Р Е Ш Е Н И Е
№
260461
19.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 997 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.Д.Р. ЕГН **********, действаща със съгласието своята майка и законен представител Д.Б.Р., както и от Б.Д.Р. ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез адвокат Б.К.,***““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.П. и К. Д. К., начин на представляване – заедно, за осъждане на ответника да плати на всеки един от ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лева, претърпени в резултат на смъртта на тяхната баба - Н. Р. А., починала на ***** година, поради настъпило на 14.02.2015 година ПТП, реализирано по вина на Б. К. А. при управление на лек автомобил и нарушаване на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта й, за което той е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 659 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година и на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.02.2015 година до окончателното изплащане на сумите.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
В исковата молба е уточнено, че Н.Р.А.пътувала на посочената дата в управлявания от Б. К. Автомобил лек автомобил на предна дясна седалка. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие тя получила множество травматични увреждания, несъвместими с живота, довели до нейната смърт на *** година. Уточнено е, че с посочената присъда Б. К. А. е признат за виновен в това, че на 14.02.2015 година, около 12,30 часа, при движение по главен път 2 -79 по посока от град Средец към град Бургас, на около 320 метра след ляв завой и на около 160 метра пред Автоморга – Бургас, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“ с ДК № *****, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Р А.
По силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ , сключен с полица № 02114002768364 от 11.11.2014 година гражданската отговорност на Б. К. А. е била застрахована при „ЗД „БУЛ ИНС“ АД“.
Ищците, като внуци на Н. Р. А., предявили пред ответното дружество застрахователни претенции, но бил постановен отказ за изплащане на застрахователни обезщетения.
В исковата молба е изложено, че внезапната й смърт причинила на ищците силни болки и страдания. Към датата на ПТП те имали особено силна родова и емоционална връзка с тяхната баба. След смъртта й за тях се породил огромен психически стрес, мъка и жал. Интензитетът на тези неимуществени вреди не е намалял и и до днес. В резултат на тези негативни емоции, животът им е объркан в негативна посока.
В исковата молба са изложени и правни доводи относно материално правната легитимация на ищците и по – конкретно, че приложение следва да намери Тълкувателно решение № 1 от 21.08.2018 година, постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 година, ОСНГТК, както и дефиницията, дадена в Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления /чл.1 и чл.2/.
На следващо място относно размера на претенциите е посочено, че чл.3, пар.1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.1, пар.2 от Втора директива 54/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане, които лимити са транспонирани в националното ни право - чл.266 от КЗ /отм./ и чл.492 от КЗ. Поради това от името на ищците е направено възражение, че нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не е в съответствие с общностното право и като такава следва да бъде оставена неприложена. Посочено е, че този извод е съобразен и с Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 година по дело С – 277/12, което на основание чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
На следващ място в исковата молба процесуалният представител на ищците се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз по дело С -22 /2012 година, Решение на Съда на Европейския съюз по дело С – 166/02 година, Решение на Съда на Европейския съюз по дело С -106/77 година.
От името на ищците е посочено, че уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ , съдържаща се в цитираните по – горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговорят на изискванията, за да имат пряко действие. Изискванията за пряко приложение са посочени в Решение по дело С- 188/89. По тази причина от името на ищците е посочено, че §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не следва да бъде прилаган.
По тези подробно изложени фактически и правни доводи ищците предявяват исковете си.
В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията от името на ответника е постъпил писмен отговор. Процесуалният му представител – адвокат В. В., Адвокатска колегия – Бургас, преди оттегляне на пълномощията от нея, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Конкретизира, че оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, както и периода, в който ищците твърдят, че са търпели тези вреди. В писмения отговор са оспорени и размерите на предявените искове за неимуществени вреди като неоснователни, прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, § 96, ал.1 от ПЗР на ЗЕД на КЗ вр. чл.493, ал.4 от КЗ. Посочено е, че обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди, а в случай, че се определя за братя, сестри, дядовци, баби и внуци се определя в размер до 5 000 лева, съгласно ЗИД на КЗ, обнародван в ДВ бр.101, от 07.12.2018 година. По подробно изложени фактически твърдения ответникът счита, че в случая не е налице особено близка връзка между ищците и тяхната баба. На следващо място в писмения отговор е посочено, че видно от документите починалата Н.Р.А.тя има съпруг и шест деца. Една от дъщерите й е майка на ищците. Посочено е, че тя от своя страна има пет деца. При това положение посочва, че останалите внуци също могат да претендират обезщетения по аргументацията, посочена в исковата молба. Твърди още, че и някои от другите внуци също предявени искове срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди. В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове за присъждане на обезщетение.
В писмения отговор процесуалният представител на ответника възразява, че искът за присъждане на лихва за забава е неоснователен и недоказан. На първо място е посочено, че входирането на исковата молба в последния възможен ден от срока за предявяване на такъв иск е опит за облагодетелстване чрез претендиране на максимален размер лихва. Посочва, че ищците не са представили пред застрахователното дружество всички необходими документи и доказателства, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, включително доказателства, установяващи особено близките, извън обичайните за такива родствени връзки, взаимоотношения с пострадалото лице и действително претърпените вреди. Поради това процесуалният представител на ответника счита, че лихва следва да бъде присъдена в случай на уважаване на исковете за обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба, както и поради факта, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото за претендиране на обезщетение в посочения конкретен размер. По отношение на претенцията за присъждане на лихва за забава считано от 14.02.2015 година процесуалният представител излага, че е изтекъл законовият давностен срок от три години, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
По тези и други подробно изложени в писмения отговор съображения процесуалният представител на ответника е поискал предявените искове да бъдат отхвърлени и ищците да бъдат осъдени да платят разноските, направени от ответника по водене на делото.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител - адвокат К. поддържат предявения иск и сочат доказателства. В заседание по същество на спора излагат подробни фактически и правни доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Д., поддържа становището по иска, дадени в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на предявените искове. По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр. чл.257 от КЗ /отм./. Съгласно чл.226 от КЗ /отм./ съгласно който увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Предявен е и иск за заплащане на лихва за забава с материално правно основание чл. 271, ал. 5 от КЗ /отм/ .
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност , се установява фактическата обстановка, изложена в исковата молба, както следва:
С Присъда № 181 от 25.07.2017 година, постановена по НОХД № 659 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година, Б. К. А. е признат за виновен в това, че на 14.02.2015 година, около 12, 30 часа, на Главен път 2 -79, на 84- ти километър, в посока от град Средец към град Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“ с рег. № .****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Р. А. /пътник в същия автомобил/, настъпила на 14.04.2015 година, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл.373, ал2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК и го осъжда на лишаване от свобода от една година и четири месеца. Изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При това положение настоящият
състав приема за безспорно доказано, че деянието, индивидуализирано в исковата
молба е извършено, че е противоправно и
вината на дееца.
Видно от приетата като писмено удостоверение за родствени връзки на Д.Б.Р. ЕГН ********** ищците М.Д.Р. и Б.Д.Р. са внуци на Н. Р. А., починала на **** година в резултат на описаното ПТП, като се деца на нейната дъщеря Д.Б.Р..
Като писмени доказателства са приети писма от ответното дружество с изходящи номера от 25.10.2018 година, изпратени до процесуалния представител на ищците, в които е посочено, че няма основания за удовлетворяване на претенциите им за заплащане на обезщетения за вреди, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпени от смъртта вреди.
Видно от приетата като писмено доказателство полица между Н. Р. А., като собственик на лекия автомобил, и ЗД „Бул Инс“ АД, като застраховател, е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с срок на действие от 11.11.2014 година до 11.11.2015 година.
Предвид изложеното ответникът е материално правно легитимиран да отговоря по предявените искове.
По отношение на материално правната легитимация на ищците, за липсата на която от името на застрахователното дружество са изложени доводи настоящият състав приема следното:
Съгласно Тълкувателно решение от 21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1 /2016 година на ВКС, ОСНГТК, „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“
В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че преценката за правнорелевантните факти се прави за всеки конкретен случай. „Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.“
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Д. Д. и И. В. Д., които са семейство и съседи на семейство Р., с които общуват, се установяват неимуществени вреди, претърпени от ищците М.Д.Р. и Б.Д.Р.. Свидетелят И. Д. установява, че живее в село Е. А. и знае, че Н.Р.А.постоянно канела внуците си на събирания. Уточнява, че тя живеела в град Б., а ищците – в село Е. А.. Тя също идвала на гости при тях и оставала по два – три дена, ходела веднъж седмично. Внуците посещавали баба си по един – два пъти месечно. Свидетелят излага, че след смъртта й Б.Р. се затворил, не искал да ходи на работа, а М.Д. не ходела на училище. Впечатленията на свидетеля са за това, че случилото си било голяма трагедия. Уточнява, че те нямали други баба и дядо и постоянно общували с баба си. Свидетелят знае още, че Н. А. дала на Б.Р. средства, за да си купи къща през 2014 година. И. Д. установява още, че внуците още говорят за баба си. Свидетелката И.Д. посочва, че когато Н. А. починала внуците й плакали много за нея. Излага също, че приживе тя идвала често в селото при внуците си, те също я посещавали в град Бургас.
От посочените гласни доказателства настоящият състав приема, че се установява, че ищците са общували със своята баба често като тя ги канела на събирания и ги посещавала в дома им. Наличието на емоционална връзка се установява от факта, че са двамата преживели силни негативни емоции от загубата й, като включително се затворили в себе си, ищецът не желаел да ходи на работа, а ищцата – да посещава училище. От установеното от свидетелските показания, настоящият състав приема, че между страните е имало изградени отношения на взаимопомощ и грижа. Посоченият факт не може да бъде приет за опроверган по реда насрещното доказване по отношение на претенцията на ищеца Б. Р. от факта, че той е създал свое семейство и има три деца, за което по делото са представени доказателства по искане процесуалния представител на ответника.
Поради изложеното ищците също са материално правно легитимирани да предявят исковете за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди по смисъла на чл.265 от КЗ /отм./, както и че исковете са доказани по основание.
По отношение на размера им съдът приема за доказани неимуществените вреди, установени също със свидетелските показания. Същите бяха посочени по – горе и са конкретизирани, съгласно приетото чл.52 от ЗЗД във връзка с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и те не са малозначителни. При това положение настоящият състав приема, че обоснован размера на неимуществените вреди за всеки един от исковете е по 15 000 лева.
По повод направеното възражение за приложение на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ и лимита, посочен в тази норма от 5 000 лева, настоящият състав приема, че е неоснователно. С Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на национален съд на страна-член на ЕС, се приема че чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора Директива 84/5. В този смисъл е имал повод да се произнесе ВКС с Определение № 701 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, като е направено посоченото позоваване на решението на СЕС по идентични доводи, обективирани в касационна жалба. Настоящият състав приема, че е ирелевантен и броя на лицата, които имат право на обезщетение като деца или внуци на починалата н. А., предвид изложените в тази насока доводи от ответната страна, предвид предвидените в директивата лимити на обезщетения, които е допустимо да бъдат платени в резултат на едно застрахователно събитие.
По отношение на иска за присъждане на лихва за забава настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 271, ал.5 от КЗ /отм./ увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока по ал. 1. В ал.1 е посочено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая по делото не са събрани доказателства за датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, въпреки че е указано непосочване като доказателства на образуваната щета. При това положение следва като начален момент от който се дължи лихва за забава да бъде приета датата, на която е изпратено отказа от застрахователя за изплащане на обезщетението – 25.10.2018 година.
За периода от 25.10.2018 година до 12.02.2020 година, който е деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба, лихва за забава върху главница в размер от 15 000 лева, е 1 983, 34 лева. За периода от 14.02.2015 година до 24.10.2018 година исковете за присъждане на лихва следва да бъдат отхвърлени.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищците обезщетения за неимуществени вреди на посоченото в исковата молба основание и в посочените размери, както и за лихва за посочените периоди.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищците по водене на делото по правилото на чл. 78 от ГПК. По делото са представени споразумения подписани от ищците и адвокат К. с предмет предоставяне от адвоката на безплатна адвокатска помощ по настоящото дело на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В чл.38, ал.2 е посочено, че случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В настоящата хипотеза съдът приема, предвид липсата на изрично посочване, че се касае за хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
По правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатският хонорар при тази цена на иска е в размер от 980 лева. При това положение настоящият състав приема, че следва с решението ответникът да бъде осъден да плати на процесуалния представител на ищците разноски в посочения размер.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът дължи по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 1200 лева за исковете за главници /по 600 лева за всеки един от исковете/ и 158, 67 лева за исковете за лихви /по 79,33 лева за всеки един от исковете/ или общо държавна такса в размер от 1358, 67 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване – заедно, да плати на М.Д.Р. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Б.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейната баба - Н. Р. А., починала на **** година, поради настъпило на 14.02.2015 година ПТП, реализирано по вина на Б. К. А., при управление на лек автомобил и нарушаване на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта й, за което той е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 659 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година и на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, сумата 1 983, 34 лева /хиляда деветстотин осемдесет и три лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/ за периода от 14.02.2015 година до 24.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.02.2020 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване – заедно, да плати на Б.Д.Р. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата баба - Н. Р. А., починала на **** година, поради настъпило на 14.02.2015 година ПТП, реализирано по вина на Б. К. А., при управление на лек автомобил и нарушаване на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта й, за което той е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 659 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година и на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, сумата 1 983, 34 лева /хиляда деветстотин осемдесет и три лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/ за периода от 14.02.2015 година до 24.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.02.2020 година до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от М.Д.Р. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Б.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, и от Б.Д.Р. ЕГН ********** с адрес: ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П.и К. Д. К., начин на представляване – заедно, за осъждане на ответника да плати на всеки един от ищците лихва за забава върху главници в размер на по 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/ и представляващи застрахователни обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на неговата баба - Н. Р. А., починала на **** година, поради настъпило на 14.02.2015 година ПТП, реализирано по вина на Б. К. А., при управление на лек автомобил и нарушаване на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта й, за което той е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 659 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година и на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество за периода от датата на увреждането – 14.02.2015 година до 23.120.2018 година.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване – заедно, да плати на адвокат Б.Б.К. – адвокат от Адвокатска колегия – Бургас, с адрес на упражняване на дейността град Бургас, ул. „Опълченска“ №36, сумата 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата М.Д.Р. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Б.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, по гражданско дело № 997 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и сумата 980 лева /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на по гражданско дело № 997 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС““ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване – заедно, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавни такси в общ размер на 1358, 67 лева /хиляда триста петдесет и осем лева, шестдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА