РЕШЕНИЕ
№922
15.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1200 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на И.Д.М. - гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение №УПХ 519/14.10.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно и че следвало да бъде прогласена неговата нищожност. Решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И.ски к.истан, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочва причини за основателно опасение от преследване. Административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия (с изключение на справки, изходящи от самия него, а именно справка с вх. №МД-545/08.10.2019г. и справка с вх. №МД-296/13.05.2019г., която изцяло потвърждавала казаното от жалбоподателя, а именно, че „й.ите са дискриминирани в И.ското общество и те вероятно представляват най-бедната общност в И.“. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно от мотивите на решението, административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващият бил к. и съответно – положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., възниквал въпросът защо е приел, че изложеното от жалбоподателя излизало извън предмета на закона. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., която се влошавала непрекъснато. Причината да напусне страната си била свързана с постоянните конфликти, напрежението, което било породено от референдума за отделяне от И.. В проведените интервюта жалбоподателят подробно изложил причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си на произход. Липсата на работа и лошата икономическа ситуация в И. и по-специално в И.ски к.истан също допринесла за вземане на решението да търси закрила на хиляди километри от дома си. Обстановката в страната му се влошавала ежедневно. Напуснал И., защото нямало изгледи да се подобри обстановката в И. и по-специално в И.ски к.истан. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност, поради преследването спрямо й.ите, к.и от страна на „Ислямска държава“. Заявил пред административния орган, че напуснал държавата си, след като терористичната организация „Ислямска държава“ напреднала значително към града, в който живеел, а именно гр. М., район Ш., И., в който било постоянното му местоживеене, дом и работа и чиято околност неговата народност населявала и обитавала от няколкостотин години. Ислямистите изгонили всички й.и от домовете им, включително и семейството на жалбоподателя. Били принудени да заминат за гр. Захо, за около два месеца, като след завръщането им в гр. М. намерили ограбените си домове и безизходицата, в която се намирал, накарала чужденеца да напусне страната си и да потърси спасение далеч от дома. Нахлуването на ДАЕШ било повсеместно и били завзети и редица други населени места в региона. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в И.. Неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Следвало да вземе предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07 г. В жалбата се посочва, че поради неправилното тълкуване на приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (Виолета Иванова), чрез процесуален представител и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 01.10.2019г. с вх.№105450-2632/01.10.2019г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името И. Д. М. от И., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1200 от 07.10.2019г., с рег. №УП 15316/07.10.2019г. на ДАБ, подадена с името И.Д.М.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15316/07.10.2019г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената И.Д.М., гражданин на И., роден на ***г. в И., гр. М., ж.. На същата дата лицето е регистрирано с имената И.Д.М., роден на ***г. в И., гр. М., с постоянен адрес ***, гражданин на И., етническа принадлежност – к., религия – й., професия – о. р., образование – н., ж., без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 15316/08.10.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането му, чужденецът се представил като И. Д. М., роден на ***г., от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 08.10.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15316/08.10.2019г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност. В И. притежавал лична карта, национален паспорт и удостоверение за И.ско гражданство. Имал роднини в държава-членка на ЕС – съпругата му, децата и двама от братята му се намирали в Германия: 1. М. А.– съпруга в Германия, родена през 1985г., там била от две години и половина, в производство; 2. Ида И.Д. – дъщеря в Германия, на 6г., в производство; 3. М. И.Д. – дъщеря в Германия, на 3г., в производство; 4. М. Д.М. – брат в Германия, роден през 1981г., в производство; 5. С.Д.М. – брат в Германия, роден през 1988г., със закрила; 6. С. Д.М. – брат в Германия, със закрила; 7. С.Д.М. – брат в Германия, в производство. Във връзка с направено разяснение, че ако желае да се събере със своята съпруга в Германия, необходимите документи, които трябва да представи, за да се направи запитване към Германия съгласно Регламент Дъблин, са следните – писмена декларация от чужденеца и от страна на съпругата му, потвърждаваща тяхното желание, копия от документи, доказващи семейната им връзка, чужденецът заявил, че не желае да се прави запитване към Германия по Регламент Дъблин, искал България да разгледа молбата му за закрила. Посочил, че напуснал И. на 06.09.2019г., легално, с национален паспорт и с полет от летището в гр. Арбил до гр. Истанбул. Преди да отпътува за България, трафикантът му взел паспорта. На 12.09.2019г. преминал в Република България през зелена граница нелегално заедно с още двадесет души. На българска територия ги чакал автомобил, с който били откарани в гр. София. След което били качени на микробус, с който преминали българската граница и при опит да преминат румънската били задържани от полицията и върнати обратно в България. Заявил, че е роден в гр. М., район Ш. и от там напуснал страната си. Посочил, че е ж.. Имената на съпругата му били М. А., сключили брак през 2010г. Тя живеела в Германия, заедно с двете им деца – Ида И.Д. и М. И.Д.. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е к.. Не е имал проблеми в И. заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е й.. Разказал, че се прекланяли пред Т. М., за тях той бил върховния бог. Свещеният храм на й.ите се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Синджар в И.. Който от тях го посети, ставал хаджия. Имали два основни празника – през април месец празнували червената сряда. На този празник боядисвали яйца и си ходели на гости. През месец декември празнували пости, тогава постели три дни и това също бил голям празник за тях. На поставения въпрос дали е имал проблеми в И. заради изповядваната от него религия, отговорил, че през 2014г. ислямската групировка „ДАЕШ“ изгонила всички й.и от домовете им, включително и неговото семейство. Тогава те заминали за гр. Захо и останали там два месеца в училища и след това се върнали обратно в своя район. Когато се върнали в своя район, домовете им били ограбени, но вече контрол над района им имали к.ските сили и нещата били по-различни. Ислямистите вече ги нямало, били прогонени от к.ската власт и нямали проблеми. Заявил, че нямал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозна организация, общност, секта. Родителите му, трима от братята му и едната му сестра живеели в И., гр. М., район Ш.. Имал н. образование. Нямал професия. Работил като о. р. в И.. Относно причините да напусне страната си разказал, че те – й.ите, в И. нямали права в своята собствена държава. До сега нямали най-елементарните принадлежности, като ток, вода, лекарства. В И. безработицата била голяма. Поради всичко това решил да напусне И. и да замине при семейството си в Германия. Посочил, че не е имало лично отправена заплаха към него. Семейството му не било заплашвано. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в И., защото семейството му било в Германия, а и в И. никой не ги защитавал. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан тук.
С Решение № УПХ 519/14.10.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на И.Д.М. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 15.10.2019г., а жалбата е подадена на 15.10.2019г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В.Ж. И., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед № РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ, с която В.Ж. И., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Харманли, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на И.Д.М. е извършена на 07.10.2019 г. и към датата на издаване на процесното решение – 14.10.2019 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Не е налице твърдяната в жалбата нищожност на административния акт, който е постановен валидно, в срок и от компетентен орган. Следва да се посочи, че наличието на условията по чл.13, ал.1 от ЗУБ при постановяване на решението, се явява въпрос относно съответствието на акта с материалния закон.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и конкретни твърдения в тази насока няма изложени в жалбата. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Относно твърдяното в жалбата нарушение по чл.70, ал.2 от ЗУБ следва да се има предвид, че след изменението на ЗУБ, обнародвано в ДВ бр.101/22.12.2015 г., нормата на ал.2 от чл.70 е отменена, поради което същата няма как да бъде нарушена.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се споделят изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта поради излагането на неотносими мотиви и на фактически основания, релевантни към производството по общия ред.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 –се позовава на основания
извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Излагането на подробни съображения относно
хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на
чужденеца, не прави решението немотивирано, нито мотивите му – противоречиви.
Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно
мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – И., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Чужденецът изрично е посочил, че е напуснал И.,
защото й.ите в И. нямали права в собствената си
държава. До сега нямали най-елементарните принадлежности, като ток, вода,
лекарства. В И. безработицата била голяма. Поради всичко това решил да напусне И.
и да замине при семейството си в Германия.
От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
Жалбоподателят оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-545/08.10.2019 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение в И., и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Въз основа на данните в справката е направен извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на И. и нивото на общото насилие в И. не е изключително високо. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И. следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там.
От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представените по делото Справка вх.№МД-545/08.10.2019 г. и Справка вх.№МД593 от 29.10.2019г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването му, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна или прогласяването му за нищожно и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.М., гражданин на И., против Решение № УПХ 519/14.10.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Виолета Иванова).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: