Решение по дело №10496/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1422                                                 25.06.2020 г.                                              гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На девети юни                                                                  две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 10496/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на Н.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, представлявано от Н.Д.Ч.и П.А.Ш, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2018 г. около 18.05 ч. в района на км. 456 посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането – 27.05.2018 г. до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че 27.05.2018 г. около 18.05 ч. в района на км. 456 посока от гр. Карнобат към гр. Айтос е настъпило ПТП между управляван от ищеца автомобил „БМВ Х5” с рег. № * и МПС „Фиат” с рег. № *, управлявано от И.М., застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Причина за ПТП-то е, че Михайлов е нарушил правилата за движение – движел се с превишена скорост и е ударил отзад автомобила, управляван от ищеца, вследствие на което той е изхвръкнал от пътя и се е ударил в дърво. От сблъсъка ищецът е пострадал, като е бил откаран в болница. Установило се, че е получил охлузвания, отоци, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. И.М. е признат за виновен за извършеното ПТП с присъда по НОХД № 34/2019 г. на Военен съд – Сливен, влязла в сила на 17.10.2019 г.

Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило размера на предявения иск като силно завишен. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия водач, тъй като също е управлявал автомобила при скорост, надвишаваща разрешената, и не е забелязал изпреварващия вече автомобил, преди самият той да предприеме изпреварване.

По отношение на искането за заплащане на обезщетение от деня на увреждането сочи, че застрахователят отговаря единствено за своята забава и меродавна е датата на получаване на покана за плащане на обезщетение.

Моли съда да отхвърли исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски. Евентуално моли за присъждане на по-нисък размер обезщетение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението на съда по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорни и е изключил от предмета на доказване обстоятелствата относно настъпването на ПТП на на 27.05.2018 г. около 18.05 ч. в района на км. 456 посока от гр. Карнобат към гр. Айтос между управляван от ищеца автомобил „БМВ Х5” с рег. № * и МПС „Фиат” с рег. № *, управлявано от И.М., застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. И.М. е признат за виновен за извършеното ПТП с присъда по НОХД № 34/2019 г. на Военен съд – Сливен, влязла в сила на 17.10.2019 г.

Видно от приобщени към делото амбулаторни листове и болнични листове К. е бил в болничен в периода 11.06.2018 г. – 24.06.2018 г. и 10.07.2018 г. – 23.07.2018 г. Приложено е и съдебномедицинско удостоверение, видно от което при прегледа на К. на 30.05.2018 г. са установени охлузвания, отоци и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците.

Със заявление от адв. П. в качеството му на пълномощник на К. на 20.07.2018 г. е изпратено уведомително писмо до застрахователя за настъпилото произшествие. На 11.01.2019 г. отново е изпратено писмо с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева. На 31.07.2019 г. е изготвен отговор за липса на предпоставки за изплащане на обезщетение.

Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е начертало мащабна скица на местопроизшествието. Посочило е, че е работило по материали в НОХД № 34/2019 г. по описа на Военен съд Сливен. Произшествието е настъпило, когато двата автомобила са били в процес на изпреварване и са се движели в насрещна за тях лента за движение. Скоростта на движение на автомобил БМВ е била около 102 км/ч, а на Фиат Стило – 136 км/ч. Водачът на лек автомобил БМВ, след като се убедил, че няма насрещно движещи се автомобили, предприел изпреварване на преднодвижещия се автомобил Деу Тико, навлязъл в насрещната лента и се изравнил с Деу Тико, като навлязъл в третата фаза на изпреварване – маневра надясна към своята лента за движение. В този момент бил застигнат от Фиат Стило, като водачът на последния предприел аварийно спиране. Настъпил сблъсък, като е ударено задното ляво колело на лекия автомобил БМВ, гумата е спукана, водачът на БМВ загубил контрол върху управлението на автомобила, той описал лява дъга, преминал пред Деу Тико, завъртял се и попаднал в бетонната канавка с лявата странична част. Автомобилът продължил да се върти, ударил се в дърво, отблъснал се от него и се върнал на десния банкет на пътя, където преустановил движението си. Пътнотранспортното произшествие е настъпило, защото водачът на Фиат Стило е управлявал със скорост, която не му позволила да спре преди удара, водачът не е спазил безопасна дистанция до преднодвижещия се автомобил БМВ. Вещото лице е посочило, че след запознаване с материалите по делото и методиката за изследване на ПТП е установило, че първи е предприел маневрата изпреварване водачът на лек автомобил БМВ.

Обезопасителния колан на пострадалия ищец не е могъл да го предпази, тъй като поради удара на автомобила отзад тялото му е упражнило натиск върху облегалката и тя е легнала хоризонтално върху задната седалка. Когато ударният импулс е поради сблъсък отзад, коланът не изпълнява предназначението си и не задържа тялото на водача.

Прието е заключение на допусната съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че в резултат от произшествието ищецът е претърпял следните травми: кръвонасядания в областта на лява лопатка, гръбначен стълб, над дясна криста, отоци по двете длани, охлузване на главата, оточен ляв глезен, болки в кръста. Липсват данни за усложнения. Обичайният срок за възстановяване и затихване на болковия синдром е не по-малко от 30 дни. В конкретния случай (удар отзад) предпазният колан не може да предпази тялото. Вещото лице е посочило, че ищецът е съобщил, че има болка в основата на врата в ляво, която се движи към главата и достига до лявото ухо. Имал е дискова херния преди ПТП-то, която е успял да овладее медикаментозно, но след ПТП-то отново е получил болки и на този етап продължава с медицинско лечение.

Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите експертиза, доколкото са пълни, компетентно дадени и безпротиворечиви, а констатациите в тях се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Катя Камбурова – съпруга на ищеца, е посочила, че когато е видяла съпруга си след инцидента, той бил в шокова зала, стоял на инвалиден стол, заеквал и питал само – “как е детето и как е брат ти”, тъй като те пътували с него в автомобила. Държал гърдите си и трудно говорел. Болели го гърдите. След като го прегледали, отказал престой в болницата, защото детето им не било добре и искал да помогне на съпругата си за нея. Не се чувствал добре, болял го кръста, болял го гърба, бил охлузен, болял го хълбока, глезенът му бил оточен, рамото го боляло. Близо месец бил в болнични и пиел обезболяващи и противовъзпалителни лекарствата, изписани от Шокова зала. В онзи момент имал затихнала дискова херния, получена от преди това. След катастрофата имал чести оплаквания от болки в кръста и болки във врата в ляво. Често му се схващал врата и не можел да се завърти, дори и да седял на дивана. Болките отшумявали, след като пие лекарства, и пак се появявали, а болката била продължителна. Работел в автосервиз.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.

Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредите И.М.. Полицата за сключена застраховка е валидна към датата на процесното ПТП, видно от справката в сайта на Гаранционния фонд. Застраховката „Гражданска отговорност” е в сила не само по отношение на собственика на автомобила, вписан като страна по договора, но и по отношение на водача, който управлява автомобила със знанието и съгласието на собственика.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите. В процесния случай е прието за безспорно, а се установява и от събраните доказателства (присъда на наказателен съд, която съгласно чл. 300 ГПК има задължителна сила за гражданския съд относно деяниято, противоправността му и вината на дееца; съдебна автотехническа експертиза), че на 27.05.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, от което е пострадал ищецът Н.К.. Произшествието е причинено от И.М., който като водач на лек автомобил Фиат по непредпазливост е нарушил установени в ЗДвП правила за движение. Съдът намира, че е установена по делото вината на Михайлов за настъпване на процесното произшествие. Този извод се налага от анализа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – вредата за ищеца по делото, изразяваща се в претърпени болки и страдания от нанесените телесни повреди (видно от съдебно-медицинското удостоверение и експертиза, както и от показанията на свидетелката Камбурова), и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на лек автомобил. Причинно-следствената  връзка между деликта и претърпените вреди се установява от съдебно-медицинската експертиза, в която е посочено, че описаните увреждания са в пряка връзка с настъпилото ПТП. Съдебно-медицинското удостоверение, приложено по делото, е официален свидетелстващ документ и установява факта на увреждането, което е претърпял пострадалият, и характера на разстройството на здравето му, както и проведеното лечение. Тези обстоятелства се установяват и от заключението по назначената и приета в настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза.

Относно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът изцяло кредитира изготвената съдебно-медицинска експертиза и съдебно-медицинско удостоверение, както и показанията на съпругата на пострадалия, която има непосредствени впечатления от състоянието на К.. Съдът отчита обстоятелството, че прогнозата на вещото лице П. за цялостното заличаване на последиците от травмата е благоприятна, като липсват данни за настъпили усложнения след приключване на оздравителния процес. Вещото лице е описало подробно настъпилите видими увреждания от ПТП, сред които кръвонасядания, охлузвания, отоци по длани и ляв глезен. Оплакванията на ищеца са от болки в кръста и врата.

 От друга страна свидетелката Камбурова е посочила, че съпругът й бил силно притеснен, стресиран след произшествието, тъй като в автомобила е пътувала и дъщеря му, която е по-тежко пострадала. Към настоящия момент болките в кръста и брата продължавали, като той пиел обезболяващи. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства – възрастта на ищеца – 37 г. към датата на произшествието, характера и числеността на получените травми, продължителността на болките и проявлението им във времето, цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалия, най-вече преживеният стрес от инцидента, свързан със състоянието на детето на пострадалия, поведението на автомобила след удара – многократно завъртане, блъскане в дърво и отблъскването му от него. Тези фактори, съобразени с принципа за справедливост, основен при определяне на подобен вид обезщетения, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, водят съда до извод, че следва да бъде присъдена сумата от 4000 лева. Макар ищецът да няма тежки травми с дългосрочни отрицателни последици за здравето му, същият е преживял силен стрес от случило се, предвид конкретика на инцидента и обстоятелството, че не е пътувал сам в автомобила, което налага да бъде определено обезщетение не само за причинените му травми и болки, но и за изживяната силна уплаха от случилото се и притеснение за здравето на детето му. Принципът на справедливостта ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца като пряк резултат от непозволеното увреждане.

Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуален представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът намира за установено от събрания доказателствен материал – протокол за оглед, въз основа на които са изготвени и авто-техническа експертиза в досъдебното производство, както и авто-техническа експертиза по настоящото дело, че водачът на лекия автомобил БМВ е започнал маневра изпреварване в момент, в който разстоянието между двата автомобила е било около 100 м, като в този момент лек автомобил Фиат Стило се е намирал в дясната пътна лента. Водачът на лек автомобил Фиат е предприел маневра изпреварване, когато се е намирал на около 56 метра от мястото на удара, т.е. първи е започнал маневрата водача на лек автомобил БМВ. Констатациите в изготвената в досъдебното производство експертиза, приповторени в изготвената в настоящото дело такава, следва да бъдат кредитирани в настоящото производство съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана напр. в Решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК. Вещото лице по изслушаната в настоящото производство съдебна автотехническа експертиза също е посочило, че водачът на автомобил БМВ е предпиел изпреварването пръв.

По изложените мотиви БРС приема, че не е доказано по делото съпричиняване от страна на пострадалия.

Основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това законната лихва върху обезщетението с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение (в този смисъл напр. Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II т. о. ВКС).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 235 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. с оглед направеното искане сумата от 380 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищецът също дължи разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, като същото следва да се определи в размер на 570 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на общо 535 лева.

Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, представлявано от Н.Д.Ч.и П.А.Ш, да заплати на Н.Д.К., ЕГН * адрес: ***, сумата от 4000 лева (четири хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2018 г. около 18.05 ч. в района на км. 456 посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането – 27.05.2018 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за размера над 4000 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, представлявано от Н.Д.Ч.и П.А.Ш, да заплати на Н.Д.К., ЕГН * адрес: ***, сумата 235 лева (двеста тридесет и пет лева) съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН * адрес: ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, представлявано от Н.Д.Ч.и П.А.Ш, сумата 535 лева (петстотин тридесет и пет лева) съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, представлявано от Н.Д.Ч.и П.А.Ш, да заплати на адвокат С.П. от БАК, адрес: ***. Патриарх  Евтимий 67, сумата от 380 лева (триста и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение.

             

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева