О
П Р Е Д Е Л Н И Е
№ 305/16.4.2020г.
гр. Варна
Варненски окръжен
съд, Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател
: Иваничка Славкова
Членове:
Светлозар Георгиев
Жулиета
Шопова
като разгледа докладваното от съдия Славкова
въззивно частно
наказателно дело № 226 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на С.П.П., срещу определение на
ВРС, ХХІІ състав по ЧНД № 4900/2019г., с което съдът е отменил постановлението
на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 49/19г. на ОСлО
Варна и върнал делото на прокурор.
Варненски
районен прокурор е прекратил с
постановление от 14.08.2019г. наказателно
производство, образувано и разследвано за престъпление по чл. 213 А ал.1 от НК и по чл.
317 от НК, като е било повдигнато обвинение за тези престъпления срещу С.П.П.. Недоволен
от този акт е останал подателят на първоначалния сигнал до прокуратурата
– В. С., чрез адв. А.А., който е
обжалвал постановлението пред ВРС. Съдът се е произнесъл с определение,
с което е отменил акта на прокурора,
като е приел, че то е неправилно и незаконосъобразно и върнал делото на прокурора
в досъдебна фаза, с основен мотив липса на цялостно произнасяне по прекратяване
на повдигнатите срещу П. обвинения.
Пред
настоящата инстанция производството е образувано по жалба на обв.С.П.. Възразява
се срещу правилността на определението, с три основни аргумента.
Постановлението е обжалвано пред ВРС извън срока по чл. 243 ал.4 от НПК; Липса
на надлежното му уведомяване за постановеното определение на ВРС и на
трето място, че прокурорът правилно обективно
и в цялост е обсъдил всички доказателства, като е стигнал до верен извод за
прекратяване на производството.
Съобразно
вмененото в чл. 242 от НПК задължение, прокурорът се е произнесъл с
постановление, в което е изложил фактическите
данни, които приема, както и обстоятелствата по делото, като е стигнал до извод
за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 213 А ал.1 от НК.
Прекратил е производството по делото с правно основание чл. 24 ал.1 т. 1 от НПК
.
Проверяващият
съд не е възприел мотивите на прокурора, акцентирал е върху
обстоятелството, че е налице
противоречие между обстоятелствена част и заключителна/ диспозитив/ като е
прекратено производството срещу П. само по чл. 213 А ал.1 от НК, но не и това
по чл. 317 от НК . Обърнато е особено внимание на липсващ анализ на доказателствата,
тъй като в постановлението се съдържа единствено преразказ на свидетелските
показания на свидетелите, но не и кое от техните твърдения се възприема.
Отчетени са също и фактическите грешки в изложението на фактите, както и че
постановлението представлява пълен преразказ на заключението на водещия
разследването. Преценено е, че
постановлението е незаконосъобразно и като краен резултат го е отменил.
В процедурата по чл. 243 ал.6 от НПК съдът
е длъжен да прецени дали разследването е обективно, всестранно и пълно, да
анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи обстоятелствата, които
счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Идентично е
изискването и към въззивния съд /така напр.
Р № 382/12 г. на ВКС І н.о./.
Това задължение на съда се извежда от текста на закона, в който е посочено, че
произнасянето е досежно обосноваността и законосъобразността на постановлението
на прокурора. На първо място ще се изложат съображения по оплакванията във
въззивната жалба.
1.
По оплакването за недопустимост на жалбата на В.С., разгледана от ВРС. Районният съд е направил правилна преценка по
допустимостта на жалбата. Поначало прокурорът неправилно е указал препис от
постановлението да се връчи на В.С., но чрез адв. И.И. Вярно е, че
първоначалната жалба, инициираща предварителната проверка и впоследствие
образуваното на ДП е била подадена чрез адв.Г.Я, който е представлявал С. към
2016 г., но жалбподотелката и впоследствие свидетел по делото не е посочмала
адреса на нейният процесуален представител като съдебен адрес, на който да може
да бъде призовавана или да й се връчват съобщения. Правилата по чл. 180 от НПК,
валидни и за досъдебната фаза, указват на съответния орган начинът на връчване,
а именно-срещу подпис на лицето, за когото са предназначени, при отсъствие- на
негов близък или друго лице, указано в чл. 180 ал.2 от НПК, а в изрично
предвидени случаи по реда на чл. 180 ал.3 от НПК е възможно връчване на адвокат, ако той се
съгласи да приеме съобщението. Затова и
правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, защото
пострадалият- В.С. не е била търсена съобразно правилото на чл. 180 ал.1 от НПК, а връчването по реда на ал.3 на същия текст е било без наличните за това
предпоставки. Поради това и срокът за
обжалване не е започнал да тече от датата на връчване на адв. Иванов, още
повече, че не е отразено негово съгласие за получаване на книжа от името на С.,
а жалбата правилно е била разгледана по същество от районния съд.
2. Липса
на надлежно уведомяване за постановеното определение на ВРС на Св.П.. Вярно е, че обв. П. не е бил уведомен надлежно от ВРС за постановения съдебен акт, това е
сторено след връщане на делото за доразследване в прокуратурата, но независимо
от този пропуск обв. П. все пак е упражнил правото си на жалба. Бил е уведомен
за постановения съдебен акт на 06.02.2020г. като е подал въззивна жалба в срок/
от 13.02.2020г., плик с клеймо от 12.02.2020г./.
3. Относно
твърдението в жалбата, че прокурорът правилно обективно и в цялост е обсъдил
всички доказателства, като е стигнал до верен извод.
Районният съд е преценил следните
обстоятелства при преценката по реда на чл. 243 ал.5 от НПК. ДП е било
образувано за престъпление по чл. 213а, ал. 1 НК, за това, че през 2011 г. в гр. Варна с цел да принуди В.С.А.
да се разпореди със своя вещ и да поеме имуществено задължение я заплашил с
насилие и други противозаконни действия спрямо нея и нейни ближни. Обв. С.П.П. бил
привлечен, за това че през месец декември 2015 г. в гр. Варна с цел да принуди В.С.А.
да се разпореди със своя вещ – сумата в размер на 70 000 евро, във връзка със
сключено допълнително споразумение с дата 30.12.2011 г. със страни „Г.К“ ООД,
представлявано от С.П.П. и „А.5“ ЕООД, представлявано от В.А., я заплашил с
насилие и други противозаконно действия спрямо нея и нейните ближни –
престъпление по чл. 213а , ал. 1 НК. Бил привлечен и по второ обвинение, за
това, че през месец февруари 2016 г. в гр. Варна пред Окръжен съд – Варна
използвал документ – допълнително споразумение с рег. № 14798, том 4, акт 40 за
сумата от 145 932,79 евро с дата 30.12.2011 г. със страни „Г.К“ ООД,
представлявано от С.П.П., и „А.5“ ЕООД, представлявано от В.А., като знаел, че
издателят, който го е подписал – В.С.А., не е имала намерение да се задължава
по него – престъпление по чл. 317 НК.
В рамките на
проведеното разследване, с многократни удължавания на сроковете за разследване
са били разпитани свидетели и са извършени следствени действия претърсване и
изземване от имот на С.П., изготвено заключение по компютърно –
техническа експертиза, ценени са и събраните писмени доказателства – документи за
разпореждания с недвижими имоти, банков превод за сумата от 2 500 000
лв., извършени плащания в брой от св. А. в полза на „Г.К“ ООД, съдебни книжа по
заведени съдебни дела, справка за задгранични пътувания на А.В.Ми О.В.М, два
броя споразумения от 23.12.2011 г. и 30.12.2011 г. с нотариално заверено
съдържание, протоколи от общи събрания на търговски дружества и други.
Накратко,
установената фактическа обстановка е следната.
През 2010 г. св. В.С.А., като представител на „А-5“ ЕООД, взела заем в
размер от 2 500 000 евро от „Г.К“ ООД за да закупи определени апартамента в комплекс „П.П“, находящ се в
к.к. „СЛ.Д“. Недвижимите имоти били предварително избрани от собственика на „Г.К“
ООД – към този момент А.М. А., в качеството си на управител имала задължението
да придобие апартаментите за сметка на своето дружество, да ги обзаведе и след
откриването на купувач да продаде апартаментите. В договора за заем била
посочена лихва и срок за възстановяването на паричните средства, с твърдение че
това представлявало фиктивна клауза, поради приятелските отношения между нея и М.
Устната договорка била за възнаграждение
за участието й в покупко-продажбите в размер на 3 % от заемната сума.
Пак според
твърденията на А. се установява, че в края на срока за връщането на заема, тя оставила един от апартаментите в „П.П“, за
прехвърляне впоследствие, но след
изготвянето на документ за окончателното погасяване на финансовите задължения
за всяка от страните. За управител на дружеството бил назначен св. С.П.П.,
който поискал плащане на лихвите, които се дължали на дружеството на св. А. по
силата на договора за заем. Св. А., която твърдяла, че тази е фиктивна, но той искал
плащането им.. А., желаейки да приключи бизнес отношенията си с „Г.К“ ООД, се
договорила със собственика на дружеството да прехвърли последния апартамент с №
611, както и свой личен имот, който представлявал дворно място и вила в с. К,
общ. А. След прехвърлянето на посочените имоти, всички дължими суми от страна
на дружеството на св. А. към „Г.К“ ООД щели да се считат за погасени. Срещата
за прехвърлянето на апартамента, с който частично се погасявало задължението на
св. А., както и за подписване на извънсъдебното споразумение, с което се
определяла стойността на имота в с. К и условието, че след прехвърлянето на
собствеността ще се ще се счита, че всички финансови претенции са уредени, се
състояла на 23.12.2011 г. Сделката се изповядала, а споразумението се
подписало в офиса на нотариус В.Г.
Впоследствие св. В.А.
получила обаждане от С.П, който поискал да се срещнат на 30.12.2016 г. в същата
нотариална кантора, за да прехвърлят имота в с. К и да приключат отношенията
си. На 30.12.2016 г. св. А. бива закарана от С.Пдо офиса на нотариус В.Г.
След влизането в офиса на нотариуса, пред св. А. се представило допълнително
споразумение, което определяло нови условия на погасяване на остатъка от
задължението - стойността на
прехвърления имот се понижавала, а св. А. се задължавала освен прехвърлянето му
да заплати и допълнителна сума от 145 932,79 евро в срок от 3 години. Била
включена и клауза под условие по отношение на апартамент № 1011 в „П.П“. Св. А.
била продала апартамента на трети лица, като към онзи момент водила съдебно
дело за собствеността му. В случай, че спечели делото и придобие апартамента,
последната следвало да го прехвърли на дружеството на св. П., като всичките й
задължения щели да се считат погасени, а имота й в с. К щял да й бъде върнат.
Тези данни се
съдържат основно в показанията на св. А., а събитията се развили в кантората на
нотариус В.Г, която не е участвала през цялата среща и не е била в едно
помещение с А. и П.. Нейното състояние след срещата с П. в кантората на
нотариуса малко по-късно било възприето от св. В, когато се качила в колата му,
веднага след подписване на споразумението.
В края на 2015 г. обв. П. започнал да изисква
връщане на паричните средства, които тя се е задължила по силата на
допълнително споразумение да възстанови на фирмата, на която той е управител.
Разпитана е като
свидетел и нотариус В.Г, че св. А. не е потърсила помощ от нея, не я попитала
за правен съвет. Тя не е чела второто споразумение и не е знаела, че то
накърнява интересите на св. А., като се има предвид първото подписано между
страните споразумение от 23.12.2011 г.
Описани са подробно
и показанията на обв. П., според когото
всички отношения между двете дружества били в рамките на добрия тон, че
не знае съвсем точно съдържанието на документите подписани от него, но
изготвени от адвокат, че св. М си е търсел парите и затова били подписани тези
две споразумения. Св. А.Ми съпругата му от своя страна потвърждават заявеното
от П..
Междувременно подписаното
допълнително извънсъдебно споразумение на 30.12.2011 г. е станало съдебно на
16.03.2012 г., когато в Софийски градски съд се явили адв. Петранов,
представляващ интересите на „Г.К“ ООД и св. В.А., заедно с адв. А.М, които
представлявали „А-5“ ЕООД.
Приемайки тези
факти, прокурорът прекратил производството срещу П. по чл. 213 а ал.1 от НК.
Районният съд е подложил и с основание,
на критика съдържанието на постановлението за прекратяване, като
Правилно съдът се е
позовал на невъзможност да провери както обосноваността, така и
законосъобразността на проверявания прокурорски акт. В него е пренебрегнато
задължението за излагане на мотиви, които са от една страна фактические
съображения , а от друга правните такива , за да се провери правилността на
крайното взето решение.
Липсата на
обоснованост се изразява в проверявания акт на прокурора не в непълнота на
събрания доказателствен материал, а е резултат от допуснато от него съществено
процесуално нарушение при оценката на доказателствата- не са обсъдени противоречията в събраните
доказателства. Те са обсъдени поотделно, но не и в съвкупност, а този подход е
видим още при излагането на фактите, при които липсва фактическа обстановка, а
преразказ на заявеното от различните участници в производството- свидетели и
обвиняем.
Налице
са и други допуснати съществени процесуални нарушения от прокурора. Поначало е
възможно те да са допуснати – при
събирането и проверката на доказателствения материал, при осигуряването на
средства за защита и накрая при
изготвяне на постановлението. Последното несъмъмнено е налице, но също и е
допуснато нарушение, което е относимо към правата на обвиняемия, който
неоснователно претендира пред настоящата инстанция правилността на
постановлението. Заключителната част на същото / т.нар. диспозитив/ засяга
негови – на обвиняемия - права, тъй като липсва изрично посочване, че
производството се прекратява и по
отношение на престъплението по чл. 317 от НК. Дали тогава в случая се касае до
частично прекратяване или е пропуск на прокурора и в двата случая изводът,
който се налага е, че постановлението не е законосъобразно и не отговаря на
изискванията по чл. 199 ал.2 от НПК.
Правилно и съдът е акцентирал върху пълната липса на
анализ на обстоятелствата, които касаят инкриминираната дата, като прокурорът
се е задоволи да обсъжда само такива, които предхождат времево обстоятелствата
впо повдигнатото обвинение, но не и тези, които са свързани с конкретни
действия през м. декември 2015г. , за който период е обвинен, че с цел да
принуди пострадалата да се разпореди със 70 х.- евро, по повод сключено
споразумение от декември 2011г., я е заплашил с насилие и други противозаконно
действия спрямо нея и нейните ближни.
В обстоятелствената част на постановлението си
прокурорът е засегнал и въпросът за доказаността на обвинението по чл. 317 от НК, но не се е произнесъл изрично по това обвинение. Това е противоречие между
обстоятелствена част и заключителна ан проверявания акт и представлява също съществено процесуално нарушение.
Всички съображения на
районния съд в проверяваното определение са правилни и се споделят от
настоящата инстанция, като следва да се обърне внимание единствено на
осигуряване възможността на страните да бъдат уведомявани, съответно
своевременно предоставяне на възможност да атакуват актовете на с съда /В
конкретния случай, това е станало едва след връщане на делото обратно в
прокуратурата за доразследване, за изпълнение указанията на съда/.
Поради горните съображения
, настоящия състав, като счете, че определението на РС Варна следва да се
потвърди и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, ХХІІ състав по ЧНД №
4900/2019г, с което е отменено постановление на прокурор от РП- Варна за
прекратяване на ДП № 49/2018г.за престъпление по чл. 213 А ал.1 от НК и върнато
за доразследване.
Определението не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: