Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 286 17.07.2019
година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд
въззивен граждански състав
На десети юли
Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в
състав:
Председател: Милена Дечева
Членове:1.Тодор Хаджиев
2.Мария
Иванова-Георгиева
Секретар: Г.К.
Прокурор:Елеонора
Иванова
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№407 по описа на
съда за 2019год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №95/30.04.2019г.,постановено
по гр.д.№1017/2018г. Районен съд-Харманли:ОСЪЖДА Прокуратура на Република
България да заплати на С.В.В. сумата от 500лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на обвинение в
извършване на престъпление по чл.345 ал.1 от НК,за което е образувано
наказателно производство-ДП №423/2016г. по описа на
РУ“Полиция“-гр.Димитровград,внесено в РС-Димитровград, с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК,по повод на което е образувано АНД №1/2017г. по описа
на РС-Димитровград,което е прекратено и върнато за отстраняване на допуснато
съществено процесуално нарушение,след което материалите са отделени в
образуваното ДП №34182017г. по описа на РУ“Полиция“-гр.Димитровград,водено
срещу ищеца,прекратено на основание чл.242 ал.1,чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК с
Постановление на РП-Димитровград от 27.11.2017г.,влязло в сила на
16.02.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 16.02.2018г.
до окончателното й изплащане,като иска в останалата му част за разликата над
500лв. до пълния предявен размер от 1000лв.,като неоснователен-отхвърля; ОСЪЖДА
Прокуратура на Република България да заплати на С.В.В. направените по делото
разноски в размер на общо 160лв.,от
които 10лв.-държавна такса и 150лв. за адвокатско възнаграждение,съобразно
уважената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е
останала Прокуратура на Република България,която чрез прокурор при РП-Харманли
го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност ,поради
противоречие на решението с материалния закон,постановяване при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост.Твърди,че при определяне
размера на неимуществените вреди съдът приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,но
не се съобразил със задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна
инстанция-ППВС №4/1968г.Поддържа,че при определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства,които обуславят тези вреди.Счита,че при установената по
делото фактическа обстановка съдът присъдил прекалено завишено обезщетение,тъй
като не са налице доказателства за трайна промяна на начина на живот на
ищеца,вследствие на действията на прокуратурата,поради обстоятелството,че
ищецът само два или три пъти бил викан за провеждане на процесуално-следствени
действия с него и воденото срещу него наказателно производство по никакъв начин
не се отразило на начина му на живот.Претендира от въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение на РС-Харманли и вместо него да постанови ново по
съществото на спора,с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан.В условията на евентуалност поддържа,въззивната инстанция да намали
размера на присъденото обезщетение по ЗОДОВ.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от въззиваевмата страна С.В.В..Преди съдебно заседание е
постъпило становище от пълномощникът му адв.Б.С.И.,с което се оспорва
подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната
неоснователност.Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 300лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд след преценка
доводите на страните е обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно
и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена от
активно легитимирана страна,против подлежащ на обжалване съдебен акт,в
законоустановения срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
В настоящия случай РС-Харманли е бил
сезиран с иск с правно основание чл.2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ предявен от ищеца С.В.В.
против Прокуратура на Република България за сумата в размер на
1000лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на незаконосъобразно обвинение,ведно със законната лихва от влизане на
постановлението за прекратяване на ДП №34182017г. по описа на РУ-Полиция-Димитровград
в сила до окончателното изплащане на същата.
От събраните по делото доказателства
е установено,че по ДП №423/2016г. по описа на РУ-Полиция-Димитровград, с Постановление от 09.11.2016г. ищецът С.В.В. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.345 предл.1-во от НК и му е взета мярка за
неотклонение“подписка“.С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно
наказание делото е било внесено в РС-Димитровград,като обвиняемият е присъствал
лично на едно от проведените три съдебни заседания по делото.Производството
пред съда е било прекратено,поради допуснати съществени процесуални нарушения и
делото е било върнато на прокурора.В последствие материалите по ДП №423/2016г.
са били разделени и е образувано ДП №341/2017г. по описа на
РУ-Полиция-Димитровград,в хода на което отново ищецът С.В.В. е бил привлечен в
процесуалното качество обвиняем за същото престъпление и му е била взета мярка
за неотклонение“подписка“.С постановление от 27.11.2017г. наказателното
производство водено срещу ищеца е било
прекратено,поради недоказаност на обвинението на основание чл.242 ал.1 вр.
чл.243 ал.1 т.1 и т.2 и чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо,поради което съдът е обвързан от направените оплаквания,които касаят
неговата правилност,в частта,в която е уважен предявения иск по чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ.В тази връзка следва да се отбележи,че действията на прокуратурата по
повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от
общ характер са незаконни,доколкото воденото срещу последния наказателно
производство е било прекратено,поради недоказаност на обвинението и на
посочените в постановлението за прекратяване на наказателното производство
основания.Спорен настоящият съдебен състав е размера на следващото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.
В процесния случай се претендира
обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадало лице
за извършено престъпление от общ характер,по което наказателното производство е
било прекратено,което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата,чрез
нейните органи-прокуратурата.Обезщетението,което пострадалото лице може да
претендира,обхваща всички преки и непосредствени вреди,които са последица от
увреждането.
Отговорността на държавата,в лицето на
нейния орган,който е причинил вредата следва да се носи по реда на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
вредите от незаконното задържане под стража/т.13 от ТР №3/2004г./,т.е. в обема
на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и
страдания от повдигане на незаконно обвинение,но и от неправомерното му
задържане под стража.
Съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за обезщетение за
неимуществени вреди по ЗОДОВ следва да установи
основанието на иска си,а размерът на претърпените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост.Последната не е абстрактно понятие,а е
свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства,които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението.
От значение за определяне на размера на
обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На
ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл.345 предл.1-во от НК,за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „глоба“ от 500лв. до 1000лв.
От голямо значение е и периода,в който е
започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт
на съда/прокуратурата,който в процесния случай възлиза на повече от 1 година/от
09.11.2016г. до 16.02.2018г.,което обосновава
извода,че производството се е развило в рамките на един „разумен срок“.
От
значение е и обстоятелството,че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение“подписка“,която е най-леката мярка за процесуална принуда
предвидена от законодателя в разпоредбите на НПК.
Следва да се вземе предвид и
обстоятелството,че делото е било внесено в съда,но в последствие е прекратено и
върнато на прокуратурата,поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Следва да се вземат предвид и негативните
емоции,притеснения,тревожност и др. преживени от ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение.
От изложеното по-горе се налага извода,че
в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение,което да бъде адекватно на
претърпените морални страдания в размер на 500лв.,а за разликата до пълния
претендиран размер от 1000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като е направил изводи в посочения
по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което ще
следва да бъде потвърдено.Изводите на първоинстанционният съд изцяло се
споделят от настоящия състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски в размер на 300лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №95/30.04.2019г.,постановено по гр.д.№1017/2018г. на Районен
съд-Харманли.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република
България,гр.София,бел.“Витоша“ №2,представлявана от Главен прокурор на Република
България,на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,да заплати на С.В.В., ЕГН ********** ***,
с адрес за призоваване:гр.Хасково, бул.“Съединение“ №10, офис 5, чрез адв.Б.И.
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.