М О Т И В И:
Повдигнатото с обвинителния акт обвинение против М.И. ***
е за това, че:
На неустановен ден през 2017г. в гр. Плевен,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел — преса за бетонови
изделия, марка Tezgguller Makina, модел РМ 508, на стойност 28500 лева, собственост на „У.Л.” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие на основА.е чл.287 от НПК, с оглед приетото заключение на вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза, по искане на прокуратурата, съдът е допуснал изменение на
обвинението, като спрямо подсъдимия М.Н., то е затова, че: На неустановен ден
през 2017г. в гр. Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел – преса за бетонови изделия, марка „Tezgguller Makina“, модел РМ 508, на стойност 43804.65 лева, собственост на „У.Л.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, като обсебването е в големи размери – престъпление по
чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК
Представителят на Р.п.– г. поддържа обвинението срещу подсъдимия
Н., изразява становище за неговата доказаност въз основа на събрА.те писмени и
гласни доказателства.
Защитникът на подсъдимия Н., адв. Д. от ПАК в
пледоарията си застъпва тезата за недоказаност на обвинението и по чл.206, ал.3,
вр. ал.1 от НК развива подробни доводи в тази насока след анализ на доказателствата.
Подсъдимият М.Н. не признава вината си. Отрича да е извършил
престъпление. Иска да бъде оправдан.
Съдът като прецени показА.ята на свидетелите К.А.Х., Б.Л.Б.,
Д.Н.Н.А.А.П., Й.С.М., И.П.Б., В.М.М., А.К.С., заключението на вещото лице по
назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, както и събрА.те в хода
на съдебното следствие доказателства и представените по ДП №401/2018г. по описа
на РП-Плевен писмени доказателства, намира за установено следното:
С учредителен акт от 19.01.2004г. подсъдимият М.И.Н.
учредил еднолично дружество с огрА.чена отговорност „***“.
На 29.02.2008г между дружеството, собственост на подсъдимия
Н. - „*** ЕООД и „У.Л.“ АД бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на
който „***“ ЕООД придобила временно и възмездно 1(един) бр. нова преса за
бетонови изделия, марка Tezgguller Makina, модел РМ 508. Лизинговата стойност
на пресата възлизала на сумата от 149313,50 евро, а срока на договора бил от
29.02.2008г. до 14.04.2012г.
Поради неплащане на дължимите по договора суми, на
27.12.2000г. от страна на „У.Л.“ АД била изпратена нотариална покана до „***“
ЕООД, представлявано от подсъдимия Н..
Междувременно, на 08.03.2011г. между „У.Л.“ АД и „***
ЕООД, представлявано от подсъдимия Н., бил сключен нов договор за заем за послужване,
по силата на който подсъдимият получил безвъзмездно, за временно ползване
същата преса за бетонови изделия, марка Tezgguller Makina, модел РМ 508.
С Решение № 51 от 19.03.2012г. по т.д. № 165/2011 г.
на ОС-Плевен, „***“ ЕООД била обявена в несъстоятелност, а считано от
13.11.2014г. дружеството било прекратено на основА.е чл. 735 от ТЗ и заличено
от търговския регистър.
През 2017г., с оглед нуждата от парични средства, подсъдимият
решил противозаконно да присвои пресата за бетонови изделия. За целта същият
предприел редица действия, както следва:
През месец януари 2017г. в инвентарната книга на
дружеството „Бетонови изделия“ с управител свидетелката А.А. (същата била в
близки отношения с подсъдимия Н., като имат общи деца) било вписано, че
дружеството купува от физическото лице А.А. преса за бетонови изделия за сумата
от 8000лв. Подсъдимият Н. бил упълномощен от свидетелката А. да извършва всички
действия по дейността на „***“ ЕООД и вписването в инвентарната книга на
покупката на пресата било осъществено с активни действия от страна на подсъдимия
Н., като на свидетелката А.С., която към онзи момент обслужвала счетоводно
дружеството, бил представен договор за закупуване на пресата, с продавач от
една страна А.А. и купувач от друга страна - „***“ ЕООД.
След като били извършени посочените действия, подсъдимият
провел разговори и преговори със свидетеля К.Х. - представител на „**-*“ ООД,
като подсъдимият предложил на Х. да закупи процесната преса. Подсъдимият казал
на Х., че пресата е закупена от него чрез дружеството „***“ от Р.Турция.
На 09.06.2017г„ с нотариална заверка, бил сключен
договор по силата на който подсъдимият Н.,*** ЕООД, представлявано от А.А.
продала на „**-*“ ООД преса за бетонови изделия, марка Tezgguller Makina и
бетонов възел, като стойността на пресата възлизала на сумата от 30099,20лв.
Съставен бил приемо-предавателен протокол, като пресата била предадена във
владение на купувача. Подсъдимият получил цената по продажбата, като част от
сумата била използвана за погасяване на негови задължения.
На 22.11.2017г. „У.Л.“ АД сигнализирали Районна прокуратура
гр. Плевен за не връщане на дадената в заем вещ и неустановеното й
местонахождение.
Подсъдимият Н. отказва да даде обяснения.
От показА.ята на свидетеля К.Х., се установява, че
подсъдимия Н. му е предложил през 2016г. да закупи като собственик на „**-*”
ООД бетоновия възел и процесната преса за бетонови изделия, тъй като
подсъдимият не можел да върне дадената му в заем сума. За целта бил сключен
договор от 09.06.2017г., приложен на л.63 от ДП. Подсъдимият съзнавал, че машината
марка Tezgguller Makina, модел РМ 508 е предмет на договор за финансов лизинг №
81787/29.02.2008г., към който договор имало и сключен погасителен план, не
изпълняван от „***” ЕООД представлявано от М.Н.. Поради това на 27.12.2010г. е била изпратена нотариална покана от „У.Л.”АД
към „***” ЕООД /л.29 от ДП/, за доброволно уреждане на задълженията. За да
прикрие извършената неправомерна
продажба, на 28.11.2018г. подсъдимият М.Н., покА.л „У.Л.” АД да вземат
машината, която той вече не стопА.свал /л.48-л.49 от ДП/.
От показА.ята на свидетеля Х. се установява още, че
той е закупил именно тази машина предмет на финансов лизинг, а не както се
твърди от защитника на подсъдимия, адв. Д. приспособление за бетонни блокчета
на стойност 5.40 лева към 09.06.2017г.
Разплащането между дружеството на К.Х. и подсъдимият Н.
било осъществено по банков път. От показА.ята на този свидетел безспорно се
установява вещта предмет на престъплението, а именно машина марка Tezgguller
Makina, модел РМ 508.
От показА.ята на свидетеля Б.Б., който е бил синдик на
„Делка груп” ЕООД от 2011г. до месец ноември 2014г. се установява, че той не е
извършил опис на бетоновата преса марка Tezgguller Makina, модел РМ 508, защото
такава не се е намирала там.
От показА.ята на свидетеля Д.Н., който е работил в „***“
ЕООД се установява, че именно тази преса за бетонови изделия е била стопА.свана
от „***“ ЕООД.
В тази насока са и показА.ята на свидетелите А.П., Й.М.
и И.Б..
От показА.ята на свидетеля В.М., който е работил в „***“
клон Плевен, се установява, че същият е посетил през 2008г. площадката на „***“
ЕООД, където се е намирала машината, но тъй като нямал необходимите познА.я, не
я разпознал.
От показА.ята на свидетеля А.С. се установява, отразените
в обстоятелствената част на обвинителния акт прехвърлителни действия по
отношение на машината.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно
оценителна експертиза в заключението е установена първоначалната стойност на
вещта на престъплението, а именно 28500 лева, но поради възникналото съмнение в
стрА.те относно верността на заключението, съдът е назначил повторна
съдебно-оценителна експертиза от заключението на която се установява, че
стойността на вещта предмет на престъплението е 43804.65 лева, което
квалифицира обсебването в големи размери.
При така установеното от фактическа страна безспорно
се установява, че подсъдимият Н. е извършил престъплението в което е обвинен,
защото е продал машина марка Tezgguller Makina, модел РМ 508, която не е негова
собственост, а съгласно договора за финансов лизинг собственик на вещта е „У.л.“
АД, защото „***“ ЕООД, не е погасило вноските по погасителния план, за да бъде
прехвърлена собствеността върху вещта, като е съзнавал, че продава вещ, която
не е негова собственост и в този смисъл е налице обективната и субективната
страна на извършеното престъпление.
Ирелевантно е обстоятелството, че с Решение
№51/19.03.2012г. „***” ЕООД е била обявена в несъстоятелност. Разпоредителните
действия с вещта предмет на престъплението са извършени не от назначения
синдик, а от подсъдимия Н.. Като от показА.ята на свидетеля Х. се установява,
че именно той е преговарял с него за първоначалния заем и при последвалата
невъзможност да върне задължението си му е продал вещта предмет на
престъплението.
В ход на досъдебното производство, а и в хода на
съдебното следствие от представения фотоалбум се установява, че именно това е
вещта предмет на престъпление, а не както се опитва да се аргументира защитата,
че се касае за неопределена вещ, тъй като същата не била подробно описана в
договора за финансов лизинг.
В тази насока са показА.ята на всички свидетели
работили в „***” ЕООД и оперирали с процесната вещ.
При така установената фактическа обстановка и
изложените въз основа на нея правни доводи, съдът счита, че подсъдимия Н. е
извършил престъплението в което е обвинен, а именно по чл.206, ал.3, вр. ал.1
от НК.
От обективна страна е установено, че вещта продадена
от подсъдимия М.Н. на свидетеля К.Х. не е негова собственост, тъй като по силата
на договор за финансов лизинг на движимо имущество собственик на вещта машина марка
Tezgguller Makina, модел РМ 508 е „У.Л.“ АД, като именно на това правно основА.е
тя се е намирала във фактическа власт на М.Н., видно от обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено, чрез акта на фактическото разпореждане
с тази машина продадена на свидетеля К.Х..
Подсъдимият М.Н. е съзнавал, че продаваната вещ е чужда,
че му е позволено да върши определени действия с нея, в рамките на определени
от договора за финансов лизинг, но не и да я продава. Тези му действия излизат
извън правомощията му предоставени за разпореждане с предмета на
посегателството. С тези си действия е целял набавянето на финансова облага за
себе си, като квалификацията на деянието в големи размери е съобразно утвърдената
константна съдебна практика.
По отношение на наказА.ето законодателят е предвидил
наказА.е от три до десет години лишаване от свобода, както и лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, като съдът може и алтернативно да постанови и
конфискация на част или на цялото му имущество.
Съдът счита, че с оглед чистото съдебно минало,
стойността на предмета на престъплението, която е към минимума на предвидените
големи размери, целта на специалната превенция, с оглед обществената опасност
на Н. и на извършеното деяние, което е типичен случай на обсебване, наказА.ето
на подсъдимия Н. следва да бъде към минималното предвидено в закона, като
продължителния изпитателен срок от пет години ще осигури изпълнението на целта
на специалната превенция, а и ще въздейства и върху останалите членове на
обществото.
Следва на основА.е чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият М.И.Н. да
бъде лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от ТРИ години.
Предвид изхода на процеса и на основА.е чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият М.И.Н. следва да заплати съдебно – деловодни по сметка на ОД на
МВР гр.Плевен в размер на 82.11 лева и по сметка на РС-Плевен деловодни
разноски в размер на 382.90 лв.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: