№ 10710
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110127544 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. В. И. и П. С. И. срещу М. В. С. и Г.
В. Р., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. В. И. и П. С. И. са собственици по силата на
придобна давност, текла в периода от 2003г. до 2020г., на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор ****************, идентичен с имот, съставляващ парцел ХV-295б,
295в, от кв. 39 по регулационния план на София, кв. Суходол, целият с площ от 732 кв.м,
при съседи по скица на имота: поземлени имоти с идентификатор ****************,
***************, ****************, ****************, **************.
Ищците М. В. И. и П. С. И. твърдят, че са съпрузи, като бракът им бил сключен през
1961г., от когато живеели в общо три поземлени имота, които нямали вътрешни огради.
Ответниците били деца на починалата сестра на М. И.- С.В.С., починала на 03.11.2003г.
Сочат, че притежават недвижим имот с идентификатор ****************, находящ се на
АДРЕС и имот с идентификатор **************, находящ се на ул. Втори юни № 8 по
кадастрална карта на София и двата ПИ в гр. София, кв. Суходол. Поддържат, че през 1999г.
по гр. дело № 2780/1998г. на СРС, 55-ти състав била извършена доброволна делба със сестра
й, като С.С. получила в дял поземлен имот с идентификатор **************** по стар
план, съставляващ парцел ХV-295б, 295в, от кв. 39 по регулационния план на София, кв.
Суходол, целият с площ от 650 кв.м.; М. И. била получила в дял поземлен имот с
идентификатор **************** по регулационен план на София, местност Суходол,
представляващ парцел III 295а, 295б, 296 в от кв. 39, целият с площ от 650 кв.м. Сочат, че и
трите поземлени имоти с идентификатори- ****************, ************** и
**************** са общи и нямат вътрешни огради помежду си и представляват общ
голям двор. След като сестра му С. починала през ноември 2003г. владеели и своили за себе
1
си поземлен имот ****************, като никой през последните 17 години не бил идвал в
имота. Въпреки извършената делба, те продължили да живеят в поземлен имот
****************, където живеели и понастоящем, т.е повече от 70 години. Твърдят, че
владението било необезпокоявано, неоспорвано от никого, вкл. и от ответниците, като в
двора садили домати, тиквички, краставици, пипер, гледали лозе за грозде, били посадили
дръвчета ябълки, круши, череши, джанки и кайсия. Сочат, че преди един месец ответницата
М. С. дошла в дома им и заявила, че ще продава имота. Изгонили геодезиста, който водела,
за да отмери имота и й казали че са собственици и че няма да ги пуснат в имота. Поддържат,
че от 2003г. до сега са ползвали имота със съзнанието, че са упражнявали фактическа власт
върху собствен имот, поради което са придобили собствеността върху имота по давност.
Били манифестирали намерението си не само пред трети лица, но и пред ответника.
Искането към съда е да уважи предявения иск.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. Р., с който
е оспорен предявеният иск. Сочи, че твърденията на ищците, че са своили имотът като свой
били неверни. Сочи, че отношенията му с ищците до 2018г. били много добри. След смъртта
на С. не спирал да посещава имота, да помага на ответниците, като се събирали и живели
заедно. Твърди, че в имота има самостоятелна къща, в която е оставал да преспива през
всичките години, и друга къща, която ако трябвало дворното място да се раздели, имотната
граница щяла да я разполови. Действително имотът не бил делен с ограда, като никой нямал
претенции към имота на другия, нито по отношение на площ или граница, която да определи
къде свършва имота на ищците и къде почва неговия имот. Сочи, че през всичките години
ищците искали позволение да отглеждат зеленчуци в градината и неговия имот. Поддържа,
че те не са го владели за себе си по смисъла на ЗС като собственици, а по волята и след
позволението му. Твърди, че единственият случай, когато разбрал, че ищците имат
претенции към имота бил случаят с геодезистката фирма, когато ищците отказали да
допуснат влизането на геодезистите в общия имот в края на 2018г. Сочи, че през годините
не са преставали със сестра му да ползват и демонстрират собствеността си върху имота
като плащали данъците му и дължимата такса битови отпадъци. Поддържа, че демонстрирал
правото си на пълноправен собственик чрез своене на вещта, ползване на плодовете,
полагане на грижа за имота, както и провеждане на различни административни процедури,
отнасящи се до имота. Последно такава процедура била инициирана със заявление с вх. №
01-5034222 от 20.12.2018г. за изменение на КККР, като границите на процесния имот били
увеличени от 650 кв.м. на 732 кв.м. На база на изменената кадастрална карта бил съставен и
констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, уреждане на сметки по регулация, делба и наследствено
правоприемство, вписан в СВ с вх. № рег. № 17033, акт № 40, том XL, дело № 12434 от
26.03.2019г., с който със сестра му били признати за собственици на процесния имот.
Оспорва ищците да са владели имота за себе си, още по-малко за 10 години. Сочи, че били
държатели на имота, доколкото го ползвали с негово позволение, както и че ищците не им
били демонстрирали, че считат имотът за техен и имат намерение да го своят с цел
придобиване по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. В. С., с
който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че според извършената
делба през 1998г. майка й- С.С. е получила в дял поземлен имот с идентификатор
****************, идентичен с имот по стар план с имот, съставляващ парцел ХV-295б,
295в, от кв. 39 по регулационния план на София, кв. Суходол. С.С. била почина през
ноември 2003г., като след нейната смърт баща й- В.С., както и брат й- Г. Р., продължавали
да се грижат за имота. В същия съществувала самостоятелна къща, в която баща й оставал в
продължение на дни, когато се грижел за имота. В.С. бил в прекрасни отношения с ищците,
като им помагал за всичко, за което го молели. След неговата смърт- през септември 2015г.,
с брат й поддържали имота, като помагали на ищците, събирали се по различни поводи,
празнували заедно, били в прекрасни отношения с ищците. Сочи, че ищците никога не били
предявявали претенции към имота, както и не били имали претенции за площ или поставяне
на ограда между двата имота. Твърди, че е полагала грижи за имота- обработване на земята,
събиране на плодовете и др. Занимавала се с различни административни производства, като
през 2018г. инициирали изменение на КККР, като границите на процесния имот били
увеличени от 650 кв.м. на 732 кв.м. На база на изменената кадастрална карта бил съставен и
констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, уреждане на сметки по регулация, делба и наследствено
правоприемство, вписан в СВ с вх. № рег. № 17033, акт № 40, том XL, дело № 12434 от
26.03.2019г., с който с брат й били признати за собственици на процесния имот. Сочи, че
ищците били затворили с верига и катинар вратата на имота и не можели да влязат в
собствения си имот. Били подали жалба до РП- София, като била образувана пр.пр. №
50691/2020г. Твърди, че е плащала данъци за имота от 2004г. до настоящия момент. На
07.10.2015г. била подадена и имотна декларация за имота. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
Не се спори и от приетите Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация от 02.09.1960г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност от 24.11.1960г. Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност от 04.11.1977г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
регулация от 16.03.1978г. се установява, че процесният недвижим имот е бил собственост на
Васил Р. Бонев.
От приетото удостоверение за наследници на Васил Р. Бонев се установява, че същият
е починал на 06.09.1990г. и е оставил за наследници С.М.Б. /съпруга/, М. В. И. /дъщеря/ и
С.В.С. /дъщеря/.
От Нотариален акт за собственост за собственост върху недвижим придобит по
давностно владение и наследство № 109, том XI, дело 2401/1997г. от 25.06.1997г. се
установява, че С.М.Б. е призната за собственик на 4/6 ид.ч. на осн. давноснтно владение и
3
прекратена СИО, а М. В. И. и С.В.С. са признати за собственици на по 1/6 ид.ч. на
основание давностно владение и наследство върху УПИ с площ от 650 кв.м., съставляващо
парцел III-295а, 295б, 295в от кв. 39 по плана на гр. София, м. „Суходол“.
От Протокол от 18.03.1999г. по гр.д. № 2780/1998г. по описа на СРС, 55-ти състав, се
установява, че съдът в делбеното производство е одобрил постигнатата от съделителите М.
В. И., С.В.С. и С.М.Б. спогодба. По силата на нея М. В. И. е получила в дял и е станала
изключителен собственик на Дворно място съставляващо парцел III-295а, 295б, 295в от кв.
39 по дворищно регулационния план на гр. София, м. „Суходол“, целият с площ от 650 кв.м.
при съседи по скица: улица, XV-295б, 295в, парцел IX-295б, 295в, парцел Х-297 и парцел II-
296. С.В.С. е получила в дял и е станала изключителен собственик на Дворно място,
съставляващо парцел XV-295б, 295в от кв. 39 по дворищно регулационния план на гр.
София, м. Суходол, целият с площ от 650 кв.м. при съседи на имота по скица: улица, парцел
IV-294, парцел VIII-293, парцел IX-295б, 295в и парцел III-295а, 295б, 295в. Съделителят
С.М.Б. не е получил в дял имот.
Няма спор и от приетата комбинирана скица за пълна или частична идентичност от
28.10.2013г. се установява, че парцел III-295а, 295б, 295в е идентичен с ПИ с пл. №
**************** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-19 от 29.03.2010г.
на изп. директор на АГКК; а парцел XV-295б, 295в е идентичен с ПИ с пл. №
**************** по същите КККР.
Видно от представените скици на процесния поземлен имот с пл. №
****************, същият е с лице към ул. „Траян Танев“ и в него има две постройки
/масивни жилищни съгласно комбинираната скица/ – едната на вътрешната граница с имот с
пл. № ************** от север, а другата върху вътрешната граница с имота с пл. №
**************** от югозапад.
От приетото удостоверение за наследници на С.В.С. се установява, че същата е
починала на 03.11.2003г. и е оставила за наследници В.Р.С. /съпруг/, М. В. С. /дъщеря/ и Г.
В. Р. /син/. В.Р.С. е починал на 19.09.2015г. и е оставил за наследници М. В. С. и Г. В. Р..
Със Заповед № 18-893/23.01.2019г. на изп.д. на АГКК е променена югоизточната
граница на процесния поземлен имот като неговата площ е изменена на 732 кв.м.
От приетия Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност, уреждане на сметки по регулация, делба и наследствено
правоприемство № 52, том I, рег. № 798, дело № 47/2019г. от 26.03.2019г. се установява, че
ответниците М. В. С. и Г. В. Р. са признати за собственици при равни квоти па ПИ с
идентификатор **************** по КККР с площ 732 кв.м.
Приети са приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси за имота от
ответницата М. В. Стойнева за периода от 2004г. до 2019г., фактура, издадена от „Софийска
вода“ за имота на името на Васил Бонев, съобщения за дължим местен данък за 2017г. до М.
В. И., касови ордери от „Гео Мобайл“ ООД и удостоверение за платен данък върху
наследствата на М. В. С. и Г. В. Р..
4
От приетото Постановление от 12.05.2021г. на СГП се установява, че е потвърдено
постановление на СРП от 19.03.2021г., с което е отказано да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 50634/2020г. по описа на СРП по сигнал на М. В. С. и Г. В. Р. за
неправомерно извършени действия от М. И. по ограничаване на достъпа им до процесния
имот.
От събраните по делото гласни доказателствени средства в тяхната относима към
процеса част се установява следното.
От показанията на доведените от ищците свидетели:
От показанията на св. З.Б.М. /съсед на имота от над 20г./ се установява, че имотът се
обитава от ищците, а ответниците не са идвали в него от 15-20 години, като Г. Р. бил идвал в
него през 2005г. В имота имало три къщи – новата къща, в която живеели ищците, стара
къща и барака. Имотът бил ограден с мрежа и зид. За последно Г. Р. бил идвал през 2017г.
или 2018г., за да извършва измерване на местата, но ищците не го допуснали. М. С. не била
идвала в имота, а ответниците не били правили нищо по имота. Свидетелят не може да се
ориентира по скицата къде се намира процесният имот.
От показанията на св. Е.Д.С. /съсед на имота от над 25г./ се установява, че откакто
свидетелят живее в кв. Суходол, в имота живеели ищците П. И. и М. И.. Свидетелят не
познава ответницата М. С., а Г. Р. бил виждал около 2009г., но го бил видял на улицата, а
същият не бил в имота. В имота имало две къщи – в едната живял квартирант около 2016г.
– 2017г., а в другата не живеел никой. Свидетелят не бил влизал в къщите. В двора и
градината работел П. И., други лица не работели в нея. Имотът имал лице откъм ул. „2-ри
юни“, но не може да се ориентира по скицата кой имот е процесният. Сочи, че постройката,
която била по-близо до голямата къща била необитаема, а другата била с наемател.
От показанията на св. Й. С. Й. /съсед на имота от дете, живеещ през един двор на ул.
„2-ри юни“/ се установява, че в имота винаги били живели П. И. и М. И., които първо
обитавали старата къща, а след това си построили нова. В старата къща пуснали квартиранти
преди повече от 30 години. За последно в старата къща имало квартиранти преди 5 години.
Познава Г. Р. и М. С., но те не идвали в имота. Свидетелят бил виждал Г. Р. за последно в
имота преди 20 години, а М. С. – преди повече от 30 години. В градината работели само П.
И. и М. И.. В имота имало работилница, която се намирала на няколко метра навътре в
имота от ул. „Траян Танев“.
От показанията на св. Р.Т.Г. /съсед, приятел на ищците/ се установява, че ищците
живели първо в старата къща, а после в новата такава, които били в един двор. Г. Р. бил
идвал с майка си С. и били в общ двор с М. И.. Сочи, че не познава М. С.. С. починала през
2003г., като преди това Г. бил идвал при нея, за да я вижда и за да я кара. За последно Г. Р.
бил идвал в имота след смъртта на С., но не знае за какво. Сочи, че имотът имал зид и порта
откъм ул. „2-ри юни“, но нямало вътрешни огради. Заявява, че след като ищците построили
новата къща, пуснали наемател в старата. Наемът бил сключен приживе на С. и се заплащал
на М. И., като ставало въпрос за „дребни суми“ – около 8 лева. Свидетелката била виждала
5
наемателя да плаща наем на М..
От показанията на св. Д.М. С.а /снаха на ищците/ се установява, че същата живее в
голямата къща, която била в съседния имот на процесния. Между отделните имоти нямало
ограда и никога не било имало. В старата къща никой не живеел, давала се под наем до
преди 7-8 или 9 години. Преди това свидетелката живяла с мъжа си в старата къща до 1995г.,
после се преместили в голямата къща. В последните 10 години в старата къща никой не
живеел, тъй като състоянието й било лошо. В третата постройка живяла С., а след смъртта й
останала необитаема. Г. Р. не бил идвал в имота след 2003г. Той нямал ключ, но имотът
винаги бил отворен откъм ул. „2-ри юни“ и Г. „най-демонстративно“ влизал оттам, докато
били в добри отношения, дори си вкарвал колата от там. Свидетелката и отв. Г. Р. се скарали
около 2004г., докато ответникът работел за нея, а с отв. М. С.а свидетелката водела дело,
като свидетелката била осъдена да й върне пари. След 2003г. Г. Р. спирал на ул. „2-ри юни“,
без да влиза в имота. Ремонт на старата къща не бил правен след смъртта на С. през 2003г. и
къщата била в много лошо състояние. Г. Р. не бил обработвал земята, а М. С. не била идвала
в имота, тъй като не обичала да идва в кв. „Суходол“. Идвали единствено по повод дело за
други наследствени имоти в с. Мало Бучино през периода между 2003г. и 2007г. От страната
на ул. „Траян Танев“ имотът имал ограда и порта, ключ за която имали само ищците.
От относимите показания на доведените от ответниците свидетели се установява
следното:
От показанията на св. И.Б.Л. /тъща на Г. Р./ се установява, че ищците П. И. и М. И.
живеели постоянно в кв. „Суходол“, а ответниците Г. Р. и М. С. живеели постоянно в кв.
„Драгалевци“. Ответниците идвали често в кв. „Суходол“, правили ремонт и садяли в
градината. При идванията си те отсядали в най-малката къща. Имотът представлявал общо
място без вътрешни огради с три къщи в него. Най-голямата била на ищците, в най-малката
отсядали ответниците, а за средната свидетелката не знае. Ответниците ходели в имота през
събота и неделя, както и по празниците. Свидетелката не присъствала на посещенията, за
тях знае от М. С., която на връщане носела зеленчуци от градината. През 2017г. или 2018г.
ищците предявили претенции, че са собственици на имота, спрели да допускат ответниците
и сменили ключовете. Преди това за последен път ответниците ходили в имота през 2016г.
или 2017г. През 2018г. Г. Р. водил геодезисти, за да измерят имота, но не бил допуснат от
ищците.
От показанията на св. И.Н.П. /зет на М. С./ се установява, че свидетелят познава М.
И. от 2000г. и заедно с П. И. ищците живеели в кв. „Суходол“ в голям имот около 2 декара.
Свидетелят започнал да ходи в имота през 2005г. В него имало голяма къща на три етажа и
малка едноетажна къща до нея. Ищците живеели в голямата къща. В средната къща имало
наематели. Свидетелят бил чувал от М. С., че ответниците били вземали наем за нея.
Ответниците били ходели често в имота, като поддържали малката къща и градината.
Свидетелят многократно бил ходил на гости в имота с жена си и детето си и бил посрещан
от ответниците. От 2019г. ответниците спрели да ходят, защото имотът бил заключен и не
ги пускали в него. Свидетелят бил ходил за последно в имота през 2019г., но ищецът П. И.
6
заедно с Валентин излезли и им казали, че нямат работа там и да се махат, както и че нямали
вече нищо там. Имало сложен катинар на имота, ответниците се обадили на полицията, но
не получили съдействие. През 2005г. Г. Р. направил освежителен ремонт на малката къща /за
който свидетелят знае от ответниците/ и оставали да преспиват там при посещенията си.
Откъм ул. „2-ри юни“ имотът имал малка желязна врата. Свидетелят не бил влизал в
малката къща. Бил виждал наематели в имота след 2005г.
От показанията на св. А.К.С. /братовчед на ответниците/ се установява, че след
смъртта на С., ищците били много близки с ответниците, после свидетелят не знае какво е
станало между тях. В имота имало една голяма къща, една средна къща и една малка къща.
През 2004г. ответниците правили ремонт на малката къща в имота, който се изразявал в
освежаване и закупуване на нови мебели. Свидетелят участвал в извършването на ремонта.
Ответниците ходели често в имота – поне два пъти в месеца – и викали свидетеля да идва
при тях. Садели зеленчуци до малката къща. Свидетелят бил ходил за последно в имота през
2015г. Преди около 4-5 години свидетелят разбрал от братовчед си, че достъпът на
ответниците вече бил отнет. В имота нямало огради, а ответниците искали да си разделят
имотите, за да знаят къде са им границите. Затова през 2015г.-2016г. свидетелят лично бил
ходил с ответниците да гледа къде трябва да се поставят основите, изпратил малко багерче,
тъй като свидетелят се занимавал със строителство. Свидетелят бил влизал в малката къща,
тя била не повече от 40 кв.м. общо, в нея имало вещи, донесени от братовчед му. Свидетелят
бил влизал в имота и от двете улици. От долната улица имало една голяма гаражна врата за
навеса, в който влизали камиони и багери, а до нея на 5-10 метра имало и малка врата.
От показанията на св. Г.И.М. /братовчедка на М. И. и леля на ответниците/ се
установява, че свидетелката живее в гр. Банкя, а ищците живеели в кв. Суходол, където
свидетелката била родена и отраснала. Ищците живеели в правоъгълно място, от което
половината било на С. /Спаска/, а другата половина на М. И.. В дела на С. имало малка
къща, където вратите били заключени и имало багаж на М. С.. М. била израснала в Суходол,
живяла и в новата къща, когато била построена, а старата давали под наем. Г. Р. идвал по-
рядко, но М. била почти през седмица в имота. С. починала през 2003г., но след това
свидетелката и М. си развалили отношенията по повод водено от М. дело за други имоти. От
2018г.-2019г. свидетелката не била стъпвала в Суходол. За периода от 2003г. до 2018г. -
2019г. в имота била виждала М., а по-рядко Г.. М. помагала в имота за копане и садене, М.
садяла в дела на сестра си. М. не била обработвала земята, но помагала. Оставали да спят в
малката къща на С., но не помни кога. Правили ремонт преди смъртта на С., като ремонтът
продължил след смъртта й. Свидетелката сочи, че е виждала М. да идва в имота между
2010г. и 2018г., като идвала често. Голямата къща била построена от П. И., но свидетелката
не помни кога. Когато М. садяла зеленчуци в дела на С., тя давала от продукцията на М..
От показанията на свидетеля Д.И.П. /внук на М. С./ се установява, че П. и М. И.и
живеели в гв. Суходол, между две улици, но не може да каже кои са – живеели до имота на
баба му М.. Като дете свидетелят бил играл в двора, имало басейн и овощни дървета. В
имота имало голяма къща на три етажа, в която живеели ищците, имало басейн, барбекю и
7
парник. Навътре в имота, към мястото на баба му, имало градина, отдЕ. с плетна ограда,
където се отглеждали плодове и зеленчуци. Последно свидетелят бил ходил в имота преди
около 10 години, след това не бил влизал. Докато били ходили, не се били карали,
отношенията им били добри. Със сигурност баба му М. била ходила в имота през
последните 10 години. С Г. Р. не бил ходил в имота, само с М. С.. Басейнът с барбекюто
били в частта на ищците, където била триетажната къща.
От показанията на свидетеля Д.Й.П. /дъщеря на М. С. и внучка на П. И. и М. И./ се
установява, че нейната майка и вуйчо й Г. Р. имали имот в Суходол, който бил наследствен
от С.. Имотът никога не бил разделян, свидетелката винаги го приемала като общо цяло. В
единия имот се влизало от ул. „2-ти юни“, където бил главният вход за триетажната къща на
ищците, а за другия имот се влизало от другата улица. В триетажната къща живеели ищците,
като освен нея имало още две къщи. Най-малката била къщата на С., а другата била обща и
там имало наематели. Свидетелката сочи, че М. И. давала в нейно присъствие наем на майка
й М. С.. Преди 8 години отишли заедно в имота и стоели на двора с децата пред малката
къща. Тогава М. дала на М. пари от наема. Свидетелката сочи, че Г. бил правил ремонт на
малката къща, но не помни кога. Била боядисана и мебелите били сменени. Обичайно
ходила в имота с майка си през почивните дни. За последно свидетелката ходила в имота
през 2015г. или 2016г. Майка й си развалила отношенията с ищците около 2017г., защото
ищците искали да им продадат имота за ниска цена. Между имотите нямало вътрешни
огради и винаги се събирали пред най-малката къща.
От дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ишеца П. И. се установява, че
същият отрича да е бил в добри отношения с ответниците до 2018-та година. В имота,
намиращ се между ул. „Втори юни“ и ул. „Траян Танев“, били налични три постройки –
малка, средна и голяма. Вярно било също, че в едната от къщите били живели наематели, но
отрича да е давал половината от наема на ответниците. Отрича бащата на ищците В.С. да е
преспивал в която и да било от къщите. Отрича неговата внучка М. да е искала съгласието
на ответниците за поставяне на фургон на границата между имотите. Заявява, че не познава
внука на М. С. – Д.П. и същият не бил идвал в имота.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищците е да докажат основанието, от което
произтича правото им на собственост, а именно: давностно владение – упражняване на
фактическа власт явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато през твърдения период
от време с намерението да се свои имота, т.е. да се придобие собствеността върху него.
В доказателствена тежест на ответниците е да опровергаят изложените от ищците
твърдения, респ. да установят своите възражения.
От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установява по безспорен
начин, че процесният имот - парцел XV-295б, 295в от кв. 39 по дворищно регулационния
8
план на гр. София, м. Суходол, идентичен с ПИ с пл. № **************** по КККР, е
придобит от С.В.С. по силата на одобрената делба-спогодба от 18.03.1999г., докато
съседният имот от югозапад – ПИ с пл. № **************** е собственост на ищцата М. В.
И. по силата на същата делба-спогодба. Няма спор и по въпроса, че съседният от
северозапад имот – ПИ с пл. № **************, с лице към улица „2-ри юни“, в който е
разположена триетажната къща, е собственост на ищците. С.В.С. е починала на 03.11.2003г.
и е оставила за свои наследници двамата ответници М. В. С. и Г. В. Р., поради което правото
на собственост върху процесния имот е преминало върху ответниците като правоприемници
на съделителката.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че трите
поземлени имота /процесният ПИ с пл. № **************** и двата имота на ищците - ПИ
с пл. № **************** и ПИ с пл. № **************/ не са били преградени помежду
си по вътрешните им граници и са се ползвали като един общ имот, както преди, така и след
извършване на делбата от 18.03.1999г. Именно в тази насока са и изложените от страните
твърдения в исковата молба и депозираните отговори, съобразно които предмет на спора е
владението на имота след смъртта на С.В.С. през 2003г., доколкото преди това спор по
въпроса не е имало. В тази насока са и показанията на свидетелите Р.Т.Г. и Д.М. С.а, че
докато идвал в имота приживе на С.В.С., ответникът Г. В. Р. е ползвал „главния вход“ на
имота откъм ул. „2-ри юни“, който бил в близост до триетажната къща, включително е
паркирал автомобила си там, т.е. входът към трите имота, който се намира откъм лицето на
ПИ с пл. № **************. Еднопосочни в тази им част са и показанията на св. Д.Й.П.,
която сочи, че имотите никога не са били разделяни, винаги ги е възприемала като едно
общо дворно място с входове и откъм двете улици – главен вход откъм ул. „2-ри юни“ и
друг вход откъм ул. „Траян Танев“, където е лицето на процесния имот и на ПИ с пл. №
****************.
Следователно при извършване на делбата-спогодба от 18.03.1999г. съделителите са се
уговорили помежду си поземлените имоти да продължават да се използват общо въпреки
делбата, като всеки от собствениците на индивидуалните имоти, включени в „общото“
дворно място е ползвал собствения си имот в качеството си на негов собственик, а чуждия –
в качеството на държател. Това изходно положение изключва завладяването на чужд имот
като основание за начало на давностно владение от страна на ищците върху процесния
имот, тъй като завладяването предполага владелецът да не се е намирал преди това в имота
на някакво правно основание, по силата на което той да е бил допуснат от собственика /в
този смисъл Решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК/. В
настоящия случай съществуващата уговорка между съделителите М. И. и С.С. имотите да не
бъдат разделяни фактически, а да се ползват общо като един имот, придава на М. И. и
нейния съпруг П. И. качеството на ползватели на процесния имот на С. С.а на облигационно
основание, т.е. на държатели на имота за неговия собственик, а не на владелци.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, уредената в
чл. 69 ЗС презумпция се прилага на общо основание тогава, когато владението е установено
9
на основание, изключващо правата на собственика или на останалите съсобственици, и се
счита за опровергана в случаите, в които владелецът е установил фактическата си власт на
основание, което го определя като негов държател на имота за собственика. Ето защо в
настоящата хипотеза установяването на давностно владение върху имота изисква ищците да
са преобърнали държането във владение, като са манифестирали явно пред собствениците,
че считат имота за свой.
В тази връзка на първо място следва да се посочи, че смъртта на С.С. с която ищците
са имали уговорка относно общото ползване на имотите, не води до преобръщане на
държането във владение, доколкото ищците запазват качеството си на държатели по
отношение на чуждия имот независимо от личността на собственика. Без значение по този
въпрос е и обстоятелството дали ответниците са продължили да ползват имота след 2003г.
или са се дезинтересирали от него, тъй като преобръщането на държането във владение е
правна последица от активното поведение на държателя, а не от пасивното поведение на
собственика. В този смисъл дори да бъдат кредитирани показанията на доведените от
ищците свидетели, че след 2003г. ответниците не са идвали в имота или са идвали
спорадично и по конкретен повод, без реално да го ползват, това обстоятелство не би могло
да доведе до извод за завладяване на процесния имот от ищците. По делото няма спор и се
установява, че ищците са знаели къде живеят ответниците /в гр. София, кв. „Драгалевци“/ и
са комуникирали с тях по повод други съдебни производства, поради което за ищците не е
съществувала обективна пречка да демонстрират пред ответниците своето своително
намерение по отношение на процесния имот.
По този въпрос съдът приема, че ищците са демонстрирали своето своително
намерение пред ответниците за първи път през 2018г., когато ищците не са допуснали
ответниците и доведения от тях геодезист до собствения им имот с цел измерване на
границите и поставяне на огради. Този извод се подкрепя от показанията на св. З.М., който
сочи, че през 2017г. – 2018г. Г. Р. бил довел геодезисти и се карал с ищците пред неговия
имот, както и от показанията на свидетелите И.Л., И.П. и А.С., които също потвърждават, че
при идването си в имота през този период, ответниците не са били допуснати от ищците да
влязат, като последните им казали, че имотът вече не е техен, а след това влизането на
ответниците вече било невъзможно поради поставени от ищците катинари. Показанията на
свидетелите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а именно Заповед
№ 18-893/23.01.2019г. на изп.д. на АГКК, от която е видно, че на 20.12.2018г. ответницата
М. С. е подала заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
относно процесния имот, от приетия констативен нотариален акт, издаден в полза на
ответниците за процесния имот на 26.03.2019г., а също така от приетото постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство по подаден от ответниците сигнал за
възпрепятстване на достъпа им до имота през 2020г.
Същевременно от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява
ищците да са противопоставили на ответниците своето владение на по-ранен етап от
процесния период. В показанията си разпитаните по делото свидетели не сочат наличие на
10
разговори между страните на тази тема преди 2018г., единствено св. Д. С.а заявява, че
страните били развалили отношенията си след смъртта на С.С. през 2003г., но свързва това
обстоятелство с други спорове /за неплатени парични суми/, а не с принадлежността върху
процесния имот. Въпросът дали ищците са отдавали под наем намираща се в процесния
имот постройка и дали са запазили наемната цена за себе си или са давали част от нея на
ответниците, също е без значение за давностното владение върху поземления имот. Това е
така, защото постройките в имота не са предмет на спора /нито на делбата/, а извършването
на подобно действие без съгласието на собственика би могло да бъде относимо единствено
към собствеността върху съответната сграда.
С оглед всичко изложено по-горе съдът приема, че ищците са манифестирали пред
ответниците своето своително намерение по отношение на имота през 2018г., от който
момент е започнала да тече придобивна давност. В хода на процеса е установено, че през
2022г. ответниците по настоящото дело Г. В. Р. и М. В. С. са предявили срещу ищците П. С.
И. и М. В. И. ревандикационен иск с предмет процесния имот, предмет на разглеждане по
гр.д. № 63959/2022г. по описа на СРС, 48-ми състав /спряно до приключване на настоящото
дело/, с което давността е прекъсната и спряна. За периода от 2018г. до 2022г. не е изтекъл
законоустановеният 10-годишен период на давностното владение, поради което
поддържаното от ищците оригинерно придобивно основание не е осъществено.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответниците. Същите са
сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2250 лева всеки от тях,
платени изцяло по банков път. Релевираното възражение за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно, тъй като претендираните суми са изцяло съобразени с
материалния интерес по делото от 20 569,20 лева и с неговата завишена фактическа
сложност /проведен е разпит на общо 11 свидетели/. Ето защо посочените суми следва да
бъдат присъдени на ответниците.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. И., с ЕГН: ********** и П. С. И., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. София, кв. Суходол, АДРЕС, срещу М. В. С. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС и Г. В. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
Драгалевци, АДРЕС, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че М. В. И. и П. С. И. са собственици на основание
изтекла придобна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
**************** по КККР на гр. София, идентичен с имот, съставляващ парцел ХV-295б,
295в, от кв. 39 по регулационния план на София, кв. Суходол, целият с площ от 732 кв.м,
при съседи по скица на имота: поземлени имоти с идентификатори ****************,
11
***************, ****************, ****************, **************.
ОСЪЖДА М. В. И., с ЕГН: ********** и П. С. И., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. София, кв. Суходол, АДРЕС, да заплатят на М. В. С. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2250 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. В. И., с ЕГН: ********** и П. С. И., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. София, кв. Суходол, АДРЕС, да заплатят на Г. В. Р., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, кв. Драгалевци, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2250 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12