РЕШЕНИЕ
Номер 260081 24.03. Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На двадесет и
четвърти февруари през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 6 по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 89 от 05.08.2020г.,
постановено по т.д.№ 143 по описа за 2019г. на ОС Хасково, с което е осъдено „Л.
и.“ АД ЕИК … със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на Г.И.Д. ЕГН **********
*** сумата над 5000 лв. или 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на П.И.Д., настъпила на 08.04.2016г., вследствие
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2016г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 80 000
лв. и в тежест на ответника са възложени разноски съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението
е обжалвано от ответника ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК … със седалище и адрес на
управление *** А, представляван от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д.
чрез юристконсулт Р.Ч. в осъдителната част с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния
закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, а
искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение в осъдителната му
част над 5000 лв. да бъде отменено и постановено друго, с което искът над 5000
лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В
срока за отговор е постъпил такъв от ищецът Г.И.Д., представляван от адв. Р.М.,
с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е оспореното съдебно
решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат Р.М..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство,
намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на Г.И.Д. ЕГН ********** с адрес ***,
представляван от адв. Р.М. срещу ЗК „Л.и.“
АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление *** Д с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ / отм./ във вр. с § 22 от ПЗП на КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г..
Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното:
на 08.04.2016г. П.И.Д. пътувал по път …. на задната седалка в управлявания от Ж.
О. Р. лек автомобил марка А., модел ., с рег. № ., като пътното платно било с
по две платна за еднопосочно движение с по три ленти – изпреварваща, интензивна
и аварийна, а между платната имало разделителна тревна ивица. Лекият автомобил,
управляван от Р. се движил в интензивната лента, а в лявата се движило друго
МПС марка …, модел .. с неизвестен регистрационен номер. В района на км. 286
при опит да изпревари автомобил марка .. .. водачът Р. изгубил контрол върху
управляваното от него МПС, навлязъл в разделителната тревна ивица отляво, след
което последователно в изпреварващата и насрещната интензивна лента, с което
реализирал ПТП с движещия се там правомерно лек автомобил, марка Ф.. .. с рег. № …, в резултат на което настъпила смъртта
на П.И.Д. – пътник в лек автомобил марка А.., модел ... Сочи, че за станалото
ПТП е съставен констативен протокол № 5 от 08.04.2016г. и е образувано
досъдебно производство № 243 по описа за 2016г. на РУ Д... Ищецът твърди, че П.И.Д.
е бил негов брат, както и че много тежко понесъл, а и понастоящем понася
загубата му. Сочи, че заедно израстнали в едно домакинство, в добро и задружно
семейство, като били изключително привързани един към друг и изградили силна
връзка помежду си, а отношенията им били основани на привързаност, уважение,
взаимопомощ и обич. Твърди, че загубата на брат му, настъпила внезапно и нелепо,
приживява тежко, тъй като връзката им била основана на взаимни обич, уважение и
подкрепа. Сочи, че двамата прекарвали време заедно, подържали непрекъсната
връзка и споделяли всичко един с друг. Ищецът заявява, че след станалото
животът му е подчинен изцяло на скръбта от голямата загуба, което чувство е
засилено от внезапността на събитието, довело до смъртта на брат му. Уточнява,
че двамата братя имали общи интереси, които ги обединявали, както и че ищеца
бил авторитет за своя по – малък брат, който търсел съвет от него и се допитвал
за всичко до него. Твърди след злополуката станал напрегнат, неспокоен,
изпитвал чувство на тревога, имал нарушения в съня и страдал от безапетитие;
целия му живот бил преобърнат; често плачел и не можел да преодолее загубата на
своя брат, който към датата на злополуката бил едва 30 годишен, несемеен и най
– близките му хора били именно ищеца и неговата майка. Като твърди, че
моралните страдания и претърпяната скръб от загубата на брат му са огромни и
неописуеми и ще го съпъстват цял живот, както и че гражданската отговорност на
причинителя на ПТП-то, водачът на лек автомобил А., модел .. към датата на
злополуката е била застрахована при ответника, настоява съдът да постанови
решение, с което да осъди ЗК Л. И.“ АД да му заплати сумата от 80 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени вследствие настъпилата смърт на брат му П.И.Д.,
причинена, в резултат на ПТП от 08.04.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 08.04.2016г. до окончателното й заплащане.
Претендира разноски.
Ответникът
– ЗК Л. И.“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление *** Д, представляван
от изпълнителните директори М.. М..– Г.. и П..Д., чрез юристкосулт В.. Й.. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материално правната легитимация
на ищеца, като твърди, че по отношение на същия не е налице изискването за
изключителност в отношенията с неговия брат. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия е пътувал
без предпазен колан. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното
обезщетение над 5000 лв. е недопустимо, предвид § 96, ал.3 от ЗИД на КЗ ДВ бр.
№ 101 от 07.12.2018г..
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която оспорва възражението за съпричиняване, както
и липсата на активна материално правна легитимация. Възразява и по приложението
на § 96, ал.3 от ЗИД на КЗ ДВ бр. № 101 от 07.12.2018г..
Няма спор между страните относно
механизма на проценото пътнотраспорно произшествие, а последното се установява
и приетата от първоинстанционния съд и автотехническа експертиза и приложените материали по
ДП № 243/ 2016 г. на РУ – Д... Установено е, че на 08.04.2016 г. лек автомобил марка „А..",
модел „..", с рег. № .., управляван от Ж. О.Р., се движел по главен път Д.
– Х. (ПП I – 5) със скорост от 148 км/ ч., на задната
седалка на който без обезопасителен колан пътувал П.И.Д.. Движенето се
извършвало през деня, при нормална видимост, по сух, прав, хоризонтален,
асфалтов участък от пътното платно. В участъка при км. 286 + 000 лекият
автомобил се отклонил наляво, преминал през разделителната площ на двете платна
за движение и навлязъл в платното за насрещно движение в момента, когато по
него се е движел товарен автомобил марка „Ф.. .." с рег. № .. със скорост
от 67 км/ ч.. Между двата автомобила настъпил удар, в резултат на който
намиращия се на задната седалка на лекия автомобил П.И.Д. излетял през
отворения заден капак и прелетял до средата на изпреварващата лента в посока Х.
без признаци на живот.
Не се спори и че гражданската отговорност на Ж. О. Р. е била застрахована към датата на станалото
ПТП при ответното дружество, което обстоятелство се установява и от приложената
на л.45 проверка на сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Няма спор и, че ищецът е брат на
починалия при ПТП - то на 08.04.2016г. П.И.Д., което се установява от представеното удостоверение
за родствени връзки – л. 53.
Спорните между страните във въззивното
производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната
жалба, които се свеждат до това активно материално правно легитимиран ли е ищецът
да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат т.е.
налице ли е изключителност в отношенията им, изразяваща се в трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, вследствие която да е търпял продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени и до неправилно
приложение на материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия
размер на обезщетението на увредения.
За отговор на поставените спорни
въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетите заключения на
вещи лица.
В качеството на свидетел в
проинстанционното производство е разпитана Г.Д., майка на ищеца, чиито
показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като
отчита, че данни касаещи личната сфера са достъпни на най – близкия кръг, в
т.ч. майка, а също и факта, че показанията на този свидетел са подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства – гласни и експертни заключения. Така
свидетелят твърди, че двамата братя – Г. и П.били много близки, като живеели
заедно до 2012г., когато Г. се оженил. Въпреки, че Г. се установил да живее на
друго място и предвид факта, че бащата на Г. и П.починал през 2007г.,
отношенията им според свидетелката били такива, «…все едно живеели заедно…». Същата
определя отношенията им като «извънредно» близки, особено след смъртта на баща
им и сочи, че П.възприемал своя по – голям брат като баща, както и че именно Г.
му помагал при всяко затруднение, като му давал съвети, а и финансово го
подкрепял. Твърди, че П.се отблагодарявал на брат си като му помагал с каквото
може – труд или грижи по отглеждане детето на Г., с което били в близки
отношения. Сочи, че заедно празнували всички празници, както и че П.често
оставал при брат си, за да пренощува. Твърди, че смъртта на П.е направила Г.
«неадекватен», причинила му е много страдания, тъй като брат му много му липсва
и го е променила – станал затворен, раздразнителен, страдал от главоболие.
В аналогичен смисъл са и
показанията на другия разпитан по делото свидетел Б. Д., които съдът кредитира
като преки, непосредствени и незаинтерисовани и който твърди, че след смъртта
на П.Г. се променил, станал по – затворен. Сочи, че отношенията между двамата
братя били «изключително добри» и ги определя като «невероятно братско отношение».
Твърди, че Г. помагал финансово на своя по – малък брат, от момента, в който
баща им починал, както и че П.му отвърщал със същото като помагал на Г. по
отглеждане на детето, както и със съпричастност при налични проблеми. Сочи, че
след като Г. разбрал за смъртта на своя брат бил отчаян и сринат, не можел да
говори, разплакал се, а към момента счита, че Г. не е същия човек – не е така
весел, по-свит е, негативно настроен е и непрекъснато се връща към случилото се
с брат му.
От приетата от първостепенния съд
и без възражения от страните съдебно – психологична експертиза на д-р С. Д. се
установява, че смъртта на П.Д. се е отразила стресиращото върху психиката на
ищеца, който е преживял остра стресова реакция. Според експерта към момента на
изготвяне на заключението личността на ищеца е с нереалистична оценка, външно
обвинителен тип реакция и прикрита неувероност; показва високо ниво на
тревожност и ситуитивна тревожност на средно ниво. В.л. д-р Д. сочи, че ищеца
не може да се справи с емоционалната травма от смъртта на своя по – малък брат,
въпреки правените опити за това и при извършеното психологично изследване е
установен посттравматичен стрес, а нивото на психическа устойчивост е ниско,
което не му помага да се справи с емоционалната травма от смъртта на брат му. Твърди,
че с оглед установените последици от смъртта на брата на ищеца съществува
възможност при попадане в ситуация, близка на тази с ПТП от 08.04.2016г. отново
да се активират преживяванията и страховете на личността, а това ще доведе до
трайни негативни изменения и последствия за психичното състояние на ищеца.
Въз основа на коментираните
доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в
исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и
причинната връзка между тях и процесното ПТП.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че
най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането
на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на
5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия
или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато,
поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен
случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
продължителност, морални болки и страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена
досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение
за неимуществени вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на
всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в
мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за изключение,
породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от
обичайната.
В конкретният случаи е предявен иск от брат на
починалия, по отношение на който категорично може да се приеме, че е установено
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната
връзка брат/брат. От събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е
живял заедно с брат си до 2012г., когато е създал свое собствено семейство, но
е продължил да подържа близки отношения с по –малкия си брат, който възприемал Г.
като свой баща. Установи се още, че отношенията им били като в едно семейство –
празнували заедно, помага ли си - по – големия брат Г. помагал и финансово на П.,
а последния му помагал с каквото може, вкл. и с проява на съпричастност в
трудни моменти, както и с полагани грижи по отглеждане на своя племенник.
Изложеното до тук налага да се приеме, че отношенията ищец – починал, по – малък
брат, разкриват белезите на отношения между баща - син, който последните са
загубили по – рано, и в този смисъл покриват изискването за изключителност по
смисъла обоснован в ТР № 1/2016г.. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че след като ищецът и неговия починал брат, са пълнолетни лица в
зряла възраст, независими личности в социално, финансово и емоционално
отношение, то връзката между тях не се характеризира с особена близост. Според
настоящия състав на съда, от една страна пълнолетието не обуславя по
необходимост извод за независимост на личността в посочения от жалбоподателя
смисъл, при все че се установи и финансово подпомагане от ищеца по отношение на
неговия по – малък брат, а от друга без значение възрастта и съответното
интелектуално и физическо развитие, всеки човек в определени ситуации се нуждае
и търси съвет от свой по-възрастен роднина и след като бащата в семейството е
починал, то тези съвети са търсени и давани от по - големия брат, което е
определило съществуващата връзка като такава между баща – син и която съобразно
с установената традиция в българското семейство сочи на особена близост. Именно
установените факти по взаимна грижа и помощ между двамата братя, емоционална
подкрепа и доверие определят съществуващата между тях връзка като трайна и
дълбока емоционална връзка, противно на твърденията на жалбоподателя. Без
никакво практическо значение е соченото от жалбоподателя обстоятелство, че обезщетение
за неимуществени вреди е присъдено и на бабата на пострадалия, за което
доказателства не са ангажирани, а дори и да се приеме за установен факт това
обстоятелство по никакъв начин не се отразява на приетата за съществуваща особена
близост между ищеца и неговия починал по – малък брат.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема,
че са установени наличието на особена близост, дълбока, трайна
и емоционална връзка между ищецът и неговия по - малък брат, която
надхвърля обичайните отношения брат – брат, както и търпяните от ищеца,
вследствие неговата смърт продължителни
болки и страдания.
До същия правен извод е стигнал и първостепенния
съд, поради което и няма основание за корекция, въпреки изложените в жалбата
възражения – налице са вреди за ищеца, които подлежат на обезщетяване, а размера на дължимото за обезвреда обезщетение се определя от съда, който се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай и по
отношение на ищеца е, че със смъртта на неговия по – малък брат е загубил свой
близък, на чиято подкрепа е разчитал във всяка ситуация. Преценявайки от една
страна зрялата възраст на увредения, чийто начин на живот се е променил чувствително
и отчитайки установените психологични увреди с неясна прогноза, съпоставени с
обстоятелството, че ищеца има собствено семейство, на чиято подкрепа също
следва да разчита, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е равностойно на сумата от 60 000
лв.. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като се
съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то
и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Вторият спорен момент, въведен от ответното застрахователно
дружество в първоинстанционното производство и подържан в настоящото, касае
размера на обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно приложението на
разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази
разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди
на лицата по чл. 493а, ал. 4 / разширения кръг лица/ се определя в размер до
5000 лева, като е придадено обратно действие на
разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член
3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно
увреждане в размер на 1 000 000 евро за
един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо
от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1
параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените
в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега
действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на
пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на
§ 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните
отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този
принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело
С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана
неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко
прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни
субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи
особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията
между частни лица. Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те
са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица,
респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат
пряко действие. По тази причина съдът счита, че не
следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца от „разширения кръг“ по настоящото
дело следва да бъде определен не в границите, установени
с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по
справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените
нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, обсъдени
по-горе.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което и постановеното от него решение като
законосъобразен отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на
адв. Р.М., в качеството й на процесуален представител на ищците се дължи
определяне на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция при уловията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА,
което при съобразяване на чл. 7, ал.2, т.4 от Нареда № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът констатира да е в
размер на 2180 лв.. За сумата от 2180 лв., представляваща определено възнаграждение
за осъществена от нея безплатна адвокатска помощ на Г.И.Д. ще бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 89 от 05.08.2020г., постановено по
т.д.№ 143 по описа за 2019г. на ОС Хасково, в частта, с която е осъдено „Л. и.“
АД ЕИК … със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на Г.И.Д. ЕГН **********
*** сумата над 5 000 лв. до присъдените 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П.И.Д., настъпила
на 08.04.2016г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.04.2016г. до окончателното й изплащане и в тежест на ЗК Л. И.“
АД, ЕИК .. са възложени за заплащане такси и разноски.
ОСЪЖДА ЗК Л.
И.“ АД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на адв. Р.М., с личен
№ .. и адрес *** сума в
размер на 2180 лв., представляваща
определено възнаграждение за осъществена от нея безплатна адвокатска помощ
на Г.И.Д.
ЕГН **********.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: