№ 8433
гр. С, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110146364 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от ЗАД „ф-ма“ АД
срещу „ф-ма“ ЕАД, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 16.09.2020год., в
гр.Б, е настъпило пътнотранспортно произшествие при което собственика на
л.а.“марка“ с рег.№*****, в паркирано състояние, не се е съобразил с движещия се в
този момент л.а."марка" с рег.№****, като внезапно е отворил вратата си и е нанесъл
вреди на последния, като за установяване на произшествието, между двамата водачи е
подписан Двустранен констативен протокол за ПТП. Заявяват, че собственикът на лек
автомобил "марка" с рег.№**** е сключил застрахователен договор за застраховка
"Каско" със ЗАД „ф-ма“ АД и след събитието е заведена щета в застрахователното
дружество, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 130,50лв.,
чрез заплащане на ремонта на автомобила в автосервиз. На това основание ищецът
поддържа, че е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
увреждането, като дружеството твърди, че има вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и срещу ответника „ф-ма“ ЕАД, в качеството му на застраховател по
договор за застраховка “гражданска отговорност” с виновния водач, поради което била
изпратена регресна покана за посочената сума и 15лв. ликвидационни разноски.
Плащане не постъпило. При така изложените факти ищецът моли ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 1лев, предявена като частичен иск от 145,50лв.,
представляващи платено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба на 26.08.2022г. до окончателното изплащане, както и да бъде осъден да
1
заплати сумата от 1 лев, предявена като частичен иск от 23,93лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху сумата от 145,50лв. за периода от 11.01.2021г. –
датата на която е изтекъл определения в чл.412, ал.3 КЗ 30 дневен срок за доброволно
плащане до 25.08.2022г. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание от 24.04.2023г. на осн. чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявените искове, като са завишени до пълните размери от
145,50лв., представляващ платено застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски и 23,93лв., представляващ мораторна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявените искове се оспорват. Посочват, че не оспорват
наличието на валидно застрахователно правоотношение по Договор за задължителна
застраховка ГО за л.а.“марка“ с рег.№*****. Оспорват договорната отговорност на „ф-
ма“ ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетенуие; оспорват всички фактически
твърдения на които ищеца основава претенцията си; механизма на ПТП, като считат,
че водача на л.а.“марка“ с рег.№***** не е извършил нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП
и няма противоправно поведение. Считат, че водачът на л.а."марка" с рег.№**** е
станал причина за настъпване на ПТП доколкото не се е уверил, че при маневра
движение назад няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Посочват, че вината на водача на л.а."марка" с рег.№**** е отразена и в изготвения
ДКП за ПТП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
Застрахователна полица №0020700202000138, че между ищеца ЗАД „ф-ма“ и „ф-ма“ ЕАД
клон Р е налице сключен договор за застраховка „Каско” по отношение на л.а."марка" с
рег.№****, за срока от 05.07.2020г. до 04.07.2021г., като ЗАД „ф-ма“ се е задължило да
покрие всички увреди на автомобила до размер на определена застрахователна сума
23014лв. От страна на „ф-ма“ ЕАД не е оспорено наличието на соченото застрахователно
правоотношение и не са наведени твърдения за липса на заплатени вноски по
застрахователна премия, поради което независимо, че не е доказано заплащането на нито
една от четирите вноски, то с оглед липсата на възражение, следва да се приеме, че
договорът е действал между страните за посочения по-горе срок.
Прието е за ноторно обстоятелството, че към дата 16.09.2020год. МПС л.а.“марка“
с рег.№***** е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника „ф-ма“ ЕАД.
По делото е представен Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 16.09.2020г. от
който се установява, че на посочената дата в гр.Б, ж.к.З, е настъпило ПТП между
2
л.а.“марка“ с рег.№***** и л.а."марка" с рег.№****. В ДКП е направено отбелязване,
че ПТП е настъпило при излизане на л.а."марка" с рег.№**** „от паркинг, частен
терен, черен път“, а за другия автомобил - л.а.“марка“ с рег.№***** е отбелязано, че е
бил в паркирано състояние и ПТП е настъпило при тръгване/при отваряне на вратата.
В ДКП за ПТП са вписани видимите щети по л.а."марка" с рег.№****– счупен заден
ляв стоп, а за л.а.“марка“ с рег.№***** огъната предна лява врата. Вписана е обаче
декларация от Н. А. И., като водач на л.а."марка", че се признава за виновен за ПТП.
За настъпилото застрахователно събитие, до ЗАД „ф-ма“ АД е подадено Уведомление
за щета от 16.09.2020г. от Н. А. И., като водач на л.а."марка", в което е посочил, че при
маневра назад другото паркирано МПС отваря вратата си и той го е ударил. Посочил е, че
има счупен заден ляв стоп и е декларирал, че се е признал за виновен поради това, че е
нямал време да извика Полиция.
От документите, приложени по делото от стр.12 до стр.19 се установява, че ЗАД „ф-
ма“ АД е заплатило в полза на сервиза, извършил подмяна на счупения стоп 130,50лв.
ЗАД „ф-ма“ е изпратило регресна покана до „ф-ма“ ЕАД, получена на
16.12.2020г., като от страна на ответника с писмо от 18.02.2021г. до ищцовото
дружество, получено на 19.02.2021г. е отказал да удовлетвори регресната претенция
поради липса на основание за поемане на застрахователна отговорност, като е посочил,
че в ДКП е описано събитие по време на което водачът на застрахования в ЗАД „ф-ма“
АД автомобил, при маневра и движение назад, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, става причина за настъпилото
застрахователно събитие, като удря отворената врата на автомобила, застрахован в „ф-
ма“ ЕАД.
По делото при условията на делегация са събрани показания от св. Г. Ш, който
посочва, че е бил паркирал пред един блок в гр.Б, чакал жена си. Бил застанал зад
колата, т.е. бил е извън автомобила, тръгнал към шофьорската врата. Реното било
паркирано на 5-6 метра зад него, нямало никакво движение покрай него. Посегнал да
отвори вратата, за да влезе в колата, отворил я около 30-40 см., не бил влязъл още и чул
удара. Реното се движело на заден ход и го ударило със задницата на автомобила.
Свидетеля даже не го видял да се движи, защото бил с гръб към него. Изрично посочва
реда в който са направени действията му – бил зад своя автомобил, погледнал към
колите зад автомобила му, завил в дясно, отишъл до вратата, понечил да я отвори и чул
удара. Удара настъпил между задната част на Реното и шофьорската врата на неговия
автомобил.
По същия ред са събрани показания и от Н. А. И., който посочва, че е
управлявал служебен автомобил. Бил куриер, разнасял пратки и зад а стане по-бързо на
паркинга пред бл.43 не спрял на паркомясто, а бил запушил две успоредно спрели
коли. Когато тръгвал назад, за да излиза, в този момент един възрастен човек си
3
отворил вратата на колата, но той нямал време да спре или да предприеме нещо и
блъснал вратата му. Твърди, че казал на човека, че е виновен, но той не си признал,
свидетеля нямал време да извика полиция, колата му била нова, със застраховка Каско,
а другия човек нямал и за да не губят време, се съгласил да напишат в протокола, че
той е виновен.
Според заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза,
което съдът като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните кредитира, вещото
лице след оценка на ДКП, уведомлението за щета и свидетелските показания приема, че
вероятен механизмът на пътно-транспортното произшествие е водачът на л.а."марка" с рег.
№**** предприема маневра на заден ход за излизане от паркинг пред блок №43,
когато водачът на л.а.“марка“ с рег.№***** отваря предна лява врата на автомобила и
между двете МПС настъпва съприкосновение. Вредите и по двата автомобила с в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Заплатеното от ищеца обезщетение отговаря на
пазарните цени.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на осъдителен иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на
исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на
причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие
на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на
субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази
вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
вредата.
Между страните съществува спор по отношение на това кой от двамата участници е
нарушил разпоредба на Закона за движение по пътищата, като по отзи начин има
противоправно поведение. Съгласно чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Съгласно чл.95, ал.1 ЗДвП Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
При конкуренция на задължения следва да се държи сметка и за това кой от двамата
участници в ПТП е имал правомерно поведение и преди възникване на конкретното
задължение, както и дали някой от двамата е предприел някакви действия в изпълнение на
вмененото задължение. Видно от показанията на св. Н. А. И. той е извършвал доставка, не
е спрял на паркомясто, а е бил запушил две коли, т.е. още при оставянето на
4
автомобила за престой св.И. не го е направил на обособено за това място. При наличие
на нарушение, предхождащо необходимостта от съблюдаване на задължението по
чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, водачът е следвало да положи по-голяма грижа при маневрата
назад, доколкото не е излизал от определено паркомясто. Видно от показанията му
когато е тръгнал назад, за да излиза е възприел, че св. Г. Ш е отворил вратата си, но не
е имал време да спре. Следователно пространството, в което св.И. е извършвал маневра
за движение назад не е било голямо – от предприемането на маневра и възприемането
на другия участник, до удара е изминало толкова малко време, че водача не е успял да
реагира, следователно и разстоянието е било малко. Свидетелят И. предвид малкото
разстояние за маневрата е можел да възприеме стоящия извън автомобила си Г. Ш.
Поради това, че е можел да го възприеме преди да е отворил вратата, но в момента
захождайки към нея, е следвало да се увери, че с маневрата назад няма да причини
вреда. Съгласно чл.40, ал.2 ЗДвП водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, т.е преди тръгване, в момента на тръгване и във всички
останали етапи на маневрата. Св.И. посочва, че е видял самото отваряне на вратата, но
не посочва да е изпълнил задължението си преди тръгване назад да се увери, че няма да
създаде опасност. Неизпълнението на това задължение може да се изведе от това, че
свидетеля не посочва да е възприел Г. Ш до автомобила, където същия се е намирал,
както и да го възприеме като движещ се към вратата на колата, каквото той несъмнено
е правил към момента, в който Н. И. е предприел подготовка за маневрата.
От друга страна Г. Ш заявява, че когато е тръгнал към шофьорската врата около
него не е имало никакво движение, т.е. той се е уверил, че правомерно паркираните
превозни средства не предприемат никакви маневри. Изрично посочва, че е възприел
Реното, било е паркирано, не е възприел никакво движение и е тръгнал към
автомобила си, но кога се е качило „момчето и кога тръгна“ не може да каже.
Следователно качването на св.И. в л.а. "марка" е станало в краткото време от
обръщането на св.Ш с гръб към автомобила, до отварянето на шофьорската врата. При
това положение длъжен да се увери, че няма да създаде опасност при маневра, е бил
св.И.. той е водачът пръв предприел маневрата и задължението по чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП
е възникнало първо.
При наличие на неправомерно поведение у водача, застрахован при ищеца, за „ф-ма“
ЕАД не е възникнало задължение за заплащане на сумата по регресна покана. Поради
изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на „ф-ма“ ЕАД следва да
се присъдят разноски в производството в размер на 40лв. за заплатен депозит за
призоваване на свидетел, както и на осн. чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „ф-ма“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление; гр.С, ул.С С №7, ет.5 срещу „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.С, бул.”В” №89Б иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 145,50лв., представляваща непогасено от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, изплатено от застрахователя
по застраховка „Автокаско”, обезщетение за вредите по лек автомобил "марка" с рег.
№**** от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 16.09.2020г., в гр.Б, ведно със
законна лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 23,93лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата от 145,50лв. за периода от
11.01.2021г. до 25.08.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „ф-ма“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление; гр.С, ул.С С
№7, ет.5 да заплати на „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”В” №89Б на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски в производството в размер на 40лв. за
заплатен депозит за призоваване на свидетел, както и на осн. чл.78, ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6