№ 80
гр. Плевен , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200243 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-
000068/13.01.2020г. на ** към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на
жалбоподателя Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание
чл.178Д от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за това,
че на 02.01.2020г. в 18:05 часа в ***, като водач на лек автомобил – „**“ с
регистрационен № *** , собственост на ***, паркира на място, предназначено
за хора с увреждания, обозначено със син цвят и международен символ за
достъпност и Пътен знак Д17, водачът представя *** с пореден номер ***,
издадена на името на ** Д., като при проверката и съставянето на АУАН
притежателят на картата не е присъствал, с което е нарушил чл. 98, ал.2, т.4
от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в установения 7-дневен срок е подал чрез наказващия
орган жалба до Районен съд - гр. Плевен, с която моли съда да отмени по реда
1
на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В
жалбата са релевирани обясненията на Д.Д. относно възникналата ситуация, а
именно, че закарал * – * Д. до *** за снабдяване с необходимите му
лекарства за месеца и го изчаквал в автомобила да се върне, когато му била
извършена проверка от контролните органи.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Поддържа подадената жалба.
За ответната страна, редовно призована, процесуален представител не
се явява.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен
интерес и в законноустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 02.01.2020г. в 18:05 часа в ***, жалбоподателят Д. П. Д. с ЕГН
**********, като водач на лек автомобил – „**“ с регистрационен № ***,
собственост на лицето ***, паркира на място, предназначено за хора с
увреждания, обозначено със син цвят и международен символ за достъпност и
Пътен знак Д17. При извършената му проверка водачът представил *** с
пореден номер ***, издадена на името на неговия баща - * Д., като и при
проверката, и при съставянето на АУАН притежателят на картата не е
присъствал, с което Д.Д. е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
За така установеното нарушение актосъставителят А. М. Й. - ** към
ОДМВР- гр. Плевен, в присъствието на свидетелката Л. Х. Ц., съставил
АУАН №GA 137207/ 02.01.2020 г., връчен на жалбоподателя по надлежния
ред.
Въз основа на съставения АУАН Серия „GA“ №137207/02.01.2020г., е
издадено атакуваното наказателно постановление № 20-0938-
000068/13.01.2020г. на ** към ОД на МВР – гр. Плевен, с което
жалбоподателят Д. П. Д. е санкциониран с административно наказание - глоба
в размер на 200,00 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстанвока се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя А. М. Й. и свидетелката
Л. Х. Ц., чиито показания съдът приема с доверие като убедителни и
2
последователни. Актосъставителят Й. посочва, че на датата, посочена в акта,
е бил назначен в наряд заедно със свидетелката Л. Х. Ц.. Те установили, че на
** на място, обозначено с пътен знак и положена маркировка със син цвят със
съответния символ върху платното, е имало паркиран лек автомобил. На
стъклото имало залепен стикер. Водачът на автомобила пристигнал на
мястото сам. В автомобила също нямало друго лице. Жалбоподателят Д.
заявил, че е водач на моторното превозно средство. Извършена му била
проверка, вследствие на която станало ясно, че стикерът, залепен на
прозореца, бил на * – свидетелят * Д.. Последният обаче не се появил до
потеглянето на автомобила. Актосъставителят твърди, че жалбоподателят
изобщо не е споделял, че * е в аптеката и че ако беше заявил подобен факт, то
последният е щял да бъде изяснен.
Свидетелката Л. Х. Ц. заявява, че няма ясен спомен за конкретния
случай, но подкрепя написаното в акта, тъй като подписът е нейн.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – наказателно постановление № 20-0938-000068/13.01.2020г.,
акт за установяване на административно нарушение №GA 137207/ 02.01.2020
г.., заверено копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, жалба Вх. Рег. №
7199/18.03.2020г, подадена до РС- гр. Плевен чрез ***- ** ОДМВР – гр.
Плевен сектор пътна полиция Плевен.
Съдът обсъди показанията на свидетеля ** Д., чиито показания съдът
приема с доверие като логични и дадени под страх от наказателна
отговорност, но същите не допринасят за изясняване на спорните по делото
факти, доколкото не съдържат твърдения, че именно на 02.01.2020 година е
посетил ** в централната част на гр. Плевен, като * го изчаквал в описания в
АУАН и в НП автомобил. От показанията му се установяват факти, които не
са спорни по делото, а именно, че е *, че * /жалбоподателят Д./ понякога го
придружава до аптеки или здравни заведения, като за придвижване ползва
управлявания от Д. лек автомобил.
Съдът обсъди обясненията на жалбоподателя, като съобрази, че
същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като
прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал намери, че са израз на предприетата защитна теза.
Това е така, защото по делото не са представени доказателства в подкрепа на
твърдението, че на релевантната дата жалбоподателят е ползвал автомобила,
за да превози * – свидетелят * Д. до ** на ** в гр. Плевен. В тази връзка беше
заяснено, че към момента на проверката жалбоподателят не е изложил такъв
факт пред проверяващите, липсва конкретно твърдение в тази посока в
показанията на свидетеля * Д. и жалбоподателят заявява, че не е необходимо
3
да представи извлечение от рецептурната книжка за дата /02.01.2020г./, тъй
като в същата е отразено изписване на лекарства едва на 07.01.2020 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП, паркирането е
забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, а съгласно чл.
178д (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) се наказва с глоба в
размер 200,00 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или
за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания.
Обособяването на местата за паркиране на хора с трайни увреждания е
регламентирано в Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, като е указано, че местата
за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак
Д 21 “*” в съответствие с Наредба №18 от 2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за
достъпност. Следователно следва да са налице две предпоставки, за да се
обособи такова място при условията на кумулативност - и знак, и маркировка,
обозначаващи това обстоятелство по надлежния начин. Полицейските
служители установиха, че на посоченото от тях място е имало необходимата
маркировка.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че по
делото безпорно е доказана нарушената правна норма, нарушителят и
неговата вина.
След цялостна проверка на законосъобразността на атакувания акт,
съдът не откри административно-наказващият орган да е допуснал нарушения
на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН
реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на
нарушението е пълно и ясно и съответства на посочената като нарушена
законова разпоредба.
Жалбоподателят Д., като водач на МПС е бил длъжен да съобрази
поведението си с поставените пътни знаци, указващи местата за паркиране на
хора с трайни увреждания.
Забраната на чл.98, ал.2,т.4 от ЗДвП е въведена с цел защита в най-
пълна степен на възможността на хората с трайни увреждания да бъде
осигурен достъп до различни обекти. Именно по тази причина престоят и
паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, какъвто е
и конкретния случай, са забранени от закона, като нарушенията се
4
санкционират със специална норма на ЗДвП.
При тази установеност на фактите, съдът намери, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради
което е налице основанието по чл.178д от ЗДвП за налагане на
административно наказание глоба.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното нарушение
и обществените отношения, които в конкретния случай се регулират от ЗДвП.
Поради гореизложените фактически и правни съображения, настоящият
съдебен състав счита, че жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде повърдено
изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
000068/13.01.2020г. на ** към ОД на МВР – гр. Плевен сектор „Пътна
полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя Д. П. Д. с ЕГН ********** на
основание чл.178Д от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд - Плевен. Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5