Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 19.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11780/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Т.Т.,
с която е предявен срещу ЗК „О.“ чрез клона
му в България иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 35000
лв., представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 03.05.2016 г. Претендира законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 03.05.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим по
съображения, че приложение намира КЗ в сила от 01.01.2016 г., който въздига в
предпоставка за допустимост на иска спазване на процедурата по чл.498 КЗ,
каквато не е проведена. Оспорва водачът на застрахования автомобил да е
осъществил противоправно поведение, в причинна връзка с което да са настъпили
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Счита, че не дължи законна лихва от
датата на деликта. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV
на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила
на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ,
бр.102 от 29.12.2015 г./. Предявеният иск се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Няма спор,
че страна по делото може да бъде само правосубектно юридическо лице, с каквото
качество вписаният в Търговския регистър клон на търговеца не разполага, както
и че липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за недопустимост на
производството. Същевременно, по отношение на клон на чуждестранно лице,
регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон
и в частност, по отношение на клон на застраховател, следва да се вземат
предвид не само специалните разпоредби на чл.17а, ал.2 ТЗ и легалната
дефиниция, дадена в §1, т.8 КЗ /отм./, но и разпоредбите на чл.10 - 14 от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела.
В
разпоредбата на чл.17а, ал.3, т.1 ТЗ е предвидено, че освен данните по чл.17,
ал.2 ТЗ, по отношение на клон на чуждестранно лице се вписват и съдържащите се
в заявлението за вписване данни за: правната форма и наименованието на
чуждестранното лице, регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното
лице, правото на държавата, което се прилага, ако това не е правото на
държава-членка на ЕС и лицата, които представляват чуждестранното лице според
регистъра. Вписването на тези данни, както и на другите данни по чл.17а, ал.3,
т.2, 3 и 4 ТЗ, може да се извърши и служебно въз основа на уведомление от
регистъра на друга държава - членка на ЕС, в който е вписано чуждестранното
лице. В този смисъл е изричната регламентация по чл.17а, ал.5 ТЗ, с която,
считано от 01.01.2017 г., са въведени изискванията на Директива 2012/17/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на
централните, търговските и дружествените регистри. Имайки предвид посочената
нормативна уредба и дефиницията на клон по смисъла на КЗ, според която клонът е
правна форма, под която застраховател или презастраховател присъства трайно на
територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови
служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да
действат от негово име, както и произтичащата от чл. 3, т.2, вр. с чл.11 от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. възможност за предявяване на пряк иск на
увреденото трето лице по местоживеене на клона на застрахователя, следва да се
изведе извод, че посочването в исковата
молба на клон на застраховател, имащ местоживеене в друга държава членка, в
качеството му на ответник, съдържа само по себе си и посочването на самия
застраховател – ЮЛ /в посочения смисъл е Определение № 176 от 28.03.2017 г.
по ч.т.д. № 150/2017 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/.
С влязло в
сила споразумение от 04.01.2018 г. на СРС по н.о.х.д. № 119/2018 г. О.А.Х.е
признат за виновен в това, че на 03.05.2016 г., около 18.00 часа в гр.С.,***
шосе, с посока на движение от с.Владая към гр.Перник, на около 70 метра след
гара Владая, при управляване на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. №*******,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – „На водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“, и чл.20,
ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като водачът О.А.Х.е загубил контрол върху
управлявания от него лек автомобил и е навлязъл
в лентата за насрещно движение на бул.Пернишко шосе и е реализирал ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № *******, управляван от И.Т.Т.,
ЕГН ********** и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Т.Т.,
изразяваща се в следното травматично увреждане: счупване на лъчевата кост на
лявата предмишница в долната трета, което е довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е
извършено в пияно състояние, а именно водачът О.Х.е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред
с протокол на химическа експертиза № 471/04.05.2016 г. – престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1, б.„а“, пр.2, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от одобреното споразумение. Поради това
на гражданския съд е забранено да прави собствени изводи относно механизма,
различни от възприетите с присъдата/споразумението, включително да приеме друго
лице за причинител на произшествието и виновен за настъпилите от него
последици. Ето защо съдът няма да обсъжда заключението на авто-техническата
експертиза по делото, според която причина за настъпване на произшествието е
навлизането на лекия автомобил „Пежо“ в средната лента, предназначена за
насрещно движение, при положение, че за него е била предназначена само дясната
пътна лента.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, изготвена въз основа
на представените медицински документи и извършен личен преглед, се установява,
че в резултат на произшествието И.Т.Т. е получил следните увреждания: счупване на долния край на лявата лъчева
кост; контузия на десния лакът и
дясното рамо. Проведено е болнично лечение в периода 03.05.2016 г. –
05.05.2016 г., в рамките на което е извършено безкръвно наместване на
счупването и е поставена гипсова шина, след което лечението е продължило в
домашни условия за около 2-2,5 месеца, като през този период се е налагало
пострадалият да носи гипс за период от 30 дни, след свалянето на който е
провеждано раздвижване на ръката. Пострадалият е търпял болки и страдания с
по-голям интензитет непосредствени след произшествието за 7-8 дни и след
сваляне на гипса за 9-10 дни, а през останалите периоди болките са били с
по-малък интензитет, намаляващ постепенно за около 3 месеца. Към момента
счупването е зараснало и ищецът може да си служи с лявата ръка. Налице е
намален обем на движение на лява гривнена става в обем, по-малък от нормата с
10%. Прогнозата на вещото лице е, че са възможни болки в лявата китка при
влажно и студено време и при по-голямо физическо натоварване до около 1 година
след ПТП, но не се очакват усложнения и оплаквания за в бъдеще.
От
показанията на свидетелката Б.П.С., която е във фактическо съжителство с бащата
на ищеца, се установява, че в резултат на произшествието пострадалият е изживял
силен стрес, започнал е да заеква, поради което посещава логопед два пъти
седмично, напуснал е работа и е започнал да изпитва страх при шофиране. Част от
страданията, за които свидетелката депозира показания, са извън заявените за
обезвреда от ищеца, а именно – получено в резултат на стреса от ПТП заекване, обусловило
посещения при логопед. В допълнение, съдът намира, че свидетелката е в
състояние да възприеме обективното състояние на пострадалия (възникналия
говорен дефект), но въпрос на специални знания е установяването на причинната
му връзка с произшествието, за установяване на която доказателства по делото
липсват.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с
рег. №*******, което е противоправно – водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 и чл.20,
ал.1 ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост телесни увреждания на ищеца.
От одобреното от наказателния съд споразумение се установява причинната връзка
между произшествието и счупването на долния край на лявата лъчева кост, която
се потвърждава от заключението на съдебно-медицинската експертиза, а от
последната се установява и получената в причинна връзка с ПТП контузия на
десния лакът и дясното рамо. Претърпените неимуществени вреди се потвърждават
от свидетелските показания по делото. Поради това съдът приема, че е налице
деликт, извършен от водача О.А.Х.при управление на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. №*******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. №******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на увреждането; интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и как увреждането му се е
отразило с оглед неговата възраст, начин на живот и среда. От заключението на
експертизата се установи, че ищецът се е възстановил за период от около 2-2,5
месеца, през който е търпял болки и страдания, по-интензивни след
произшествието за 7-8 дни и след сваляне на гипса за 9-10 дни, а през
останалите периоди – с по-малък интензитет, намаляващ постепенно за около 3
месеца. Към момента счупването е зараснало, като е налице намален обем на
движението на лявата гривнена става от 10%. Прогнозата е за пълно
възстановяване, при възможни болки в мястото на счупването при влажно и студено
време и при по-голямо физическо натоварване до около 1 година от датата на
произшествието. От показанията на свидетелката Биляна Стаменова се установи, че
не са създадени неудобства на пострадалия извън обичайните, включително относно
необходимостта от чужда помощ.
При така установените факти и преценявайки вида и характера на
травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на
пострадалия и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установи, че
пострадалият водач на лек автомобил „Пежо 306 ХТ“ с рег. № ******* е бил с
поставен предпазен колан с оглед вида на получените увреждания, в противен
случай е щял да получи травматични увреждания в много по-голяма степен и в
повече области на тялото.
По
изложените съображения искът следва да се уважи за сумата от 20000 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 35000 лв.
Ищецът има право на законна лихва върху
обезщетението, считано от 03.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 902,86 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 235,71
лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 800 лв. – държавна такса, както и сумата от 400 лв. разноски по
делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „О.“ АД чрез ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, ЕИК:*******,
с адрес: гр.С.,***-**, да заплати
на И.Т.Т., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 03.05.2016 г.,
заедно със законната лихва от 03.05.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв.
ОСЪЖДА „О.“ АД чрез ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, ЕИК:*******,
с адрес: гр.С.,***-**, да заплати на адв.К.И.Н., с адрес ***, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 902,86 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН:**********,
да заплати на „О.“ АД чрез
ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, ЕИК:*******, с адрес: гр.С.,***-**, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 235,71 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „О.“ АД чрез ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ, ЕИК:*******,
с адрес: гр.С.,***-**, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800
лв., представляваща дължима държавна
такса и сумата от 228,57 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: