РЕШЕНИЕ № 52
гр. В**, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 23 февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
ВА* В**
Членове: 1. АН* П*
2. В* М*
с участието на секретаря В* У* и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П* ВЪЗЗИВНО
гражданско дело № 17 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
решение №702 от 16.10.2020 г. на ВРС,
постановено по гр. д. №653/2020 година са отхвърлени предявените от Е.Ю.К. с ЕГН ********** *** с
БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р Ц* Ц* - кмет искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
отмяна на Заповед № ПО-02-14-25/09.03.2020г. на Кмета на Община В* за
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител -
пропускателен режим“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
размер на 3660.00 лева за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2020г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното издължаване като
неоснователни. Ищецът в първоинстанционното производство, въззивник в настоящия
процес е осъден за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така
постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Е.Ю.К..
Поддържа се, че решението е
неправилно и необосновано и че първоинстанционният съд неправилно бил
отхвърлил исковите претенции, приемайки, че длъжността, която е заемал ищеца
вече не съществува, а длъжностите от новото щатно разписание са от различно
ниво и имат съвсем различни функции като е изброил бланкетно посочените в
длъжностната характеристика фрази. Излага се, че първоинстанционният съд при
преценка за идентичност на трудовите задължения не бил изходил от естеството на
работата, от свойствените задължения за длъжността. Иска се да се отмени
решението на първоинстанционния съд и се постанови друго, с което да се уважат
предявените от ищеца обективно съединени искове, както и му се присъдят
разноските по производството.
В срок е постъпил отговор от ответника Община В*. Иска се да бъде
потвърдено обжалваното решение , за което се твърди , че е правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа въззивната жалба и
моли да се отмени решението с последиците от това.
Въззиваемата
страна , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се
потвърди обжалваният съдебен акт, за който излага съображения за
законосъобразност.
ВОС
,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното :
ВРС
е сезиран с искова молба на Е.Ю.К. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ като претенциите
на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника Община В*.
Посочва, че до 09.03.2020г. е работил в ответната община като е заемал
длъжността „ изпълнител - пропускателен режим“ в отдел „Контрол и опазване на
обществения ред“. Със Заповед № ПО-02-14-25/09.03.2020г. на Кмета на Община В*
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата.
Поддържа се,
че издадената заповед е незаконосъобразна поради това, че няма реално
съкращаване на щата, а е извършено фиктивно такова, тъй като трудовите функции
са запазени. Сочи се също, че ответникът е следвало да извърши подбор, а такъв
не е извършен.
Не се спори от страните, че ищецът е работил на длъжност
„изпълнител - пропускателен режим” в отдел „Контрол и опазване на обществения
ред“ в ответната община. Не е спорно също, че със Заповед №
ПО-02-14-25/09.03.2020г. на Кмета на Община В* трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр. 2 от КТ - поради съкращаване на
щата, считано от 10.03.2020г. С предизвестие от 09.03.2020г. ищецът е
уведомен, че на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ трудовото му правоотношение
ще бъде прекратено след изтичане на уговорения 30 дневен срок.
От
представеното длъжностно разписание на Общинска администрация – В* към 16.12.2019г.,
се установява, че в специализираната администрация в отдел „Контрол и опазване
на обществения ред“ числеността на персонала е 6 броя, от които 1 брой
„началник отдел“, 4 броя „инспектор“ и 1 брой „ изпълнител - пропускателен
режим“ - длъжността, изпълнявана от ищеца.
С Решение №
3, взето с Протокол № 2/07.02.2020г. Общински съвет - Видин е утвърдил
структура на Общинска администрация – В*в одобрената численост 166 щатни
бройки, в т.ч. кмет на община - 1 брой, кметове на кметства - 12 броя, заместник
кмет на община - 4 броя, кметски наместници - 21 броя, обща администрация 38
щатни бройки, специализирана администрация - 89 щатни бройки.
От
представената по делото структура и численост на общинската администрация – В*,
се установява, че в специализираната администрация е запазен отдел „Контрол и
опазване на обществения ред“.
Със Заповед
№ РД-02-11-210/02.03.2020г. на кмета на Община В*, е утвърдено длъжностно
разписание, считано от 09.03.2020г.
Съгласно
новото длъжностно разписание, отдел „Контрол и опазване на обществения ред“ е с
численост 5 броя длъжности- 1 брой „началник отдел“ и 4 броя „инспектор“ , като
длъжността на ищеца „изпълнител - пропускателен режим“ е премахната.
Представени
са длъжностните характеристики за отделните длъжности в отдела по старото и по
новото щатно разписание.
Вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, дава заключение за
размера на БТВ на ищеца за един ден и за един месец.
От
представеното копие на извлечение на трудова книжка на ищеца, се установява, че
след прекратяване на трудовото правоотношение, същият не е полагал труд по
друго трудово правоотношение и не е получавал доходи от такова. Тези
обстоятелства се установяват и от представената регистрационна карта от Д“Бюро
по труда“ – В*.
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато
прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на
предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от
това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в
жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II
г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният
съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната
допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно
правилността на същото -само за приложението на императивни материалноправни
норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния
съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо
– постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него
въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, въззивната жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните,
изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението.
В настоящата хипотеза, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ- съкращаване в щата, на първо място
следва да се установи от ответника, в качеството му на работодател, че към
датата на уволнението е налице действително намаляване, премахване за в бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. При
съкращаването на щата работодателят следва да посочи наименованието и броят на
съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности- щатни бройки,
се премахват.
Основният въпрос, на
който следва да се даде отговор в този случай е дали е налице действително съкращаване на щата предвид разпоредбата на
чл.328,ал.1,т.2 КТ.
Преценката
за законност на уволнението винаги е поставена в зависимост от това дали е било
взето решение за съкращаване на длъжността в щатното разписание,
компетентността на органа, който е взел решението и дали то е извършено реално.
Реалността се изследва като
се преценява дали е премахната длъжността като щатна бройка и трудовата функция
е престанала да съществува като съществени и основни трудови функции на отделна
длъжност.
Съкращаване
на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат
обединени в една при премахване на щатни бройки или когато щатната бройка за
определена длъжност е закрита, а трудовите функции са
разпределени между други длъжности, които
извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. Наименованието не е от значение за характера и същността на длъжността, важни са правата и
задълженията на служителя, които определят съдържанието на трудовите му
функции. За да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна в трудовите функции и
задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики
на длъжностите по новия и по стария щат. Не се сравняват само длъжностните
характеристики, но и естеството на възложената работа, определящите я трудови
функции.
Работодателят е длъжен да упражни правото си на подбор по чл. 329 от КТ, когато съкращава една или повече от няколко еднородни
длъжности (щатни бройки).
От доказателствата по делото е установено, че при новата
структура на Общинска администрация В** изцяло е закрита заеманата от ищеца
длъжност. Според длъжностното разписание, в сила от 09.03.2020г., заеманата от ищеца
длъжност „изпълнител - пропускателен режим“ не съществува.
Правилни са изводите на ВРС, че дори да се приеме, че трудовите функции са
запазени и се осъществяват от някоя от останалите длъжности, е налице реално
съкращение и при извършена от работодателя трансформация - когато трудовата
функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено
различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други
длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В този случай не
възниква задължение за работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ. /Решение
N2 38 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2017 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Геника Михайлова, Решение № 153 от 24.07.2017 г. на ВКС по
гр. д. N2 4092/2016 г., IVг. о., ГК,
докладчик съдията М* Ф**/.
Въпреки че, ищецът не е посочил измежду кои служители счита, че е следвало
да бъде извършен подбор, ако се приеме, че е имал предвид да бъде извършен
подбор между служителите в отдела, в който е работил, а именно отдел „Контрол и
опазване на обществения ред“, съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 329, ал. 1 от КТ, тъй като трудовите функции на заеманата от него длъжност и
останалите длъжности са различни.
Установено е по делото от представените длъжностни характеристики, че
длъжността на ищеца „изпълнител пропускателен режим“ е длъжностно ниво 14, с
наименование на длъжностното ниво: ниво изпълнител. Основното трудово
задължение е извършване на действия по охрана и сигурността на сградата на
Община Видин, изпълнение на пропускателния режим съгласно правилника за
вътрешния ред и правилата за пропускателен режим.
Длъжността „инспектор“ в същия отдел, видно от длъжностните характеристики,
е свързана с осъществяване на контролни функции по прилагане на
законодателството в дейността на администрацията и на други физически и
юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни
нива, както и събирането, обработването и систематизирането на информация във
връзка с контролната дейност. В задълженията на инспектора са включени както и
контрол на изпълнението на дейностите в отдела във връзка с опазване на
обществения ред, сигурността и контрола, така и проверки и отговори на сигнали,
жалби и запитвания. Длъжността инспектор е длъжностно ниво 9, с наименование на
длъжностното ниво: експертно ниво 5.
Една от длъжностите в отдела е „инспектор „Охрана на труда и ППО“. Тази
длъжност е длъжностно ниво 10, с наименование на длъжностното ниво: експертно
ниво 6. От представената длъжностна характеристика, се установява че тази
длъжност подпомага Началник отдела за планиране и организация на дейността на
отдела по отношение на общественият ред и сигурността на територията на Община
Видин.
При анализ на възложените трудови функции за всяка от длъжностите, се
установява, че трудовите задължения на ищеца са били сведени само до извършване
на действия по охрана и сигурността на сградата на Община Видин и изпълнение на
пропускателния режим. Докато трудовите задължения на длъжността „инспектор“ са съвсем
различни.
При това положение, прекратяването на трудовото правоотношение се явява
законно, поради което исковите претенции ще следва да се отхвърлят като
неоснователни.
В този смисъл не е било необходимо и няма задължение за работодателя да
извършва подбор по чл.329,ал.1 КТ.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС ,
решението като правилно следва да се потвърди.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззивникът
Е.Ю.К. с ЕГН ********** *** следва да бъде осъден да заплати на Община
В* направените по производство разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК
Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №702 от 16.10.2020 г. на Районен съд – В*,
постановено по гр. д. №653/2020 година.
ОСЪЖДА Е.Ю.К. с ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община В* с БУЛСТАТ ***,
представлявана от д-р Цветан Ценков - кмет направените пред Окръжен съд-В*
разноски в размер на 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/