№ 223
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба подадена от С.ООД, против НП № 03-
2100070/06.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на С.ООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700 /хиляда и осемстотин/
лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа обстановка.
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява но се
представлява, като процесуалният му представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който оспорва
жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Служител на ДИТ-Варна – св. К.Д. извършил проверка в обект – МДУ “Ж.
Кюри“ к.к. Св. Св. Константин и Елена гр. Варна, стопанисван от дружеството-
жалбоподател. В хода на проверката на място са изискани документи, касаещи
спазването на трудовото законодателство при осъществяваната от дружеството
дейност. Впоследствие са представените документи е установено, че въззивника в
качеството на работадетел не е осигурил междудневна почивка в размер не по-малко
от 12 часа на лицето Е. З. на длъжност „готвач“ в обекта между работните дни на
1
29.06.2021 г. и 30.06.2021 г. , като на 29.06.2021 г. същия е работил смяна-2 от 13 ч. до
22 ч. и на 30.06.2021 г. е положил труд при първа смяна от 06.30 ч.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Варна.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът не приема тезата на
жалбоподателя, че непосочването на ЕГН и гражданство на лицето полагало труд –Е. З.
представлява съществено процесуално нарушение. Същото лице е служител на
жалбоподателя, индивидуализирано е в достатъчна степен чрез имената и длъжността,
която изпълнява в стопанисвания от жалбоподателя обект и съдът намира, че по
никакъв не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият би могъл да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно жалбоподателя е приложил материалния закон, като
е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Като разгледа жалбата по
същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установи, че юридическото лице – жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл. 152 от КТ, като не е осигурило на свой служител- Е. З.,
непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа между работното време на
същата на 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г. Посоченото обстоятелство се установява
безспорно от свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП
график за работа за месец юни 2021 г., представен в хода на проверката.
С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и служителите,
които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за
физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция,
2
нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на
същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се характеризира с липса
на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и от категорията на
застрашаващите, а не на увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда
на КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва
да се приема като маловажно.
Съдът намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл.415 в ал.1 от КТ не
може да намери приложение, тъй като не са налице кумулативно дадените в него
предпоставки.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е законосъобразно е
ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 414, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е взета
предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е наложено наказание над
минималния размер предвиден в закона, за нарушение което е извършено за първи път.
Съдът намира, че следва наложеното наказание да бъде намалено към минималния
предвиден размер, което би било по-справедливо и би изпълнило целите на чл.12 от
ЗАНН.
Искания за разноски са направени от страните и са представени списъци с
разноски. Според съда с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на
двете страни по съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 335 лева,
което е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на жалбоподателя се намалява от 1700
лева на 1500 лева следва и частично да се уважи искането на разноски за защитник.
Затова съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се уважи претенцията
на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата 39,41 лева.
Същевременно въззиваемата страна ДИТ гр.Варна също е направила разноски
–поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
3
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото
са проведени едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на
Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от
80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 70,59 лева. Предвид гореизложеното, съдът
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2100070/06.10.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на С.ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
1700 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 152 от КТ, като намалява размера
на административната санкция до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА С.ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 70,59 лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на С.ООД
сумата от 39,41 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4