Решение по дело №17615/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6334
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20221110117615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6334
гр. ..., 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110117615 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания на ищеца против ответника за
сумата от 845,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
205,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до
17.11.2021 г., сумата от 29,23 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 31.10.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
7,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до
17.11.2021 г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 67298/2021 г. по описа на СРС, 138 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия в
топлоснабдения имот, а именно: магазин - склад, находящ се в ..., поради което са
е обогатил неоснователно, а ищецът се обеднил със стойността й. Ето защо,
1
поддържа, че ответникът следва да заплати цената на доставеното количество
топлинна енергия. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплаща дължимата цена до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който взема становище за недопустимост на предявените искове поради липса
на пасивна процесуална легитимация, евентуално, за неоснователност. Прави
искане за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Третите лица помагачи не вземат становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, с аб.№ ..., находящ се в гр...., като
сградата, в която се намира имотът, е топлофицирана, а услугата топлинно
счетоводство се извършва от .... След влизане в сила на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г., обн.ДВ, бр.№34 от 24.04.2007г./ договор между ЕС и дружеството,
извършващо услугата топлинно счетоводство не се изисква, тъй като отношенията
се уреждат по договор, сключен при общи условия между ... и търговец,
извършващ услугата дялово разпределение, поради което всички възражения във
връзка с представения по делото договор между ЕС и дружеството, извършващо
услугата дялово разпределение, са неотносими към настоящото производство.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
2
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия
период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен.
Подаването на молба за откриването на партида не поражда облигационно
правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът
не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са
решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС,
както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на
СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното
обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна
енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота,
ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да
я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса
на валидно правно основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без
правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване
на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на основание за
получаването на топлинна енергия. Като не я е заплатил ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи, какъвто е настоящия случай. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че безспорно е установено по делото ползването на
собствения на ответника имот за стопански нужди. От представените по делото
писмени доказателства, а и не е спорно между страните, че до 30.05.2018г.
топлоснабдения имот е ползван от М. Х., а от 11.06.2019г. е предоставен за
безвъзмездно ползване на ..., с което също няма сключен договор за доставка на
ТЕ.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
3
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е посочило
по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички
изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък
е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни
книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа
експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ ..., е
доставена топлоенергия, която не е заплатена, и същата е дължима от ответника
като собственик на имот, ползван за стопански нужди.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника че не дължи
плащане на сумите за доставена ТЕ, тъй като не е ползвал топлоснабдения имот.
Притежаването на имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия и същият е длъжен
да заплаща цената за доставената топлинна енергия, независимо от това дали е
ползвал топлоснабдения имот. Обстоятелството, че имотът е предоставен за
безвъзмездно ползване на .../безспорно установено по делото от представените
писмени доказателства/, не освобождава съсобственика от задълженията му за
плащане на доставената топлинна енергия. Касае се за отношения между
ответника и ..., които не обвързват ищеца, тъй като задължено лице при доставка
на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот, в настоящия случай
- ответника. Последният, доколкото не е ползвал имота, има право на обезщетение
от ... и може да иска от него възстановяване на сумите, дължими за доставена
топлинна енергия през процесния период.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, че в
процесния период в имота с абонатен № ... е доставена топлинна енергия /по
СТЕ/, без да е бил сключен договор между страните, както и правилното отчитане
и фактуриране на задълженията /съгласно ССЕ /, които не са платени и възлизат
на исковите суми /съгласно ССчЕ/, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Необходимо е да се посочи, че размерът на сумите е изчислен за вземания, чиято
изискуемост е настъпила след м.11.2018г., поради което няма погасени по давност
задължения.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
4
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на
събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на
измервателни уреди относно количеството потребена топлоенергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Исковете са основателни в пълните им размери, в които следва да бъдат
уважени. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане
след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената
заповед за изпълнение.
При този изход на спора, разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат от сторените от ищеца разноски както в исковото,
така и в заповедното производства при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ... ... с
ЕИК/БУЛСТАТ ... и адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 845,16
лева - главница за доставена топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 25.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 205,85 лева - мораторна лихва за период от
31.01.2019 г. до 17.11.2021 г., сумата от 29,23 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до
31.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 7,12 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2018
г. до 17.11.2021 г.,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
15.12.2021 г. по гр.д. № 67298/2021 г. на СРС, 138 с-в,
ОСЪЖДА ... ... с ЕИК/БУЛСТАТ ... и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 75.00 лева – разноски в
заповедното, както и 725.00 лева - разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца и ... като трето лице помагач на страната на ответника..
5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третите лица помагачи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6