№ 83
гр. Трявна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100185 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С.
срещу „КРЕДИТО“ООД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., с който ответникът (като
кредитодател) се задължил да предостави на ищеца (като кредитополучател)
кредит в размер на 100,00 лв. Съгласно договора, ГПР по кредита е в размер
на 0%, а ГЛП в размер също на 0%. С договора било регламентирано и
заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 30,00 лв. До
23.02.2024 г. ищецът заплатил сумата от 145,69 лв. по сключения между
страните договор. С нея той погасил сумата от 100,00 лв. – главница, 30,00 лв.
– такса за експресно разглеждане и 15,69 лв. – допълнителни начисления.
Твърди се в исковата молба, че договорът за кредит е нищожен, на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. При условията на
евентуалност в исковата молба се твърди нищожност на клаузата за такса
експресно разглеждане в договора за потребителски кредит, на основание
чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради
неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. Претендира се в
исковата молба: 1. Да се обяви сключения между страните договор за
потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. за нищожен, а при
1
условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за такса
експресно разглеждане в него; 2. Да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 45,69 лв., като недължимо платена по недействителен договор за
потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, а при условията на евентуалност да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 30,00 лв., като недължимо платена такса за разглеждане на
договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. В
писмения отговор ответникът НЕ ОСПОРВА: сключването на посочения в
исковата молба договор за потребителски кредит и при описаните в исковата
молба условия; получаването на сумата от кредитополучателя. В писмения
отговор ответникът ТВЪРДИ, че кредитът е изплатен изцяло, с просрочие на
крайната дата на падежа. В писмения отговор ответникът ОСПОРВА
предявения иск, като недопустим и неоснователен. Счита, че за ищеца липсва
правен интерес от предявените искове, поради извършеното от него пълно
плащане на задълженията по договора за потребителски кредит.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Ответникът, чрез писмено становище на адв. П. Х. като
процесуален представител, поддържа направените в писмения отговор
оспорвания на предявените срещу него искове и счита, че следва да бъдат
отхвърлени. Сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй
като ищецът не го е уведомил, че счита процесните клаузи за нищожни и
ответникът да е оспорил този факт, като се признава правото на ищеца да
получи недължимо платеното, поради което прави искане за разноски по чл.78
ал.2 ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 08.01.2024 г. между „КРЕДИТО“ЕООД (като
2
кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит №OL00090001, при следните уговорени параметри:
размер на кредита – 100,00 лв.; лихвен процент – 0,00%, ГПР – 0,00%; такса
експресно разглеждане – 30,00 лв.; брой погасителни вноски – 1, дата на падеж
– 07.02.2024 г.; обща стойност на плащанията – 130,00 лв.; срок на кредита –
30 дни. Според договора, таксата за експресно разглеждане е индивидуално
договорена и приета за разумна от страните такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя, за
експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит,
която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя,
в срок до 20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането за
кредит е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа. Ако е постъпило
след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ
работен ден. Съгласно договорните уговорки, таксата за експресно
разглеждане се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът
бъде одобрен и не се дължи от него, ако искането за отпускане на кредит бъде
отхвърлено. Тази услуга е посочено, че не е задължително условия за
получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да
получи кредит.
Не е спорно между страните по делото е, че уговорената в договора сума
като кредит в размер на 100,00 лв. е изплатена от кредитора на потребителя.
Между страните по делото не е спорно също, а и се установява от
приложеното по делото „Постъпило плащане по кредит“, че в изпълнение на
договорните задължения по горепосочения договор ищецът е изплатил сумата
от 145,69 лв., от която: 100,00 лв. – главница, 30,00 лв. – такса за експресно
разглеждане и 15,69 лв. – такси и лихви (15.00 лв. – такса просрочие, 0,62 лв. –
лихва и 0,07 – остатък по сметка).
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1
ЗЗД за обявяване нищожност на клауза от същия договор.
Предявен е и иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 45,69
3
лв. – недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски
кредит №OL00090001/08.01.2024 г. и евентуален спрямо него също с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 30,00 лв. – недължимо платена такса за
експресно разглеждане по договор за потребителски кредит
№OL00090001/08.01.2024.
Съдът счита предявените искове са допустими. Като страна по договора
за потребителски кредит потребителят има интерес да установи нищожността
на договора и да поиска връщане на даденото без основание по него.
Възражението на ответника за недопустимостта на исковете е неоснователно.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит
№OL00090001/08.01.2024 г.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
4
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В договора за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. е
посочен ГПР от 0,00 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния
такъв, тъй като не включва като разход таксата за експресно разглеждане на
искането по договора. Съдът счита, че уговорената в договора такса за
експресно разглеждане следва да се включи в размера на ГПР, тъй като
представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от
ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Съобразно сключения между
страните договор, таксата за експресно разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, която
следователно може да не бъде избрана от кредитоискателя, като липсват
данни за избора й от ищеца. Същевременно с това, дължимостта на таксата е
включена в погасителния план на договора заедно с главницата и съставлява
част от месечната погасителна вноска по него. Според императивната
разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, което обосновава изводът, че таксата за експресно разглеждане
представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което
уговарянето на такава такса е в противоречие с цитираната разпоредба на
чл.10а ал.2 ГПК. Не на последно място, размерът на таксата за експресно
разглеждане е 30% от предоставената като кредит сума (при кредит в размер
на 100,00 лв. таксата за експресно разглеждане е 30,00 лв.). Всичко това
показва, че целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за
експресно разглеждане от кредитора на искането на кредитоискателя за
получаване на кредит е да послужи като допълнително възнаграждение за
кредитора. Това допълнително възнаграждение представлява по същество
скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената
на кредита. Невключването й в ГПР води до несъответствие между посочения
в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и
5
изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на
ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР
в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването
на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът
намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
прогласи неговата нищожност.
Съдът намери за неоснователно възражението на ответника, че
порочност на клаузите за таксата за експресно разглеждане не води до
недействителност на целия договор. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от двете хипотези: Нищожността на клауза относно
определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителни
норми на закона или да се предположи. Без такава клауза договорът
противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Предвид това, в
случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и нищожността на клаузата
обуславя недействителност на целия договор.
Не променя направените изводи соченото от ответника обстоятелство,
че таксата за експресно разглеждане е опционална и като такава не следва да
се включва в ГПР. Видно е, че дължимата такса за експресно разглеждане в
6
размер на 30,00 лв. е отразена в договора, като тя е включена в общо
дължимата от кредитополучателя сума, поради което съдът намира, че същата
е следвало да участва и при формирането на ГПР, тъй като по този начин тя
представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на чл.19 ЗПК.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният
иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузите за такса за
експресно разглеждане от същия договор.
Относно предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД
Съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В случая, договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. е
недействителен и като такъв не е породил правно действие, поради което е
налице начална липса на основание. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други
разходи по кредита. По делото няма спор, че освен главница в размер 100,00
лв. ищецът е заплатил и сумата от 45,69 лв., от която: 30,00 лв. – такса за
експресно разглеждане и 15,69 лв. – такси и лихви (15.00 лв. – такса
просрочие, 0,62 лв. – лихва и 0,07 – остатък по сметка). Сумата от 45,69 лв. се
явява получена от кредитора при начална липса на основание и подлежи на
връщане от него.
Поради изложените съображения съдът намери предявеният главен иск
с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за изцяло основателен и доказан. Следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 45,69 лв. – получена без
основание във връзка с обявения за нищожен договор за потребителски
кредит №OL00090001/08.01.2024 г. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 15.05.2025 г. до окончателното
7
погасяване на задължението.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 30,00 лв. – недължимо платена такса за
експресно разглеждане по договор за потребителски кредит
№OL00090001/08.01.2024.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на сумата
от 100,00 лв.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за установителния
иск и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. за осъдителния иск, за
оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ,
каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и
съдействие между ищеца и адв. Д. М. от 13.01.2025 г.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. С решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна
да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено
според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа.
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
8
сложност на настоящото производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба, както и на 1 брой
писмено становище във връзка с провеждане на първото и единствено о.с.з. по
делото) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно
адвокатска помощ в настоящото производство размер на общо 400,00 лв. с
ДДС (по 200,00 лв. за всеки от уважените искове). Тази сума ищецът следва да
бъде осъден да заплати директно на осъществилия безплатно адвокатска
помощ адвокат, доколкото не представлява направени от страната разноски по
делото, а се присъжда от съда.
Съдът счете, че в случая не е налице сочената от ответника хипотеза на
чл.78 ал.2 ГПК. Съгласно нея, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК са
кумулативно изискуеми, като за да се приложи тя е необходимо, както
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, така и
да признае иска. В случая ответникът не е признал предявените срещу него и
уважени от съда искове.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за потребителски кредит
№OL00090001/08.01.2024 г., сключен между „КРЕДИТО“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
бул. „Черни връх“ №51Г, ап. офис 32, представлявано от Р. Н. Т., и Н. В. С., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т. ,ул. ******** №* (със съдебен
адрес: гр. П., ул.********* №*, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. М.), за нищожен
поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИТО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №51Г, ап. офис
32, представлявано от Р. Н. Т., да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т. ,ул. ******** №* (със съдебен адрес: гр. П.,
ул.********* №*, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. М.), сумата от 45,69 лв. (четиридесет
и пет лева и 69 ст.) – получена без основание във връзка с обявения за
9
нищожен договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
15.05.2025 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.55 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИТО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №51Г, ап. офис
32, представлявано от Р. Н. Т., да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т. ,ул. ******** №* (със съдебен адрес: гр. П.,
ул.********* №*, ет. *, ап. *, чрез адв. Д. М.), сумата от 100,00 лв. (сто лева и
00 ст.) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИТО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №51Г, ап. офис
32, представлявано от Р. Н. Т., да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия
– Пловдив, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева) с ДДС - адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
10