№ 773
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001001047 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция за публичните
предприятия и контрол срещу решение № 263384 от 21.05.2021г. по т.д. №
8608/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 4 с-в, поправено с
решение № 265831/21.09.2021г. по същото дело, с което са уважени
предявените от ищеца Адвокатско дружество „С. и Д.“ искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 6712 /шест хиляди седемстотин и
дванадесет/щатски долара, 5747 /пет хиляди седемстотин четиридесет и
седем/британски лири, 80 /осемдесет/евро и 8640 /осем хиляди шестстотин и
четиридесет/лв. –възнаграждение за успех по договор № 21/02.08.2012г. за
възлагане на процесуално представителство, сключен между страните във
връзка с иск за отмяна на арбитражно решение, постановено по МАД №
16382/GZ на МАС при МТП, Париж, ведно със законната лихва върху тях
считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2018г. до окончателното им
изплащане, както и сумите: 1810 /хиляда осемстотин и десет/щатски долара,
1524 /хиляда петстотин двадесет и четири/британски лири, 21 /двадесет и
едно/евро и 2634 /две хиляди шестстотин тридесет и четири/лв. – мораторна
1
лихва върху главниците за период от три години преди предявяване на иска
или от 26.07.2015г. до 27.06.2018г., и са присъдени разноски в полза на
ищеца. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен
предвид постановяването му в противоречие на материалния закон,
процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва
първоинстанционното решение като необосновано като поддържа да се
основава на повърхностен анализ на доказателствата по делото, както и
доказателствата да са тълкувани превратно от съда и да липсва задълбочен
правен анализ. Сочи решаващата дейност на съда да е противоречива,
насочена в полза на ищеца и да не съдържа отговор на възраженията на
ответника. Поддържа съдът въобще да не е обсъдил възражението на
ответника, че процесният договор за правна защита и съдействие няма за
предмет представителство по отмяна на решение от 07.10.2011г. по МАД
16382/GZ на МАК при МТК, иск за неговата отмяна и не е предявяван пред
ВКС, предвид на което и ищецът няма право, основавайки се на процесния
договор, да претендира възнаграждение за представителство в процент от
присъдените с последното решение разноски. Оспорва като противни на
закона и необосновани и изводите на първоинстанционния съд, че заявеното
от ответника възражение за погасяване на претенциите за главница и лихви е
неоснователно. Излага с процесния договор страните да са уговорили
конкретна дата, на която вземането на адвокатското дружество за
допълнително възнаграждение за резултат става изискуемо, а именно десет
работни дни след сключване на спогодба. Спогодбата е сключена безспорно
между страните на 31.05.2013г., предвид на което и евентуалното вземане на
ищеца за допълнително възнаграждение възниква на 15.06.2013г. Поддържа
ищецът сам с исковата молба да твърди да е знаел и взел участие във връзка
със сключване на спогодбата, не оспорва датата на сключването и, а и
последната е посочена в депозираната към исковата молба като писмено
доказателство молба за отказ от иск от 06.06.2013г., предвид на което и като
не е предявил претенциите си в петгодишен срок след настъпилата
изискуемост на претендираните вземания, по възражението на ответника
вземанията следва да се счетат от съда за погасени по давност. Излага
предвид погасеност на главниците погасени по давност да са и вземанията за
мораторни лихви върху тях. Оспорва и дължимостта на последните като
поддържа да не му е отправяна покана от ищеца за заплащане на сумите
2
преди депозираната в съда искова молба, като сочи предходната
кореспонденция между страните да съдържа неопределени претенции или
претенции на друго основание и в друг размер. Моли въззивния съд при
постановяване на решението си по съществото на спора да вземе предвид и
всички други изявления на страните по делото. По изложените доводи моли
съда да отмени обжалвания съдебен акт и постанови друг, с който да
отхвърли ищцовите претенции като неоснователни. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Адвокатско дружество „С. и Д.“, оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно и
обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон и съобразно събраните по делото доказателства. Сочи с
решението да са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и съдът да е обосновал извода си за основателност на сезиралите
го искове. Поддържа съдът правилно да е преценил дължимостта на
претендираните възнаграждения за резултат като със сключената
извънсъдебна спогодба реално е постигнат резултат като от уважаването на
предявения иск по чл. 47 ЗМТА, а именно от ответника не са претендирани
присъдените с арбитражното решение суми и последният не ги е заплатил.
Оспорва като необосновани възраженията на ответника, че възнаграждение не
се дължи за присъдените разноски с постановеното по същото МАД
предварително решение, като излага производството по арбитражното дело,
както правилно е преценил СГС, да е двуфазно и по отношение на
присъдените с частичното решение разноски също да е постигнат целения
резултат да не се претендира тяхното плащане от ответника. Поддържа
размерът на дължимите възнаграждения за успех да е правилно изчислен със
заключението на събраната по делото ССчЕ, която пръвоинстанционният съд
е кредитирал, предвид на което и исковете са доказани по размер. Оспорва
като неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд досежно заявеното от ответника
възражение за давност. Излага, както е поддържано и с исковата молба,
претенциите на ищеца да се основават на разпоредбата на чл. 3.4. от договора,
която предвижда при сключена спогодба, при която се постигат последиците
на чл. 3.3. от договора да се дължи възнаграждението по чл. 3.3. Сочи
препращането да е само досежно уговореният размер на възнаграждението за
3
успех, не и досежно срока, в който последното е дължимо, предвид на което и
вземането за възнаграждение по тази договорна разпоредба да става
изискуемо след покана, каквато адвокатското дружество е отправило на
28.06.2013г. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се зачете 10
- дневния срок по чл. 3.3 от договора, то същият да следва да бъде броен от
влязла в сила и породила действието си спогодба, както правилно според
ищеца е преценил СГС. Излага като приложение към процесната спогодба да
е изготвена молба за отказ от иска. На основание последната да е постановено
определение от ВКС за прекратяване на производството по делото на
10.06.2013г., което е влязло в сила на 18.07.2013г., на която дата поддържа да
е проявила действие и процесната спогодба. Сочи борен от последната дата
петгодишният давностен срок да не е изтекъл към датата на депозиране на
исковата молба в съда, предвид на което и поддържа възражението за
погасеност на вземанията да е неоснователно. Излага да са необосновани и
възраженията на жалбоподателя за недължимост на обезщетение за забавено
изпълнение като поддържа по делото да се установява да е бил канен да
заплати претендираните главници с покана от 20.09.2013г. По тези доводи
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
присъждане на разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение е неправилно по поддържаните в жалбата на
ответника доводи и предвид постановяването му в нарушение на императивни
материалноправни норми- т. 1 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото са предявени
искове за претендирано от ищеца като дължимо му се възнаграждение по чл.
3.4., вр. чл. 3.3. от сключеният между страните договор № 21 от 02.08.2012г.
Както сам ищецът поддържа с исковата молба, а и видно от
съдържанието на приложения като писмено доказателство по делото договор,
4
последният има за предмет възлагане от ответника на ищцовото адвокатско
дружество извършването на действия по представителство и защита на
Агенцията като ищец по дело пред ВКС, образувано по иск за отмяна на
окончателно арбитражно решение от 09.05.2012г., постановено по МАД №
16382/GZ от МАС при МТК, Париж, както и евентуално представителство и
защита по международно или арбитражно дело, или дело пред СГС и
съответно всички съдебни инстанции до постановяване на окончателно
решение с оглед резултата от предявения иск за отмяна на арбитражното
решение.
С чл. 3.1. от договора е уговорено основно възнаграждение за
адвокатското дружество в размер на 78 000 лв., което не е предмет на
предявения иск.
С чл. 3.3. от договора за представителство и защита от 02.08.2012г.
страните са уговорили: „В случай на приключване на делото за отмяна с
решение, с което се уважава предявения иск изцяло и като резултат е
постановена отмяна на окончателното арбитражно решение по МАД №
16382/GZ от МАС при МТК,…, процесуалният представител има право на
възнаграждение за успех в размер на 1% (един процент) върху сумата на
присъдените в полза на ответниците разноски съгласно арбитражното
решение, което се изплаща в срок до 10 (десет) работни дни от постановяване
на решението.“
С клаузата на чл. 3.4. от договора страните са постигнали съгласие: „В
случай на сключване на извънсъдебна спогодба и/или съдебна спогодба и в
резултат на постигнатата спогодба бъде постигнат ефектът на чл. 3.3. от този
договор, процесуалният представител има право на възнаграждение за успех
съобразно посоченото в чл. 3.3. от този договор.“
Горното съдържание на договора не е спорно между страните, както и
страните не спорят, че с искова молба вх.н. 11351/09.08.2012г. по описа на
ВКС е предявен от ответника иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС на РБ за отмяна
на арбитражно решение от 09.05.2012г. по МАД № 16382/GZ от МАС при
МТК, Париж, по което е образувано търговско дело 698/2012г. по описа на
ВКС, ТК, I ТО.
Не е спорно между страните и че между Република България от една
страна и „Адвент сентръл енд истърн Юръп II лимитид партнершип“, „Вива
5
Венчърс холдинг“ Гмбх и „НЕФ телеком България“ ООД от друга е сключена
на 31.05.2013г. спогодба със съдържанието на документа, приложен на л. 83
до л. 97 по делото, като първата и последната страница в подписания вариант
са съобразно копията на тези страници представени на л. 180 и л. 183 от
делото.
Не се спори и в изпълнение на последната спогодба да е подадена на
06.06.2013г. от изпълнителния директор на АПСК до ВКС молба за отказ от
иска по т.д. 698/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.
По молбата е постановено определение № 171 от 10.06.2013г. по т.д.
698/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което производството по делото по
предявения иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от
09.05.2012г. по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж, е прекратено
поради извършен отказ от иска. Страните не спорят определението да е
влязло в сила, като видно от разпореждане от 24.07.2013г., поставено по
молба от 22.07.2013г. – л. 385 от делото, датата на която определението е
влязло в сила е 18.07.2013г.
При горните безспорни по делото и твърдени още с исковата молба от
ищеца факти, настоящият състав на съда намира за основателни
поддържаните с жалбата на ответника оплаквания за необоснованост на
съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния
закон, включително на императивни норми от последния.
С нормата на чл. 20 ЗЗД е установено императивно материално правило
досежно тълкуването на действителната воля на страните по
гражданскоправна сделка, а именно, че при при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Обосновани са оплакванията на жалбоподателя, че при дължимото
съобразно горецитираната норма на ЗЗД тълкуване на процесния договор
действителната и ясна воля на страните е за възлагане на представителство и
защита по иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна само на окончателно арбитражно
решение от 09.05.2012г. по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж.
Волята на страните в тази насока е ясно и недвусмислено изразена в чл. 1 от
6
договора и напълно кореспондира с разпоредбата на чл. 3.3. от договора, на
която основава претенциите си ищеца, доколкото и с последната норма се
уговаря възнаграждение за резултат при отмяна само на окончателното
решение по МАД, като размерът на възнаграждението се договаря като 1% от
присъдените с „арбитражното решение“ разноски. Използваният в цитираната
част от клаузата на договора определителен член също кореспондира с
останалата част от изразената и безспорна между страните воля по договора,
че защитата е само по окончателното решение по арбитражното дело, по
която причина и при евентуално уважаване на иска представителят ще има
право на допълнително възнаграждение като процент от присъдените с
последното решение разноски.
При така очертаната в договора ясна воля на страните по същия не само
необосновано, но и противно на императивната норма от материалния закон –
чл. 20 ЗЗД, която съдът дължи да спазва при изпълнение на възложената му
правораздавателна власт и във връзка с установените в процесуалния закон -
чл. 10 ГПК и чл. 12 ГПК, основни принципи за търсене на истината и
преценка на всички факти и доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че волята може да бъде тълкувана разширително и да и си придаде различно
от договореното значение в смисъл, че допълнително възнаграждение за
успех би било дължимо в размер на 1 % от присъдени разноски с арбитражно
решение по компетентност/юрисдикция/ на арбитража от 07.12.2010г., по
което нито е възлагано представителство и защита с процесния договор за
защита и съдействие, нито такава е осъществявана реално с предявения иск
по чл. 47 ЗМТА.
По тези мотиви и поддържаните с жалбата на ответника оплаквания за
недължимост на претендираното от ищеца възнаграждение на основание
процесния договор като процент от присъдени разноски с решение по
юрисдикция от 07.12.2010г. по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж,
за сумата в размер на 5212,55 щатски долара е основателно, а решението, с
което искът е уважен за тази сума е неправилно и следва да бъде отменено от
въззивния съд.
В края на въззивната си жалба ответникът моли въззивния съд при
постановяване на решението си да съобрази и останалите му становища по
делото, предвид на което съдът приема да е налице препращане към
7
депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, с който ответникът
е оспорил дължимостта на допълнително възнаграждение въобще при
твърдените от ищеца и установени по делото факти, респективно пред
въззивния съд се поддържа оплакване за неправилност по причина на
необоснованост на решението в тази му част.
Не зависимо от последното съдът приема първоинстанционното
решение, в частта му, с която са уважени предявените искове за
възнаграждение за резултат на основание чл. 3.4., вр. чл. 3.3. от договора да е
неправилно и предвид постановяването му в нарушение на императивните
разпореди на чл. 20 ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 47 ЗМТА по следните мотиви:
Съдържанието на клаузите на чл. 3.3 и чл. 3.4. от процесния договор е
безспорно между страните, същото е възпроизведено чрез цитати в исковата
молба, установимо е от представения като писмено доказателство договор и е
с изложеното от настоящия състав на съда съдържание чрез цитати при
очертаване на фактическата обстановка по делото, или допълнително
възнаграждение се дължи в случай на приключване на делото за отмяна с
решение, с което се уважава предявения иск изцяло и като резултат е
постановена отмяна на окончателното арбитражно решение по МАД №
16382/GZ от МАС при МТК – чл. 3.3., и в случай на сключване на
извънсъдебна спогодба и/или съдебна спогодба и в резултат на постигнатата
спогодба бъде постигнат ефектът на чл. 3.3. от договора – чл. 3.4.
Волята на страните е ясно очертана, видно от съдържанието на горните
клаузи на договора, предвид на което и същата при приложение на чл. 20 ЗЗД
следва да бъде възприемана в този и ясен смисъл и не може да бъде тълкувана
разширително, както от страните по сделката, така и от съда. Резултатът, при
постигането на който страните са се съгласили да е дължимо допълнително
възнаграждение в уговорения в чл. 3.3. от договора размер, е изцяло
уважаване на иска по чл. 47 ЗМТА и отмяна на окончателното арбитражно
решение по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж, респективно
съдебна или извънсъдебна спогодба, с която да бъде постигнат този резултат.
Ищецът с исковата молба дори не е изложил твърдения резултат с
горното съдържание да е постигнат – да е отменено въз основа на съдебно
решение или съдебна или извънсъдебна спогодба окончателното арбитражно
решение по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж. Отделен е въпросът
8
доколко установеният в страната правов ред и приложимият такъв към
процесното арбитражно решение позволяват този правен резултат – отмяната
на арбитражно решение с извънсъдебна спогодба. Поддържаните от ищеца
твърдения са само, че с оглед на сключената извънсъдебна спогодба от
ответника не са претендирани и последният не е заплащал присъдените с
арбитражното решение в негова тежест разноски и в последното да се
изразява положителният за него резултат. Така соченият от ищеца
положителен резултат и според него правна последица от сключената
спогодба, според настоящия състав на съда не покрива ясно очертания с
безспорната воля на страните правен резултат, при който ще се дължи
допълнително възнаграждение по договора за представителство и защита, а
именно отмяна на окончателното арбитражно решение по МАД № 16382/GZ
от МАС при МТК, Париж. Приемането на обратното с обжалваното решение
е противно, както на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД по вече изложените мотиви,
че следва да бъде зачитана действителната воля на страните, така и на
разпоредбите на чл. 49 ЗМТА, вр. чл. 47 ЗМТА, които процесуални в
голямата си част норми, уреждат и материалните последици при отмяна на
арбитражното решение и същите не се приравняват на недължимост или
непретендиране на сторените и присъдени с арбитражното решение разноски,
а във възстановяване висящността на спора пред арбитражния съд, или
възможност за предявяване на исковете пред държавен съд, наред с което и
възможност за друг изход на спора и друго произнасяне по разноските. Че
спогодбата е породила подобни последици не се твърди от ищеца, а и същите
не се установяват от съдържанието на последния документ. Ищецът дори не
твърди със спогодбата страните да са се съгласили, че ответникът няма
задължение за присъдените с арбитражното решение разноски, нито че
насрещните страни се отказват от това си вземане – опрощават го, а само че
не са ги претендирали след спогодбата, респективно не са платени от
ответника. Липсата на твърдения за наличието на клауза в последния смисъл
в сключената от ответника спогодба е обяснимо и предвид съдържанието на
представената от самия ищец спогодба, като вино от съдържанието на
последната същата не съдържа изявление от страните в този смисъл.
Напротив, с клаузата на чл.1.1. от представената от ищеца спогодба, която
ответникът признава в този и вид да е подписана, страните по споразумението
постигат съгласие присъдените разноски с постановените по техни спорове
9
арбитражни решения да бъдат съответно прихванати между насрещните по
споровете страни, като след прихващанията остават дължими в полза на
Република България разноски в размер на 2 631 238,81 евро. В този смисъл и
със споразумението присъдените с арбитражното решение в тежест на
ответника разноски не са опростени, а напротив признати са и са погасени с
насрещни вземания за присъдени в негова полза разноски. Тези правни
последици са такива по изпълнение на арбитражното решение, а не такива,
присъщи на отмяната му по съдебен ред. Естествен резултат от последната
спогодба е липсата на извършени от ответника плащания след спогодбата,
доколкото дългът му за разноски по процесното арбитражно решение е бил
вече погасен чрез извършеното със спогодбата прихващане.
Противно на поддържаното с исковата молба заявеният с молба от
06.06.2013г. отказ от иска и постановеното въз основа на заявения отказ
прекратяване на производството по делото по предявения иск по чл. 47 ЗМТА
нямат във връзка със сключената спогодба на 31.05.2013г. ефектът по чл.3.3.
по отмяна на арбитражното решение, очертан и в процесуалната норма на чл.
49 ЗМТА, а точно обратните последици- ищецът се отказва от правото си да
претендира отмяна на арбитражното решение в бъдеще, като видно от
спогодбата и зачита постановеното арбитражно решение.
По изложените доводи на съда изводите на първоинстанционния съд за
основателност на сезиралите го искове по чл. 79 ЗЗД на заявеното основание
се явяват противни на императивни законови разпоредби и са необосновани и
при зачитане на установената от първата инстанция и безспорна между
страните фактическа обстановка.
Предвид неоснователност на предявените искове по чл. 79 ЗЗД по
гореизложените доводи на съда неоснователни се явяват и предявените
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение на главниците.
За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че дори да се
приеме, че за ищеца е възникнало вземане за допълнително възнаграждение
за резултат по процесния договор, то предявените искове отново са
неоснователни предвид погасяването им по давност по заявеното във
възстановения срок за писмен отговор на исковата молба възражение за
изтекъл давностен срок.
10
На основание чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5 - годишен давностен срок се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД давността за вземанията тече от датата
на тяхната изискуемост, като за вземания, за които липсва уговорен срок за
изпълнението им, давността тече от възникването им.
Съобразно сочената от ищеца като основание за петендираните
вземания разпоредба на чл. 3.4. от процесния договор „процесуалният
представител има право на възнаграждение за успех съобразно посоченото в
чл. 3.3. от този договор“, като с последната клауза е уговорено
„възнаграждение за успех в размер на 1% (един процент) върху сумата на
присъдените в полза на ответниците разноски съгласно арбитражното
решение, което се изплаща в срок до 10 (десет) работни дни от постановяване
на решението.“ Тълкувана според точния и смисъл във връзка с чл. 20 ЗЗД
съдът приема волята на страните по последните две клаузи да е
възнаграждението по чл. 3.4. от договора да е дължимо, както в размера, така
и в срока по чл. 3.3. В противен случай, ако искаха да препратят само до
уговорения размер, но да определят друг срок, то страните щяха да отразят
волята си по друг начин, а не чрез общо препращане за дължимост „съобразно
посоченото в чл. 3.3.“. В този смисъл и вземането за допълнително
възнаграждение по договора е уговорено в установен в полза на възложителя
срок от 10 работни дни след подписване на спогодба, или в случая, броен от
датата на сключване на спогодбата – 31.05.2013г., срокът е изтекъл на
15.06.2013г., след която дата евентуалните вземания по чл. 3.4. от договора са
били изискуеми и по отношение на същите е започнал да тече установеният в
чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. Срокът е изтекъл на 15.06.2018г., а
исковата молба е подадена на 27.06.2018г., след изтичането му, предвид на
което и възражението на ответника за погасеност на вземанията е
основателно, ако се приеме, че тези вземания са възникнали на
поддържаното от ищеца основание.
Дори да се приеме предложеното в писмения отговор на въззивната
жалба от ищеца тълкуване на волята на страните в смисъл, че не е уговорен
срок за плащане на възнаграждението по чл. 3.4. от договора, то на основание
цитираната разпоредба на чл. 114 ЗЗД вземането е изискуемо с възникването
му, а доколкото възникването му е обусловено от подписването на спогодба с
11
очертаните в клаузата на договора характеристики, то същото възниква,
респективно става изискуемо на датата на постигане на спогодбата –
31.05.2013г. Броен от последната дата петгодишният давностен срок е също
изтекъл преди датата на подаване на исковата молба в съда на 27.06.2018г.
Нямат отношение към изискуемостта на твърдените вземания
изложените факти от страна на ищеца, че не е страна по споразумението,
респективно кога е узнал и бил канен за уреждане на отношенията му с
възложителя по процесния договор, доколкото изискуемостта на вземането не
е обвързана съобразно ясната воля на страните с никое от последните
обстоятелства. Само като допълнение следва да бъде отбелязано, че както
сочи с жалбата си ответника, сам ищецът завява с исковата молба, че е бил
наясно с водените преговори и желание за подписване на спогодбата,
включително е писал становища по съдържанието и да оправдава пасивното
си поведение с доводи за некоректно поведение на ответника, каквото и не се
установява по делото, е противно и на позицията му по исковата молба.
Макар и да не се твърди изрично, следва да бъде отбелязано, че по делото не
се установяват и предпоставки за прекъсване на давността.
На основание чл. 119 ГПК с погасяване на вземанията за главница се
погасяват и вземанията за обезщетение за забавено изпълнение на главния
дълг.
По изложените мотиви и предвид достигането до различни крайни
изводи от двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски по делото пред САС има
въззивникът ответник. Доказва разноски пред САС в размер на 837,64 лв. за
платена държавна такса по въззивната жалба и за представляването му от
юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата 150 лв., или
общо пред САС в размер на сумата 987,64 лв. В производството пред СГС
има право на разноски за представляването му от юрисконсулт в размер на
сумата 150 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 263384 от 21.05.2021г. по т.д. №
8608/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 4 с-в, поправено с
решение № 265831/21.09.2021г. по същото дело, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Адвокатско дружество „С. и Д.“,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. Алабин № 8, ет. 7, срещу
Агенция за публичните предприятия и контрол, БУСТАТ *********, с адрес
гр. София, ул. Врабча № 23, искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумите: 6712 /шест хиляди седемстотин и дванадесет/щатски
долара, 5747 /пет хиляди седемстотин четиридесет и седем/британски лири,
80 /осемдесет/евро и 8640 /осем хиляди шестстотин и четиридесет/лв. –
претендирано възнаграждение за успех по чл. 3.4., вр. чл. 3.3. от договор №
21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално представителство, сключен
между страните във връзка с иск за отмяна на арбитражно решение,
постановено по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, и за сумите: 1810
/хиляда осемстотин и десет/щатски долара, 1524 /хиляда петстотин двадесет и
четири/британски лири, 21 /двадесет и едно/евро и 2634 /две хиляди
шестстотин тридесет и четири/лв. – мораторна лихва върху главниците за
период от три години преди предявяване на иска или от 26.07.2015г. до
27.06.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „С. и Д.“, БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, ул. Алабин № 8, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция за
публичните предприятия и контрол, БУСТАТ *********, с адрес гр. София,
ул. Врабча № 23, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1137,64 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14