Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 21.04.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ГОЛАКОВА         

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 216 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищците – Л.Г.Н. и Г.К.К. твърдят, че по силата на договор за изграждане и продажба на готов строителен обект от 12.05.1993г. и давностно владение и съгласно влезли в сила решение №1043 от 03.02.2016г. и решение №4857 от 18.07.2018г. постановени по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на жилище – апартамент №89, с идентификатор 68134.1005.186.1.89 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, местност „Красно село – плавателен канал”, ж. к. Гоце Делчев, ул. „*******с площ по договор от 156 кв. м. /по договор и съдебно решение №1043 от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав/, състоящ се от: четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридор и три балкона, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.1005.186, предназначение на самостоятелния обект – жилище, брой нива на обекта – едно, при съседи на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.96, под имота: имоти с идентификатори 68134.1005.186.1.88 и 68134.1005.186.1.103 и над обекта: имот с идентификатор: 68134.1005.186.1.90, а по документи: при съседи: апартамент №96, от вход „З”, от две страни- двор, помещение за колички, асансьорна шахта, стълбище и двор, отдолу – апартамент №88, отгоре – апартамент №90, заедно с прилежащото мазе №8 с полезна площ от 6, 82 кв. м., а по договор и съдебно решение №1043 от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав с площ от 13, 70 кв.м., при съседи: мазе №7, двор, мазе №9 и мазе №10, коридори на мазета, заедно с 7, 975% идеални части от общите части на вход „А” от жилищната сграда, заедно с 0, 682% идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващ урегулиран поземлен имот с площ от 8 500 кв. м., съставляващ парцел I, в квартал №133д по плана на гр. София, местността „Красно село – плавателен канал”, утвърден със заповед №РД – 09 – 50 – 83 от 24.02.2000г. на главния архитект на гр. София при съседи: от север – улица, от изток – УПИ II от квартал №133д, от юг – ул. „Тодор Каблешков”, от запад – улица. Ищците твърдят, че са заплатили продажната цена на имота и са владели същия от 1994г. до 06.07.2009г., когато е извършено принудително отнемане на имота по изп. д. №20097830400192, въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на Л.З.К.. С решение №13007 от 12.11.2009г. постановено по ч. гр. д. №10 808/2009г. са отменени тези действия на частния съдебен изпълнител, но въпреки това не е възстановено владението на имота на ищците. През 2009г. на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК Л.З.К. се снабдява с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на процесния имот.  С решение №702 от 21.12.2009г. постановено по гр. д. №676/2009г. на ВКС, II Г. О. са отменени решенията, въз основа на които е издаден изпълнителния лист и делото е върнато за ново разглеждане от СРС, където е образувано под номер 512/2010г., 26 състав. Това дело е прекратено, поради направен отказ от иск от Л.З.К. и определението е влязло в сила. Ищците посочват, че Л.З.К. е прехвърлила собствеността върху имота на ответника чрез извършена продажба през 2010г. Поддържат, че с описаните по-горе две съдебни решения те са признати за собственици на процесния имот по отношение на Л.З.К.. Към настоящия момент ищците твърдят, че имотът се ползва от ответника. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да им предаде владението на описания по-горе недвижим имот. Претендират направените по делото разноски. В определения от съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал писмени бележки по делото.

Ответникът – А.А.Д. в законоустановения едномесечен срок е депозирал писмен отговор по делото. В него се признава настъпването на следните факти:

- с договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран с нотариален акт №143, том I, рег. №3383, н. д. №138/2010г. от 28.04.2010г. Л.З.К. е прехвърлила собствеността върху описания в исковата молба имот на ответника,

- ищците са отстранени от имота чрез извършен въвод във владение на 06.07.2009г. и

- фактът, че към настоящия момент той владее имота.

Ответникът поддържа, че въз основа на този документ, с който придобива качеството на добросъвестен владелец и упражненото от него право на владение за срок от пет години, е придобил правото на собственост върху процесния имот. Относно твърденията на ищците се оспорва фактът на упражняване на владение от тях, а евентуално се поддържа, че дори това да е така, то те са загубили собствеността, тъй като тяхното владение е отнето от ответника. Оспорва датата на представения договор за изграждане и продажба на готов строителен обект от 10.05.1993г. Относно представената нотариална покана от 09.05.2012г. твърди, че същата не му е връчвана. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в съдебното заседание.  В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- с договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран с нотариален акт №143, том I, рег. №3383, н. д. №138/2010г. от 28.04.2010г. Л.З.К. е прехвърлила собствеността върху описания в исковата молба имот на ответника,

- ищците са отстранени от имота чрез извършен въвод във владение на 06.07.2009г. и

- фактът, че към настоящия момент ответникът владее имота.

На 12.05.1993г. е сключен договор за изграждане и продажба на готов строителен обект между първия ищец, в качеството му на купувач и СД „Б.с – ие”, в качеството на продавач с предмет – изграждане и продажба на описания в него имот. На страница 16 от делото е представено нареждане за превод на първата вноска, която е заплатена по този договор от купувача на продавача.

На 13.11.2018г. е вписано решение от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. по описа на СГС, I Г. О., 19 състав, което е влязло в сила на 25.04.2017г. С това решение е признато за установено по отношение на Л.З.К., че ищците са собственици на процесния имот на основание осъществено от тях давностно владение за периода 1994г. – 2004г. и е отменен констативен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник” 99, дело №275/2009г. на нотариус с рег. №053 на НК – В.М., с който Л.З.К. е призната за собственик на процесния имот. С посочения съдебен акт е отхвърлен предявеният от ищците в настоящото производство иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е прието, че не е установено, че ответницата владее имота към датата на приключване на устните състезания по делото – 23.11.2016г.     

От представения по делото протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 06.07.2009г. съставен по изп. д. №20097830400192 /стр. 22/ и изпълнителен лист /стр. 21/ се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на 15.05.2009г. по гр. д. №19 936/2006г. по описа на СРС, 29 състав, с което първата ищца е осъдена да предаде на Л.З.К. процесния недвижим имот на основание чл. 38а ЗЖСК. Това изпълнително действие е отменено като незаконосъобразно с решение №13007 от 12.11.2009г. постановено по ч. гр. д. №10 808/2009г. по описа на СГС, II Б въззивен състав.

Съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист /на трите съдебни инстанции/ е отменено по реда на чл. 303 от ГПК с решение №702 от 21.12.2009г. постановено по гр. д. №676/2009г. по описа на ВКС, II Г. О. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. В изпълнение на решението на ВКС в СРС е образувано гр. д. №512/2010г. по описа на 26 състав. С определение от 29.03.2011г. това гражданско дело е прекратено на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК /отм./ - направен отказ от иск от ищеца Л.З.К.. Определението е влязло в сила на 28.04.2012г.

На 28.04.2010г. Л.З.К. е продала на ответника процесния имот, която сделка е оформена с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот  №143, том I, рег. №3383, н. д. №138 от 2010г. издаден от нотариус В.В., рег. №268 от регистъра на НК.

На 04.06.2012г. е връчена на ответника нотариална покана от ищците с рег. №2932 на нотариус с рег. №140 на НК, с която тези лица го поканват доброволно да им предаде владението върху процесния имот, тъй като поддържат, че същите са негови собственици. Връчването е направено на адреса на имота, като е посочено, че е залепено уведомление и в 14 – дневен срок лицето не се явило в нотариалната кантора, за да получи поканата.  При така направеното отбелязване в нотариалната покана,  съдът приема, че връчването на същата не е редовно, тъй като не е установено, че това е постоянния адрес на ответника, нито има данни за посещение на адреса, минимум три пъти в продължение на 1 месец, при които не е открит ответникът или пълнолетно лице от домашните, което да получи книжата. Следователно направеното от ответника възражение, че не е получил описаната и представена по делото нотариална покана е основателно.

На страници 47 – 53 е представена от ищците справка за извършените вписвания в Агенция по вписванията – имотен регистър по партидата на лицето Л.З.К., от която се установява, че относно процесния имот има извършени три вписвания – на 17.07.2009г. констативния нотариален акт /който е отменен с описаното по-горе съдебно решение/, на 28.04.2010г. прехвърлянето на имота от това лице на ответника с договор за покупко – продажба и на 24.04.2012г. – е вписана исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. №3375/12г. по описа на СГС, Г. О., 19 състав.

Пред настоящата съдебна инстанция по искане на страните са разпитани свидетелите: В.И.П., И.И.М., А.В.И.и Е. М. Т.. Първият свидетел посочва, че познава първата ищца, която й е споделила за закупуването на процесния имот през 1993г. Свидетелката е посещавала имота, който не се ползвал лично от ищците, а след извършен от тях ремонт, бил отдаден под наем. Но дори и тогава е посещавала имота заедно с ищцата, на входната врата е била поставена табела с техните имена. Имотът е стопанисван от ищците до 2009г., когато им е бил отнет от частен съдебен изпълнител.  След това свидетелката е наблюдавала при периодични посещения при ищцата, която е лекар и под апартамента има лекарски кабинет, че в имотът оттогава не свети. Вторият свидетел посочва, че той е ремонтирал изцяло апартамента и същият бил приведен в обект, годен за живеене, включително и обзаведен. Твърди, че ищците са ползвали имота до 2009г., когато са били изгонени със съдия – изпълнител. Има наблюдения и за периода, след като е извършил ремонт в процесния апартамент, тъй като през 2007г. – 2008г. е правил друг ремонт в сградата, както и много други след 2009г. Описва, че през 2012г. е ходил до процесния апартамент, във връзка с извършван от него ремонт в сградата, но никой не е отворил и не е личало да има живущи. Третият свидетел представя информация, за която посочва, че е научил от член – кооператори, но не е бил свидетел на фактите. Четвъртия свидетел посочва, че е посещавал процесния имот около година или няколко месеца, след като ответника го е закупил, като е помагал за пренасяне на строителни материали във връзка с негов ремонт. Той заявява, че ответникът му е споделял, че отдава този имот под наем.   

         При така установените факти съдът прави следните изводи:

         Относно предявения иск

         Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да установят настъпването на следните факти:

         - осъществяване на давностно владение по отношение на процесния имот за периода от 1994г. до 06.07.2009г. /спокойно, трайно и непрекъснато владение/,

         - фактът, че имотът не е държавна или общинска собственост, 

         - постановяване на съдебно решение, което е влязло в сила, с което се установява, че праводателя на ответника не е собственик на описания в исковата молба имот,

- във връзка с направеното от страна на ответника оспорване на датата на договора за изграждане и продажба на готов строителен обект от 12.05.1993г. – да установи по правилата на ГПК достоверна дата на имота и

 в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

- възражението си, че е владял имота пет години за период от датата на сключване на нотариалния акт – 2010г. /спокойно ,трайно и непрекъснато/.

Спорно между страните е значението на описаното по-горе съдебно решение постановено по гр. д. №3375/12г. по описа на СГС, Г. О., 19 състав за настоящото производство. В посоченото съдебно производство страни са – ищците, отново в идентично качество и ответник - праводателя на настоящия ответник. Правоприемството между ответника по посоченото дело и ответника в настоящото производство е настъпило преди завеждане на исковата молба по гр. д. №3375/2012г., тъй като от представения нотариален акт, описан по-горе в мотивите на настоящото решение, се установява, че сделката за продажба на процесния имот е сключена на 28.04.2010г. В чл. 298, ал. 1 от ГПК са очертани обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо – между страните, относно предявения иск, с конкретното основание. В чл. 298, ал. 2 от ГПК е регламентирано, че влязлото в сила съдебно решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Съгласно правната теория /Ж. С., „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес”, изд. С. 2007г., стр. 305/ и съдебната практика /в този смисъл решение №120/17.11.2017г. по гр. д. №376/17г. по описа на ВКС, II Г. О./ „ако правоприемството в спорното право е осъществено преди да започне процеса срещу праводателя, то правоприемникът, който е следвало да участва в процеса, но не е бил конституиран, не може да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението срещу праводателя му”. Съдът като съобрази изложеното съотнесено към конкретния казус приема, че постановеното съдебно решение по гр. д. №3375/12г. по описа на СГС, 19 състав няма сила на присъдено нещо по отношение на ответника в настоящото производство, тъй като правоприемството между него и ответника по посоченото дело е настъпило преди образуването на същото.

Ищците твърдят, че са осъществили владение по отношение на процесния имот, като във връзка с това са ангажирали следните доказателства: описания договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт, страна по който е единия ищец, нареждане за превод и свидетелски показания. Първият документ е оспорен от ответника в частта относно посочената в него дата. Съдът като взе предвид датата на преводното нареждане – 18.06.1993г. и съдържанието на договора, приема на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК, че същият е сключен не по-късно от датата на преводното нареждане. И двамата разпитани свидетели посочват, че през 1993г. ищците са закупили процесния имот и са започнали да осъществяват действия – закупуване на строителни материали и ремонт, от които може да се направи извод, че това е и датата, от която е установено владението им. Ответникът не оспорва, че владението на ищците е прекъснато с извършения въвод във владение на 06.07.2009г. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи прекъсване за този период от 1993г. – 06.07.2009г. на започналото владение на имота от ищците. Предвид така приетото и чл. 69, чл. 83 и чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността съдът приема, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот след изтичане на 10 годишен период от установяване на владението им по отношение на него, тоест през 2003г.

Ответникът противопоставя на ищците твърдение, че същият е придобил правото на собственост върху имота, въз основа на добросъвестно придобивно основание за срок от 5 години, което е започнало от датата на сключване на нотариалния акт – 28.04.2010г. Към този момент от описаните по-горе документи се установява, че има висящ съдебен спор между ищците и праводателя /продавача/ на ответника с правно основание чл. 38 а от ЗЖСК. Този иск не е за защита на право на собственост или ограничено вещно право, а на едно правно очакване и поради това същият не подлежи на вписване в имотния регистър при Агенцията по вписванията. Именно поради това и вписването на исковата молба по това дело не е отразено в представената от ищците справка по партидата на праводателя на ответника. За установяване на осъщественото от ответника владение са ангажирани от тази страна свидетелски показания. В самия нотариален акт, с който е прехвърлено правото на собственост върху процесния имот на ответника не е вписано кога е предадено владението върху него или съответно ще бъде предадено. С оглед на това като начална дата, от която ответникът е установил своето владение върху имота следва да бъдат разгледани свидетелските показания. Първият свидетел, който е допуснат и доведен на ответника, не е пряк очевидец на съобщаваните от него факти, като това същият е заявил изрично „нямам преки впечатления”, а предава това, което е научил относно станали факти от член – кооператорите. Вторият допуснат свидетел на тази страна посочва, че е посещавал имота само един път с ответника като относно времето на това сочи от няколко месеца след закупуването до година. Следователно най- ранната начална дата, от която ответникът е започнал да владее имота е от 29.06.2010г., а най – късната от 29.04.2011г. Ответникът твърди, че осъщественото от него владение е добросъвестно и поради това срокът, в който след неговото упражняване е придобил правото на собственост върху процесния имот е 5 години. Същата страна посочва, че владението му е установено въз основа на сключения нотариален акт за покупко – продажба на 28.04.2010г. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание”. От така изложеното може да се направи извод, че се установява, че ответникът към м.юни 2010г. или най – късно към м. 04.2011г. е бил вече установил своето владение, но не е установено по какъв начин е станало това – дали въз основа на сключения нотариален акт продавача е изпълнил задължението си и кога или го е завладял. Както вече беше посочено в самия нотариален акт, въз основа на който ответникът поддържа, че е добросъвестен владелец, не е посочено нищо относно начина и времето на предаване на владението на имота от продавача на купувача. Но дори и да се приеме, че ответникът е получил владението върху имота от своя продавач, следва да се посочи, че правото на собственост върху един имот може да бъде придобито от едно лице, еднократно, на едно основание. Свидетелят посочва, че ответникът му е споделил, че е купил имота, тоест че вече е придобил правото на собственост чрез сделка. Тоест от това може да се направи извод, че същият не е имал анимус за владение, тъй като вече е формирал воля, която я е изявявал както на този свидетел, така и на първия, като собственик на имота, чието право е придобито на деривативно основание – договор за покупко – продажба. При така приетото относно фактите, съдът приема, че ответникът чиято е доказателствена тежест предвид направения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК, не е установил при условията на пълно и главно доказване придобиване на правото на собственост върху процесния имот, на осъществено давностно владение, което да е противопоставимо на ищците.   

Предвид изложените мотиви съдът счита, че ищците са установили всички факти, за които носят доказателствена тежест, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено между страните, че те са собственици на процесния имот и ответникът бъде осъден да им предаде владението върху него.

 

Относно направените по делото разноски

Ищците са направили претенция в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от тях в настоящото производство разноски, които са: 1 337, 82 лв. – държавна такса и 1 500лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна помощ на страница 8 от делото.

Предвид изхода на делото следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца общо сумата от 2 837, 82 лв.

Ответникът също е направил претенция в тежест на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски. Предвид изхода на делото следва да бъде оставена без уважение тази негова претенция.

С тези мотиви съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от Л.Г.Н., ЕГН – ********** и Г.К.К., ЕГН – ********** и двамата със съдебен адрес: *** – чрез адвокат А.К. срещу А.А.Д., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат С.М. с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС, че Л.Г.Н., ЕГН – ********** и Г.К.К., ЕГН – ********** са собственици на следния недвижим имот: апартамент №89, с идентификатор 68134.1005.186.1.89 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, местност „Красно село – плавателен канал”, ж. к. Гоце Делчев, ул. „*******с площ по договор от 156 кв. м. /по договор и съдебно решение №1043 от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав/, а по скица – 129, 25 кв. м., състоящ се от: четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридор и три балкона, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.1005.186, предназначение на самостоятелния обект – жилище, брой нива на обекта – едно, при съседи на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.96, под имота: имоти с идентификатори 68134.1005.186.1.88 и 68134.1005.186.1.103 и над обекта: имот с идентификатор: 68134.1005.186.1.90, а по документи: при съседи: апартамент №96, от вход „З”, от две страни- двор, помещение за колички, асансьорна шахта, стълбище и двор, отдолу – апартамент №88, отгоре – апартамент №90, заедно с прилежащото мазе №8 с полезна площ от 6, 82 кв. м., а по договор и съдебно решение №1043 от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав с площ от 13, 70 кв.м., при съседи: мазе №7, двор, мазе №9 и мазе №10, коридори на мазета, заедно с 7, 975% идеални части от общите части на вход „А” от жилищната сграда, заедно с 0, 682% идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващ урегулиран поземлен имот с площ от 8 500 кв. м., съставляващ парцел I, в квартал №133д по плана на гр. София, местността „Красно село – плавателен канал”, утвърден със заповед №РД – 09 – 50 – 83 от 24.02.2000г. на главния архитект на гр. София при съседи: от север – улица, от изток – УПИ II от квартал №133д, от юг – ул. „Тодор Каблешков”, от запад – улица на основание осъществено от тях давностно владение за периода от 1993г. – 06.07.2009г.

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат С.М. да предаде на основание чл. 108 от ЗС на Л.Г.Н., ЕГН – ********** и Г.К.К., ЕГН – ********** и двамата със съдебен адрес: *** – чрез адвокат А.К. владението върху следния недвижим имот: апартамент №89, с идентификатор 68134.1005.186.1.89 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, местност „Красно село – плавателен канал”, ж. к. Гоце Делчев, ул. „*******с площ по договор от 156 кв. м. /по договор и съдебно решение №1043 от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав/, състоящ се от: четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридор и три балкона, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.1005.186, предназначение на самостоятелния обект – жилище, брой нива на обекта – едно, при съседи на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.96, под имота: имоти с идентификатори 68134.1005.186.1.88 и 68134.1005.186.1.103 и над обекта: имот с идентификатор: 68134.1005.186.1.9090, а по документи: при съседи: апартамент №96, от вход „З”, от две страни- двор, помещение за колички, асансьорна шахта, стълбище и двор, отдолу – апартамент №88, отгоре – апартамент №90, заедно с прилежащото мазе №8 с полезна площ от 6, 82 кв. м., а по договор и съдебно решение №1043 от 03.02.2016г. постановено по гр. д. №3375/2012г. на СГС, Г. О., 19 състав с площ от 13, 70 кв.м., при съседи: мазе №7, двор, мазе №9 и мазе №10, коридори на мазета, заедно с 7, 975% идеални части от общите части на вход „А” от жилищната сграда, заедно с 0, 682% идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващ урегулиран поземлен имот с площ от 8 500 кв. м., съставляващ парцел I, в квартал №133д по плана на гр. София, местността „Красно село – плавателен канал”, утвърден със заповед №РД – 09 – 50 – 83 от 24.02.2000г. на главния архитект на гр. София при съседи: от север – улица, от изток – УПИ II от квартал №133д, от юг – ул. „Тодор Каблешков”, от запад – улица.

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат С.М. да заплати на Л.Г.Н., ЕГН – ********** и Г.К.К., ЕГН – ********** и двамата със съдебен адрес: *** – чрез адвокат А.К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 837, 82 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото от страните по делото.

 

СЪДИЯ: