Р Е Ш Е Н И Е
№249 11.07.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
трети юли 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №274 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на К.С.М. против Заповед №23-0327-000030/20.04.2023г,
издадена от полицейски инспектор – Пътен контрол в РУ Раднево при ОД МВР Стара
Загора, упълномощен със Заповед №349з-54/07.01.2022г на директора на ОД МВР
Стара Загора, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца, считано от 20.04.2023 за това, че на 20.04.2023г в
качеството си на водач – управлява лек автомобил О.К.с рег. №****, негова
собственост, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, чрез измерването му в
издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване
№099656/20.04.2023г и е съставен АУАН серия GA №444148/20.04.2023г. В
талона е вписано обстоятелството по чл.3а вр. с изискванията на чл.6 ал.5 от
Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози /Наредбата/. Представен
е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества, в който е удостоверен отказът на водача
ад даде кръв.
С жалбата се твърди, че заповедта
страда от противоречие между правно и фактическо основание. В писмено становище
се поддържа, че не е допустимо да бъде налагана принудителна административна
мярка с предмет като посочената в отделно производство от това по ангажиране на
административно наказателната отговорност, като в подкрепа на тезата се
позовава на Решение по дело С-97/21г на Съда на ЕС. С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна мярка се налага административно наказание, според
жалбоподателя, жалбата срещу което е подсъдна на друг по степен и материя съд,
поради което не може да се прецени съразмерността на наказанията спрямо
тежестта на нарушението. Претендират се разноските по делото.
Ответника Инспектор пътен контрол при
РУ Раднево, ОД МВР Стара Загора не се явява ,не се представлява.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 03.05.2023г в
рамките на указания 14-дневния срок за обжалване на заповедта, връчена на
20.04.2023г, от лице, което е адресат на принудителна административна мярка,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Принудителната мярка по чл.171 ал.1 т.1
буква Б от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, които по аргумент
от целта я застрашават. Конкретните административни нарушения са определени в
съставите за прилагане на принудителните мерки, сред които и отказът да бъде
изпълнено разпореждане на компетентните органи за контрол на движението по пътищата
за извършване на проверка с техническо средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта, чрез измерването й в издишания въздух. Няма спор и се установява от представения
АУАН, който е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила по аргумент
от чл.189 ал.2 от ЗДвП, че жалбоподателят е отказал да изпълни разпореждане за
проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта. Отказът е заявен на мястото на проверката, а за неговото обективиране,
съгласно изискванията на чл.6 ал.5 вр. с чл.3а от Наредбата е съставен талон за
медицинско изследване, подписан от жалбоподателя, поради което удостоверява и
неговото изявление за това, че на посочените дата, час и място му е разпоредено
да се подложи на проверка с техническо средство и е отказал. Отказът е
потвърден и от представения протокол за не проведено медицинско изследване на
кръвта. Мярката е принудителна, но не е наказателна, защото нейното естество –
целта, която преследва, не е идентична като тази по чл.186 от ЗДДС, за който се
отнася посоченото решение на СЕС. На първо място мярката е с временен характер,
до разрешаване на въпроса за отговорността и има за цел да осигури обществения
интерес до тогова, докато се установи дали нарушението е извършено. Обратното тълкуване,
каквото се поддържа да се приложи по аналогия към отнемането на СУМПС, което е
мярка на процесуална принуда в хода на административно наказателно
производство, означава да се лиши от ефективност законово средство за охрана на
най-висшия обществен интерес и това е живота и здравето на останалите участници
в движението. Временното отнемане на СУМПС по своя ефект съвпада с
административното наказание „лишаване от права“, но поради това и времетраенето
на мярката се приспада при изпълнение на наказанието, ако бъде наложено. Това
обаче не е достатъчно да обоснове извод, че тя е наказателна мярка, налагана в
отделно производство, при това понасяна едновременно и независимо от изхода на
административно наказателното. Вече се посочи, че само един от всички три
признака е налице, а именно ефекта й е идентичен с административното наказание
„временно лишаване от права“, но само той не е достатъчен да обоснове тезата,
че се касае за кумулиране на наказания без възможност за претегляне на
пропорционалността. Времето на прилагане на административната принуда, поради
това, че е мярка за преустановяване на нарушението, а то има за предмет
нарушаване на забраната по чл.5 от ЗДвП, се приспада от кумулативно
предвиденото наказание „временно лишаване от право да се управлява МПС“,
предвидено за същото нарушение – отказ да бъде проверен водача на място с
техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, чрез
измерването й в издишания въздух. Принудата винаги има санкционен елемент, но в
случая превенцията и осигуряване на риска от вреди за човешкия живот и здраве,
определят естеството на мярката. В производството по проверка на заповедите за
прилагане на ПАМ съдът проверява дали е образувано административно наказателно
производство, посредством редовно съставен АУАН, удостоверен ли е отказът по
съответния ред, а това предполага и неговото извършване, спазени ли са изискванията на ЗДвП относно
съдържание на административния акт, валидността му и преследва ли целта, за
която е предвидена административната принуда – да преустанови веднага деянието,
което застрашава безопасността на движението и за което е повдигнато
административно обвинение. Прилагането на принудителна мярка по чл.171 т.1
буква Б от ЗДвП не е независимо от предвидената административно наказателна
отговорност, каквото е хипотезата на чл.186 от ЗДДС. Точно обратното е вярно, а
именно СУМПС се отнема със съставяне на АУАН и се връща при разрешаване на
въпроса за административно наказателната отговорност, като срокът на прилагане
на мярката се приспада задължително от срока на наложено наказание „временно
лишаване от права“. Следователно
кумулативно не могат да бъдат изтърпявани ефекта на мярката „временно отнемане
на СУМПС“ и наказанието „временно лишаване от право да се управлява МПС“, което
се изпълнява, чрез физическото изземване на същия документ. Мярката няма
наказателен характер, независимо от присъщия на всички принудителни мерки
санкционен елемент и от ефекта й, който се състои в отнемане на документа, без
притежаване на който е забранено управлението на МПС. Тя цели преустановяване на нарушение, което
застрашава най-висшите човешко основно право и това е живота и здравето, които
са застрашени, когато водачите управляват след употреба на алкохол или
наркотични вещества, на която хипотеза е приравнен по своите правни последици
отказът за проверка, представляващ неизпъленние на задължение от реда за
държавна управление. Няма причина, вън от обективната физическа невъзможност,
поради която водачът да откаже да удостовери, че спазва правилата за
безопасност, освен да не уличи себе си в административно нарушение или
престъпление. Поради това и законодателят е предвидил тежка административно
наказателна отговорност, но до нейното реализиране и принудителна мярка, защото
противното означава да няма никакъв законов механизъм, чрез който да се
гарантира в минимална степен безопасността на живота и здравето на участниците
в движението. Отказът е нарушение с висока степен на обществена опасност,
поради обекта, който застрашава и поради това до прилагане на административните
наказания нарушителите са субекти на принудителни мерки, чийто срок се приспада
от срока на административното наказание. Следователно няма кумулиране на
принудителните мерки и административните санкции, а оттук няма и обективна
възможност да се приложи не пропорционална спрямо нарушението тежест спрямо
правната сфера на лицата. В хипотезата
на чл.186 от ЗДДС принудителната мярка преустановява своето действие в момента,
в който се изпълни административното наказание с имуществен характер – заплати
се глобата или имуществената санкция, освен ако към момента на издаване на
наказателното постановление вече е изтърпяна. Ето защо в мотивите към решението
на СЕС е установено, че забраната да се упражнява търговска дейност, чрез
заповед за запечатване на търговския обект е самостоятелна наказателна мярка на
първо място и на второ, че се кумулира с
имуществената санкция, поради нейния ефект – лишаване от права за определен
срок, в който може и да не бъде дадена възможност за заплащане на глобата или имуществената
санкция, при това без този срок да може да се преценява при индивидуализация на
административното наказание. При отнемането на СУМПС на основание чл.171 т.1
буква Б от ЗДвП такава обективна възможност не съществува, защото при
разрешаване на въпроса за отговорността СУМПС или ще бъде върнато, или ще бъде
приспаднато времето на неговото задържане от наложеното наказание „временно
лишаване от права“. Водачите имат ясна законова разпоредба, която им указва
последиците при отказ и те решават дали да уличат себе си в
нарушение/престъпление, или да понесат отговорността за отказа.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.М. против Заповед
№23-0327-000030/20.04.2023г издадена от полицейски инспектор –пътен контрол в
РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: