Решение по дело №39/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 130
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20221200600039
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Благоевград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ив. Аль.
Ф.
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600039 по описа за 2022 година
Производството е образувано по протест на РП-Сандански срещу присъда от
13.09.2021г. постановена по нохд №306/2019г. по описа на РС - Сандански, с която съдът
на основание чл.304 НПК вр. чл.9,ал.2 от НК, приемайки, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна, е признал подсъдимия АТ. М. Н. за невиновен за това, че на
неустановена дата в периода от 26.06.2017г. до 27.06.2017г. в с.С., общ. С., в качеството си
на длъжностно лице /шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона към фирма „Ф.
Б." ООД с ЕИК:*, гр. С./ е присвоил чужди пари - сума в размер на 3000/три хиляди/ лева,
собственост на фирма „Ф. Б." ООД, с ЕИК: *, гр. С., връчени в качеството му на длъжностно
лице да ги управлява.
От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият АТ. М. Н. на 29.01.2016г.
започнал работа във фирма „Ф. Б.“ ООД, с управител и представляващ Й. Г. А., на
длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, на трудово
възнаграждение в размер на 450,00 лева, съгласно клаузите на трудов договор
№08/29.01.2016г., сключен между него и фирмата и командировъчни средства, съгласно
ставките за дневни, пътни и квартирни разходи, съгласно действащото законодателство.
На 01.02.2016г. Н. се запознал и подписал длъжностна характеристика за длъжността -
„шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона”, като му бил връчен екземпляр от нея,
с оглед на която придобил качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” от
1
НК. Съгласно подписаната от подсъдимия длъжностна характеристика, на същия му било
възложено да осъществява превози на стоки и товари до и в рамките на населеното място,
да описва в пътния лист данните за извършените курсове и да отчита ежемесечно
средствата, изразходвани за гориво, смазочни материали и други консумативи за
автомобила, както и да изпълнява и други конкретни задачи, възложени от ръководителя,
свързани с изпълнението на длъжността.
На 25.06.2017г., във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, подсъдимият А.Н.
отишъл да натовари стока с поверения му товарен автомобил от Република Гърция, гр.
Патра, като трябвало да изпълни курс до Република България и след това натоварената
стока да бъде транспортирана до Република Полша. На 26.06.2017г. Н. се върнал в
Република България, при което от фирма „Ф. Б.“ ООД бил уведомен, че по банковата му
сметка ще бъде преведена сума в размер на 3000 лева, която да покрие разходите по
транспортиране на товара до Република Полша - гориво, винетни такси и такси по
преминаване на границите. От управителя на фирма „Ф. Б.“ ООД - Й. Г. А. на 26.06.2017г.
била преведена с платежно нареждане, чрез платежна система „RINGS“ сума в размер на
3000 лева по банковата сметка на подсъдимия Н. за възложения курс, която съгласно
трудовата му характеристика и задълженията, трябвало да бъде отчетена след
осъществяване на курса. На 26.06.2017г. подсъдимият Н. получил на банковата си сметка
сума в размер на 3000 лева от А., като решил, че няма да извършва възложения курс до
Полша и ще напусне фирма „Ф. Б.“ ООД, а преведената по банковата му сметка сума в
размер на 3000 лева ще задържи за себе си като компенсация за неизплатени глоби,
заплатени лично от него. За взетото решение уведомил своя баща М. Б. Н., който също бил
служител във фирма „Ф. Б.“ ООД, паркирал управлявания от него камион, натоварен със
стока от Република Гърция пред дома на свидетеля Н. в с.С., общ. С., предал му ключовете и
му казал да уведоми за взетото решение управителя - Й. Г. А.. На 27.06.2017г. бащата на
подсъдимия А.Н. - М. Б. Н. уведомил по телефона Й. Г. А. за взетото от сина му решение, че
няма да извърши възложения му курс до Полша, както и че напуска фирмата. Предал
също, че А.Н. желае да му бъде прекратен сключения трудов договор по взаимно съгласие и
при срещата за освобождаване от заеманата длъжност ще върне сумата от 3000 лева,
получена за извършване на възложения от А. курс.
На същата дата - 27.06.2017г., по повод полученото обаждане от свидетеля М. Н., А. в
качеството му на управител на фирма „Ф. Б.“ ООД съставил Заповед № 14-17/27.06.2017 г.
за прекратяване на трудовото правоотношения на основание чл. 325, т.1 от КТ.
Подсъдимият А.Н. решил да не се явява да разпише съставената заповед и да задържи за
себе си получената сума в размер на 3000 лева, която му била връчена в качеството на
длъжностно лице - „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона”, покриваща
разходи за извършване на курс до Република Полша, за да приспадне дължимите от
работодателя му и платени лично от него глоби, наложени на фирмата от предишни курсове.
В изпълнение на взетото решение подсъдимият не се е явил в офиса на фирма „Ф. Б.“ ООД
да подпише издадената Заповед № 14- 17/27.06.2017г. за прекратяване на трудово
2
правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ, както и задържал преведената по банковата
му сметка сума в размер на 3000 лева, която му е била връчена в качеството на длъжностно
лице да я управлява.
Съгласно заключение по изготвена съдебно-финансово-счетоводна експертиза, въз основа
на предоставените от фирма „Ф. Б.“ ООД счетоводни документи и информация, се
установява, че общият размер на невъзстановените парични средства от подсъдимия АТ. М.
Н. на фирма „Ф. Б.“ ООД е в размер на 3416,11 лева. Поради установеното частично
несъответствие в предоставените справки за начислени суми - като командировъчни,
разходи на водача и счетоводно отчитане по сметка „Подотчетни лица“, които се завеждали
по данни на управителя на дружеството, общият размер на присвоените парични средства от
подсъдимия АТ. М. Н. на фирма „Ф. Б.“ ООД възлиза в размер 3000лв., колкото е
преведената по сметката му и задържана от подсъдимия сума, и колкото е възстановил
подсъдимият на фирмата по време на съдебното следствие.
В хода на съдебното следствие – на 22.01.2021г., подсъдимият АТ. М. Н. е възстановил
сумата от 3000лв. на „Ф. Б.“ ООД.
При установените фактически обстоятелства основното възражение на прокурора в протеста
е, че не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание излага становище за потвърждаване на
обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, алтерн. прилагане института на
чл.78а от НК, при правна квалификация на деянието по чл.204 от НК, като намира налични
предпоставките за това.
Окръжен съд - Благоевград в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
протеста, взе предвид наведените съображения и изявленията на страните и като прецени
материалите по делото, намери следното:
За да се изпълват признаците на която и да е от двете хипотези на чл.9, ал.2 от НК - не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност то не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.
С други думи за да не е престъпно деянието, има две възможности - липса на обществена
опасност поради малозначителност на деянието, или извеждане на обществена опасност на
деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите
трябва да се изследва обществената опасност на деянието. При стигане до извод за липса на
обществена опасност, респ. явно незначителна обществена опасност, се постига и
заключение за липса на състав на престъпление.
Анализът на конкретните факти по казуса може да формира становището на съда за
наличие на предпоставките, визирани в нормата на чл.9, ал.2 от НК, като се споделя крайния
извод на първостепенния съд, довел до оправдаването на подсъдимия А.Н.. Разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК следва да се приложи към инкриминираното деяние по чл. 201 от НК, като
в случая отправната точка за приложимостта на посочената разпоредба е характеристиката
3
както на деянието, така и на дееца. Обществената опасност на конкретното деяние се
преценява въз основа на фактите по делото, свързани с обекта на посегателство, степента на
засягане на защитените обществени отношения, размера на настъпилите вреди.
Последните не могат да бъдат пречка за приложението на чл.9, ал.2 от НК, когато при
анализа на конкретното деяние се разкрие съществена незначителност на отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения, каквато в случая е налице.
Безспорно подсъдимият Н. е имал намерението да се разпореди с инкриминираната сума,
като предварително е възнамерявал да не отчете парите. Както и районният съд е посочил,
това поведение на подс.Н. било последвано от факта, че дружеството също е дължало
парична сума на подсъдимия, която сумирала глоби, заплащани лично от последния.
Установено е обаче, че подс.Н. е възстановил вредата - сумата от 3000лв. Що се отнася до
доводите в протеста във връзка с момента на възстановяване на инкриминираната сума, а
именно, че това е станало едва в края на съдебното следствие, този факт не може да бъде
пренебрегнат като аргумент при преценката към обществената опасност. Това, както и
данните за личността на дееца, каквито са чистото му съдебно минало, младата възраст и
трудова ангажираност - обуславят много ниска степен на засягане на защитените от
престъплението обществени отношения.
В заключение, въззивният състав споделя извода, че деянието на подсъдимия в конкретния
случай е застрашило обществените отношения, свързани със закрилата на чужда
собственост в толкова минимална степен, че то е с явно незначителна обществена опасност.
Именно поради това и не съдържа този белег, наличието на който е абсолютно необходим,
за да се квалифицира то като престъпление.
Като последица от възстановяване на сумата в размер на 3000/три хиляди/ лв. е отхвърлен и
предявения иск от „Ф. Б.“ ООД гр.С. за заплащане на претърпени имуществени вреди.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Благоевградски окръжен съд


РЕШИ:
Потвърждава присъда от 13.09.2021г. постановена по нохд №306/2019г. по описа на РС-
Сандански.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5