Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
08.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесетата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при
секретаря ……… Анелия Докузова ….…… и в присъствието на прокурора …………………......……… като разгледа
докладваното от ………… член-съдията Здравков ..………………. в.гр. дело № 675 по описа
за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 1388/19.07.2019г. по гр.д. № 1347/2019г. на РС гр.Плевен /ПлРС/,
съдът е осъдил Областна Дирекция на МВР - Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.М. от гр.***,
ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 1 930,57лв. - главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода 01.03.2016г. -01. 03.2019г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ - 01.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил Областна Дирекция на МВР - Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.И.М. от гр.***, ЕГН **********,
на основание чл.86 от ЗЗД сумата 285,15лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатената главница за периода 01.03.2016г. - 01.03.2019г.
Осъдил Областна Дирекция на МВР - Плевен ДА ЗАПЛАТИ
на Ц.И.М. от гр.***, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата
общо 640лв. направени по делото разноски, както и в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на ПлРС на осн. чл.78 ал.6 от ГПК - сумата 127,22лв.,
дължима държавна такса върху уважените претенции.
Срещу така постановеното решение пред
Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР - Плевен, в която се
твърди, че решението е неправилно – съдът е приел в противоречие със Закона липса на
нормативна уредба и по аналогия е приложил Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях
няма. Позовават се на чл.187 ал.9 ЗМВР, съгласно който редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи. За процесния период от 01.03. 2016г. до 01.03.2019г.
твърдят, че са действали три такива Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г.
и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители от МВР. Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората,
и третата от тях не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях
Наредба от 19.08.2014г.
Оплакват се, че държавните служители –
полицейски органи са със специален статут по ЗМВР и за тях не се прилагат ЗДСл
и КТ. Дори в чл.2 ал.3 НСОРЗ Законодателят изрично е ограничил приложението й
за служители по ТПО в държавната администрация, поради което според тях НСОРЗ
не се прилага за държавните служители – полицейски органи.
Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от
тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ
не може да се използва за генериране на извънреден труд. Твърдят, че получените
часове в повече от превращането на нощните часове в дневни със сочения
коефициент не са извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото ищецът не
е работил извън установеното му с График работно време за длъжността му.
Претендират
отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв.
за всяка инстанция.
Ответникът по въззивната жалба Ц.И.М. от гр.***, ЕГН ********** изразява становище за нейната неоснователност и пледира за
потвърждаване на атакуваното с нея първоинстанционно решение чрез
пълномощника адв. В. П. ***.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Ц.И.М.
е в служебно правоотношение с ОД МВР гр.Плевен, по силата на което изпълнява
длъжността „***” в РУ гр.***.
Безспорно е също така, че за процесния период от 01.03.2016 г. до 01.03.2019г.
ищецът е полагал труд на смени при
12-часов режим на работа, при сумарно изчисляване на работното време и тримесечно
отчитане на отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че
съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до
6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се
определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова Заповед. Намерил, че разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е Наредба на министъра на
вътрешните работи.
Приел, също така че през процесния исков период,
обхващащ времето от 01.03.2016г. - 01.03.2019г. са издадени Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално от 8 часа за всеки 24- часов
период.
Разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08. 2014г. /в сила от
19.08.2014г. до 01.04.2015г. и от 29.07.2016г. до 02.08.2016г./, предвижда, че
при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0,143 на общия
брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове.
След отмяна на този подзаконов
нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./
и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./, които обаче не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл.31,
ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приел, че е налице празнота в
уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания
труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството
на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма, не следва да се тълкува
като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била и противоконституционна. Приел, че доколкото в
последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007г.), чиято разпоредба на чл.9,
ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение намерил,
че се установява за исковия период от 01.03.2016г. - 01.03.2019г. вкл. ищецът е
работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за
времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 2 058 часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1,143
се получават общо 2 352,29 часа, от които вещото лице е посочило, че 294,29 часа
не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1 930,57лв.
Намерил, че по делото ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Поради това преценил, че исковата претенция за заплащане
на нощен труд за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице
размер от 1 930,57лв.
Възнаграждението за извънреден труд приел, че е част
от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В този
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице приел, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2016г. до
01.03.2019г. възлиза общо на сумата от 285,15лв., поради което в този размер уважил
предявения иск.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е
оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези
разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо
че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Към това следва да
се добавят съображенията за неоснователност на оплакванията, че държавните
служители – полицейски органи са със специален статут по ЗМВР и за тях не се
прилагат ЗДСл и КТ. Самият ЗМВР точно за нощния труд в МВР с нормата на чл.188
ал.2 от Закона предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда,
т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР е
допустимо приложението на КТ.
Досежно чл.2 ал.3 НСОРЗ и изричното ограничение
на приложението й за служители по ТПО в държавната администрация е достатъчно
да се има предвид, че държавните служители в МВР не са по ТПО, а по служебно
правоотношение и поради това няма пречка спрямо тях като държавни служители –
полицейски органи да се приложи НСОРЗ, още повече че същата е издадена на
основание КТ.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на
ответника. Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.
142, ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187,
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО за извънреден
труд, защото са повече от часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г.,
когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 324,57 лв. главница и 12,52лв. лихви, които следва да се извадят
от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото
лице за целия исков период в размер на 1 930,57 лева. Получената сума възлиза
на 1 606 лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 1 930,57 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Така и за лихвата -
от присъдената сума от 285,15лв. следва да се извади сумата от 12,52лв. За
периода от 01.03.2016г. до 01.03. 2019г. се дължат 272,63лв. лихви върху
главницата от 1 606лв., а за разликата до 285,15лв. - до пълния размер на
присъдената сума, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При тези мотиви въззивната
жалба се явява частично основателна. На основание чл.271
ал.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1 606лв. до пълния предявен размер от 1
930,57лв., представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд – общо 244,81 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за периода от 01.03.2016г. до 01.
03.2019г. 2 058 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 01.03.2019г.
до окончателното плащане, като вместо него следва да се постанови, че искът се
отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното ОД МВР гр.Плевен в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 272,63лв. до пълния предявен размер от 285,15лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода от
01.03.2016г. до 01.03.2019г., а за горницата – искът за лихвата за забава
следва да се отхвърли като неоснователен; за разноските – за сумата от 527,42лв., дължими разноски по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете и при
отчетено адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в
размер на 100лв., като искането се отхвърли като неоснователно до пълния размер
от 640лв., и се отмени за разликата над сумата от 114,24лв. – дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 127,22лв.
като незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат на жалбоподателя съразмерно на уважената Част от
въззивната жалба. Ответникът по жалбата не е направил разноски и не претендира
такива за ПлОС.
Ц.И.М. следва да
бъде осъден да заплати на ОД МВР гр.Плевен сумата от 24,89лв., представляваща
разноски за ПлОС, като за разликата до 163,61лв. – д.т. за ВЖ и юрисконсултско
възнаграждение, искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1388
от 19.07.2019г. по гр.д. № 1347/ 2019г. по описа на Районен съд – Плевен В
ЧАСТИТЕ, с които Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Плевен, представлявана от ***К.В.Н. е осъдена да заплати на Ц.И.М. от гр.***, ЕГН **********, сумата над 1 606лв.
до пълния предявен размер от 1 930,57лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 244,81 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за
периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г. 2 058 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва от 01.03.2019г. до окончателното й изплащане; сумата над 272,63лв. до пълния предявен размер от
285,15лв., представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница
за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г.; сумата над 527,42лв. - дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете до пълния размер от 640лв. за първата инстанция и
за разликата над сумата от 114,24лв.
– дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 127,22лв. – д.т. като
незаконосъобразно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Ц.И.М. от гр.***, ЕГН ********** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен
искове за присъждане на сумата от 324,57 лева, представляваща разликата над
сумата от 1 606 лева до пълния предявен размер от 1 930,57 лева,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 244,81 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от него за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г. 2 058
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2019г. до
окончателното й изплащане; на сумата от 12,52лв., представляваща разликата над
272,63лв. до пълния предявен размер от 285,15лв. - дължима лихва за забава
върху неизплатената главница за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г.; на
сумата от 112,58лв., представляваща разлика над сумата от 527,42лв. – дължими
разноски по компенсация до 640лв. – присъдени разноски на ищеца за първата
инстанция и на сумата от 12,98лв., представляваща разлика над сумата от 114,24лв.
– дължима д.т. върху уважените искове до 127,22лв. – присъдена д.т. в полза на
ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА Ц.И.М. от
гр.***, ЕГН **********
да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Плевен, представлявана от ***К.В.Н. сумата
от 24,89лева, представляваща разноски за въззивната инстанция съразмерно на
уважената Част от жалбата, като за разликата до 163,61лв. – отхвърля искането за
разноски като неоснователно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.