Присъда по дело №287/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия ***, с
ЕГН:********** от *** за това, че на 23.11.2021 година в град ***, област
Плевен нарушил мерки, издадени против разпространяването или
появяването на заразна болест по хората - т.6 от Заповед РД - 01 -
874/26.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
свързана с предотвратяването, разпространението на вируса COVID-19 на
територията на страната, като лице, поставено под десетдневна карантина с
Предписание № 211120/607232 на Столична регионална здравна инспекция,
за времето от 20.11.2021г. до 29.11.2021 г., включително, не изпълнил
задължението си да не напуска дом, находящ се в гр.***, ***, за който адрес е
посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е
извършено по време на пандемия – престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с
ал. 1от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява
служебен защитник адв. *** от АК – Плевен назначена в хода на съдебното
следствие.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** от АК – Плевен изрази
становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви,
че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по
въпросите по чл. 248 от НПК.
1

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не се налага промяна относно взетата мярка за процесуална принуда
по отношение на подсъдимия.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели посочени в
списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
2

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез защитника му е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да
се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия ***
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
3

обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат
ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371,
т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство – пр. преписка № 6917/2021 г. по описа на РП –
Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации
по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК -
,,Пробация“ в размер на 6 месеца, с пробационни мерки – Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, при периодичност 2 пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 месеца.
Моли съда да не му налага кумулативно предвиденото наказание Глоба,
тъй като подсъдимият не работи.
Защитникът на подсъдимия – адв. *** от АК – гр. Плевен, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна
на подзащитния *** на всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Счита,
че на подзащитния следва да бъде наложено наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно - 6 месеца по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 от
НК, както и да не се налага на осн. чл. 55, ал. 3 от НК кумулативно
предвиденото наказание Глоба, като счита, че по този начин ще се постигнат
целите визирани в чл. 36 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл.
372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената
4

част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в същия, а именно:
Свидетелите *** и *** работят като полицейски служители при РУ -
Пордим.
На 23.11.2021 год. изпълнявали служебните си задължения, като
извършвали проверка по списък за карантинирани лица в гр. ***, обл. Плевен.
С предписание за поставяне под карантина № 211120/607232 на Столична
регионална здравна инспекция, подсъдимият *** бил поставен под
задължителна карантина на следния адрес - гр.***, ***, за който адрес е
посочил, че ще пребивава в срок от 20.11.2021 г. до 29.11.2021 г. -
включително, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено с Решение № 629 на МС от
26.08.2021г. на територията на Република България,свързано с епидемичното
разпространение на СОVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите.
Полицейските служители отишли на адрес - гр. ***, ***, за да проверят
лице поставено под карантина спазва ли предписанията на здравните
служители, а именно – подсъдимият ***, но не го открили. Там се намирала
майка му - свидетелката ***, която обяснила на полицейските служители, че
синът й се намира в съседния имот, за да вземе инструменти, които му били
необходими. Тогава полицейските служители отишли на адреса, в близост до
дома на подсъдимия *** - ***, намиращ се на около 200 метра, където го
установили. Последният бил облечен с работни дрехи, в къщата се
извършвали ремонтни дейности. Собственикът на имота се намирал извън
страната, но за имота полагал грижи неговия баща – свидетелят ***, който
потвърдил, че в дома се извършват ремонтни дейности като за една част от
тях бил ангажиран и подсъдимия *** през месец ноември 2021 г.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релевантни за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им.
5

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна на
подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи
при постановяване на присъдата.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият *** действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира не само
на направеното от него самопризнание, но и на данните в писмените и гласни
доказателствени материали, събрани при воденото разследване по
досъдебното производство.
Действията във връзка с напускането на конкретния адрес в ***, на
който той е посочил, че ще пребивава през съответния период, вписан в
издаденото предписание с изх. № 15-32663 от 19.10.2021 година на *** на
РЗИ – гр. Плевен, не са предмет на спор, и са категорично установени от
приложените доказателства.
С оглед на това следва да се приеме, че посредством тях той е
осъществил и състава на престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
от обективна страна, тъй като те са довели до нарушаване на забрана, изрично
предвидена като мярка против разпространението на посочената по-
горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед № РД-01-
874 от 26.10.2021 година на Министъра на здравеопазването на Република
България.
При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе
съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на
23.11.2021 година, в гр. ***, обл. Плевен е нарушил мерки против
разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед №
РД-01-874 от 26.10.2021 година на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.
29, ал. 1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести, като в качеството на лице по т. II.1 от заповедта,
поставено под карантина с предписание 211120/607232 на Столична
регионална здравна инспекция, не е изпълнил задължението си да не напуска
адрес – ***, на който е посочил, че ще пребивава, в 10 дневен срок, считано
от 20.11.2021 г. до 29.11.2021 г. -включително, и деянието е било извършено
по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на
осн. чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България с решение на
Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. във връзка с разрастваща се
епидемия от COVID-19 на територията на страната, подсъдимият *** при
форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК.
6

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съда отчита чистото съдебно минало на подсъдимия *** към
инкриминираната дата, което определя същия като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; дадените от него обяснения при
разследването по досъдебното производство, с които е спомогнал за
разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо
за наличие на проявено критично отношение към самото
престъпление; причините – необходимост от закупуване на хранителни
продукти, които са довели до нарушаване на съответната противоепидемична
мярка.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в
неговия най-нисък размер за съответния вид.
С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно
с направеното от подсъдимия *** самопризнание, породените от същото
правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното
въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния
характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на
самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК в
редакцията по ДВ бр. 26 от 06.04.2010 година, действала към датата за
извършване на престъплението, доколкото се явява по-благоприятна за дееца.
Въз основа на тези съображения и чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б”, пр. 1-во от НК, намери за необходимо да замени предвиденото в чл.
355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” с
„Пробация”, налагайки на подсъдимия визираните в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
НК пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 6 /шест/ месеца и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за същия по размер срок, като прие, че по този начин, с такива
определени по отношение на тяхната продължителност и вид мерки, ще се
създадат условия за постигане целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на установените по делото факти и след като отчете целите,
преследвани с изпълнението на наложената пробационна мярка
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК
съдът определи периодичност за нейното изпълнение в рамките на
минимално възможния срок - 2 пъти седмично.
Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по
вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с
наказанието “Лишаване от свобода”.
7

При наличието на установената с чл. 55, ал. 3 от НК възможност обаче
това наказание не е наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е
приел, че предвиденото по-тежко по вид наказание, каквото се явява
отбелязаната в чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК „Пробация”, е напълно достатъчно да
постигне целите по чл. 36 от НК.
По делото не са налице данни за направени разноски, поради което
съдът не се е произнасял по присъждането на такива.
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване
разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на
наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и
в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	26
Дата:	10 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430200287
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 февруари 2022 г.

Присъда по дело №287/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите