Р
Е Ш Е Н И Е
№
79/19.03.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1279/2019 г. РС - *****, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по предявени от Г. С. Х., ЕГН ********** срещу А.А.А., ЕГН **********, обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 59, ал. 9, във вр.
чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 150 СК – относно упражняването на родителските права спрямо
детето А.А.А.,
ЕГН **********, родена на *** г.; местоживеенето на детето, режима на лични отношения
на бащата с детето, чл. 150 от СК – за увеличаване размера на издръжката,
която бащата е осъден да заплаща на детето от 140 лева на 180 лева, считано от подаване на исковата
молба, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се държи.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 5687/02.10.2019 г., се
излага, че с определение по г. д. № 59/2019 г. на РС - ***** е одобрена спогодба, с която е
изменено решение № 341/10.12.2018 г по г. д. № 1002/2018 г. на РС – ***** в
следния смисъл: 1. майката Г.Х. да продължи да упражнява родителските права по
отношение на детето А.А.А. и за в бъдеще; 2. бащата А.А. да има следния режим
на лични контакти детето А., което ще пребивава в неговия дом 9 /девет/
последователни месеца за година, считано от 01.09. до 31.05., до навършване на
14 годишна възраст на детето; 3. през горепосочения период бащата А.А. не дължи
издръжка на детето чрез неговата майка Г.Х.; 4. през периода по т. 2
местоживеенето на детето да се осъществява в жилището, обитавано от баща му А.А.,
като майката ще заплаща издръжка в размер на 140 лева; 5. по време на
местоживеене на детето при баща му, майката Г.Х., при взаимна договорка с
бащата, може да посети детето, когато датите съвпадат с периода на съжителство
на детето с баща му - 01.09 до 31.05.; 6. след изтичане на деветте месеца, през
които детето е при баща си, в станалите 3 /три/ последователни месеца от всяка
година, начиная същата от 01.09, детето да бъде с местоживеене при своята майка
Г.Х.; 7. през горния период, бащата дължи определената издръжка за детето, чрез
неговата майка в размер на 140 лева; 8. предвид обстоятелството, че роднинският
кръг на майката Г.Х. живее и работи в ****, с цел да не се възпрепятства и
ограничава контакта на детето с роднините на майка му, А.А. дава своето писмено
разрешение, съгласие, чрез нарочна декларация, детето А., придружавано от
своята майка, да пътува за период от три месеца, когато ще е с местоживеене при
майка си, без ограничения в броя на пътуванията, във Федерална Република **** и
други страни от Европейския съюз, а именно: от 01 юни до 31.08., до навършване
на 14 годишна възраст на детето. Съгласието /декларацията/ да бъде предоставено
от бащата А.А.А. на Г. С. Х. непосредствено преди съдебното утвърждаване на
спогодбата. Твърди, че с така постановеното
определение по г. д. № 59/2019 г. на РС - ***** не била
постигната целта на производството по чл. 127, ал. 2 от СК, за което е било
образувано, като определеният режим на лични контакти на бащата с малолетната
им дъщеря не обслужвал нейните потребности, а напротив ѝ вредял. Счита,
че съдът в това производството е следвало да отчете ниската възраст на детето, при кого
е било отглеждано до този момент, безупречна ли е била репутацията на бащата в
семейството или е имал отклонения в поведението си, отговаря ли на целта, за
която е било предложено споразумението и др. релевантни обстоятелства. Сочи, че
обстоятелствата, провокирали необходимостта от предявяване на настоящата искова
молба били пряко свързани с интересите на малолетната ѝ дъщеря. Твърди, че одобрената от
съда спогодба по г. д. № 59/2019 г. на РС – ***** не е съобразена с интересите
на детето, които били основен приоритет в това производство, независимо от
желанието на родителите. Счита, че по този начин била допусната
незаконосъобразна подмяна на волята на съда и страната в противоречие с
интересите на детето. Според ищеца с така одобрената спогодба родителските
ѝ права оставали написани, но на практика тя нямало да може да ги
реализира, тъй като бащата щял да бъде този родител, който през по-голямата
част от годината фактически щял се грижи за дъщеря
им, а ищецът Х. дори
нямало да може да я взема със себе си, доколкото в спогодбата било отразено, че
ще я посещава, а и тя познавала нрава на ответника и отношението му към нея,
който нямало да разреши това да се случва. Въпреки, че била грамотна и
притежавала добре развит родителски инстинкт, се подвела, че не губи
родителските си права, а само предоставя възможност на ответника по-често да се
вижда с детето им. Била уверявана, че може да бъде с детето, когато пожелае.
Продължителността на съдебния процес, който образувала с цел да получи
разрешение, заместващо съгласието му като баща за пътуване на детето в чужбина,
опитите на А. и семейството му да ѝ окажат натиск в хода на процеса,
включително и чрез представяне в съда на нейни компрометиращи снимки, които
самият той ѝ бил направил, се отразило зле на психофизическата ѝ
стабилност, поради което вследствие на това негативно въздействие била съгласна
да приключи делото, колкото може по-бързо и подписала предоставения ѝ
документ, наименован съдебна спогодба. Счита, че дъщеря ѝ, която никога не се е отделяла
от нея за повече от няколко часа, свикнала е с присъствието на майка си, с
начина по-който общуват и се грижи за нея, се чувства зле емоционално, тъй като
обстановката, в която живее от 01.09.2019 г. ѝ е чужда, хората, които я обграждат са непознати, а
начинът, по който си комуникират е преимуществено на висок тон,
заплашително, крещят, карат се и това най-вероятно предизвиква страх у нея.
Твърди, че от самото раждане за детето се е грижила единствено тя, отделяла е цялото
си време единствено на нея. Счита, че именно тя притежава по-добри родителски
качества и че ще се справи с нейното отглеждане и възпитание, подпомагана
финансово и морално от своите родители и баба ѝ, която участвала
непосредствено в грижите за детето, както и от ответника, като негов баща. Счита, че ответникът не е годен да
реализира в пълен обем и самостоятелно родителските права и задължения,
доколкото бил показал в годините, че не притежава съответния капацитет, тъй
като през време на съвместното им съжителство бил подложил нея и детето на
психическо и физическо малтретиране, за което бил отделен от тях принудително. Вследствие на нееднократно
жестоко отношение към нея в присъствието на детето, А. се разплаквала само от
вида му, като не желаела дори да я взема в обятията си. Твърди, че ответникът е
човек, който не се съобразява с нуждите дори на най- близките в семейството -
не зачита нито желанията на ищеца, нито тези на детето. Докато съжителствали
проявявал неразбиране и жестокост към личността ѝ, ограничавал свободата
ѝ, като не я пускал да излиза от двора на къщата им, за да разходи дори
детето. Според ищеца такъв характер трудно можел да претърпи транформация в
благ и търпелив, какъвто е необходим за всеки родител. В подкрепа на
твърденията си посочва наличието на последващото неизпълнение на издадената срещу
ответника заповед за въздържане от домашно насилие, което наложило ищецът да
подаде жалба в Районна прокуратура - *****. По изложените съображение моли съда
да постанови решение, с което да ѝ предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето А., като определи местоживеенето на
детето при нея, с административен адрес: с. *****, община *****, област *****.
Моли да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето А., като той
да се среща с нея всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа вечерта, както и 20 дни през лятото, когато ищецът не ползва
платен годишен отпуск и да бъде осъден ответникът да заплаща на детето чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180 лева, с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на образуване на
настоящото дело, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното ѝ изплащане.
В съдебно заседание ищецът, чрез
своя процесуален представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи
изцяло. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, който оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за
неоснователен. Твърди, че от постановяване на определението от 24.07.2019 г. по
г. д. № 59/2019 г. по описа на PC - ***** за одобрение на
споразумение между страните относно упражняването на родителски права и
отношенията на родителите с малолетното дете, до дата на предявяване на
настоящия иск не били налице изменени обстоятелства. Исковата молба на Г. С. Х.
била заведена в деловодството на PC - ***** на 09.09.2019 г., т. е. 9
дни след като на 01.09.2019 г. той е взел детето от дома на Х. по силата на
одобреното споразумение, през които детето е отглеждано от него и през който
период не били настъпили никакви изменения на обстоятелствата, съществуващи при
одобряване на споразумението. Счита, че по настоящото дело следва да се
установи от датата на одобрение на споразумението до датата на завеждане на
настоящия иск, дали е налице изменение на обстоятелствата. Твърди, че всички
заявления на ищеца, че не е разбрала, че е сгрешила, подписвайки това
споразумение, са несъстоятелни. Посочва, че майката Г.Х. се е съгласила на този
режим на лични контакти с детето, поради причина, че същата желаела да отиде да
работи в **** при своите родители, а когато се прибере в **** за периода от
31.05. до 01.09. - за лятото, детето да бъде при нея. Твърди, че от раздялата му с
ищеца в края на месец юли - началото на месец август 2018 г. до настоящия
момент майката поне три пъти е оставяла детето на неговите грижи, поради
причина, че същата искала да отиде да работи в ****. Посочва че, през целия
месец август 2019 г. детето било отглеждано от своята майка, която не му
позволила нито веднъж да има контакт с детето пред предлог, че ще му го даде на
01.09.2019 г., а от друга страна, след като детето от 01.09.2019 г. е заживяло
при него, майката само веднъж е посетила дома му, като без проблем и без пречки
е имала контакт с детето. Твърди, че когато детето е отглеждано от своята
майка, последната не е полагала грижи за личната хигиена на детето, както и че
същото е отглеждано в лоши хигиенни условия. Твърди също, че преди детето да
заживее с него то не е имало почти никакви социални контакти с деца на неговата
възраст. След като той взел
детето то започнало да посещава детската градина в с. *****, където било
записано още от преди година.
В съдебно
заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, моли съда да отхвърли
иска като неосноветелен. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК са предявени
при условията на евентуалност обективно съединени насрещни искове от ответника А.А.А.,
обективирани в отговора на исковата молба, с правна квалификация чл. 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
143 от СК – относно
родителските права спрямо детето А.А.А.; местоживеенето на детето, определяне на режим на
лични отношения на майката с детето, за осъждане на ответника по насрещните
искове да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител месечна
издръжка в размер на 140 лева, считано от постановяване на съдебното решение, с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи.
В случай че съдът намери, че са налице изменени
обстоятелства и мерките относно упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете А. следва да се изменят, ответникът предявява
насрещна искова молба, като моли съда да постанови
решение, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето А.А.А., да бъде определено местоживеене
на детето при него на адрес: с. *****, община *****, област *****, да бъде определен
режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; през Коледно-новогодишните
празници на всяка четна година, през Великденските празници на всяка нечетна
година, един месец през лятото, когато бащата не е в
годишен отпуск, да бъде осъдена майката Г. С. Х. да заплаща в полза на детето
А.А.А., чрез неговият баща и законен
представител А.А.А., месечна издръжка в размер на
140 лева месечно, считано от постановяване на съдебното решение, с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, при просрочено плащане, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване.
Излага следните съображения:
Счита, че той е по-добрият родител и разполага с по-добър
родителски капацитет относно упражняването на родителските права по отношение
на детето А.. В дома в с. ***** условията за отглеждане на дете били отлични.
Детето имало собствена детска стая, а в двора имало обособен детски кът с
пързалка, люлка, къщичка за игра и много играчки. Към настоящия момент детето,
освен че било записано, но и посещавало редовно детска градина в с. *****,
където се чувствало добре сред своите връстници. В дома му детето усещало само
обич и подкрепа. Въпреки своята възраст, същото с
думи и с поведение показвало изключителна привързаност към него и роднините му.
Детето било много добре обгрижвано, чувствало се
добре и много спокойно. Твърди, че работи, но работното му време е на смени -
дневна, нощна и два дни почивка, поради което само един ден в седмицата бил
дневна смяна, а във всички останали дни имал свободно време, което прекарвал в
грижи за своята дъщеря. Той я водел и вземал от детска градина. Освен това той
бил този родител, който при заболяване на детето редовно го водел на прегледи,
на контролни прегледи по мерене и теглене, за поставяне на ваксини и др. Когато
детето било болно и докато са живеели заедно с Г., именно той бил родителят,
който измервал температурата на детето, защото Г. не е умеела, именно той бил
този, който приготвял дозите от лекарствата, които са изписани на детето,
защото Г. не е разбирала как се приготвят лекарствата и как се дават. Той се
справял с грижите и по къпане на детето, можел да му приготвя храна или му
купувал готова храна, хранел детето, можел да се справя с ежедневни грижи по
поддържане на лична хигиена на детето, преобличане, хранене, водене на градина,
игра с детето и извеждане на разходки. Детето било силно привързано към него,
както и той към детето. Тази привързаност се засилила след като възстановил
режима на личен контакт с детето си. Детето трудно се разделяло с него и с
неговите родители, когато трябвало да го връщат на майка му. Детето много
плачело и всеки път са се разделяли с много драми, като детето бягало от майка
си и търсело баща си.
До настоящия момент майката показвала изключително непостоянство в действията и поведението си. Още докато са живели заедно като семейство, тя била
много нервна. Неведнъж е сплашвала детето си, че ще го зашлеви, а откакто детето
било в неговия дом, то показвало с ръце че „мама бие”. От раздялата им до
настоящия момент майката поне три пъти е
заявявала своето желание да остави детето на неговите грижи именно защото била
наясно, че при него детето ще е добре обгрижвано. Първия път е бил през 2017
г., когато тя е искала да замине да работи в **** със своите родители, но
тогава родителите му не взели детето поради причина, че не са искали Г. да
заминава за ****, а да се събере отново с него, да запазят семейството си. През
лятото на 2018 г. отново искала да замине, за да работи в **** и поискала да
остави детето за месец - два при него, но след като била помолена да заяви това
свое желание пред социалния работник пред Отдел „Закрила на детето” - ***** или
да се подпише на документ, че сама предоставя детето за отглеждане на неговият
баща, тя отказала. При сключване на
споразумението по г. д. № 59/2019 г. отново водена от желанието си да отиде в ****,
за да работи и да живее при своите родители, тя се съгласила детето 9 месеца от
годината, до навършване на неговата 14 годишна възраст, то да бъде отглеждано
от него. Именно желанието ѝ да отиде в ****, но съвсем не само на гости,
а да отведе и детето със себе си, Г. завела и иска, по който било образувано г.
д. № 59/2019 г. Когато било подписано споразумението по това дело, страните си
разменили и декларации - съгласие от всеки от тях детето да пътува извън
страната с придружител, респ. своята майка или своя баща. Именно това съгласие,
детето да пътува извън страната, била целта на Г. и вероятно след като получила
същото, тя е предприела действия да „разваля споразумението”, което е сключила.
Твърди, че истинските намерения на ищеца Г.Х. били да получи упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете и след като имала вече
съгласие от негова страна детето да пътува с майка си извън страната, да изведе
същото в ****, където се намирало цялото ѝ семейство, което работело и
живеело там от години. От една страна, Г. била сама тук в ****, без работа и за
семейството ѝ било тежест да я издържа, а от друга страна, в ****, като
сам родител отглеждащ детето си, щяла да получава добри социални помощи за
отглеждане на дете, дори без да се налагало да работи. С оглед на това счита,
че намеренията на ищеца Г.Х. са по - скоро продиктувани от користна цел,
отколкото от грижа и от привързаност към своето дете. От друга страна, счита,
че емоционалното и психичното състояние на ищеца е изключително нестабилно. Тя
показвала нервност, раздразнителност, често при предаване на детето викала и
крещяла. Действията ѝ, с които веднъж се съгласявала и подписвала
споразумение, а само 9 дни след като му предала детето на 01.09.2019 г., завела
иск за разваляне на това споразумение. Това обстоятелство, според него, също
водело до извода, че майката или не знае какво иска от живота си, или
използвала детето като играчка за да постигне целите си. Тази психическа
нестабилност на ищеца била призната и в исковата ѝ молба, а освен това била
отразена и от социалния работник, изготвил социалния доклад по привременните
мерки, пред който е заявила че заради нейни компрометиращи снимки, била
психическа нестабилна и затова била съгласна по-бързо да приключи делото и
затова подписала т. нар. съдебна спогодба.
В изпълнение на указанията на съда с молба
вх. № 6895/19.11.2019 г. ответникът, чрез неговия процесуален представител,
моли съда да приеме, че насрещните искови претенции, обективирани в писмения
отговор, са предявени в условията на евентуалност.
В съдебно заседание ищецът по насрещните
искове поддържа същите и при условията на евентуалност моли за тяхното
уважаване.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба от
ответника по нея, в който изразява становище, че предоставянето на родителските права и задължения на
бащата, както и осигуряването му на разширен режим на лични контакти, не би
било в интерес на детето. Изложените
фактически обстоятелства, че майката не можела да измерва температурата на
детето, че не разбирала как да му дава лекарствата, че не умеела да му приготвя
храната, че детето ревяло, когато го вземела, че показвало как тя го удряла, че
поддържала лошата му хигиена и пр. не отговаряли на истината, като целта на
посочването им била майката да бъде компрометирана като родител. Твърди, че
бащата желае не да отглежда детето, а да нарани неговата майка. В желанието си майката
да бъде компрометирана А. достигал до престъпен цинизъм, посочвайки на съдебния
състав, че тя използвала детето като играчка за постигането на лични облаги, че
щяла да го използва с користна цел и да получава за него пари под формата на
социални помощи в ****, както и че е психически нестабилна. От изложеното се
потвърждавало един особено важен факт, а именно
че детето до 3 годишната си възраст е отглеждано преимуществено от неговата
майка. От изложеното, че родителите на А. са решавали дали страните да се
разделят или не, ставало ясно, че същите са били решаващият фактор за
семейството им и продължавали да се разпореждат с живота им дори след тяхната
раздяла без да се интересуват от нуждите им и най-вече тези на детето. По тези
съображения моли насрещните претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат уважени претенциите ѝ по
исковата молба. Претендира разноски.
В съдебно заседание
Дирекция „Социално подпомагане” – ***** се представлява от социален работник Д.
П.. Становище на Дирекция ”Социално подпомагане” – ***** е изразено и в
представен по делото социален доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по
делото като писмени доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акт за раждане № 347/23.02.2016 г. от Община *****; решение № 341/10.12.2018
г. по г. д. № 1002/2018 на РС - *****; протокол от съдебно заседание проведено
на 24.07.2019 г. по г. д. № 59/2019 г. на РС - *****; заповед за незабавна
защита от 03.08.2018 г. по г. д. № 972/2018 г. на РС - *****; решение и заповед
№ 11/06.12.2018 г. по в.г.д. № 2416/2018 г. на ВОС; служебна бележка изх. №
2/26.09.2019 г., издадена от ДГ „Лиляна Димитрова” - с. *****, амбулаторен лист № 007160/04.09.2019 г., издаден от
д-р Галя Б.; медицинско направление от 07.09.2019 г.; трудов договор №
241/12.09.2019 г., сключен между „Пластхим – Т” АД, ЕИК ********* и А.А.А., писмо
с вх. № 719/05.02.2020 г. от РП-*****, ТО-*****, ведно с преписка № 79/2019 г.
по описа на РП - *****, ТО - *****; писмо с вх. № 765/06.02.2020 г. от РУ – *****;
писмо с вх. № 832/10.02.2020 г. от РУ – *****, социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” – *****, удостоверение с изх. № 30/18.02.2020 г. от Детска
градина „Мария Момчева“ *****, информация от ДГ „Лиляна Димитрова“ с. ***** с
изх. № 31/30.01.2020 г.; заверено копие от исковата молба по гр.д. № 59/2019 г.
по описа на РС - *****; нотариално заверена декларация на А.А., рег. №
1125/24.07.2019 г. на нотариус С.Ж., с район на действие РС – *****, рег. № 663
и нотариално заверена декларация на Г.Х., рег. № 1128/24.07.2019 г. на нотариус
С.Ж., с район на действие РС – *****, рег. № 663, се установява, че детето А.А.А. е родено на *** г. от
родители Г. С. Х. и А.А.А.. Бащата работи на трудов договор, с основно месечно
трудово възнаграждение от 560 лева. С влязло в сила решение № 341/10.12.2018 г.
по г. д. № 1002/2018 на РС – ***** са отхвърлени предявените от А.А.А. против Г.
С. Х. искове за предоставяне на родителските права по отношение на детето А.А.А.,
определяне местоживеенето на детето при неговия баща, за осъждане на майката да
заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговия баща и законен представител,
като родителските права по отношение на детето А.А.А. са предоставени на
майката Г.Х., определено е местоживеенето на детето при майката на адрес: с. *****,
обл. *****, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, като
бащата А.А.А. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата
майка и законен представител, в размер на 140 лева. По искова молба, предявена
от Г. С. Х. против А.А.А., за изменение на режима на лични отношения на бащата
с детето, за даване на разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето
само по искане на майката, без съгласието на бащата и за даване на разрешение
на майката, заместващо съгласието на бащата, детето, придружавано от своята
майка или изрично упълномощено от нея лице да пътува без ограничение в броя на
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват,
във Федерална Република **** и други страни от ЕС до навършване на 16-годишна
възраст на детето, пред РС – ***** е било образувано г. д. № 59/2019 г. С
протоколно определение от 24.07.2019 г. по г. д. № 59/2019 г. на РС – ***** е
било одобрено споразумение, постигнато между страните, по силата на което страните
са заявили, че нямат противоречие относно упражняването на родителските права
по отношение на детето, предоставени на майката с решение № 341/10.12.2018 г.
по г. д. № 1002/2018 г. на РС – *****; по отношение на режима на лични
отношения страните са се споразумели детето да пребивава в дома на бащата девет
последователни месеца за година, считано от 01.09. до 31.05., до навършване на
14 – годишна възраст на детето, като през този период бащата не дължи заплащане
на издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител и
местоживеенето на детето ще е в дома, обитаван от неговия баща, а майката ще
дължи заплащане на издръжка на детето в размер на 140 лева; по време на
местоживеене на детето при неговия баща при взаимна уговорка с бащата майката
може да посети детето; след изтичане на деветте месеца, през които детето ще е
при своя баща, в останалите 3 последователни месеца от всяка година, считано от
датата на утвърждаване на споразумението, детето ще бъде с местоживеене при
майката, като през този период бащата дължи заплащане на издръжка на детето в
размер на 140 лева, чрез неговата майка и законен представител; бащата дава
своето писмено разрешение, съгласие, чрез нарочна декларация, детето,
придружавано от своята майка да пътува за период от три месеца, когато ще е с
местоживеене при майката, без ограничение в броя на пътуванията във Федерална
Република **** и други страни от ЕС, а именно от 01.06. до 31.08., до
навършване на 14 – годишна възраст на детето. С нотариално заверени декларации
от същата дата 24.07.2019 г. А.А.А. и Г. С. Х. са дали съгласие детето да
пътува, придружавано от своята майка, съответно – придружавано от своя баща, в
периодите, през които ще е с местоживеене при съответния родител, извън
територията на Република ****, включително във Федерална Република ****,
Румъния и други държави от ЕС, както и да пребивава на териториите на тези
държави. В отговор на служебно изискана информация от РУ – *****, с писмо вх. №
765/06.02.2020 г. последното е уведомило съда, че не е издаван задграничен
паспорт на детето А.А.А.. От представените заповед за незабавна защита от
03.08.2018 г. по г. д. № 972/2018 г. на РС – *****, решение и заповед №
11/06.12.2018 г. по в.г.д. № 2416/2018 г. на ВОС се установява, че спрямо А.А.А.
са наложени следните мерки за защита по ЗЗДН: същият е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Г.Х. и детето А.А. и е определено
временно местоживеене на детето при майката в с. ***** за срок от шест месеца
от влизане в сила на решението. С писмо вх. № 832/10.02.2020 г. РУ – ***** е уведомило
съда, че от страна на Г. С. Х. е подаден един сигнал в районното управление
срещу А.А.А., по който е била образувана преписка № 324000 – 603/2019 г., като
след извършена проверка по случая, материалите са били изпратени в РП – *****.
С постановление от 08.02.2019 г. на районен прокурор Борисова по прокурорска
преписка № 79/2019 г. на РП – *****, ТО – *****, образувана по изпратената от
РУ – ***** преписка № 324000 – 603/2019
г., е отказано да бъде образувано досъдебно производство е преписката е
прекратена. В мотивите на постановлението е прието, че липсват данни, сочещи на
нарушение на съдебната заповед за защита от домашно насилие от страна на А.. Детето
е било записано през месец септември 2016 г. в ДГ „Лиляна Димитрова” - с. *****,
редовно е посещавало детската градина и рядко е боледувало, а след
постановяване на привременните мерки с определение № 80/27.01.2020 г. по
настоящото дело детето е било записано и е започнало да посещава ДГ „Мария
Момчева” – с. *****. От проведен преглед на детето при д-р Галя Б. на
04.09.2019 г., последната е установила следното: гърло – силно хиперемирани
тонзили, точковидни налепчета, крайници – данни за онихомикоза. От медицинско
направление на д-р Ш. – специалист по очни болести, от 07.09.2019 г. се
установява, че на детето е поставена диагноза: бактериален конюнктивит в двете
очи и е назначена терапия.
Според изискания служебно по реда на чл. 59, ал. 6
от СК социален доклад, изготвен от Дирекция ”Социално подпомагане” – ***** към
настоящия момент всички потребности на детето от храна, подслон, подходящи
дрехи за възрастта и сезона, както и от здравеопазване са задоволени. Грижите,
които се полагат за детето са адекватни и навременни. Детето и майката са в
добро общо здравословно състояние. Няма данни за отклонения в емоционалното и
психично поведение на майката. Бащата е в добро здравословно състояние Към настоящия момент детето е записано в ДГ
„Мария Момчева” – с. *****. Детето има изграден режим на отглеждане съобразен с
възрастта и потребностите му. Грижите, полагани за него, са адекватни и
навременни. Детето контактува с роднини и близки от разширения семеен кръг.
Социалните му контакти не са ограничени. Към настоящия момент основни грижи за
детето полага неговата майка. При посещението социалните работници са
установили, че детето е с много добра лична хигиена, облечено е с чисти дрехи,
съобразени с възрастта, пола и климатичните условия. Хигиенно – битовите
условия, в които е отглеждано детето са много добри. Хигиенно – битовите
условия в дома на бащата също са много добри. За детето има обособена
самостоятелна детска стая и пригоден детски кът за игра в двора на къщата.
Бащата притежава и апартамент в гр. *****. Към настоящия момент майката е
безработна и разчита на финансовата
помощ на своите родители, които ѝ изпращат около 500 – 600 евро
месечно. Бащата работи по трудово правоотношение в „Пластхим – Т” АД,
като месечното му трудово възнаграждение е в размер на 1400 лева. Същият е
регистрирал фирма „А. – 96” ЕООД и е закупил временни постройки в близост до ОУ
„Христо Смирненски” – гр. *****, като има намерение да се занимава с
производство и продажба на дюнери. Детето е
ценено и значимо в семействата и на двамата родители. Близките и роднините на
детето са загрижени за неговото правилно развитие и израстване. По данни от
директора на ДГ „Лиляна Димитрова” – с. *****, посещавана от детето от м.
септември 2019 г. до м. януари 2020 г., то е водено от своя баща или баба с
добра лична хигиена. Бързо се е адаптирало в средата и с желание се е включвало
в заниманията на групата. Към 12.02.2020 г., на която дата е изготвен
социалният доклад, социалните работници са установили при разговор с директора
на ДГ „Мария Момчева” – с. *****, че детето е записано, но все още не посещава
детската градина, тъй като детското заведение е поставено под карантина. В хода
на социалното проучване е било установено, че на моменти се губи диалогичността
и толерантността в отношенията между двамата родители, което според социалните
работници оказва влияние при задоволяване на емоционалните потребности на
детето. Установено също, че и двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет и качества, условия и възможност да полагат адекватни
грижи за детето. Родителите са силно привързани към детето, като всеки от тях
желае да упражнява родителските права по отношение на А.. Социалните работници са
изразили становище, че в интерес на детето е да поддържа емоционална връзка с двамата
си родители и разширените им семейни кръгове.
С протоколно
определение № 964/08.10.2019 г., постановено по реда на чл. 323 от ГПК, съдът е
оставил без уважение искането на Г. С. Х. за постановяване на привременни мерки
по отношение на детето А.А.А.. Постановен е ред, по който да се осъществява режим
на лични отношения на майката с детето, както и падеж на месечната издръжка,
определена за плащане от майката на детето, чрез неговия баща и законен
представител.
С
определение № 40/10.01.2020 г., постановено по реда на чл. 323 от ГПК, във вр.
с чл. 127, ал. 3 от СК, е изменено протоколното определение от 08.10.2019 г.,
като е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето А.А.А. на
майката Г. С. Х., определено е местоживеенето на детето в дома на неговата
майка в с. *****, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и е
постановено издръжката, която бащата следва да заплаща на детето, чрез неговата
майка и законен представител, да бъде с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи, считано от 10.01.2020 г. Постановено е също, предвид проблемните
отношения между родителите, през първия месец вземането и връщането на детето
от бащата да се осъществява в присъствието на социален работник, като
последният изготвя и представя по делото социални доклади от тези моменти, като
в тях да бъде отразено как е проведено вземането и връщането на детето,
поведението на детето, бащата и майката.
По
делото са представени само два социални доклада от първите две седмици след
постановяване на определението ат 10.01.2020 г., в които е отразено, че през
първата седмица детето е предадено от майката на неговия баща, а през втората -
на баба му и дядо му по бащина линия. Вземането и връщането на детето е
преминало спокойно, без конфликтни ситуации, детето с желание е тръгнало със
своя баща, а при вземането от баба му и дядо му леко се е разстроило, но
възрастните лесно го успокоили. При връщане на детето то се е зарадвало при
вида на майка си. Детето е вземано и връщано с добра лична хигиена, добре
облечено според възрастта и климатичните условия. Тези констатации са
потвърдени в съдебно заседание от представителя на ДСП – *****.
След
тези две седмици социалните работници са преустановили изпълнението на
съдебното определение, като са изпратили по делото писмо, в които препредават
изразеното от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане
становище по тяхно запитване, касаещо въпроса за полагане на труд от социалните
работници в извънработно време. Становището на изпълнителния директор на АСП не
е представено по делото.
По делото са разпитани
две групи свидетели: свидетели на ищеца Х. - А.А.А. – майка на ищеца и Н. Х. Р. – леля на ищеца; свидетели на ответника – ищец по
насрещните искове А. - С. А. Ц. – чичо на ответника и В.Г.С.– приятел на
бащата на ответника.
Свидетеля А. дава показания, че след
раздялата на страните детето останало при дъщеря ѝ, но бащата не бил
съгласен и искал родителските права. След раздялата дъщеря ѝ искала да
отиде в **** на гости за няколко седмици и да се прибере пак в **** с детето.
Бащата не бил съгласен да даде пълномощно на малката А., за да може Г. да отиде
с А. в ****. Той не бил съгласен, защото мислел, че майката ще работи там и ще
взема детски от ****. След като той отказал дъщеря ѝ била много
стресирана и уплашена, плачела. Тя останала в ****, за да си гледа детето. След
първото дело, когато й дали детето, Г. се принудила да заведе друго дело, защото
била уплашена, стресирана. Когато свекърът и свекървата идвали да вземат
малката А. се карали на дъщеря ѝ, „ставали да я бият”, и А. също. А. и
казвал: „ Ще ти отнема правата, ще ти взема детето, няма да ти я покажа“. Свекърът
и свекървата ѝ казвали, че няма да й показват детето, че няма да ѝ
дадат правата. Когато Г. предала А., била много стресирана и плачела. При Г.
детето се чувствало много добре, било жизнено, играело, скачало отивало на
детска градина. А когато било при А., то било стресирано и плачело. Заявява, че
е разбрала за това от лелята и от дъщеря си. Обсъждали са с Г. споразумението и
просто ги е било страх. Посочва, че живее в с. *****, но през по-голямата част
от годината работи в ****. Когато била в чужбина, с Г. се чували по скайп и по
телефона. Сега и с детето общували по скайп, а когато детето било при А., са им
звъН. по телефона да питаме за него, но те им затваряли телефона. Г. се отнасяла
много добре с детето. Ставала сутринта, първо запалвала печката, къпела детето,
хранила го. Тя разбирала, кога и какво искало детето. Г. получавала помощ от
майка си и баща си. Те ѝ пращали пари. Тя се грижела сама за детето. Сега
детето било на детска градина. Г. я закарала до там и говорила с директорката,
как е детето, яде ли, спи ли. Детето било привързано към майка си. Г. образува
дело, за да вземе пълномощно от бащата, да изкара детето за няколко седмици в ****,
за да им отидат на гости и да се върнат пак в ****. Г. считала, във връзка с
отглеждането на детето, че е важно за него здравеопазването, образованието и
социалното общуване. Тя давала лекарствата на детето както трябва по дози. Водела
го на лекар, когато е болно. Считала, че лекарската помощ е необходима. В
селото имало деца, с които да общува А.. По времето, когато са живели заедно, наблюденията
на свидетеля за А. са, че е психар. Счита, че А. не е баща, защото биел майката
Г. пред детето. Твърди, че дъщеря ѝ споделила, че откакто детето е при нея,
бащата е дошъл само два пъти, да си вземе детето. Когато питала детето, то
отговаряло, че е излязло с дядо си да се разходи, но за баща си нищо не
споменавало. Свидетелят не е чувала Г. да настройва детето срещу баща си, баба
си и дядо си. Посочва, че, когато страните подписвали
споразумението, те били в **** със съпруга ѝ. Обсъдили споразумението. Г.
доброволно го подписала. ПодпиС. тези документи при нотариуса и ги внесли в
съда. Свидетелят твърди, че съжалява за постъпката си.
В
показанията си свидетелят Н. Х. Р. твърди, че след последното дело е
присъствала при вземането на детето от А.. Когато те идвали да го вземат между
тях не е имало проблеми. Детето плачело, а майката се опитвала да го успокои,
после бащата на А. вземал детето от майката. Връщали детето навреме и А. била
добре. Откакто Г. взела детето, то не се е разболявало. Като се връщало, детето
било радостно, играело. Връщали детето с дрехите, с които го обличала майка му.
Г. ѝ е споделяла, че детето нормално си играе, не се събужда през нощта.
Не ѝ е споделяла да има проблеми с детето. След като Г. взела детето, А.
е идвал един или два пъти идва да вземе детето. Когато детето било при А., след
като Г. предавала детето, то плачело. Сега, след като дойдели да вземат детето,
то пак плачело. Майката и бащата на А. връщали детето. То било привързано много
към майката. Детето било променено от януари насам. Играело, общува с хора, било
по - весело. Майката не повишавала тон на детето, учила го на разни неща.
От показанията на
свидетеля С. А. Ц. се установява, че къщите на ответника и свидетеля са
построени в един двор. Твърди, че раздялата на страните се отразила много зле
на А.. Чувствал се зле, защото и Г. и детето му липсвали. Той обичал Г., но
свидетелят не знае причината за раздялата им. От месец септември А. се грижел
за детето. Преди да се разделят страните бащата пак се е грижел за детето и
когато го вземал пак се грижел за него. Той хранел детето, занимавал се с него.
Когато то се разболеело, баща му го водел на лекар, давал му лекарства. Детето
си имало стая. Свидетелят твърди, че всеки ден е в дома на А.. А. си играел с
детето. Когато е на работа, майка му се грижела за детето. Свидетелят е виждал А.
да качва детето в колата и да отиват някъде, но не знае къде. С тях понякога се качвала и майка му. Свидетелят
е чул, че детето се е разболяло и А. го е водил на лекар. Не е присъствал когато
вземали детето от Г., а отивал в дома им, когато вече са довели детето. Твърди,
че когато го вземат, детето не е било толкова чисто и те го къпели и преобличали.
Свидетелят посочва, че има трима внука, на 4, 7 и 2 години. Внукът му, който е
на 4 години, си играел най-много с А.. Децата играели и в двата двора, където
имало детски кътове. А. била много кротко дете, не плачела и не се сърдела. Посочва,
че майката и бащата на А. живеят на долния етаж. Когато са живели заедно, Г. и А.
ползвали горния етаж на къщата. В стаята на детето имало детско легло, гардероб
и спалня. На тая спалня спял А., а детето спяло в детското легло. Майката на А.
спяла с детето, когато той е на работа. Почивните си дни А. прекарвал с детето.
Готвел на детето, тъй като по професия бил готвач. Купил му детска кухничка. Купил
ѝ цифри и си играели с тях. Когато се разболеело детето, А. веднага го
водел на лекар. Той не му давал лекарства, без да ги е изписал лекар. Майка му
също давала лекарства на детето. До месец януари 2020 г. детето посещавало детска
градина в селото. Когато А. не бил на работа, водел и вземал детето, а когато е
на работа, майка му вършела това. Когато детето започнало да ходи на детска
градина, в началото плачело, но после свикнало. Детето се чувствало при А.
много добре. То било привързано към него и го търсело постоянно. Бащата бил
винаги до детето си. Когато А. живеела при баща си, тя не търсела майка си.
Преди детето било по - стеснително, но после като останало при А., започнало да
си играе. Постоянно се въртяло около баща си. А. купувал дрехи на детето и
рокличка. Празнували рождения ден на детето. Когато
станело време да си тръгва, и започН. да го преобличат, детето започвало да
плаче и не искало да се качва в колата. Родителите на А. му помагали при
отглеждането на детето. Когато детето било при А., той се грижел за него, а
когато е на работа - родителите му. Свидетелят не е виждал А. да е агресивен. А.
работел на смени - дневна, нощна, два дни почивал. Твърди, че няма лоши
впечатления от Г.. Когато живеели с А., тя била добре, обичали се, грижели се
за детето. Мисли, че тогава тя се е грижела за детето.
От показанията на свидетеля В.Г.С.се
установява, че същият често посещава дома
на ответника. Бил е и на рождения ден на детето. С А. се вижда около два пъти в
седмицата. Знае, че А. ползва втория етаж от къщата в с. ***** и че той се
състои от две стаи и коридор. За детето имало детска стая. Влизал е в нея
един-два пъти. В стаята си имало детско легло, гардероб, маса, столове и
спалня. А. излизал често с детето. А. работел на смени - дневна, нощна, два дни
почива. Когато е бил в почивка, го е виждал с детето. А. се стараел да се
справя с отглеждането на детето. Хранел го, преобличал го, играел с него. За
периода, когато детето е било при А., то се заигравало с детето на свидетеля. Преди
това било затворено в себе си. Знае, че когато детето живеело при баща си,
посещавало детска градина. Виждал е, когато водят детето в с. *****, че то е
радостно. Бил е заедно с бащата и дядото, когато те са купували дрехи на
детето. Вземали са детето с чехли, а те са му купували маратонки. Твърди, че е
виждал лично, когато го карали, детето да се крие, да плаче и да иска да си
отива. След раздялата на страните А. му е споделял, че той ще поеме грижите за
детето и че иска да го гледа, че не иска да пуска детето в ****. Когато е ходил
на гости в дома на ответника, не е сварвал друга жена при него. През лятото с А.
*** и Добрич и тогава детето е било с тях. През последните два месеца знае от
дядото, че детето е било болно от настинка. Детето тогава е било при бащата. На
рождения ден на детето майката не е присъствала. Твърди, че през последните 4-5
месеца, когато е бил на гости в семейството, е виждал, че децата си играят, но
те били в отделна стая. Детето било жизнено, радостно, играело си. Детето търсело
баща си.
По делото е изслушана майката Г.Х., която
заявява, че при вземането на детето бащата присъствал, само когато там били
социалните работници. При вземането и предаването на детето, те се държали
добре и не имало дрязги. Когато трябва да даде детето на баща му, то ѝ
казвало: „Мамо, защо пак трябва да ходя, а ако не ме върнат?“. Майката го
успокоявала. После то започвало да плаче, но бащата на А. го вземал и то се
успокоявало. Като го връщали, то било радостно и още от колата викало: „Мамо,
мамо“ и скачало върху майка си. В началото детето не било спокойно, стряскало
се насън и плачело. Сега било по-добре. От една седмица детето посещавало
детска градина.
Тя търсела
контакт с лелката, с учителката, с директорката. Директорката ѝ казала,
че детето добре се храни, спи на обяд, че си играе с децата, слуша, не се кара.
Детето вкъщи се хранело добре, не отделяло храна. Нямало алергии. Майката търсела
работа в селото, за да може да води детето в 8.00 ч. на детска градина и да я
взема. Когато детето се връщало от баща си, майката го разпитвала и то ѝ
казвало, че баща ѝ излиза на разходка сам, а то е с дядо си. Твърди, че иска
да се грижи за детето си. Според нея А. нямало да може да се справи с
отглеждането на детето, както нея. Заявява, че когато бащата иска, можел да си
види детето и да говори с него, да я вземе. На 18 февруари празнували детски
рожден ден. Не знаела, че са празнували при бащата рождения ден на детето.
Детето донесло от дома на баща си една рокля. То се разстройвало, че ще ходи
при баща си, защото се страхувало, че няма да се върне, но после се успокоявало.
Когато социалният работник дошъл на проверка преди делото, детето като го видяло,
се разплакало.
При изслушването бащата А.А. заявява,
че от месец януари 2020 г., като вземал детето то бягало, скачало, прегръщало
го, а като го връщали, не искало да отива при майка си. Криело се зад
пердетата, дърпало се. Усещало, че ще го връщат при майка му, но той го успокоявал.
Като наближавали къщата, започвало да плаче. Когато било при тях детето било по
- контактно, играело с децата. В началото като започнали да го вземат, било по
- затворено. Когато било в неговия дом, детето контактувало с внуците на чичо
му. Имал открита фирма и много скоро щял да започне работа с нея. Нямал
намерение да напуска сегашната си работа. Смятал да наеме хора. Счита, че ако
напусне работа и се занимава само с фирмата, нямало да му остане време за
детето. От месец януари 2020 г. понякога той, понякога родителите му ходели да
вземат и връщат А.. Когато той бил на работа, те ходели да я вземат. Един-два
пъти е ходел сам да взема детето. Всеки път детето се разстройвало, когато
трябвало да се върне при майка си.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се допусне
промяна на така установеното правно положение, е необходимо да е налице
предпоставката, заложена в разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК – “изменение на
обстоятелствата”. Само при това условие новото фактическо положение следва да
бъде превърнато в ново правно такова. Законодателят е обусловил извършването на
такава промяна с наличието на новосъздадена обстановка, при която интересите на
детето изискват ревизия на мерките. Конкретизация на общата формулировка
„изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са
разграничени различните случаи, а именно: влошаване на условията при родителя,
на когото е предоставено детето или подобряване на условията при другия
родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му същия се окаже неблагоприятен за детето и т.н.
Визираните от
правната норма на ал. 9 обстоятелства, са същите, които следва да се преценят
при първоначалното разрешаване на тези въпроси и законодателят ги е изброил в
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК. Този текст дава примерните критерии, които
следва да се приложат при решаване на спора при кого от двамата родители да
живее детето и на кого да се предостави упражняването на родителските права и
които да се съобразят при преценката за наличието или липсата на изменение на
обстоятелствата. Като такива са посочени: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материалните възможности.
Съдът разполага със свобода в преценката
си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии
към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално,
без да е обвързан с някакви императивни правила.
Доколкото в случая родителите са
постигнали споразумение по повод местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, издръжката и контактите с другия родител, и не се е
налагало съдът да решава тези въпроси, то в настоящото производство следва да
се докаже или наличие на изменение на положението по отношение на някой от
горните критерии спрямо съществувалото положение при сключването на
споразумението, или, евентуално – настъпване на ново, приоритетно
обстоятелство, което самостоятелно да създава дисбаланс в отношенията
родител-дете.
Със споразумението,
одобрено от съда по г. д. № 59/2019 г. по описа на РС – *****, независимо от
останалите уговорки, родителите са се съгласили, че между тях няма спор относно
упражняването на родителските права по отношение на детето от неговата майка Г.Х.,
предоставени с решение № 341/10.12.2018 г. по г. д. № 1002/2018 г. на РС – *****.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на ТР № 1/2016 г. от
03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато родителите постигнат
съгласие по някои, но не по всички релевантни въпроси, свързани с децата, те ще
бъдат обвързани от споразумението си до обхвата на договореното, а по отношение
на останалите въпроси - от даденото от съда разрешение, при което възлагането
на упражняването на родителските права на единия родител създава механизъм на
защита на ненавършилите пълнолетие деца. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че между страните по г. д. № 59/2019 г. на РС – ***** не е
постигнато споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение
на детето да са предоставени на бащата, нито е уговорено тяхното упражняване съвместно
от двамата родители, искът на Г. С. Х. за предоставяне на родителските права по
отношение на детето А.А.А. е процесуално недопустим поради липса на правен
интерес на ищеца. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява
намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата
на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете
единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената,
ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата /така в мотивите към т. 2 на ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по
тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС/. В случая това е сторено с решение № 341/10.12.2018 г. по г. д. № 1002/2018 г. на РС –
*****. Нещо повече,
страните са постигнали общо съгласие, че по този въпрос между тях не е налице
разногласие, запазвайки по този начин установеното статукво, поради което за ищеца
Х. липсва правен интерес от искането същият въпрос да бъде пререшен от съда в производство на спорна съдебна
администрация.
Ето защо искът на Г. С. Х. за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето А.А.А. следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по него – прекратено, като
недопустимо.
Както
вече се посочи насрещните искови претенции на ответника са предявени при
условията на евентуалност, в случай че
съдът намери, че са налице изменени обстоятелства и мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. следва
да се изменят.
Предявени по този начин насрещните искове на бащата не подлежат на разглеждане,
доколкото първоначалният иск на майката за предоставяне упражняването на родителските права се
оставя без разглеждане, т. е. не се е сбъднало въведеното от ответната страна
вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на насрещните искове, предявени като
евентуални.
Независимо
от горното, в случай че вече е налице
утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно
решение по въпросите относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето, режима на лични отношения с другия родител и
издръжката на детето, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9
от СК, по молба на всеки от родителите, дори да е сезиран с искане за
произнасяне само по един от тези въпроси, съдът по своя преценка – ако
интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението
си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки /в
този смисъл решение № 30/01.02.2019 г. по г. д. № 3060/2018 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид
изложеното съдът приема, че предмет на настоящото производство са въпросите
относно местоживеенето на детето, режима на лични отношения на другия родител
и издръжката на детето.
С
постигнатото между родителите споразумение по г. д. № 59/2019 г. същите са
уговорили по
отношение на режима на лични отношения детето да пребивава в дома на бащата
девет последователни месеца за година, считано от 01.09. до 31.05., до
навършване на 14 – годишна възраст на детето и местоживеенето на детето да бъде
в дома, обитаван от неговия баща, като в
останалите три последователни месеца от всяка година, считано от датата на
утвърждаване на споразумението, детето да бъде с местоживеене при майката. Уговорили са също, че
по време на местоживеене на детето при неговия баща, при взаимна уговорка с
бащата, майката може да посети детето.
Основният
аргумент и единствен новонастъпил факт, е нерационалност на режима, избран от
родителите, който се е оказал неблагоприятен за детето. Следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че ответникът по първоначалните искове, който
е предявил, макар и при условията на евентуалност, насрещни искови претенции, лично
в съдебното заседание на 07.01.2020 г., проведено по молба на ищеца за
изменение на постановените от съда привременни мерки, заяви, че иска да събере
семейството, че: „Точно затова искам да се събера с Г., защото вредим на
емоционалното и психическото състояние на детето.” Така направените изявления индикират,
че бащата също е осъзнал, че уреденият със споразумението режим не е в интерес
на детето. Независимо от това обаче, в същото съдебно заседание ответникът
заяви, че не е съгласен детето да се отглежда от майката и че иска то да остане
при него.
Действително от
началото на изпълнението на горепосоченото споразумение – 01.09.2019 г. до
депозиране на настоящата искова молба – 09.09.2019 г., са изминали само осем
дни, но съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът
е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право. Решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото
е то в момента на приключване на устните състезания.
В
задължителното и понастоящем за съдилищата Постановление № 1 от 12.XI.1974 г.
на Пленума на ВС, прието при действието на СК от 1968 г., в което е обобщена
съдебната практика по предоставяне на родителските права, се приема, че: „Прекратяването
на брака прави практически невъзможно съвместното
упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон
служебно да предостави упражняването на родителските права на единия от
съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата,
защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на
родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските
права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по
закрилата, защитата и представителството на децата.“ „При развод отпада
само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с
предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца
следва да живеят при родителя, определен с решението по
чл. 29 СК.“
Указанията,
съдържащи се в посоченото по-горе Постановление 1/1974 г. не са обявени за изгубили сила при действието на СК от
2009 г. Същевременно
следва да се посочи, че новият Семеен кодекс разделя местоживеенето от родителските права,
което показва, че по волята на законодателя не е задължително и местоживеенето,
и родителските права да са концентрирани само у единия родител. Упражняването
на родителските права не предпоставя местоживеене на детето при родителя, който
е определен да ги упражнява. Следователно, при спор относно местоживеенето
на детето, съдът трябва да прецени при кого от двамата родители следва да бъде
определено местоживеенето, съобразявайки интереса на детето.
Съблюдаването
на интересите на децата при разрешаване разногласията между техните родители,
освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други
норми. В чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че
висшите интереси на детето са от първостепенно значение за всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Задължение на държавите - страни по Конвенцията, а
съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на
детето според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на
неговия най-добър интерес. В §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт е определено, че „най-добър
интерес на детето” е преценка на: неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Отделно от това следва отново да се посочи, че за разлика от исковото
производство, в производство по спорна съдебна администрация, каквото е това по
чл. 59, ал. 9 от СК, съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не може и не следва да бъде ограничен от исканията на страните.
Администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по
преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето. В същото
производство, след като страните не могат да постигнат съгласие по въпросите,
изброени в ал. 1 на чл. 127, те следва да заявят насрещните си позиции, както в
конкретния случай.
Както вече беше посочено основен критерий за решението при кого от
двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани
с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи,
възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена
грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали
проблеми от всякакъв характер, като здравословни, емоционални и др., са
единствено и само интересите на самото дете.
За да формира изводи по поставения
по-горе въпрос, съдът извършва съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, както и демонстрираното по време на цялото съдопроизводство по
делото поведение на страните. Очевидно е желанието и на двамата родители детето
да живее в домовете им.
От разпитаните
свидетели и приетите социални доклади се
установява, че и двамата родители разполагат с необходимите социално-битови и
жилищно-битови условия за отглеждане и възпитание на детето, и двамата родители
са еднакво привързани към детето, както и то към тях, съществува силна
емоционална връзка между детето и всеки един от двамата родители, всеки един от
тях може да разчита на помощта на членове на разширеното семейство при
отглеждане на детето. Следва да се отбележи, че не е налице практическа разлика
в материалните възможности на родителите на детето и техните близки. Основните
конфликти помежду им са във връзка с местоживеенето на детето и режима на лични
отношения на другия родител с детето. Причината за тези сблъсъци се корени
в поведението и на двамата родители, а именно: от една страна, желанието на
майката да пътува без детето до ****, при което да остави детето на грижите на
неговия баща за известен период от време или да пътува с детето до същата
държава, по нейни твърдения, с цел да не се ограничава контакта на детето с
роднините му по майчина линия, а от друга - опасенията на бащата, прерастващи в
прояви на агресия от негова страна и най – вече от страна на родителите му, че
действителното желание на майката е тя и детето да се установят трайно на
територията на тази държава. Всичко това неминуемо стресира детето и му се
отразява негативно. Подобни твърдения понастоящем са голословни, доколкото от
служебно събраните от съда доказателства се установява, че към момента на
приключване на устните състезания задграничен паспорт на детето не е издаден. От
страна на ответника не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените от
него твърдения в тази насока, а и бащата разполага с възможност да оттегли
нотариално заверената декларация – съгласие за пътуване на детето в чужбина.
Налице
са доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от
родителите е полагал лични усилия за отглеждането на детето. Освен това и
двамата родители многократно за заявили изричното си желание да отглеждат
детето. Същевременно по делото са събрани достатъчно доказателства, които са в
насока, че детето е еднакво привързано и към двамата си родители и има
силна емоционална връзка с тях. Впрочем, този извод е и напълно логичен,
доколкото е нормално детето да е привързано към родителите си, а по делото не
се установяват факти, които да разколебават извода за привързаността му. Съдът намира също така, че независимо от изострените
отношения между родителите, вследствие на пребиваването на детето при майката,
а впоследствие при бащата, не е настъпило отчуждение между него и родителите
му, емоционалната връзка с които не е прекъсната. В тази връзка следва
да бъде отчетено положителното поведение на майката, която стриктно спазва
постановените от съда привременни мерки относно режима на лични отношения на
бащата с детето, което не само не се отрича от ответника, но и по категоричен
начин се установява от показанията на всички свидетели.
Следва обаче да се
има предвид установената по – близка емоционална
връзка на детето с майката, въпреки че и към бащата също е налице дълбока и
топла емоция. По-силната емоционалната привързаност на детето към
майката се установи от изготвените социални доклади от ДСП - *****, тъй като
социалните работници са професионалисти и независими трети лица в отношенията
между родителите, като не е налице опасност преценката им, за разлика от тази
на свидетелите, да бъде повлияна от страните по делото. При изслушването в
съдебно заседание на 20.02.2020 г. на социалния работник при ДСП - ***** същият
отново потвърди наличието на силна привързаност на детето към майката.
Освен това съгласно т. II, „е” от
Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на Пленума на
ВС, майката е по - пригодна да отглежда и възпитава
момичета. Ето защо по този критерий майката е биологично по - пригодният родител за отглеждане на малолетното
дете. В т. II, „ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. №
3/74 г. на Пленума на ВС е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от
непосредствена майчина грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. В случая се касае за малолетно дете от женски пол, което е на 4 години,
поради което съдът счита, че на този етап от развитието му в негов най-добър
интерес е да живее при майката и то не следва да бъде лишавано от ежедневна и
непосредствена майчина грижа. Съобрази се и обстоятелството, че от раздялата на
родителите – месец юли 2018 г., до 01.09.2019 г. детето е пребивавало при
майката и същата е полагала основните грижи за него. От събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установи, че след 01.09.2019 г.,
когато, в изпълнение на постигнатото между страните споразумение и
постановените впоследствие привременни мерки с определение на съда от
08.10.2019 г., местоживеенето на детето е установено при бащата, то
изключително много тъгува за майка си. Липсата на постоянно присъствие на
майката в неговото ежедневие, промяната в обичайния му начин на живот,
поставянето му в нова среда, в друго населено място, не е в интерес на детето и
осезателно се отразява на емоционалното му състояние, което създава сериозна
опасност за правилното му развитие и психическо здраве. От изготвените социални
доклади се установява, че майката е осигурила необходимата среда и е задоволила
всички потребности на детето, което се развива нормално за възрастта си, здраво
е, с много добра лична хигиена и външен вид.
При тези
обстоятелства съдът намира, че местоживеенето на детето А.А.А. при майката не крие рискове за
живота и здравето на детето, гарантира нормалното физическо, психическо, нравствено
и емоционално развитие на детето, поради което то следва да се определи в дома
ѝ, на посочения адрес в село *****, община *****, област *****.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права:
На бащата, поради
гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични отношения
с детето. Както се приема в трайната съдебна практика /ППВС №1/1974г и в
редица решения на ВКС/ при предоставяне упражняването на родителските права и
определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е
предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на
обществения интерес, като се изхожда от съображения за целесъобразност, с оглед
интересите на детето и на родителите. Основната цел е да се организират
родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на
детето. Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители. Чрез
режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и
се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По
тази причина, по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят
най-широка възможност за общуване между родителя и детето, при положение, че не
се налага ограничаване или лишаване от родителски права. Запазването на добрите
отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат,
включително от другия родител, от роднините и приятелския
кръг на майката и бащата. При конкретното определяне на мерките трябва да
се изхожда от особеностите на всеки отделен случай. В закона не са определени
мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права и децата. Основен критерий за всяка от тях
е най-добрия интерес на децата. При неефективност на определените мерки законът
дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на
нови.
Определяйки режима на лични отношения
между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства,
свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и
здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата, в
която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият
не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното, с
оглед привързаността на детето към бащата и желанието на бащата да се грижи за
него, съдът намира че на бащата следва да бъде определен един по - разширен
режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00
ч. в петък от до 18 ч. в неделя с преспиване, 25 дни през лятото, когато
майката не ползва отпуск; един ден с преспиване за рождения ден на детето на
всяка нечетна година: от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на втория ден, един
ден с преспиване за рождения ден на бащата от 09:00 ч. на първия ден до 18:00
на втория ден, по един ден с преспиване в началото на Коледно - новогодишните
и Великденските празници на всяка нечетна година от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на
втория ден и по един ден с преспиване в края на Коледно - новогодишните
и Великденските празници на всяка четна година от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на
втория ден, като при осъществяване на режима на лични отношения взема детето от
дома на майката и го връща там.
По отношение на претенцията по чл. 150 от СК:
Няма спор между страните, че условията,
при които е определена първоначалната издръжка, са се променили. С биологичното
израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и
възникват нови нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на
които са необходими повече средства. В случая към момента детето е на 4 години,
което означава, че за него все още не са възникнали голяма част от сочените
потребности. От друга страна детето е момиче и се намира във възраст, в която
расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, играчки и
пособия, които да стимулират развитието му. Съдът отчита и факта, че
понастоящем икономическата обстановка в страната е динамична. Налице е
неизменно повишаване на цените на стоките и услугите, като темпът на
нарастването им е устойчив.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
"ненавършило пълнолетие дете". По това обстоятелство не са спори по
делото, както и че ответникът е баща на детето.
Минималният размер на дължимата
издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 152.50 лева месечно,
арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 350 от
19.12.2019 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната, в сила от 01.01.2020 г. Ето защо предявеният иск е
доказан по своето основание. Ответникът не оспорва размера на претендираната
издръжка.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК
задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко да
определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване на
вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна
ръка и размера на минималната работна заплата (610 лв.), предвиден да покрие
основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните
нужди на малолетното дете, съдът намира, че към настоящия момент за
задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна издръжка в рамките
на около 300 лв. По делото не се събраха доказателства за наличието на
изключителни нужди извън общоприетите, които да налагат определянето на завишен
размер на издръжката на детето. Възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В
тази връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна
възраст. Същият не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да
осъществява обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за
други алиментни задължения, т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой
ненавършил пълнолетие низходящ. От представеното по делото заверено копие на трудов договор №
241/12.09.2019 г., сключен между „Пластхим – Т” АД, ЕИК ********* и А.А.А. и от
социалния доклад на ДСП - ***** се установява, че ответникът работи, като месечното му трудово възнаграждение е в
размер на 1400 лева. Ето защо може да се направи извод, че ответникът без особени затруднения
може да покрива малко повече от половината от дължимата от родителите обща
издръжка, а именно по 180 лева
месечно, поради което следва да се измени
размера на месечната издръжка, която бащата плаща на детето си от 140 лева на 180
лева месечно, считано от датата на постановяване на определението на съда,
с което е допуснато изменение на привременните
мерки – 10.01.2020 г., доколкото
за периода от 01.09.2019 г., съобразно постигнатата
между страните спогодба по г. д. № 59/2019 г. на РС - *****, до 10.01.2020 г.,
когато е постановено определението на съда по настоящото дело, с което е допуснато изменение на привременните
мерки, определени с протоколно определение от 08.10.2019 г., местоживеенето
на детето е било при бащата и майката е заплащала месечна издръжка на детето в
размер на 140 лева. Майката следва да осигурява останалата по – малка част от
общата издръжка, тъй като при упражняването на родителските права, дава
част от същата в натура и неизбежно върху нея ляга тежестта от възпитанието и
ежедневните грижи за детето.
Страните са поискали заплащане на
разноски по делото. Ищецът не е представил списък на разноските. Според
доказателствата по делото същият е направил разноски в размер на 30 лева за
платена държавна такса. Разноските следа да се присъдят съразмерно на уважената
част от предявените искове, т.е. ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 26.66 лева.
Ответникът е представил списък на
разноските, в който са посочени такива в размер на 400 лева адвокатско
възнаграждение и 30 лева държавна такса. Предвид изхода на делото по
първоначалните и насрещните искове, ответникът има право на разноски само
съразмерно на отхвърлената част от първоначалните искове. Такива обаче не
следва да му се присъждат, тъй като не са документално установени, доколкото
представеният по делото договор за правна защита и съдействие е подписан само
от адвоката /л. 147/.
Ответникът следва да заплати
по сметка на РС – ***** дължимата държавна такса по увеличения размер на
издръжката по чл. 150 от СК в размер на 57.60 лева, определена съобразно
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавни такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от Г. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, иск за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А.А.А., ЕГН **********,
родена на *** г., като процесуално недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. №
1279/2019 г. по описа на РС – ***** в тази част.
ИЗМЕНЯ определените
с одобрена от съда спогодба с определение от 24.07.2019 г., постановено по г.
д. № 59/2019 г. по описа на РС – *****,
местоживеене на детето А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г., режим на лични отношения с детето и неговата издръжка,
както следва:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.А.А., ЕГН **********,
родена на *** г., да е при майката - Г. С. Х., ЕГН
**********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата А.А.А., ЕГН **********, с детето А.А.А., ЕГН **********,
родена на *** г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 ч. в петък
от до 18 ч. в неделя с преспиване, 25 дни през лятото, когато майката не ползва
отпуск; един ден с преспиване за рождения ден на детето на всяка нечетна
година: от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на втория ден, един ден с преспиване
за рождения ден на бащата от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на втория ден, по
един ден с преспиване в началото на Коледно - новогодишните и Великденските празници на
всяка нечетна година от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на втория ден и по един ден с
преспиване в края на Коледно - новогодишните и Великденските празници на
всяка четна година от 09:00 ч. на първия ден до 18:00 на втория ден, като при осъществяване
на режима на лични отношения взема детето от дома на майката и го връща там.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която бащата А.А.А., ЕГН ********** следва
да заплаща ежемесечно на малолетното си дете А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г., чрез неговата майка и
законен представител Г. С. Х., ЕГН
**********, като я увеличава от 140 лева на 180 лева /сто и осемдесет лева/,
считано от датата на
постановяване на определението на съда, с което
е допуснато изменение на привременните мерки – 10.01.2020 г., с падеж до 5 – то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването ѝ, на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, адрес:
***, да заплати на Г. С. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 26.66 лева /двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ –
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Районен съд - ***** държавна такса по увеличения размер на присъдената
издръжка, в размер на 57.60 лева
/петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – *****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: