Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 164
гр. Русе, 09.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. т. дело № 160 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. С. против решението,
постановено по гр. д. № 817/2018 г. на Беленския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният против Г.З.В. иск с правно основание чл.422 от ГПК - за
установяване на вземане в общ размер на 3655.87 лв., представляващи неизплатени
парични задължения по договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 592/2018 г. по описа на БРС.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира разонски.
Ответникът по жалбата Г.З.В.
в отговор по реда на чл.263 от ГПК и взема становище за неоснователността й.
Претендира разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявен от жалбоподателя против Г.З.В. иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Установено е, че по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД- гр.С. е образувано ч. гр. д. № 592/2018 г. по описа на БРС, като в полза на дружеството е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит в размер на
3655.87 лв.-
главница и за разноски срещу длъжника. Последният е оспорил с възражение
вземането на жалбоподателя по
издадената заповед за изпълнение, което е породило и правният интерес от
исковата защита.
Установено е, че жалбоподателят по силата на сключен
договор за потребителски кредит е предоставил на солидарния длъжник Г.З.В. сумата в размер на 2500 лв. за
срок от 24 месеца срещу
възнаградителна лихва от 41,17 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,89%. Заемополучателят е подписал и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 1875.12 лева, разсрочено на месечни вноски, включени в погасителните вноски по
договора за кредит. Така
е формиран общият размер на задължението по договора от 5584.32 лева, включващ
главница, възнаградителна
лихва по договора за кредит и възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги,
платим на месечни вноски в общ размер на 232.68 лв. съгласно погасителен план.
Договорът за кредит е изменян с последващи анекси.
С представеното от
жалбоподателя извлечение от сметка към договора е установено, че длъжникът е
погасявал задълженията си като последното извършено от него плащане е на 15.09.2017
г. В справката е посочено, че общият размер на извършените от длъжника плащания
е 2000.60 лв.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е
отхвърлил иска като е приел, че не е установена настъпила предсрочна изискуемост на кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК. Настоящият състав споделя изцяло
изложените в тази насока съображения в обжалваното решение. Дружеството – жалбоподател не е банка, а финансова институция по смисъла
на чл.3 ал.1 ЗКИ, но даденото в ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение за
необходимостта преди подаване на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение и по отношение на процесния договор. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по
смисъла на чл.3 ал.1
ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства да бъде освободен от задължението
да обяви на длъжника, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Такова
освобождаване би го поставило в по-благоприятно, привилегировано положение спрямо
банките, които също
предоставят в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Наред с това, липсва основание да се поставят
кредитополучателите в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банков кредит.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че независимо от извода за
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 ГПК, съдът на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да съобрази и
новонастъпилите факти.
В настоящия случай са налице непогасени вноски по
договора за кредит с настъпил падеж – до 05.06.2019 г., които факти следва да
бъдат съобразени на основание чл.235 ал.3 от ГПК. В тази връзка настоящият състав съобразява и
задължителните указания по приложението на закона, дадени в ТР № 8/2019 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е допустимо
предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай
предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена на длъжника, но са
налице непогасени вноски с настъпил падеж, които факти следва да бъдат
съобразени.
Паричното задължение, предмет на установителния иск, е формирано като сбор от
задължението по предоставения кредит и възнаграждението по допълнителното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В рамките на задължението да се
произнесе по валидността на клаузите на споразумението и дали същите са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, съдът приема че същите са нищожни и не пораждат правно действие.
Извеждането на тези услуги, които са идентични с услугите по т.15 от
Общите условия, по
същество представлява заобикаляне на закона - чл.10а ал.2 от ЗПК. Предоставянето на „възможности“, които потребителят има по силата
на закона и
които не
кореспондират с насрещно задължение на жалбоподателя, а изпълнението им зависи единствено
от неговата воля, са
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и като такива са нищожни, поради което възнаграждението по
допълнителния пакет не се дължи от ответника по жалбата.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В чл.10а ал.2 на същия закон изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Включените в допълнителното споразумение пакет услуги се отнасят до
усвояването /по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредите/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой или промяна на падежа/ на кредита. Извеждането им в отделно
споразумение не променя техния характер /като услуги те са включени в т.15 от
общите условия/ и не пораждат право на кредитора да получи
допълнително възнаграждение за тях, а цели заобикаляне на забраната по чл.10а ал.2 от ЗПК. Това
има за последица нищожност на допълнителното споразумение.
По тези съображения съдът счита, че сумата от 1875.12 лева, представляваща възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника по жалбата, което обуславя неоснователност на иска в тази
му част и той правилно е отхвърлен от районния съд.
Ответникът дължи
заплащане само на главницата по договора за потребителски кредит и уговорената възнаградителна лихва, поради което платените
от него суми по пакета следва да се отнесат за погасяване на тези му
задължения.
Размерът на дължимите
суми от ответника по жалбата, формиран от падежиралите вноски, възлиза на 3709.20
лв. След приспадане на платените суми от 2000.60 лв., размерът на задължението
му по договора възлиза на 1708.60 лв., до който размер искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Като е отхвърли иска в тази част, районният съд е постановил
неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново, с което искът уважи.
В останалата част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за трите производства в тежест на страните съразмерно с
уважената/отхвърлената част от претенциите. Жалбоподателят е представляван от
юрисконсулт, поради което и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди и
възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция и 50 лв. в заповедното
производство, като разноските ще се определят по компенсация.
Въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване - чл.280 ал.3 от ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1
от ГПК, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 54/21.02.2019
г., постановено по гр. д. № 817/2018 г. на Беленския районен съд в частта, с която предявеният иск за
установяване на парично задължение е отхвърлен до размер на сумата 1708.60 лева
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Г.З.В.,
ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „П.К.Б.“ ЕООД със
седалище град С., ЕИК *** за сумата в размер на 1708.60 лв. - непогасени вноски
по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 05.06.2019 год. до окончателното й изплащане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 592/2018 г.
по описа на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът за установяване
на парично задължение е отхвърлен над сумата от 1708.60 лв., както и за законна
лихва върху главницата за периода 08.06.2018 г. - 05.06.2019 год.
ОСЪЖДА П.К.Б.“ЕООД със
седалище град С. ЕИК *** да заплати на Г.З.В.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 370 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: