№ 397
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20235001000469 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 ГПК и сл.
Обжалвано е решение № 176 от 10.05.2023г., постановено по по т.д. №
294 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. Ш. с . № *** против „А. И.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** иск за заплащане
на сумата от 27977,57 лв., представляваща цена на доставени Ви* услуги за
обект „Ж. с. м. п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв. **-н.
по плана на ж.к.Т., ж.гр.-*,*,*, за периода от 01.02.2019 г. - 25.06.2019 г. ,
както и сумата от 7650,12 лв. обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г.-
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в тежест на ищеца
са възложени направените от ответника разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
„В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П.,
бул. Ш. с . № ***, представлявано от управителя инж. О. К., чрез адв. В. Г. с
твърдения за неправилност, а искането отправено до въззивния съд е да бъде
отменено решението и постановено друго, с което иска бъде уважен, а като
последица да бъде отменено и решението в частта за разноските. Претендира
1
разноски.
Ответникът – „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. "Ш. с." № **, чрез адв. Л. К. счита жалбата за
неоснователна и настоява оспореното съдебно решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на „В и *“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. Ш. с .
№ *** против „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във
вр. с вр. чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното:
„А. И.“ ЕООД е потребител на Ви* услуги съгласно чл.2, ал.3 от ОУ за
предоставяне на Ви* услуги на потребителите от Ви* оператор гр.П., като
ползвател на водоснабден имот, в качеството си на негов собственик. Ищецът
твърди, че от ответното дружество е подадено Заявление вх.№ **-*-
****/******** г. във връзка с извършващо се водочерпене на обект „Ж. с. м.
п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв. **-н. по плана на
ж.к.Т., ж.гр.-*,*,* да бъда разкрита партида за инкасиране на използваните
услуги по монтиран разходомер. За откритата партида ответникът бил
уведомен с писмо изх.№ **-*-****/******** г., а доставените услуги се
отчитали по поставения разходомер в присъствие на представител на
ответника и на база на отчетите с воден електронен карнет. За натрупани
задължения потребителят бил уведомен, като по подадена от него жалба до
КЕВР била извършена проверка, която установила, че начисленията са
законосъобразни и жалбата била отхвърлена. Въз основа на изложеното
ищеца настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 27977,57 лв., представляваща цена на доставени Ви* услуги
за обект „Ж. с. м. п. г.“ в УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв.
**-н. по плана на ж.к.Т., ж.гр.-*,*,*, за период от 01.02.2019 г.- 25.06.2019 г.,
за които са издадени съответните фактури, както и сумата от 7650,12 лв.
обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г.- 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът – „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** е подал писмен отговор, с който оспорва
иска, като твърди, че не е ползвал услугата канал и пречистване, а по време на
строителството в градската канализация е изливана чиста подземна вода.
Оспорва количествата, посочени във всяка от фактурите, като твърди, че е
възразявал и пред доставчика - ищец. Оспорва и съставените фактури, като
счита съдържанието им за невярно. Навежда и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането, за което е издадена фактура
№ ********** от 29.03.2019г., като твърди, че същото е изискуемо от
29.04.2019г., а тригодишния давностен срок, приложим като за периодични
2
платежи е изтекъл преди подаване на исковата молба.
Няма спор между страните, а това е установимо и от приложените по
делото писмени доказателства – л. 8, че на 13.03.2019г. „А. И.“ ЕООД е подал
писмено заявление вх. № **-*-**** до „В и *“ ЕООД с искане за разкриване
на служебна партида за инкасиране на използваните услуги по монтиран
разходомер. Това искане е удовлетворено, за което заявителя е уведомен с
писмо изх. № **-*-**** от 01.04.2019г..
Не се спори, а това се установява и от данните, съдържащи се в
показанията на разпитания св. Д. Т., че на обекта са извършвани проверки от
представители на ищеца, за което са съставяни Констативни протоколи –
л.64-73, като в част от същите са посочени и констатираните данни от
показанията на разходометъра.
Представен е и електронен карнет – л.5, съгласно който за абоната „А.
И.“ ЕООД са отразени като индексирани на 29.03.2019г., съответно на
02.05.2019г., на 31.05.2019г. и на 25.06.2019г. съответните показания. Въз
основа на данните по електронния карнет са съставени и фактури от
доставчика за предоставените услуги канал и пречистване, стойностите, по
които според ищеца са останали неплатени и за които суми се предявява
настоящия иск.
Решаващият първоинстанционен съд, като е приел, че електронния
карнет има характера на частен свидетелстващ документ, който при
изричното му оспорване от страна на ответника не задължава съда да приеме
за установени отразените в него данни, както и че няма други доказателства
за стойността на предоставената услуга, в т.ч. и издадените фактури са
сторнирани от ответника, а стойностите на предоставените услуги,
формирани като е съобразено количество отчетено потребление по
съставените констативни протоколи е различно от това, което е претендирано
за заплащане е приел, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като допълнителен мотив за неоснователност на иска съдът е посочил, че не
са изложени твърдения от ищеца, нито са налични доказателства за това, в
коя група потребители попада ответника, съгласно §1, т.3 от ДР на Наредба
от 18.01.2016г. за регулиране на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги, която препятства възможността за определяне на
приложимите цени на услугата по пречистване.
Настоящият състав изцяло споделя приетото от първостепенния съд и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на оспорения съдебен акт.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ищец, че съдът
след като е приел иска за доказан по основание – ответника е собственик на
недвижим имот, за който са предоставени Ви* услуги по отвеждане и
пречистване на отпадъчни води – т.е. налице е облигационно
правоотношение, по което дружеството ответник е потребител на Ви* услуги
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004г., то е следвало да уважи иска
като приложи цената за отвеждане и пречистване на отпадъчни води за
битови и приравнени на тях потребители с приложението на чл. 162 ГПК.
3
Всъщност, приложението на разпоредбата на чл. 162 ГПК е обосновано само
в случай, че иска е доказан по своето основание. В конкретният случай обаче,
за да се приеме, че иска е доказан по основание, освен качеството на
ответника на потребител на Ви* услуги, следва да се установи и количеството
на това потребление, за което тежестта е на ищеца и същата му е указана с
определението по чл. 374 ГПК и едва след като това количество е установено
може да бъде постановено удовлетворително за него решение, посредством
прилагане на съответната цена на доставената и потребена услуга. Не може да
се възприеме предложения от ищеца подход, че количеството на водата,
която е отведена и пречистена е установена от данните, съдържащи се в
съставените констативни протоколи. От една страна, подобно твърдение е
заявено едва пред въззивната инстанция, т.е. не е наведено в исковата молба,
поради което и е преклудирано, а от друга данните в съставените констативни
протоколи не кореспондират с данните по издадените от ищеца фактури.
Твърденията на ищеца, на които се основава предявения иск са посочени в
исковата молба и това са фактите, посредством установяване, на които следва
да се прецени основателността му – ответника е потребител на Ви* услуги, за
които са издадени четири фактури, стойността на които не е платена. След
като липсват доказателства, които да обосноват начислената като цена
стойност на предоставената услуга, то иска е недоказан по основание, а не
само по размер, поради което и чл. 162 ГПК не може да намери приложение.
Неоснователно е и следващото наведено от жалбоподателя възражение
за това, че съдът би следвало да уважи иска поне за предоставената услуга
„отвеждане на отпадъчни води“, тъй като цената за тази услуга е една и съща
без значение вида на потребителя и степенната на замърсяване на
отпадъчната вода. След като се прие, че не е установено количеството на
потреблението, то няма как да се присъжда и стойността за услугата
„отвеждане на отпадъчни води“, защото самото потребление в количествено
отношение не е установено.
Изводът е, че постановеното решение е съобразен с материалния и
процесуален закон съдебен акт, поради което и следва да се потвърди.
При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски за
въззивната инстанция, които съдът констатира да са в размер на 4000 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176 от 10.05.2023г., постановено по т.д.
№ 294/2022г. по описа на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „В
и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул.
Ш. с . № *** против „А. И.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** иск за заплащане на сумата от 27977,57
4
лв., представляваща цена на доставени Ви* услуги за обект „Ж. с. м. п. г.“ в
УПИ *-***.****, ж. и о. з., находящ се в гр.П., кв. **-н. по плана на ж.к.Т.,
ж.гр.-*,*,*, за периода от 01.02.2019 г. - 25.06.2019 г. , както и за заплащане на
сумата от 7650,12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
31.05.2019 г.- 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в
тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски.
ОСЪЖДА „В и *“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. Ш. с . № *** да заплати на „А. И.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.П., бул. "Ш. с." № ** сума в
размер на 4000 лв., представляваща разноски по заплатено възнаграждение за
адвокат за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5