат на преизчисляване
на положени часове нощен труд в размер на 250 часа с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. С решението е
отхвърлен иска за заплащане на сумата от 319, 33 лв., представляваща
обезщетение за забава върху дължимата сума за извънреден труд, считано от
първо число от месеца, следващ периода, за който се дължи съответното
допълнително трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска. С
обжалваното решение са присъдени и разноски в полза на ответника за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за
установено, че ищецът е работил при ответника по служебно
3
правоотношение, като заемал длъжността старши полицай в група ОДЦ при
РДГП-Смолян. За периода от 25.10.2019 г. –25.10.2022 г ищецът е отработил
смени по график, включително и за времето от 22,00ч до 06,00ч , като за
положения нощен труд не е заплащано допълнително възнаграждение в
резултат на прилагането на нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ . Съдът
приел, че по отношение положения нощен труд не следва да намери
приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ , съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като е направен извод, че тази норма
не може да ес прилага по аналогия, доколкото за служителите по ЗМВР
е установена специална продължителност на полагания нощен труди са
предвидени други компенсаторни механизми. Коментирано е и
постановеното тълкувателно решение №1/23020г., постановено по тълк. дело
№1/2020г. на ОСГК на ВКС на Република България. При това положение
съдът отхвърлил предявения главен и акцесорен иск, като присъдил
дължимите се разноски.
В хода на първоинстанционното и въззивно производство не е спорен факта,
че за периода от 25.10.2019 г. до 25.10.2022 г ищецът е отработил по
служебно правоотношение общо 1750 часа нощен труд, който не е
преизчислен и заплатен по правилото, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НЗОРЗ. В
подкрепа на горната фактическа обстановка е изготвената експертиза от
вещото лице Кабасанова, като тези обстоятелства не се оспорват и в
подадената въззивна жалба.
Правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Подадената въззивна жалба е неоснователна по следните съображения:
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в
частност нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ .
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГК при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на КТ и на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ. В тези случаи
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Постановеното
тълкувателно решение е задължително, като ищецът няма основания да
претендира заплащане на възнаграждение /включително и законна лихва/ за
положен извънреден труд за процесния период, получен след прилагане по
аналогия на нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ. Постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГК е относимо
за периода преди и след законодателните изменения ,въведени с ДВ бр.
60 /2020г , като в последната си редакция нормата на чл. 187 ал.1 от
4
ЗМВР изрично предвижда, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31 ал.2 от Наредба №81 21з-407/11.08.2014г при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:
00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143. В следващите Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
В решението по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз се приема, че
Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или
съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се
следи за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест
на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б. "а" от Директивата следва да се тълкуват
в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Нормите
на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел на посоченото законодателство
и е съразмерно на тази цел .
Съпоставката на нормите на чл. 187 ал.1 и 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ
показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност
на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с
основните им функции на МВР , регламентирани в чл. 2 от ЗМВР.
Неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178 ал.1 т.1 от
ЗМВР/ , по- голям основен платен годишен отпуск , по - голямо обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение , по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд , заплащане на осигурителни вноски от
държавата , по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия при
условията на първа категория труд и др. Обстоятелството, че тези
привилегии се отнасят до всички служители , работещи по
правоотношения по чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР , не може да се тълкува
като липса на регламентиран компенсаторен механизъм , имайки предвид
5
особеностите и спецификите на полагания труд на различните категории
служители- полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението.
Ищецът е полагал труд в рамките на утвърдените графици за посочения в
ИМ период от време , като часовете положен нощен труд са част от
установеното му по закон работното му време на смени, който е надлежно
заплатен и не следва да се преизчислява по правилото , посочено в
нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ. Респективно не може да се направи
извод , че ищецът е положил извънреден труд . Поради това няма
основания за присъждане на допълнително възнаграждение по чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР, респективно законна лихва .
В този смисъл жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Исковата претенция е неоснователна и недоказана и решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в цялост. В полза
на ГД "ГП" следва да се присъди дължимите се разноски за въззивната
инстанция в размер на 100,00 лева на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 23 т.1 от НЗПП.Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост постановеното съдебно решение по гр. д. №
1052/2022 г. по описа на РС-Смолян.
ОСЪЖДА Ч. Е. Г. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР дължимите се разноски
за въззивната инстанция в размер на 100,00 лева-юр.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280 ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6