№ 1357
гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501649 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 45564/16.06.2023г. по регистратурата на ВРС
/първоначално депозирана пред ВОС с вх.№ 14738/14.06.2023г./ подадена от А. Н. А., ЕГН
********** срещу Решение № 1840/25.05.2023г. постановено по гр.д. № 18387/2021г. по
описа на ВРС, 31-ви състав, с което съдът е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна
делба на недвижим имот – апартамент ***, представляващ самостоятелен обект с ид. ***.*
по КККР на гр.Варна, одобрен със Заповед РД18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК,
с адм. адрес: гр.Варна, район Приморски, ул.„Д-р А. Ж." ***, находящ се в сграда с ид. ***,
с площ на апартамента 76,95 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна- кухня, столова, две
спални, баня- перално помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба № 23 с полезна площ
5,13 кв.м., при граници: коридор, изба *** и изба № 22, както и 2,8761% идеални части от
общите части на сградата, заедно с 2,8761% ид.части от поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр.Варна, с площ 440 кв.м., при съседи ПИ с ид.***, с ид. ***, с ид. ***, с ид.
***, с ид. *** и с ид. *** между съделителите К. А. Б. и А. Н. А., ЕГН **********, при
равни квоти от по ½ ид.част, на основание чл.34 от ЗС.
Във въззивната жалба са изложени твърдения от въззивника за неправилност на
обжалваното решение, постановяването му при нарушение на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че вписването на
1
К. Б. като купувач в нот.акт № 154/05.11.2004г., с който са придобити 2,8761% ид.части от
земята представлява признание за това, че имотът е придобит в режим на СИО със средства
предоставени от двамата купувачи.
Посочва, че сключеният между страните и „Стубел“ ООД предварителен договор от
06.09.1995г. е бил изменен със споразумението от 27.08.1998г. досежно цената на имота
/апартамент и ид.части от земята/, като същата е определена в размер на 21750 щатски
долара и е била платена от въззивника авансово преди сделката по нот.акт № 154/2004г.
Излага, че сделката по цитирания нот.акт е привидно съглашение досежно участието на
ищцата по него.
Въззивникът поддържа, че допуснатото до делба имущество е придобито еднолично
от него, чрез влагане на лични средства от трудово правоотношение в Германия, част от
които /21010 германски марки/ придобити преди брака, а друга част след брака, но при
липса на принос на жената предвид фактическата им раздяла в периода от 18.04.1992г. до
01.10.1994г. Твърди, че К. Б. няма принос с придобиването на вложените от ответника
средства за закупуване на имота.
Посочва, че на 27.07.1994г. /преди ищцата да се премести при съпруга си в Германия/
А. А. е превел от банковата си сметка в Германия по банкова сметка в България сумата от
50 000 германски марки, от които са извършвани плащанията на продажната цена на имота.
Излага, че независимо, че плащанията са извършвани по време на брака, средствата са били
лични на съпруга, а не общи. Счита, че проведената по делото ССчЕ установява, че
плащанията от банковата сметка на ответника са в размер на левовата равностойност на
20750 щатски долара, като последната вноска е направена на 24.03.2003г. – след
настъпилата фактическа раздяла на страните на 28.09.2001г. Посочва, че към направените от
него плащания следва да се отнесе и плащането с фактура № 2342/29.04.1999г. на сума в
размер на 2000 щатски долара, при което общо заплатената от ответника сума е в размер на
21750 щатски долара съгласно споразумението от 27.08.1998г. Оспорва, че ищцата е
извършвала плащания на процесния имот, поради което не е възникнала съсобственост по
отношение на него между страните по делото. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, искът за делба да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – К. А. Б., чрез процесуалния й представител, с който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на същата както и за правилност и
законосъобразност на решението на ВРС относно квотите, при които е допусната делбата
на съсобствения имот.
Счита за правилни изводите на съда, че бракът между страните е продължил от
сключването му на 18.04.1992г. до 30.07.2003г., когато е прекратен по съдебен ред. Посочва,
че 2,8761 % ид.части от поземления имот предмет на нот.акт № 154/2004г. са придобити
след прекратяване на брака в режим на обикновена съсобственост при квоти от по ½
ид.част. Апартамент *** е придобит също в съсобственост между бившите съпрузи на
2
13.04.2005г. по силата на договора за доброволна делба. Счита за обоснован извода, че
вписването на К. в нот.акт за закупуване на земята е признание за това, че средствата
заплатени за придобиване на имота са СИО, а изграденият апартамент се явява приращение
към земята и се притежава при квотите, при които се съпритежава земята. Оспорва
възраженията на въззивника, че сделката по нот.акт № 154/2004г. е привидно съглашение
предвид впиването й като страна по него. Твърди, че всички плащания на суми за
придобиване на имота е ставало с общи средства и по време на брака между страните. Счита
за недоказани възраженията на въззивника изложени в жалбата му за липса на принос на
въззиваемата при придобива на имотите като твърди, че е участвала в домакинството, в
отглеждането на децата им, а когато не е била по майчинство – е полагала труд и е
получавала трудово възнаграждение. Оспорва с въззивника да са били във фактическа
раздяла в периода от 18.04.1992г. до 01.10.1994г. Счита, че съдът правилно е обосновал
извод за наличие на съсобственост между страните по отношение на процесния имот при
равни квоти. На това основание моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
В съдебно заседание въззивникът А. А. - лично и въззиваемата страна К. Б., чрез
процесуалния си представител поддържат заявените във въззивната жалба и отговора
становища. Въззиваемата страна претендира за присъждане на съдебно-деловодните
разноски, срещу размера на които въззивникът възразява поради прекомерност.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС от К. А. Б. срещу А. Н. А. за
допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот
Апартамент ***, находящ се в гр.Варна, район Приморски, ул.“Д-р А. Ж." ***,
представляващ имот с ид. ***.* по Кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ
76,95 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна- кухня[1]столова, две спални, баня-перално
помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба № 23 с площ от 5,13 кв.м., при граници:
коридор, изба *** и изба № 22, както и 2,8761% ид. части от общите части на сградата и
2,8761% ид. части от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта с площ от 440 кв.м. при квоти от
по ½ ид.част за всяка от страните.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак
сключен на 18.04.1992г. е бил прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д.№
1187/2001г. по описа на ВРС. Излага, че по време на брака са придобили процесния имот, а
след прекратяването му са съсобственици при равни квоти. На това основание моли да бъде
допуснат до делба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. А. е депозирал писмен отговор, в който
заявява становище за неоснователност на предявения иск за делба. Оспорва да е налице
3
съсобственост между него и ищцата по отношение на апартамент *** находящ се на ул.“Д-р
А. Ж." *** в гр.Варна и твърди, че е негов едноличен собственик. Излага, че собствеността е
придобита след прекратяване на брака по силата на договор за доброволна делба от
13.05.2005г. рег.№ 3396, алт 3, том 4, дело № 5932005г., но в придобиването му са вложени
лични предбрачни средства, а ищцата не е влагала такива.
Посочва, че между него в качеството на купувач и „Стубел" ООД като продавач е
бил сключен договор № 3/Ж11 от 06.09.1995г., с който продавачът се е задължил да продаде
на купувача подлежащо на изграждане жилище - апартамент № 23, на 6 етаж, състоящо се от
дневна-кухня-столова, две спални, баня, тоалет, перално помещение, входно антре и два
балкона с площ 76,95 кв.м., ведно с избено помещение № 23 с площ 5,13 кв.м., както и
2,8761% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място
/парцел V-6,7, кв.792 по плана на 17 подрайон/, в което ще се изгради сградата при
уговорена продажна цена 1730348 неденоминирани лева. Степента на завършеност, както и
начина на разсрочено плащане били уредени с допълнителни споразумения.
Твърди, че в деня на подписване на предварителния договор /06.09.1995г./ е превел на
продавача първата вноска от стойността на земята в размер на 173034 неденоминирани лева;
На 26.02.1996г. платил сумите 259 552 неденоминирани лева, представляваща първа вноска
за жилището и 432 588 неденоминирани лева - втора вноска за земята; На 14.05.1996г.
извършил плащане с лични средства в размер на 7968,06 германски марки с левова
равностойност от 533860,02 неденоминирани лева.
Излага, че с допълнително споразумение между страните от 27.08.1998г. било
договорено продажна цена на жилището да се конвертира в щатски долари и същата била в
размер на 21750 щатски долара. Била заплатена изцяло с лични средства на ответника сума
в размер на 16750 щатски долара, а разликата от 5000 лева била заплатена на няколко
вноски до 2000г.
Твърди, че ищцата не е влагала за придобиване на жилището нейни средства, тъй като
до м.септември 1994г. е била в България, а след това е пристигнала в Германия. Сочи, че
считано от 28.09.2001г. ищцата се изнесла от общия им дом в Германия и от тогава до
развода са били във фактическа раздяла. Навежда твърдения, че и след фактическата
раздяла, на 24.04.2003г. е извършил плащане с лични средства на сумата от 1043 лева.
Средствата, с които са извършвани плащанията са били налични по банковата сметка на
ответника в Германия.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение по гр.д.№ 1187/2001г. по описа на ВРС
и завереният препис от съдебно решение постановено по гр.д.№ 1525/2003г. по описа на
ВОС /по повод осъществен въззивен контрол/, гражданският брак между А. Н. А. и К. А.
А.а сключен на 18.04.1992г. е прекратен с решението по посоченото дело на ВРС
4
постановено на 30.05.2003г. Същото е влязло в законна сила в частта досежно прекратяване
на брака на 30.07.2003г., в останалата част /вина, фамилно име/ на 01.04.2004г., а в частта
досежно родителските права – на 20.05.2004г.
На 06.09.1995г. между „Стубел“ ООД като продава и А. Н. А. и К. А. А.а като
купувачи е сключен договор № 3/Ж11 за продажба на жилище подлежащо на изграждане -
апартамент № 23 с площ от 76,95 кв.м., с прилежащо избено помешение № 23 и 2,8761% от
общите части на сградата, която следва да бъде построена в гр.Варна, ул.„Д-р А. Ж." ***-13
при продажна цена от 1730348 лева с включен ДДС. Със споразумения от същата дата и
между същите страни е договорена степента на завършеност на бъдещият обект, както и
редът и сроковете за заплащане на цената. Със споразумение от 27.08.1998г. страните са се
съгласили окончателната цена на имота да бъде в левова равностойност на 21750 щатски
долара, като е постигнато съгласие, че до момента на сключване на това споразумение
заплатената сума е в размер на 16750 щатски долара.
С нот.акт № 154, т.8, рег.№ 10194, дело № 1523/05.11.2004г. “Стубел“ ЕООД е
продал на А. Н. А. и К. А. А.а само 2,8761% ид.части от собствените си 5,8841% ид.части от
недвижим имот в гр.Варна, ул.„Д-р А. Ж." ***, целият с площ от 434кв.м., представляващ
УПИ V-6,7 в кв.792 по плана на 17 подрайон на града за сумата от 374,47 лева, която е
изплатена от купувачите изцяло и в брой на продавача в деня на сключване на договора.
На 22.03.2005г. с договор за прехвърляне на права, с нотариална заверка на
подписите, „Стубел“ ЕООД е прехвърлил на множество физически лице – поематели по
договора, сред които и А. Н. А. и К. А. А.а правата, които същият притежава по договор за
групов строеж сключен на 02.02.1996г. между него и Е.Л. Н.а, Х.Л. Н., М.И.Т., Й.В. Т. и В.
М. Я.. По силата на договора А. Н. А. и К. А. А.а като собственици на 2,8761% ид.части от
дворното място е посочено, че ще получат в общ дял и изключителна собственост
Апартамент *** находящ се в гр.Варна, ул.„Д-р А. Ж." *** с обща застроена площ 76,95
кв.м., ведно с прилежаща изба № 23 с полезна площ от 5,13 кв.м., при граници: коридор,
изба *** и изба № 22.
С договор за доброволна делба от 13.04.2005г. с нотариална заверка на подписите,
всички подписали го страни, сред които и А. Н. А. и К. А. А.а е договорено, че последните
получават в общ дял и собственост процесният имот - Апартамент *** находящ се в
гр.Варна, ул.„Д-р А. Ж." *** с обща застроена площ 76,95 кв.м., ведно с прилежаща изба №
23 с полезна площ от 5,13 кв.м., както и 2,8761% ид.части от общите части на сградата и от
правото на собственост върху дворното място.
Видно от издаденото на 19.04.2005г. разрешение за ползване от ДНСК е разрешено
ползването на строеж – жилищна сграда с 37 апартамента, 4 броя магазини, 6 броя гаражи,
подземен паркинг с 4 броя паркоместа находящ се в УПИ V-6,7, в кв.792 по плана на 17
микрорайон с адм.адрес: гр.Варна, ул.„Д-р А. Ж." ***.
По делото са представени множество писмени доказателства удостоверяващи
наличности /салда/ по банкова сметка на А. А. в Дрезднер Банк АД /л.68-76, л.112-113/,
влогова книжка на А. А. издадена на 31.10.1994г. с отбелязвани наличности /л.77/, издадени
5
фактури от „Стубел“ ООД с получател А. А. за вноски по договор 3/Ж11 и плащания по тях
/л.82-88, л.90-93, л.96, л.204/.
Представени са и фактури от 01.11.2004г. и от 05.11.2004г. издадени от „Стубел“
ЕООД на името на К. А. за вноски по договор 3/Ж11 и доказателства за заплащането им
/касови бонове/.
По делото е проведена Съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение
поддържано в съдебно заседание от вещото лице М.И. се установява, че по договор №
3/Ж11/06.09.1995г. са извършени 12 броя вноски на обща стойност 20750 USD, като платени
от сметка № ********** в ПИМБ-Варна с титуляр А. Н. А. е сума в размер на 16750 USD, a
с квитанции и финансов бон, издадени от „Стубел“ ООД на А. А. за платена сума в размер
на 4000 USD. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не е съобразило и отразило в
заключението си платените суми от К. А. по договора от 1995г. по фактурите от 01.11.2004г.
и от 05.11.2004г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Производството е делбено в първа фаза по допускане на делба на съсобствен имот.
Предмет на въззивното произнасяне е правилността и законосъобразността на
решението на ВРС № 1840/25.05.2023г. по гр.д. № 18378/2021г., с което е допуснат до делба
недвижим имот апартамент ***, представляващ със застроена площ от 76,95 кв.м., ведно с
изба № 23 с полезна площ 5,13 кв.м., ведно с 2,8761 % ид.части от общите части на сградата,
заедно с 2,8761% ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с
площ 440 кв.м. между съделителите К. Б. и А. А. при равни квоти от по ½ ид.част за всеки.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че имотът, чиято
делба се иска, е придобит след прекратяване на брака на страните, поради което е
съсобствен между тях при равни квоти.
Настоящата съдебна инстанция намира крайните изводи на съда обусловили
уважаването на иска за делба за правилни.
Страните по делото са били в граждански брак от сключването му на 18.04.1992г. до
влизане в сила на решението за прекратяването му на 30.07.2003г. По време на брака си са
сключили договор от 06.09.1995г. със строител „Стубел“ ЕООД за придобиване на
собственост върху имот – апартамент, който предстои да бъде построен в гр.Варна, ул.„Д-р
А. Ж." ***-13. Договорът има смесен характер, доколкото освен предварителен договор за
продажба на имот, който подлежи да бъде построен, с него дружеството се е задължило да
изгради посочения обект с уговорените в допълнителен анекс спецификации, т.е в тази част
е договор за изработка. По този договор и ищеца и ответника са извършвали плащания на
договорената цена, видно от представените фактури и касови бонове за плащанията.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че собствеността по
отношение на процесния имот не е придобита от страните по делото чрез сделка
трансформираща предварителния договор в окончателен, а по силата на договор за групов
6
строеж уреден в чл.192 от отменения ЗТСУ. Груповият строеж съгласно посочената
разпоредба се извършва от две или повече лица съсобственици в парцел или от лица, на
които е надлежно учредено право на строеж /суперфиция/.
Договорът за групов строеж не е представен по делото, но видно от посочването в
договора за прехвърляне на права от 22.03.2005г. /неоспорен по съдържание от страните/,
той е бил сключен на 02.02.1996г. между “Стубел“ ЕООД и Е.Л. Н.а, Х.Л. Н., М.И.Т., Й.В.
Т. и В. М. Я.. Нормата на чл.192, ал.5 от ЗТСУ /отм./ допуска права по договора да бъдат
прехвърляни на трети лица със съгласието на останалите участници. За да бъдат обаче
участници в договора за групов строеж, на тези лица следва да са бъде прехвърлена
съответна част от правото на собственост върху имота, респективно от правото на строеж.
Прехвърлянето на права по договор за групов строеж е допустимо до завършване на
сградата в груб строеж, защото от този момент възниква самостоятелетен обект на правото
на собственост, който принадлежи по приращение на собствениците на земята и на
суперфициарните собственици. В този смисъл Решение № 241/16.07.2010г. по гр.д.№
3650/2008г. на ВКС; Решение № 7/09.07.2010г. по т.д.№ 456/2009г. на ВКС.
На 05.11.2004г., след прекратяване на брака им, с нот.акт за продажба № 154/2004г., А.
А. и К. Б. са придобили право на собственост върху ид.част от поземления имот, в който ще
се извършва строителство, а през 2005г. са им прехвърлени от строителя „Стубел“ ЕООД и
правата притежавани от него по договора за групов строеж. Следователно като
съсобственици в застроявания имот, бившите съпрузи са станали надлежни участници в
груповия строеж и следователно след построяване на сградата са имали право да участват в
разпределението на жилищните обекти по смисъла на чл.192, ал.4 от ЗТСУ /отм./.
Цитираната разпоредба показва, че самият факт на завършване на сградата построена чрез
договора за групов строеж не води автоматично до придобиване на самостоятелни вещни
права върху отделните обекти от лицата, на които са разпределени /в случая са разпределени
с договора за прехвърляне на права от 22.03.2005г./. Върху построената от участниците в
груповия строеж със съвместни средства, труд и материали сграда възниква съсобственост
съобразно притежаваните от участниците права на собственост или на право на строеж
върху земята, която се прекратява с извършване на делба между тях. Делбата на построената
след 2004г. на ул.„Д-р А. Ж." *** жилищна сграда е извършена на 13.04.2005г. видно от
представения договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на всички
страни и едва от този момент е възникнала индивидуална собственост на всеки от
участниците по отношение на конкретен имот.
Следователно считано от 13.04.2005г. между бившите съпрузи А. А. и К. Б. е
възникнала обикновена съсобственост по отношение на процесния имот – апартамент ***,
ведно с прилежаща изба и ид.части от общите части на сградата. Съсобствеността по
отношение на притежаваните общи части от дворното място – 2,8761% ид.части от УПИ V-
6,7 в кв.792 по плана на 17 подрайон на града е възникнала пак след прекратяване на брака
им /на 05.11.2004г./, чрез възмездно придобиване с договора за покупко - продажба
обективиран в нот.акт № 154/2004г.
7
С оглед изложеното съдът приема, че между страните по делото действително е налице
съсобственост, възникнала след прекратяване на брака им, по силата на реализирано
строителство чрез договор за групов строеж /по отношение на апартамента/ и чрез договор
за покупко-продажба /по отношение на идеалните части от земята/. И в двата акта –
договорът за покупко-продажба от 2004г. и договорът за доброволна делба от 2005г. като
титуляри на собствеността са посочени и двамата съсобственици – А. А. и К. Б., което
обвързва съда да приеме, че между тях е възникнала съсобственост по отношение на
имотите предмет на посочените договори. При липса на посочване в актовете на различни
от презумираните равни квоти в съсобствеността, съдът приема, че правото на собственост
се съпритежава при ½ ид.част за ищеца и ½ ид.част за ответника.
По отношение на въведените от ответника възражения в отговора на исковата молба и
във въззивната жалба за това, че при придобиването на процесния имот, ищцата К. няма
принос, както и че същият е вложил лични предбрачни средства, с които е извършил
плащания по сключения през 1995г. договор и е станал едноличен собственик на имота,
съдът намира същите за неоснователни. За да е допустимо разглеждането на възраженията
на ответника за трансформиране на лично имущество /парични средства/ следва
преобразуваното с тях имущество да е придобито по време на брака /чл.23, ал.1 и ал.2 от
СК/. Настоящият случай не е такъв. Както е прието по-горе, съсобствеността между ищеца и
ответника по отношение на имотите е възникнала след прекратяване на брака им на
30.07.2003г. След тази дата е придобита земята /2004г./, построена е сградата до фаза груб
строеж и пак след това е придобит в съсобственост между тях с договора за доброволна
делба от 2005г. апартамента. Следователно не е налице възмездно придобито по време на
брака имущество, за да е релевантно искането за изследване на извънрачния произход на
средствата вложени за придобиването. От друга страна всяко неоснователно имуществено
разместване, израз на което би било придобиване в съсобственост на имот при влагане на
средства изцяло или приоритетно от единия съсобственик е основание на облигационна
претенция за преодоляването му. Наличието или не на облигационни вземания между
страните по делото по отношение на процесните имоти обаче не се отразява на факт на
възникналата съсобственост между тях, която при липса на воля за доброволно
прекратяване обуславя извод за основателност на искането за съдебно поделяне.
С оглед на това съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение
по допускане на делба на процесните имоти между съделителите А. А. и К. Б. при
посочените в него равни квоти от по 1/2 ид.част е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна К. Б. е направила искане за присъждане на стореният за въззивната
съдебна инстанция разход за заплатено адвокатско възнаграждение, което с оглед изхода на
спора се явява основателно. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение от
5735,16 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.07.2023г. следва да бъде
редуциран съобразно възражението на въззивника за прекомерност до сумата от 1500 лева-
минимален размер по чл.7, ал.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения, което е съответно на фактическата и правната сложност на
спора.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1840/25.05.2023г. постановено по гр.д. № 18387/2021г.
по описа на ВРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.Ч., *** ДА ЗАПЛАТИ на
К. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, жк.“В.“ *** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9