О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260559
12.03.2021г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в закрито съдебно заседание, на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Михова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
разгледа докладваното от младши съдия
Александър Муртев в. гр. д. № 210 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, вр. чл.435 от ГПК и е образувано по жалба на И.А.Х., депозирана
чрез пълномощника й – адв. Михайлов срещу разноските по изпълнението,
определени като дължими по изпълнително дело № 774/2020г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, с рег. № 704, район
на действие БОС, обективирани в съобщение за образувано изпълнително дело с
изх. № 10620/30.07.2020г.
В жалбата се посочва,
че цитираното съобщение е получено от жалбоподателката на 09.09.2020г. в
деловодството на ЧСИ Иванка Миндова и с него последната и информирана за образуваното срещу нея изпълнително дело №
774/2020г., въз основа на издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 5112/2019г.
по описа на РС – Бургас, с взискател по изпълнителното дело – “ЕОС Матрикс” ЕООД. Със Съобшението била
уведомена и за задължението по образуваното изпълнително дело, което възлизало
на 37, 40 лв. неолихвяема сума, 1869, 94 лева главница, 207, 25 лева лихви и
228, 00 лв. разноски по и.д., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС
в размер на 276, 92 лв., публични задължения към ТД на НАП – Бургас в размер на
39, 14 лева, както и др. суми дължими до този момент в общ размер на 520 лева /в т.ч. адв. възнаграждение,
възнаграждение за в.л. за пазач и пр./
Оспорва определените от ЧСИ разноски по изпълнителното дело като прекомерни, в
т.ч. сумата от 228 лв. разноски по изпълнителното дело, таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 276, 92 лева в полза на ЧСИ Иванка Миндова,
както и сумата в общ размер на 520 лева. Навежда доводи, че същите са
прекомерни и неоснователно високи с оглед размера на търсеното задължение,
както и фактическата и правна сложност на делото. Прави искане търсените по
изпълнителното дело разноски, обективирани в адресираното до нея съобщение за
образуване на изп. дело № 10620/30.07.2020г.
да бъдат намалени до законоустановените минимуми. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Отговор на частната
жалба е подаден от насрещната страна “ЕОС
Матрикс” ЕООД, чрез пълномощника адв.
Капитанова, която оспорва същата като неоснователна. Пледира същата да бъде
оставена без уважение.
На основание чл.436,
ал.3 от ГПК по делото са депозирани и обяснения на ЧСИ Иванка Миндова, в които
се застъпва становище за неоснователност на депозираната жалба.
За да се произнесе, Бургаският окръжен съд съобрази
следното :
С оглед полученото от
жалбоподателката съобщение за образувано изпълнително дело на 09.09.2020 г., съдът
намира, че жалбата подадена на 17.09.2020 г. е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от
процесуално-легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело. Същата е
срещу акт на съдебния изпълнител, в който същият е определил размерът на
разноските, дължими от длъжника по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, отговорността за
разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. Актът, в който отговорността за
разноските е обективирана – съобщение за образуване на изпълнително дело с изх.
№ 10620/30.07.2020г., в тази му част
подлежи на обжалване съгласно дадените разяснения в т. 2 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че всеки
акт на съдебния изпълнител, в който той се произнася по задължението на
длъжника за разноски по изпълнението подлежи на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК.
Независимо, че формално
е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване от длъжника в частта
му относно разноските, Окръжният съд счита, че жалбата е преждевременно
предявена, тъй като със същата по същество на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК е направено искане
за намаляване размера на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя.
С оглед на това следва да се приеме, че жалбата обективира възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, с което се прави искане за изменение на
приетите за събиране от ЧСИ разноски в изпълнителния процес. Отговорността за
разноските в гражданския процес е уредена от разпоредбите на чл. 71-84 ГПК, част от общите правила на ГПК. Същите намират
приложение, както в исковия, така и в изпълнителния процес. Предвид на това, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, страните в
изпълнителния процес разполагат с правото да направят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Такова възражение обаче
следва да бъде направено пред съдебния изпълнител, като същият се явява
органът, компетентен да се произнесе по него. Пред съдебния изпълнител са
извършени съответните процесуални действия, водещи до отговорността за
разноските, предвид на което същият е компетентен да направи преценка за това
дали адвокатският хонорар се явява прекомерен с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото, както и обема и характера на осъществените
изпълнителни действия. Едва след произнасянето на съдебния изпълнител по
направеното възражение за прекомерност, неговият акт би подлежал на съдебен
контрол. В този смисъл е и практиката на ВКС-определение № 170 от 25.03.2011 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV г. о., съгласно което, за да бъде
разгледана от съда жалба относно искане за намаляване поради прекомерност на
адвокатски хонорар, следва да е налице надлежен акт на ЧСИ, с който същият да
се е произнесъл по такова искане. /в същия смисъл Решение № 378 от 15.04.2016
г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 620/2016 г. /
В допълнение на
изложеното, от мотивите на ЧСИ е видно, че адвокатското възнаграждение е било
взето предвид при изчисляване размера на дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ
пропорционална такса, която също се оспорва като прекомерна. Доколкото липсва произнасяне на ЧСИ по
наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, това
препятства произнасянето на съда по жалбата и в тази й част.
С оглед изложеното,
при наличие на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящия състав
приема, че правото на жалба се явява обусловено от произнасяне на съдебния
изпълнител по него. В процесния случай такова не е налице, като липсата на
надлежен акт на съдебния изпълнител, който да бъде проконтролиран, обуславя
извод за това, че жалбата се явява преждевременно предявена. С оглед
направеното с жалбата искане за намаляване на адвокатския хонорар,
производството по делото следва да бъде прекратено, а жалбата да се върне на
ЧСИ Иванка Миндова за произнасяне по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, след което същата
следва отново да бъде администрирана до БОС за произнасяне по същество.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на ЧСИ Иванка
Миндова жалба вх. № 262154/05.02.2021 г. по описа на БОС /вх. № 9961/17.09.2020
г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова/, депозирана от длъжника И.А.Х., ЕГН: **********,***, десен, чрез
пълномощника адв. Десислав Михайлов, срещу действията на ЧСИ Иванка Миндова
относно начислените по изпълнението разноски посочени в съобщение за образувано
изп. дело изх. № 10620/30.07.2020г.
по изпълнително дело № 20207040400774 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег. №
704, район на действие Окръжен съд - Бургас, за произнасяне по компетентност от
ЧСИ Иванка Миндова по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивно гр. д. № 210/2021 г. по описа на БОС.
УКАЗВА на ЧСИ Иванка Миндова
след произнасяне по искането по чл.78, ал.5 от ГПК, жалбата да бъде повторно
администрирана до БОС за произнасяне по същество.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.