ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502624 по описа за 2022 година
Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№25790/06.10.2022 г., подадена от
„Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален
представител юрисконсулт Г. П., срещу разпореждане №19406 от
18.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 11112/2022г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 18 гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С.
Д. с ЕГН ********** от *** за вземания по договор за потребителски кредит
№40002722403 от 13.01.2021 г. за сумата 7036,93 лв., в т.ч.: неплатена
главница в размер на 2917,31 лв.,неплатено договорно възнаграждение в
размер на 1064,89 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуги Фаст за
718,71 лв. и Флекси в размер на 1725 лв.,сумата от 412,96 лева- лихви за
забава за периода 21.02.2021 – 05.04.2022 г. и законната лихва в размер на
198,06 лв. за периода 05.04.2022 г.– 28.07.2022 г., поради това, че съответните
клаузи в договора са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП или има
вероятност за това.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и вместо него да се
1
постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми.Претендира за разноски и юрск.възраграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника В. Д. с предмет вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит, които са отхвърлени.
С частната жалба се прави довод, че заповедният съд няма правомощия
на този етап от производстото да се произнася по валидността на сделката; с
чл.411,ал.2,т.3 ГПК заповедният съд може да преценява дали искането се
основава на неравноправна клауза в потребителския договор или има
обоснована вероятност за това, но заповедният съд не е напавил задълбочен
анализ на тези кумулативни критерии за неравноправна клауза и те не се
съдържали в клаузите на процесния договор.Счита, че угововерият ГЛП
отговаря на законовите ограничения, както и на ограничението за
максималния рамер на ГПР по чл.19,ал.4 ЗПК;счита, че в §1 от ДР на ЗПК е
посочено, че в ГПР не са включват разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителните
услуги не е е задължително условия за получаване на кредита.
По направените доводи, ПОС намира следното:
Клаузата за закупуване на услуги Фаст за 718,71 лв. и Флекси в размер
на 1725 лв. заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява
неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото
уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не
задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на
кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.
От приложения договор за кредит е видно, че В. Д. е получил кредит в
размер на 3000 лв. със срок на връщане – 24 месеца, при ГЛП – 41% и ГПР –
48,73%.
2
В Чл. 19. (1) от ЗПК е казано, че Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.ПОС възприема доводите на РС по отношение
закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси, че същите са свързани с
усвояването и управлението на кредита, при което те попадат под забраната
на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
От това следва, че закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси е
следвало да бъдат включени в ГПР, при което същия би надвишил
петкратния размер на законната лихва, поради което искането е в
противоречие със закона. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР
води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения
процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени
изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита
/чл.23 отЗПК/.
Горното налага извода, че разпореждането на ПРС следва да се отмени
и делото да се върне за издаване на заповед за изпълнение за чистата сума на
кредита съобразно изложнените по-горе мотиви.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №19406 от 18.08.2022г. постановено по
ч.гр.д. № 11112/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18 гр.с-в, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С. Д. с ЕГН ********** от
*** за вземания по договор за потребителски кредит №40002722403 от
3
13.01.2021 г. и
ВРЪЩА гр.д.№ 11112/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18
гр.с-
за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложените
по-горе мотиви.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4