Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 774/19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година
в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№633/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ)
Образувано е по жалба на П.Г.П. ***
срещу Заповед №391/28.09.2023г. на Кмета на Община Вършец, с която на основание
чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконно изграден строеж
“Масивна плътна ограда, с прозирна горна част”, построена и попадаща в чужд ПИ
с идент. 12961.422.173 по КК на гр.Вършец, който
съответства на УПИ ХХVI-165, кв.22 по действащия рег. план на гр.Вършец, с административен адрес гр.В***,
ул.„Х*** К*** ” №* . В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като са изложени доводи, че е неправилна, необоснована,
постановена при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие на административнопроизводствените правила. В съдебно
заседание оспорващия не се явява, като писмено становище поддържа отменителните основания развити в жалбата, като излага
доводи, че не е изяснен извършителя на строежа и моли присъждане на разноски по
делото.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си адвокат Т., оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като излага доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №391/28.09.2023г. на Кмета на Община Вършец, с
която на основание чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне
незаконно изграден строеж “Масивна плътна ограда, с прозирна горна част”,
построена и попадаща в чужд ПИ с идент. 12961.422.173
по КК на гр.Вършец, който съответства на УПИ ХХVI-165, кв.22 по действащия рег. план
на гр.Вършец, с административен адрес гр.В***, ул.„Х*** К*** ” №* . Административният
орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че в случая се касае
за строеж пета категория, който е изграден около 2010г. без разрешение за
строеж и одобрени строителни книжа, което го е мотивирало да приеме, че като
безспорно установен незаконен строеж подлежи на премахване. В мотивите на
оспорения административен акт е посочено, че строежа навлиза и попада изцяло в
поземлен имот, който не е собственост на оспорващия.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
С жалба вх.№9400-2174/02.08.2023г.
(л.33- 37 по делото), В*** В*** от гр.Вършец е сезирала
Кмета на Община Вършец, че оспорващият е изградил незаконни строежи. На
оспорващия е изпратена покана изх.№9400-2174(1)/14.08.2023г. (л.48 по делото),
която видно от известие на л.49 по делото е получена от оспорващия, на
основание чл.233 от ЗУТ, оспорващия е уведомен, че на 28.08.2023г. ще се
извърши проверка от служители на Община Вършец по изнесените данни в жалбата.
С Констативен акт №12 от 28.08.2023
г. (л.53-56 по делото), при
проверка, извършена от служител в Община Вършец е установен незаконен строеж
„Масивна плътна ограда, с прозирна част“, който е изграден без одобрен проект и
разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл.148 от ЗУТ. С писмо
изх.№9400-2489 от 01.09.2023г. (л.58 по делото), констативният акт е изпратен
на оспорващия по пощата с указания, че има възможност да подаде възражения в
7-дневен срок. Видно от обратна разписка на л.59 по делото, оспорващия е
уведомен за съставения констативен акт на 11.09.2023г. и е подал възражение вх.№9400-2663
от 14.09.2023г., с което е оспорил констативния акт.
С оспорената в настоящето
производство Заповед №391/28.09.2023г. на Кмета на Община Вършец на основание
чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконно изграден
строеж “Масивна плътна ограда, с прозирна горна част”, построена и попадаща в
чужд ПИ с идент. 12961.422.173 по КК на гр.Вършец, който
съответства на УПИ ХХVI-165, кв.22 по действащия рег. план на гр.Вършец, с административен адрес гр.В***,
ул.„Х*** К*** ” №* . Видно от приетата на л.72 по делото обратна разписка,
административния акт е съобщен на оспорващия на 02.10.2023г., тоест жалбата с
№9400-2961 от 05.10.2023г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е
подадена в законоустановеният срок и е допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и приетата
съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно
лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ. В настоящият случай в
административния акт е посочено, че строежа е пета категория, като тази
констатация се следва от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б. ”г” от ЗУТ,
тоест налице е компетентност на административният орган издал оспореният
административен акт.
Административния акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма. Надлежно са изложени фактическите и
правните основание, които са мотивирали издаване на административния акт.
Настоящият съдебен състав отбелязва, че макар в административния акт да не е
посочено изрично в коя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ е незаконен
строежа, то от изричното посочване в мотивите и описанието, че е изграден без
одобрен проект и разрешение за строеж (тоест в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ) е налице възможност за оспорващия да упражни правото си на защита,
респективно не следва да се приеме, че този порок е съществен – в тази насока
константна практика на ВАС, като например Решение №10860 от 09.11.2023г. по адм.дело №5457/2023г. и др.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на воденото административно производство на оспорващия е запознат със
съставения констативен акт и му е предоставена възможност да ангажира писмено
възражение по констатациите за незаконно изграден строеж. Подаденото от него
възражение е прието за неоснователно, като с оспорващия е уведомен за това
обстоятелство с писмо изх.№9400-2718 от 20.09.2023г. (л.63,64 по делото), като
в мотивите на оспорения административен акт е посочено и обсъдено.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспорения административен акт е в съответствие с материалния закон. Това е
така, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от
вещото лице арх.Т., която не се оспорва от страните по делото и се кредитира
изцяло от настоящия съдебен състав като обективна и безпристрастна, се
установява, че изграждането на строежа е започнало през 2006г. и е завършило
по-късно. Това установяване на вещото лице Т. е съответно на констатациите,
които са направили служителите на Община Вършец, респективно посочени са в
административния акт, като то е от значение за изследване на режима на
търпимост на строежа. Вещото лице изяснява, че за строежа няма одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Вещото лице изяснява, че за
строежа не са водени производства за узаконяването му. В заключението си вещото
лице е установило, че строежа е разположен в УПИ ХХVI, кв.22 по плана на гр.Вършец и
няма характеристика на ограда по смисъла на чл.48, ал.1 от ЗУТ с оглед
разположението му, като на въпрос на съда в ОСЗ на 14.12.2023г. прави
уточнение, че строежа има характеристики на ограда защото представлява каменен
зид, който попада на място на което трябва да е разположена сграда. С оглед
годината на изграждане и описанието, което е констатирано от вещото лице следва
да се изведе извода, че строежа не е допустим с правилата и нормите действащи
към момента на изграждането му, тъй като съгласно действащата към момента на
изграждането му разпоредба на чл.48, ал.1 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти могат да
се ограждат към улицата и към
съседните урегулирани поземлени имоти, тоест той не може да е търпим с
оглед местоположението му. При наличието на това установяване по делото следва
да се приеме, че в случая се установява строеж по смисъла на §5, т.38 от ПР
ЗУТ, който е изграден в нарушение на разпоредбата на чл.148 от ЗУТ, тоест
законосъобразно е издаден административен акт за премахването му от компетентен
орган по чл.225а от ЗУТ.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че довода на оспорващия, че липсвала яснота къде попада изградения строеж е от
една страна неоснователен, а от друга страна не влияе на крайния извод за законосъобразност
на оспорения административен акт. Това е така, тъй като в административния акт
е дадено описание на изградения строеж и мястото на което е разположен както по
действащия регулационен план, така и по действащия кадастрален план. Независимо
от точното си местоположение, описания строеж е незаконен тъй като е изграден
без одобрен проект и разрешение за строеж, тоест довода за липса на
конкретизиране на местоположението дори да бе основателен не би повлиял на
законосъобразността на оспорения административен акт.
Не може да бъде споделен и довода
на оспорващият, че той не е надлежен адресат на оспорения административен акт,
тъй като в случая това е констатирано с констативен акт, който почива на
събраните титули за собственост, извлечение от действащия кадастър и изложеното
в жалбата на В*** В*** , които разгледани в
съвкупност дават основание да се приеме за безспорно, че оспорващия е
извършител на незаконния строеж.
По разбиране на настоящият
съдебен състав в случая се установяват по безспорен начин всички законови
основания за издаване на оспорения административен акт, тъй като строежа
безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, респективно
законосъобразно е издаден административен акт за премахването му на основание
чл.225а от ЗУТ.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията по чл.
146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от
компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила,
съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед №391/28.09.2023г. на Кмета на Община Вършец, с която на основание
чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконно изграден
строеж “Масивна плътна ограда, с прозирна горна част ”, построена и попадаща в
чужд ПИ с идент. 12961.422.173 по КК на гр.Вършец,
който съответства на УПИ ХХVI-165, кв.22 по действащия рег. план на гр.Вършец, с административен адрес
гр.Вършец, ул.„Х*** К*** ” №* е законосъобразна, предвид което на основание
чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.П. ***
срещу Заповед №391/28.09.2023г. на Кмета на Община Вършец.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: