Решение по дело №345/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Пътинженеринг М“ Е., ЕИК 11101688, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица], представлявано от изп.директор Т. П., против решение № 137/10.07.2024 г., постановено по АНД № 20241630200497/2024 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдил наказателно постановление № 12-2400046/01.04.2024 г., издадено от директора на дирекция Инспекция по труда Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 262, ал.1, т.4 от КТ във вр.с чл.7 от Наредбата за структура и организация на работната заплата и на основание чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ - имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата и в писмени бележки касаторът твърди, че съдебният акт на въззивната инстанция е неправилен и незаконосъобразен. Излага твърдения, че решението е необосновано, въззивният съд не е взел предвид представените писмени доказателства, а именно представената присъствена форма8 таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, не е взел предвид изтъкнатите в жалбата доводи, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства в смисъла в които са събрани, което е довело до неправилни изводи и постановяването на неправилно решение. Неправилни са изводите, че т.к. има заповед за извънреден труд, независимо колко часа е отработило лицето следва да му бъдат заплатени часовете посочени в заповедта.

Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба не се явява, пълномощникът юрк.К. оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на АС Монтана намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване пред Районен съд Монтана е било наказателно постановление №12-2400046/01.04.2024 г., издадено от директора на дирекция Инспекция по труда Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 262, ал.1, т.4 от КТ във вр.с чл.7 от Наредбата за структура и организация на работната заплата и на основание чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ - имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че „ При извършена проверка по документи на 21.02.2024 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ Монтана за обект „основен ремонт на пътя Славотин – Клисурица“, обект на „Пътинженеринг М“ Е. Монтана. В предприятието е установено подневно отчитане на работното време 8 часов работен ден и 40 часова работна седмица. Съгласно представените при проверката заповеди за полагане на извънреден труд № 54-10/30.11.2023; № 59-10/21.12.2023; № 61-10/28.12.2023 г.в същите е записано, че ще бъде положен извънреден труд на 02.12.2023, 23.12.2023, 27.12.2023 и на 30.12.2023 г.в часовия диапазон от 08:00 до 15:00 часа, което прави 7 часа извънреден труд за всеки отработен ден. Видно от представената „присъствена форма/таблица за отчитане явяването и неявяването на работа“ А. Г. М. е работил на 02.12.2023 г., 23.12.2023 г. и 30.12.2023 г. и е положил 21 часа извънреден труд.От представеният „платежен фиш" е отразено 15 часа извънреден труд и е начислено допълнително възнаграждение в размер на 142,19 лв. От горното се устонавява, че дружеството в качеството си на работодател не е изплатило изцяло на А. Г. М., положеният от него 21 часа извънреден труд с увеличение не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. (Извънредният труд е положени от другите работници, работили съгласно горецитираните заповеди и също не е изплатен изцяло)“. За което на дружеството е съставен АУАН № 12-2400046 от 12.03.2024 г., и въпреки подаденото възражение от дружеството впоследствие издадено оспореното в настоящото производство НП № 12 -2400046/01.04.2024 г., издадено от директора на дирекция Инспекция по труда Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 262, ал.1, т.4 от КТ във вр.с чл.7 от Наредбата за структура и организация на работната заплата и на основание чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ - имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Настоящата инстанция констатира, че в представената преписка в хода на производството пред въззивния съд е представена присъствена форма/таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, където за посочените дати за лицето М. е отразено, че е отработил на посочените в заповедта три дати по 5 часа/ л.13 от делото на РС/. Така установеното от тази присъствена форма не кореспондира с отразеното от административния орган в издаденото НП, както и посоченото в решението на въззивния съд, че лицето действително е отработило 21 часа. При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентен орган, административно наказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството, че административнонаказващият орган е дал правилна правна квалификация на деянието, като е посочил правилно и кореспондиращата с нея санкционна норма.

Предвид което както се сочи в касационната жалба, „съдът не е взел предвид изтъкнатите в жалбата доводи, че всъщност не са отработени 7 часа..“. За настоящия състав неизяснен остава въпросът относно сочения в НП и решението на въззивния съд довод, че не само в издадените заповеди за извънреден труд, но и от присъствените форми се установява, че М. е работил по 7 часа на посочените три дати, което не кореспондира с приложената присъствена форма на л.13 от делото. В преписката не се съдържа друга присъствена форма от която да се установява твърдението, че лицето е работило по 7 часа на посочените три дати. Неясно откъде административнонаказващият орган и въззивният съд са установили тези факти, въз основа на които са формирали извода, че лицето е работило по 7 часа на посочените в заповедта три дати.

Настоящият съдебен състав намира, че така установеното представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи дали всъщност дружеството е извършило твърдяното нарушение и доколко макар в заповедите за извънреден труд да са посочени времеви интервал, ако лицето не е отработило изцяло посочените часове му се дължи заплащане за извънреден труд за неотработено време. При тези противоречиви факти, каквито се установяват безспорно, не е ясно въз основа на установена фактическа обстановка как е формирана действителната воля на съда. В хода на съдебното производство не са установени всички фактите, т.е. не са събрани доказателства за установяване на обективната истина, което представлява съществено процесуално нарушение на районния съд съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото препятства проверката на касационната инстанция, която не може да замести липсващите факти и обстоятелства въз основа на които районния съд е постановил своето решение, това би лишило страните от двуинстанционното разглеждане на административнонаказателното дело. Ето защо това е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по отношение на наложеното наказание от обжалваното наказателно постановление.

По тези съображения, касационният състав намира, че жалбата против решението, с която е потвърдено наказателното постановление за извършено нарушение от дружеството по КТ, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, който да събере и обсъди всички факти и обстоятелства въз основа на които да постанови своето решение.

Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 137/10.07.2024 г., постановено по АНД № 20241630200497/2024 г. по описа на РС Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, като съобрази дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.